Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

По въпроса за визуализацията и картите с желанията днес получих интересен бюлетин (поне на мен ми беше интересен, защото е нещо, което не ми беше хрумвало точно в този вид )
Та бюлетинът беше за поредното нещо, което не е споменато във филма "Тайната" за процеса на сътворяване на желанията и то е, че за да получиш желаното, трябва и да НАПРАВИШ нещо, а не само да визуализираш и да чакаш. Като искаш да привлечеш нещо в живота си, трябва да положиш усилия да СТАНЕШ човека, който притежава това нещо. Всеки има формирана представа за хората, които притежават нещото, което той самият иска. И трябва да направи така, че самият той да съответства на този образ. И не е достатъчно само да се сложи предмета на желанието и да се утвърждава желанието и да се изпитва благодарност и т.н ...цялата процедура, но и да сложи самия себе си в този образ.

Да вземем примера с колата . Когато някой си пожелае хубава кола, подсъзнателно винаги има формирана представа какви са хората, които притежават такава кола. И за да я получи, трябва да положи усилия да съответства на този образ, а на картата да постави не само колата, но и снимка на себе си като такъв човек ( а не като човек, който се радва, че има такава кола) . Например, ако смята, че мерцедес имат само материално осигурените хора, с високи доходи и т.н, трябва да сложи до колата и снимка на себе си като богат и материално осигурен човек (то тогава и хубавата кола ще е нещо нормално като за всички богаташи ).  За да не я получи, пък да няма пари за поддръжката й ... както се пишеше в един предишен пост. И така усилията по придобиването на колата вече са насочени не само в желаенето и очакването й, но й в придобиването на усещането, че е материално осигурен човек, за когото това е съвсем нормално нещо. Което вече отвежда към ТЕСи разни други начини на премахмане на бариери и работа върху себе си, което е различно от пасивното очакване.

Надявам се, че успях да обясня мисълта си  

Лени, опитвам се да отворя от първа страница "Желания включващи други хора", но не ми се отваря. Може ли някакъв линк?   

Ох, извинявайте за въпроса, но нещо започвам да се обърквам като чета различните техники. Отскоро съм сред вас и ще помоля за малко разяснения. Значи от една страна трябва да "пусна" желанието си за да се сбъдне, а от друга е добре всеки ден да визуализирам и да правя утвърждения. Как тогава да го пусна, като визуализациите и утвържденията ме "придържат"  към желанието.  Благодаря, че ми отделяте време   

В тоя ред на мисли - за страха,
ще споделя нещо от книгата "Балсам за душата" на д-р Бърни Сийгъл 



На ръба

"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
Той ги бутна ... и те полятяхя.

Гийом Аполинер


Чувал ли си тази стара леганда за това как един човек се страхувал да се доближи до ръба на скалата, защото можел да падне, но после го бутнали и той ПОЛЕТЯЛ ? Е , ти можеш да направиш същото, когато си в безисходица .... ПОЛЕТИ.
Ако се страхуваш от височини или да летиш, може никога да не отидеш никъде. Не е толкова трудно да се научиш да летиш.Дори да се разбиеш долу , поне ще си опитал късмета си и ще си усетил тръпката от летенето.(Колко оптимистично , нали!) Затова давай , пробвай!
Нямам предвид да рискуваш безмислено живота или състоянието си. Казвам, че не трябва да се живее в страх и че трябва да си позволиш да изследваш собствените си граници. Ако искаш да се криеш на дъното на гнездото си цял живот, няма проблем , но няма де си живял истински, докато не рискуваш , не дойдеш на ръба, не повярваш в себе си и не скочиш в живота.



Следващия път , когато почустваш, че си на ръба, спомни си , че страхът те държи окован ; всяко действие ще ти позволи да се освободиш и да полетиш .




п.п. и друг път съм го споделяла , много ми харесва

 

Хммм, и аз го имам същия въпрос...нещо не ми се получава - хем да гИ "пусна" (при мене желанията са повече от 3 - това възможно ли е наведнъж да става ), хем всеки ден да го визуализирам и да си повтарям утвържданията, които така или иначе са свързани с желанията ми.
Малко ми е объркано - моля помогнете

Да го пуснеш желанието означава да спреш да мислиш за резултата - КОГА !кога ще стане, кога ще се сбъдне   Освободете се от очакванията, важно е намерението - енергията, мисълта за желанието  

А, визуализирайки желанието ние вече го имаме , живеем с него ......спокойни и уверени сме   (гнетящото очакване го няма)


Има разлика, нали  



Надявам се да съм обяснила достъпно  
защото аз си го разбирам но не винаги е лесно да го обясниш

Благодаря, Desss, абсолютно разбираемо е това, което си обяснила.
Уж не поставям срокове КОГА при "пускане" на желанията, ама нещо ми се обърква...може би с повече тренировки....
Както и при визуализиране - представям си нещата като случили се, радвам им се, наслаждавам се на резултата, но вероятно трябва време или не са "узрели" още желанията ми, не им е дошло времето

Desss, много ти благодаря. Наистина по друг начин разбирах "пускането". А аз всъщност значи съм си пусала желанията още от самото начало. По принцип не мисля кога и как ще стане. Защото някои от тях изглеждат и малко невероятни ноооо.... вярвам че могат да се осъществят. И досега дори съм имала успех за не толкова значими неща, които си ги поисках и се случиха, за което всеки ден благодаря на Вселената.

