Подсъзнанието може всичко 31 /Линкове за всички техники има на първа стр./

humanis...  Понякога си поръчваме неща от Вселената, много над нашите възможности...и тогава като ги получим, вече не им се радваме а сме разочаровани. Ама и това са уроци...   Човек  от лакомия може да си пожелае нещо, за което после да съжалява... за това, като че ли ,  най-добре е , да не конкретизираме в супер детайли поръчката/ освен ако не сме на 100% убедени, като например, че искаме синеок мъж, с руса коса...в това сме убедени , защото вече сме изпробвали този вариант и знаем ,че ни харесва и точно такъв го искаме / , а да си поръчваме така от Вселената ,че да ни предостави това, което би било  най-доброто за нас! И тогава ще получаваме неща, които ще ни носят само радост .  

Някой спомена, че нечии думи са го почти разплакали, мен ме разплака това: Думите на Рози и рози"Тези дни се нагледах/ наслушах/ начетох на квалификации, оценки и етикети. Обикновено не се изразявам така, но днес май да - ПОВДИГА ми се от хора, които окачествяват другиго, само защото не го разбират или не им стиска да постъпят те според мечтите си, а държат да се слеят с потока и да не би някой да ги забележи.... Чудя се как някой, който сам признава, че би се впуснал в определени неща, "ако можех да направя това, което аз искам", си позволява да говори с присмех за другиго, който не се вмества в ортодоксалното поведение, но пък постъпва според ценностите и принципите си и върви напред със смелост. И после "ами то винаги така става"... Че кой го "става" това в живота на тези стандартни хора. Или правиш нещо в живота си, или оставяш някой друг да ти направи, каквото прецени или каквото дойде. Ако животът ти просто се случва, а ти само консумираш сготвената от другиго супа, ами кого тогава виниш, че не си щастлив."

Рози и рози   колко си права

Преди години моя по-възрастна колежка сподели на глас своя мисъл, която ми се запечати "Защо да си губя времето да гледам филми, ако нямам смелостта сама да си направя живота интересен филм" Всеки сам решава кога и дали изобщо да се впусна след мечтите си или да отваря учебниците на общественото мнение и да върви по утъпканите стъпки на общество от взаимоприемащи се хора, защото първото ти гарантира, че не веднъж ще бъдеш неприеман, отхвърлян за известно време, а и страхът за това често ще ти е лош съветник. Да, иска се не само позитивно мислене, иска се и голяма доза смелост, в един прекрасен миг всички ще разберат неразбрания, ще им стане ясна цялата картинка, но стигането то този момент си е рисков. И все пак изборът винаги си остава наш.

Трябва да спечелиш мъжа ти, т.е това да ви стане обща мечта. Иначе ще ти е много, много трудно.

Охо има начин да го спечеля.   Много ще е трудно, но все пак не е невъзможно.
 
А моят живот винаги е бил динамичен и интересен, досега каквото съм си пожелавала съм го постигала. Но напоследък зациклих в една сфера, но пък ако не беше така, нямаше да ви познавам( виртуално) и нямаше да осъзная много неща. Благодаря за това, че ви намерих, че промених мисленето си донякаде ( имам още много работа). Така, че си има причина за всичко.
Сега чета и научвам такива неща за които никога не съм се замисляла, но съм ги усещала.
Благодаря на всички за вниманието и за мненията. Благодаря!

Щом вътрешно винаги  си знаела, че ще напуснеш страната, значи ще имаш още шансове.    А освен това, може страната в   която да  се преселиш , да не е задължително Америка...Може  късмета ти да е  другаде, не в Америка.   Това не знаеш, така че всяко зло за добро!

А аз си мисля, че ако искаме нещо да се получи е добре да споделим с хора, които също ще ни го пожелаят - най- искрено и с цялото си сърце. Така се влива още положителна енергия в намерението. И така вероятността да се реализира  е по- голяма. И обратно - не бива да споменаваме по никакъв повод желанието си пред хора, които ще отнемат от енергията му. Обикновено интуицията ми подсказва, кога да си държа устата затворена и кога мога да разкажа.

Не съм много съгласна с това.
Според моите разбирания когато си поръчваш нещо много над твоите възможности, то автоматично ти се повишават и възможностите... поне при мен така се е получавало или може би, без да се усетя в поръчката съм влагала цялостното подобрение 
Така де, за какво ти е голям джип, ако нямаш пари да го поддържаш?! Явно човека е поръчал само част от нещата.

И като заговорихме за коли си спомних как преди много години още преди да съм запозната с принципите на Тайната, си поръчах нещо: карах си старото Голфче в едно горещо лято на отворен прозорец, представях си как вятъра е всъщност климатик и как на предния капак грее друга емблема...
Декември месец, същата година вече карах другата кола, като това не е било за сметка на ограничение от нещо друго   

Nadia79...дааа, права си... Не съм се замисляла, но явно човека  си е  поръчал  както казваш, само част от нещата, а всъщност не знам въобще как си е поръчвал...  Идея си нямам...  

Иначе принципите от  Тайната ако се спазват, работят безотказно, поне при мен...виждам и при теб! 

Nadia79, благодаря че сподели.  И аз така все си искам едно нещо, а си много права че е по-добре цялостно да си поиска човек подобрение във всички аспекти. 

  Няколко години се опитвах да замина извън България. Все се разминавах с реализирането на мечтата си на косъм. Чужда фирма,ми възлага работа, и точно, когато ми предлага да се преместя там, семействто ми не е готово. По късно друга фирма ми предложи договор, пак не се получи. Бивщият ми приятел замина да живее в Америка няколко години след като се разделихме. Мислех си, че много искам да живея и работя при висока организация и да съм част от сплотен екип. Но сега си давам сметка, че харесвам и свободата си, творческите предизвикателелства, които имам тук всеки ден. Може би не мога да заменя свободата си, въпреки несигурността, която имам тук.

Много добре правиш, че следваш интуицията си...   Така правиш най-добрия и правилен  избор от варианти,  за теб! 

А, баш!
И моите заминавания се развиха така.
Понякога си мисля, че каквото и да правя, както и да се стремя да променя живота си, има някаква външна сила, която ме подритва обратно към предварително установен коловоз. Май ще взема да повярвам в кармата

А защо не повярваш, че имаш Ангел-Хранител, който те насочва към твоята вярна посока /най-доброто за теб/

Това го вярвам с цялото си сърце, но съм случила на ангелче с извратено чувство за хумор
Не знам, не виждам какво добро има в невъзможността да дишаш В преносния смисъл, а той се отразява и на прекия.
Абе... пак съм в дупката... Вече се чувствам като миньор-стахановец

!Diva!, засрами ме

"подарявам" ти това



Портокалът е странно растение - по едно и също време на дървото има и цветове и завръзи, и плодове. Винаги ми се е струвал вълшебен. Откакто понавлязох малко в света на етеричните масла и ароматерапията си обясних някои неща за себе си и защо цял живот съм била привлечена от цитрусите. Те са магически растения според мене.