Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl)

Привет и от мен !!!
Не съм много на ти с историята   , но ще ми бъде много интересно да науча
всичко за Сюлейман Великолепни ,още повече щом го играе ХАЛИТ .
АНИ- за темата .

Поздравявам създателката на новата тема.
Халит Ергенч е невероятен актьор и се надявам да изиграе и тази роля великолепно.
От мен малко история:
Сюлейман I (на турски: Süleyman, на османски турски: سليمان‎), известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател (на турски Кануни) е 10-ия султан на Османската империя от 1520 до 1566 г. Наследява Селим I на трона. Роден на 6 ноември 1494 г. в Трабзон.

По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Въпреки че империята продължава да разширява своите владения след смъртта му, периодът е последван от дълги години на упадък. Когато Сюлейман Великолепни умира най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), много балкански области до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка, са завладени от Османската империя.

Сюлейман е роден в град Трапезунд, на югоизточния бряг на Черно море, вероятно на 6 ноември 1494 година.[1] Той е син на султан Селим I и Айше Хафса, която се ползва с голямо влияние в началото на неговото управление, до смъртта си през 1534 година.

На седемгодишна възраст Сюлейман е изпратен да учи природни науки, история, литература, теология и военно дело в училищата на главния константинополски дворец Топкапъ сарай. Като младеж се сприятелява с Ибрахим, султански роб от албански произход, който ще стане неговият първи велик везир и един от най-доверените му съветници. Седемнадесетгодишен, Сюлейман е назначен за управител на Кафа, за кратко на Одрин, а след това на Сарухан.

След смъртта на баща си през 1520 година Сюлейман се връща в Константинопол и заема трона, като десети османски султан. Няколко седмици след идването му на власт венецианският пратеник Бартоломео Контарини описва новия владетел така: „Той е на възраст двадесет и пет години, висок, но жилав, и с деликатен цвят на кожата. Вратът му е малко дълъг, лицето му е тясно, а носът му е орлов. Има сянка от мустак и малка брада. Все пак има приятна външност, макар че кожата му бледнее. Казват, че е мъдър господар, привързан към учението и всички се надяват на добро при неговото управление. Чалмата му също е извънредно голяма.“
Според някои историци в младостта си Сюлейман се възхищава от Александър Македонски и идеята му да създаде империя, обхващаща Изтока и Запада, която по-късно мотивира военните му кампании в Азия и Европа.

Малко след възкачването си на престола Сюлейман започва редица завоевателни походи, след като първо потушава бунта на управителя на Дамаск през 1521 година. На 29 август същата година той превзема Белград, стратегически важна крепост на южния бряг на река Дунав, контролирана дотогава от Унгария. Падането на Белград предизвиква широк отзвук в Европа, а посланикът на Свещената Римска империя в Константинопол по-късно пише: „Превземането на Белград беше началото на драматичните събития, които погълнаха Унгария. То доведе до смъртта на крал Лайош, до превземането на Буда, до завладяването на Трансилвания, до съсипването на едно процъфтяващо кралство и до страх сред съседните държави, че и те ще бъдат сполетяни от същата съдба.“

След успеха в Белград Сюлейман не започва настъпление в Централна Европа, а насочва вниманието си към Средиземноморието. През лятото на 1522 година обсажда остров Родос, основната база на ордена на хоспиталиерите, които извършват пиратски набези по крайбрежието на Мала Азия и Леванта. За тази цел там е прехвърлен голям османски флот от около 400 кораба, Сюлейман лично оглавява стохилядна армия, която се разполага на брега на Мала Азия срещу Родос. На 24 декември 1522 година островът се предава, но хоспиталиерите се споразумяват със султана, който ги оставя да се изтеглят, като по-късно създава нова база на остров Малта.

През следващите години отношенията с Унгария продължават да се изострят и Сюлейман подновява военните действия в Централна Европа. На 29 август 1526 година той разгромява в битката при Мохач крал Лайош II, който е убит в боя. С това той сломява съпротивата на унгарците и превръща Османската империя в доминираща сила в региона.

След смъртта на Лайош II Хабсбургите предявяват претенции към короната на Унгария. Австрийският ерцхерцог Фердинанд, с подкрепата на брат си, император Карл V, завзема част от страната с град Буда, измествайки поддържания от османците нов крал Ян Заполски. В отговор през 1529 година Сюлейман започва нов поход в Унгария, връща си Буда и през есента обсажда Виена. Този поход се превръща в кулминация на османския военен натиск към Запада. С подсиления шестнадесетхиляден гарнизон защитниците на Виена нанасят първото поражение на Сюлейман, което поставя началото на османско-хабсбургския конфликт, продължил до края на двете империи през 20 век.Нов османски поход към Виена се проваля през 1532 година преди да достигне до града. И при двете кампании османците са засегнати от лошото време и затрудненото снабдяване на отдалечената от базите си армия. През 1533 година Сюлейман сключва договор с Фердинанд, с който Унгария е поделена между Хабсбургите и Ян Заполски.

