Благо-даря ви за подкрепата и съветите! По-късно вчера отново потърсих този човек за да поговорим по спокйно и да му поискам прошка. При нас нещата се бяха наслоили много с годините, а и други хора имаше намесени в този конфликт. Поговорихме спокойно и се разбахме.Явно беше дошъл момента да се отприщи и в двете страни трупаното толкова дълго време. Много е лошо когато хората не наричат нещата с истинските им имена и премълчават. Иска ми се поне с близките ми хора да не е така. Защо е толкова трудно да общуваме открито? Защо хората предпочитат да мълчат и трупат в себе си обидата?
От доста време насам се опитвам да не премълчавам и да казвам на близките хора около мен, когато се усетя излъгана или наранена от тях, но е толкова трудно да ме разберат. Повечето веднага минават в защита и после ме нападат. Неща които съм споделила с тях в даден момент в миналото, биват използвани срещу мен. Лошото е че вече не смея нищо да им споделя, избягвам срещите си с тях. Те пък започват да ми се сърдят и се започва една безконечна въртележка на сръдни, лошо отношение и натяквания. Особено пред последната една година нещата са ужасни. Иска ми се да може да се разбираме, но интригите сякъш нямат кай. Сякъш виждат, че се променям и не могат да го приемат, за това се опитват да ме нападат по един или друг начин.
Надявам се нещата да се променят. Вярвам, че и това ще отмине.
Хубав ден ви желая и много усмивки!