Установих, че съм пропуснала една от основните идеи от бюлетина Идеята за даването. Младежът, който по принцип се занимава с ТЕС, обясняваше как като си прави карта на желанията, я разделя на две. От едната страна пише Получавам, от другата Давам. Под получавам естествено пише, какво иска. А под Давам какво е готов да даде или да направи, за да го получи. Като започне да прави нещата от графата Давам си създава усещането, че напълно заслужава нещата, които иска и автоматично започва да действа така, че да доведе до осъществяването им.

Май имаше нещо подобно някъде из линковете на първа страница, тук просто е вързано директно с Картата на желанията. 

Alexa JT, разбира се че това е обяснено в "Тайната", то си е една от най-съществените стъпки на процеса. След като дадеш "поръчката" и започнеш да се ослушваш за предоставени възможности за постигане на желаното започва процеса на даване. Аз обаче не приемам че е от значение времевата последователност на даването и получаването. Напълно възможно е и да получим в един момент нещо без никакво усилие на базата на даваното много преди или обратното. Например ние ежедневно получаваме безвъзмездно жизнена енергия предварително и впоследствие ще я даваме.

vili:), - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=455899.msg13784218#msg13784218


Като бяхме "начинаещи" и ние доста умувахме над този казус  Накрая, освен това, което ти написаха момичетата, стигнахме до извода, че е и въпрос на гледна точка на автора - но едно е сигурно - не мисли от къде,кой  и как ще се осъществи желанието, просто си го чакай /което не значи да не визуализираш, а просто да не припираш/.
И още нещо съществено - да намалиш важността - да си кажеш, че животът ти няма да свърши, ако това не стане и толкова

Ето още нещо по темата - http://sebepoznanie.com/upravlenierealnost/kakdaporychame/

Момичета страхотни сте и темата ви е супер.Записвам се и се връщам да чета предните теми

Yahoo, нямах предвид библейското "Дай, за да получиш". Идеята е по-скоро да се занимаваш с някаква дейност, с която активно да чакаш проявлението на желанието, някакво занимание (различно от писането на утвържденията), което да те разсейва от постоянните мисли ще стане ли няма да стане, "ами ако не"..."ама дали"...и т.н. Нещо, което хем докато го вършиш да не мислиш за желанието, хем подсъзнателно да ти дава увереност, че всичко е наред и е въпрос на време "поръчаното" да пристигне.

Владимир Леви беше дал една техника за намиране на решения (но всъщност подобно нещо го има в много източници):
Сядаш на стол, отпускаш се, съсредоточаваш се върху проблема за една две минути,  после  ставаш и правиш някаква гимнастика или каквато и да е физическа дейност, която изисква вниманието ти (не мислиш за проблема и оставяш ума на спокойствие да си работи) за пет минути и после като седнеш на стола и извикаш проблема, решението е готово.

Нещо в този смисъл. А когато дейността е сложена на картатата срещу желанието, всеки път, когато я извършваш подсъзнателно ще работиш и за желанието (без да се вкопчваш в него). Един вид програмиране.

Не успях да разбера кое му е трудното на това. Повечето хора налегнати от грижите на ежедневието по естествен път си "забравят" желанието освен ако не ги е обсебило напълно и нищо друго да не съществува в момента. По-значим ми се струваше проблема да успееш да видиш възможностите и да направиш нещо в желаната посока, отколкото да се стремиш да се откъсваш от това и да правиш съвсем друго. Няма кой да свърши твоя дял. А иначе съм съгласен за нуждата от откъсване при обсебване.

Момичета отдавна се каня да споделя нещо, което ми хрумна във връзка със желанията и техниките за които говорим и които при някои действат при други не.Може би за да преценим по добре коя техника е най добра за нас е необходимо да знаем  кой е нашия начин на мислене -визуален слухов или кинетичен( вкусовияти обонятелният не са основни)Всички имаме водеща сетивна система-система за представяне която използваме най често,за да получим достъп до спомените си или до представите си.Например ако си спомняте или представяте някакво събитие кое ще си представите или спомните първо-гледка, звук или нещо което сте почувствали?Ако сме визуален тип много добре ще ни се отдават техниките свързани с карти,рисунки с неща които виждаме,ако сме слухов тип-техниките с утвърждения на глас например и ако сме кинетичен тип неща свързани с правене и докосване на предмети. Разбирате ме.И така Разпознаване на сетивните предпочитания
Визуална
Хората,които предпочитат визуалния подход често стоят или седят с изправени глави и тяло и насочени леко нагоре очи или леко приведени напред.Склонни са да дишат плитко,само с върха на дробовете си.В повечето случаи говорят бързо с малко по висок глас и по време на разговор обработват бързо мислите си.Изглеждат организирани,спретнати и добре поддържани.Те запомнят с картини,а звуците не могат лесно да ги разсеят или заинтригуват.Често забравят устните заповеди,защото умът им блуждае.Склонни са да използват думите-виждам,гледам,разглеждам,"картината ми е ясна"и др подобни.Визуалният човек се интересува от външния си вид и от това как изглеждат нещата.