Когато Заполя умира, Фердинанд получава всички унгарски територии, подтиквайки Сюлейман да анексира Унгария. В резултат се пораждат конфликти и мирни договори, възвръщащи статуквото.

През следващите две десетилетия били анексирани обширни територии на изток от Мароко в Северна Африка и на север от Персия в Близкия изток. Това бързо териториално разширение се свързва с военноморско надмощие за кратко в Средиземно море, Червено море и Персийския залив.

През 1562 г. завладява Трансилвания.

Сюлейман умира на 5 септември 1566 г. — нощта преди победната битка при Сигетвар в Унгария. Погребан е в тюрбе заедно със съпругата си Хурем султан край Сюлейман джамия.

Сюлейман нарушава установената практика, когато издига двама роби на високо положение. Единият, Ибрахим Паша, е велик везир 13 години. Другият, пленена украинка, дъщеря на руски православен свещеник — Александра Лисовска, или Анастася Лисовска известна още като Роксолана и Хурем — става негова любима жена за изненада на империята и международната общност. От нея има една дъщеря (Михримах) и няколко сина — Селим, Баязид, Абдулаким (умира малко след раждането си) и Джихангир (с физически увреждания)

Поради конфликти за властта, очевидно подкладени от Анастася Лисовска, Сюлейман убива Ибрахим Паша (поддръжник на Мустафа, първородния син на Сюлейман, роден от прогонената му в изгнание първа кадъна Гюлбехар *Пролетна роза*) и го заменя с нейния зет Рустем паша. По-късно, очевидно вярвайки, че популярността му сред армията застрашавала положението му, убива и Мустафа, като по този начин дава път на един от синовете на Хурем.

В очакване на смъртта на Сюлейман, която по ръководещия обичай на братоубийството би довела до смъртта на Селим или Баязид, братята провели редица битки за наследството, които накарали Сюлейман да нареди Баязид да бъде убит на 25 септември 1561 г. Това се случва след като Баязид, избягал в Иран и е върнат на империята от щах Тамапс чрез измама. По този начин Селим наследява Сюлейман, въпреки че той проявява малък интерес към властта. В историята той остава като Селим II Пияницата - алкохолик и женкар. С него започва упадакът на Османската империя.

Мисля, че отегчих аудиторията, за което се извинявам.
Може би някой може да допълни нещо или да поправи в написаното, докато почне сериалът.
 

Фатална славянка била любимата жена на султан Сюлейман
Красивата Роксалана убила децата си, за да възкачи първородния си син на престола
Едва ли в историята има друга толкова кръвожадна жена колкото идеализираната от украинските писатели и кинематографисти Анастасия Лисовска, останала в хрониките с името Роксалана. Дори знаменитата китайска императрица Ци Си прилича на жалко момиченце редом с коварната султанка. Покорила с изключителната си красота турския падишах Сюлейман, с цената на множество невинно отнети живота хитрата дама успяла да възкачи сина си на престола.
Анастасия Гавриловна Лисовска се родила през 1506 г. в семейството на свещеник от Рогатин, малък град, сега в Югозападна Украйна. Тази територия постоянно била подлагана на атаките на кримските татари. При едно от нападенията през лятото на 1522 г. младата девойка била заловена. Легендата гласи, че това станало в навечерието на сватбата на Анастасия.
Отначало пленницата попаднала в Крим - обичайния път на всяка нещастница. Бдителна охрана пазела ценния жив товар. Ръцете на девойката не били вързани, за да не бъде наранена нежната й кожа. Поразени от красотата на славянката, татарите решили да я заведат в Истанбул, където да я продадат изгодно на един от най-големите пазари в мюсюлманския свят.
В столицата на султаните качили прекрасната пленница на висока трибуна. По приумица на съдбата точно тогава минал великият везир на младия султан Сюлейман I, благородния Рустем паша. Турчинът бил поразен от удивителната красота на девойката и решил да я купи като подарък за султана. Падишахът бил млад, качил се на престола през 1520 г. и много ценял женската красота. Продавачът обаче отказал да вземе пари - поднесъл я в дар на всесилния царедворец.
Везирът подготвил хубавицата за султана. Пленницата преминала през щателни прегледи, за да се убеди той, че е девствена и абсолютно здрава. По законите на вярата падишахът можел да има четири законни жени. Тронът се наследявал от първородния син, а останалите често ги чакала печална съдба - претендентите за върховна власт ги унищожавали.
Освен съпруги, повелителят на правоверните имал голям брой наложници. От сто до над хиляда жени преминавали през харемите на султаните. Всяка от тях била с изключителна красота. Освен с жени, харемите били пълни с цял взвод евнуси, прислужнички, масажисти, лекари. Но никой, освен самия падишах, не можел да посяга на прекрасните пленници. Цялото това сложно домакинство било ръководено от главния евнух.
Девойките не се отличавали само с удивителна красота. Те обичали музиката, танцували, рецитирали мюсюлманска поезия, и, естествено, владеели изкуството на любовта. Познанията им по наука били теоретични, преподавани от опитни жени, владеещи всички тънкости на занаята.
Рустем паша дал на девойката ново име - Роксалана, с което тя заела място в историята. Роксалани или роксанами в древността се наричали племената, живели през II-IV век в степите между Днепър и Дон. В средните векове ги смятали за прароднини на славяните. Това и обусловило новото име на Анастасия.

