Подсъзнанието може всичко 31 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Абсолютно не съм съгласна с това "изяждаш шанса на друг"    Няма такова нещо  
Нищо не е конкурентно, никой не ти е конкурент.
Да, спечелил си да кажем Зелена карта. Да, избрал си да не заминеш. Това е ТВОЙ личен избор и не засягай НИКОЙ хипотетичен "друг"  
Защото кой е "другият", на който си "изял" шанса? Ами ако и той би направил такъв избор например - да не замине? Тогава?  

Атанас Дюлгеров ‎"Колко бързо си създаваме мнение за хората и си правим заключения за тях! На себичния ум му носи удовлетворение да лепва етикети на другите, да им придава понятийна идентичност, да произнася „справедливи" присъди над тях..."

Момичета, ако някой има желание да ходи на някоя лекция от фестивала в София - хайде да се организираме.  Аз да си кажа чствно още не съм мислила на коя точно, но ми се ходи.

Съгласна съм с Десс, че пропуснах шанса си от страх още повече, че тогава и съпругът ми с неохота,но беше се примирил да отидеме, но не мисля, че съм отнела шанса на друг. Истината е, че ходих при гадателка, която ме разколеба да не заминавам, но после установих,че нищо от това, което ми каза, че ще стане ако остана тук не стана. Много глупава постъпка от моя страна. Както и да е, може би и затова немога да намеря работа , това е наказание, че се отказах от мечтата си.  Човешко е да се греши.Може и да не спечеля никога, но ще опитам отново.

Момичета, малко съм изумена от нещата, които чета днес  
zari_a, миличка, какво "наказание"? Кой и за какво те е "наказал"? И защо определяш като "грешка" избора, който си взела тогава??
Ти си направила най-доброто за момента! Ти си взела най-правилното за теб и за семейството ти решение спрямо онзи момент.
Нали винаги ни се случва само и единствено най-доброто за нас от еволюционна гледна точка  
Грешка е било да ходиш при гледачка за решение, което трябва да вземеш сама. Виж това вече е грешка.
Но иначе да се упрекваш и да мислиш, че някой те наказва за твое решение е меко казано нелепо...  

Пожелавам ти от все сърце да ти се случи най-доброто за теб!

Може би и това не е било грешка. Може би водена от някакви причини, не от вътрешния си глас е щяла да вземе друго решение. Което да не е най-правилното за нея, а гледачката просто е била знакът, който е чакала. 

mijjjka така се успокоявам и аз, че за тогава това е било най-правилното решение. Когато пуснах за зелена карта обстоятелсвата бяха други, когато спечелих бяха коренно променени, но не и желанието ми. За онзи момент смятах,че така е най-добре, но дали съм била права или това е било просто слабохарактерност незная. Сигурна съм само, че човек не трябва да се отказва от мечтите си, дори и да сгреши е длъжен да опита. А колкото до наказанието може и да преувеличвам, но наистина никога не съм изпадала в такова положение, да нямам работа и затова ме спохождат такива мисли. Правя всичко да привлека желаната работа, но нестав и нестава, немога да привлека никаква, а акакво остава за желаната.  Може да не правя нещо както трябва или пък зная ли.....мисли всякакви ми се въртят.

Много ти благодаря за пожеланието, просълзих се. 

Лени, ти си манна небесна!!!!! (ако някое е пропуснал да ти го каже все пак досега  )

Тези дни се нагледах/ наслушах/ начетох на квалификации, оценки и етикети. Обикновено не се изразявам така, но днес май да - ПОВДИГА ми се от хора, които окачествяват другиго, само защото не го разбират или не им стиска да постъпят те според мечтите си, а държат да се слеят с потока и да не би някой да ги забележи.... Чудя се как някой, който сам признава, че би се впуснал в определени неща, "ако можех да направя това, което аз искам", си позволява да говори с присмех за другиго, който не се вмества в ортодоксалното поведение, но пък постъпва според ценностите и принципите си и върви напред със смелост. И после "ами то винаги така става"... Че кой го "става" това в живота на тези стандартни хора. Или правиш нещо в живота си, или оставяш някой друг да ти направи, каквото прецени или каквото дойде. Ако животът ти просто се случва, а ти само консумираш сготвената от другиго супа, ами кого тогава виниш, че не си щастлив.

И след тази избълваната щуротия горе - днес бях благословена с непредвиден прекрасен обяд с три очарователни дами, с които се чувствах истински щастлива. А стана толкова случайно, че чак беше като малко понеделнишко чудо. Благодаря, Марти  , Танче  и Лили  за чудесния час по женски. Аз ще си спазя обещанието да повторим като се върна 

Изял си шанса на някой друг ама друг път. Напротив дала си шанс на някой друг. При Зелената карта всяка година има определен брой визи. Дотук добре, но винаги се теглят повече кандидати от броя на визите. Това се прави, зашото по време на интервюто не всички кандидати са одобрени Така че zari_a, дала си шанс на някой друг изтеглен кандидат да замине.  Плюс не мисля че си загубила нещо. Не се знае дали ако заминеш ще е по-добре. В Щатите е добре ако имаш пари и живееш на свястно място. В тези квартали са хубавите училища, детски градини и тн. Ама ако нямаш добри доходи, по-добре в Западна Европа. Там имат доста по-добра социална система, по-евтино здравоопазване, а качеството на обучение пак е високо. Та не винаги Щатите са най-добрия избор! 

