Не успях да разбера кое му е трудното на това. Повечето хора налегнати от грижите на ежедневието по естествен път си "забравят" желанието освен ако не ги е обсебило напълно и нищо друго да не съществува в момента. По-значим ми се струваше проблема да успееш да видиш възможностите и да направиш нещо в желаната посока, отколкото да се стремиш да се откъсваш от това и да правиш съвсем друго. Няма кой да свърши твоя дял. А иначе съм съгласен за нуждата от откъсване при обсебване.
По принцип нямаше да е трудно, ако не се наблягаше, че желанието трябва да се забрави. То е като да кажеш на някой да не мисли за розов слон.
Това е само една идея за частта за "пускането", "непривързването" и същевременно за поддържането на огъня на желанието.А иначе малко по-нагоре в първия ми пост (коментарът ти е само за допълнението му) писах точно за това, че не трябва само да се чака, а да се работи върху самия себе си и целенасочено да се разчиства от непотребни идеи и вкопчвания пътя за проявлението на желанието (нещо като при кърлинга)
, за да стигне то до крайния получател, а не да спре на половинметър от него. И че за да има хармония, получателят трябва да съответства на полученото, да достигне до състояние, при което нещото да е свойствено за него. Иначе както съветват в Тайната той може да постигне дадената вибрация за притежаване на кола, например, и да си я материализира. Но ако той не промени цялостното си състояние и причината в момента да няма такава кола на първо място, придобиването й ще му донесе по-скоро напрежение.
Толкова много се радвам и благодаря, че ви намерих. Много ми помагате. Попитах по-напред нещо но никой не ми отговори - грешно ли е да си допълвам веднъж написания списък с желания и вече направената карта на желанията? 
Благодаря ти yahoo 
Явно тази година желанието ми е било по-силно, особено след вашите разкази.... и се случи... 
цяла нощ и...нищо не видях, ама то имаше и облаци 
), това което преживяват другите хора си го причиняват сами и никой друг освен тях не е замесен в техните преживявания освен ако те самите не го допускат. От това съм си направила извод да бъда себе си и да позволя на другите да бъдат себе си. Така че ако аз изпитам чувство на завист и злоба веднага ще започна да работя по въпроса с промяната и изчистването, но ако някой друг изпитва подобни чувства, не бих позволила да ме засегнат, не бих ги допуснала в живота си и най-многото, което бих направила по въпроса е да поговоря с този човек (ако ми е достатъчно познат). Но това са си само мои разсъждения, не съм запозната с "теорията за самоидентичността" може би по-нататък да имам възможност да я прочета и тогава да променя мисленето си.