Лукреция, много ти благодаря за информацията   На мен лично ми беше много интересно това което си писала.
Благодарности и на останалите които се включиха с коментари и снимки  

Лукреция 
На един дъх прочетох постовете ти,много увлекателно разказваш

Новата наложница постепенно привлякла вниманието на падишаха и изцяло пленила сърцето му. Сюлейман не можел да й се насити, въпреки че в харема имал стотици красавици, владеещи тайните на сладострастието. Не се оказало трудно тя да стане и жена на султана. Научила се да говори добре турски. Разбрала, че нейният главен коз е, че Рустем паша, благодарение на когото попаднала в двореца на падишаха, я е получил като подарък, а не я е купил. На свой ред той не я продал на главния евнух, а я поднесъл на султана. Така Роксалана оставала свободна и можела да претендира за ролята на съпруга на падишаха. По законите на Османската империя робиня никога не можела да стане жена на повелителя на правоверните.
Възникнало още едно препятствие: Анастасия-Роксалана била християнка. Но това не се оказало сериозен проблем за щерката на свещеника. Прекрасната наложница не се поколебала да приеме исляма. Въпреки че в тези времена да смени вярата си за християнина означавало да погуби безсмъртната си душа. Сега Лисовска можела да роди дете и то да стане законен наследник на султана.
Чрез много интриги Роксалана успяла да стане съпруга на Сюлейман. Първородния си син тя нарекла Селим - в чест на предшественика на съпруга си, султан Селим I, наричан Страшния. Роксалана много искала детето да прилича на него.
Стремейки се по всякакъв начин да обезпечи положението си, тя родила на падишаха още двама сина и щерка. Но за наследник на престола официално се смятал Мустафа, най- големият син на на първата жена на султана, красавицата Гулбахар. Тя и децата й станали смъртни врагове на властолюбивата и коварна Роксалана.
Времената на харемите напомняли за терариуми. В борбата за положение жените от различни раси и националности бълвали куп злини. Анастасия-Роксалана била доста изобретателна в интригите си. Не бързала и винаги улавяла решаващия момент. Външно тя проявявала любов и грижа за повелителя, давала му това, от което имал нужда. Но колкото и да била умна, красива, желана и любима, даже падишахът не можел безнаказано да нарушава обичаите на мюсюлманския свят. Лисовска прекрасно разбирала: ако синът й не станел наследник на престола, тя щяла да бъде застрашена. Във всеки един момент Сюлейман можел да се увлече по нова красавица и да я направи своя законна съпруга. А някоя от другите си съпруги да отстрани - на шията на неудобната жена бил връзван камък. По специална стълба спускали нещастницата във водите на Босфора. Смятало се за лоша поличба, ако просто бързо я удушат с копринен шнур. Затова Роксалана се готвила внимателно и действала жестоко в продължение на 15 години.
Докато красавицата плетяла своите любовни мрежи, зад стените на харема ставали сериозни събития. Султан Сюлейман създал закони, защитаващи интереса на феодалите. С тях той прикрепил безимотните селяни към земеделските им участъци. Фактически въвел крепостното право. А за да се отърват от задушаващата зависимост, селяните трябвало да участват в завоевателните битки. По това време Турция постоянно влизала в такива. Сам Сюлейман водел много победоносни войни. Той покорил половин Унгария, значителна част от Грузинското царство, окупирал Месопотамия, взел Йемен, Триполи и Алжир. В Европа го нарекли Великолепния и се бояли от нашествието му.
По това време Лисовска започнала да изпълнява плана си за завладяване на властта. Дъщеря й едва била навършила 12 години и Роксалана решила да я омъжи за Рустем паша. Той се ползвал с голямо уважение в двореца, бил близък на падишаха и най- главното, явявал се наставник на наследника на престола Мустафа.