Много пъти са ме питали защо не участвам в тази лотария. За мен този отговор е лесен - решението е твърде важно за живота ми, за да го оставям на някой друг. В случая - лотарията. Ако замина някъде, то ще бъде мой осъзнат избор. Имам си любима дестинация и винаги, когато ми мине през ума да замина със семейството ми - от някъде се появява напомняне за там и възможност да го направя.
За друг лотарията може да е последното побутване в една по-добра за него посока. 

Момичета вие се хванахте за думите ми    това за зеленаата карта бе хипоптетичен пример

акцента на поста ми бе в/у това  :

Десс, понякога не знаем, това което си пожелаваме, добре ли  е за нас или не...разбираме, чак след като го получим, че това не е било"нещото" ...    Съпруга ми има един колега, който  мечтаеше за американски джип от сорта ..Само за това говореше , всеки път като се видим. След време му докараха такъв и какво стана...? Ами   той го карал само няколко  пъти в месеца, защото се оплакал на съпруга ми, че бая солидна  цифричка от  заплатата му отивала за бензин,  за застраховка... и подобни...И   сега си я гледа  като музей... съжалява, че се е "набутал" и  иска да се отърве, та бая време го продава джипа...и не може да му намери купувач...

Не е блокаж или стъписване..., а разочарование...




zari_a, недей така , моля ти се...как ще е наказание това!   Не се кори и вини за това. Гледай на това не като провал  и изгубен шанс, а като предпоставка за нещо друго, което те чака "зад ъгъла" ...нещо  по-хубаво.    Шанса не  е само един, че да бъде пропилян. Имаме много варианти за избор, както и шансове...така че, не бива да съжаляваме за пропуснатат възможност...

Мише...пак си написала точните  думи, които искам да кажа......за кой ли път! 



Имам молба, когато се цитира мнение, да се цитира цялото, а не да се премахва името...  Няма нищо страшно да се види името на този, който цитираме.

Винце , 

да много точно, разочарование. Разочарование от невъзмоността да държиш този стандарт. Този джип е готин , звяр е  обаче тоз звяр ще иска много енергия. Тоз колега на съпругът ти,  ще трябва да работи нещо допълнително да си гледка зверчето. Ако пък заработи друго нещо, ще се лиши от почивчицата си и т.н. При изпълнението на "големи мечти" се изисква коренна промяна на начина на живот и мислене. Толкова голяма , че не ни се иска да помислиме дори. Хората готови на това виждат Силата в действие  За да се задържат на вълната е нужно да могат да бъдат добри сърфисти. Пак се изисква много енрегия, но пък като даваш и получаваш. Всичко е равновесие

Ей затова не се ходи по "гадателки".Всеки носи сам отговорност за избора си.За да се решиш да напуснеш мястото където живееш не е леко,да оставиш родители,роднини,приятели и спомени.Едва ли който и да е гадател може да вземе решението вместо нас.И аз преди 15 години когато трябваше да взема такова решение изпитвах страх и несигурност, но реших  да опитам и че дори да се разочаровам ще бъде по-добре отколкото да съжалявам че не съм опитала.Ето вече след толкова години мога да ти кажа, че въпреки че не всичко е било по мед и масло, имало е много трудни моменти в които даже е имало и съжаление, изборът ми е бил правилен.Няма как да го знаеш обаче предварително и никоя врачка не може да направи твоята равносметка.Винаги слушай онова малко гласче отвътре в теб,то най- добре знае какво е доброто за теб.И не тръгвай ако само причината за това е ,че не можеш да си намериш работа.Ако на родното място е трудно да намериш такава,ще ти бъде много по-трудно психически да намериш такава на място където нямаш никого .Има едно клише "Америка е за смелите" в което има много истина.Затова има и много разочаровани от нея. Започни с това да разрешиш проблемите си там където живееш,когато направиш това,колкото и да ти се вижда трудно, тогава ще си готова за една такава голяма крачка каквато е емиграцията.Аз енергия няма да ти пращам за да ги разрешиш, но ти предлагам конкретна помощ да кажем за редактиране на СВ, стратегии за търсене на работа и т.н.Ако разбира се искаш такава.Защото както някой беше казал- "Полозжително мислене без положително действие води само до положително НИЩО".

Благодаря nikolexa. Ще пиша на лс относно св и стратегиите. А колкото до Америка, не причината ,ч е нямам работа е да искам да отида там. Това е моя мечта още от момиче да живея и работя в чужбина. Впоследствие се омъжих тух и мечтата ми остана на заден план. Но винаги съм знаела, че един ден ще напусна страната. А колкото до работата си мсиля, че това зацикляне е, че се отказах от мечтата си точно когато имаше шанс да се сбъдне. Може и да греша, но едва ли. Може и да е грешка да замина, но нали трябва да опитам,за да разбера, че съм сгрешила. А колкото до гадателката хиляди пъти съжалих, но стига вече да се ядосвам за неща, които немога да променя или да върна времето. Може би това решение за тогава е било най-добро за мен, предпочитам така да мисля.