Дъщерята на Роксалана изцяло приличала на майка си - наследила лицето и тънката снага на красивата си майка. Рустем паша с голямо удоволствие се сродил с падишаха - това било изключителна чест за един придворен. Но прелестната девойка се оказала доста глупава като изцяло послушала коварната си майка. На жените не било забранено да се виждат и щерката уведомявала Роксалана за всичко, което се говори в дома на Рустем паша. Накрая Лисовска решила да нанесе смъртоносния удар.
В момент на интимност със съпруга си фаталната дама, имаща немалко влияние върху падишаха с женския си чар, му съобщила за "страшен заговор". Милостивият Аллах бил "решил тя да узнае тайните планове и да предупреди повелителя за наближаващата опасност": Рустем паша и синовете на Гулбахар искали да го убият и да възкачат на престола Мустафа.
Интригантката знаела добре как и къде да удари. Митичният заговор бил напълно правдоподобен. На Изток във времената на султаните кървавите дворцови преврати били нещо обичайно. Към това Роксалана привела като неопровержим довод думи на Рустем паша, Мустафа и другите "заговорници", които щерка й й предала. Семето на злото попаднало в благоприятна почва. Везирът веднага бил арестуван, започнало следствие. Мълчанието на Рустем паша още повече затвърдило у падишаха мнението, че действително съществува заговор. След разпитите "виновникът" бил обезглавен.
Младата дъщеря на Роксалана станала вдовица на държавен престъпник, но това нямало значение за майката. Тя желаела по- скоро да се разправи с Мустафа и неговите братя - препятствието по пътя на рижия Селим към трона. Те трябвало да умрат.
Постоянно подстрекаван от жена си, Сюлейман издал заповед за смъртта на децата си. Понеже пророкът е забранил да се пролива кръвта на падишаха и неговите наследници, Мустафа и братята му били удушени. Гулбахар полудяла от мъка и скоро починала.
Но за източната лейди Макбет тази кръв била малко. Никой в Истанбул не вярвал във вината на верния на престола Рустем паша. Тази жестокост и несправедливост поразила Хамса, майката на Сюлейман. Тя казала на сина си всичко, което мисли за "заговора", наказанието и любимата жена на сина си Роксалана. Хамса починала мистериозно няколко месеца след това.
Всичко почти било нагласено. Лисовска станала първа жена на падишаха, а Селим - наследник на престола. И тук, за да бъде напълно уверена, че властта няма да се изплъзне от ръцете му, тя заповядала да убият родните му братя, другите й синове. Нежеланите претенденти за трона били удавени в Босфора - кръвта на султаните не трябвало да се пролива.
Жадната за власт Роксалана отишла още по- далече - тя заповядала всичките синове на Сюлейман, родени от наложници, да бъдат издирени и убити. Над 40 млади мъже били лишени от живот по повелята на Лисовска.
Роксалана била съпруга на Сюлейман Великолепни 40 години. Тя дълго и умело си създавала славата на покровителка на изкуството и на най-образованата жена на мюсюлманския свят. Починала от естествена смърт, оставила мъжа си вдовец. Не успяла да види как синът й се възкачва на трона и става султан Селим II. Той царувал едва осем години - от 1566 до 1574. Въпреки че Коранът забранява виното, бил алкохолик. Сърцето му не издържало на постоянните запои.

Лукреция, за мен беше изключително  интересно, за което много ти  благодаря!      

Това, което написах може да го намерите в историята.

Прочетете книгата "Харем", тя разказва за живота на Сюлейман и съпругата му Роксалана.
МИМАТА, ТРЯБДА ДА СЕ ЯВИШ НА КАСТИГ, ЗА ДА ТЕ ИЗБЕРАТ. Ако стоиш пред компа, това няма да стане. Ей къде е Истанбул. Само на няколко часа път с МПС. Искрено ти пожелавам, ако не този път, в по-късен етап да играеш с Халит.......

Лукреция Благодаря за информацията,наистина бе добре да си припомним историята.Макар във филма със сигурност ще има и  художествена измислица-все пак  няма да е исторически сериал.