Подсъзнанието може всичко 20 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Енита, снощи сънувах толкова лош сън, че... дори не посмях да го кажа на никого- само го разказах на водата за да си отиде лошото. Сети се за нещо по-лошо от фалита на едната фирма и ще се почувстваш щастлива дори наградена. Дори не знаеш какво изкупуваш с този фалит- може да е здраве.

Светлина, Благодарности и поздравления!
Аз лично:
Не приемам предателството  .
Не приемам мързела, лентяйството, нечистоплътността ,безделието, безотговорността, интригантството, клюкарството.Тези неща, особено когато нараняват деца – не ги приемам.


Не приемам= гневя се понякога.
Не приемам понякога значи- страхувам се./и обратното/
Не приемам значи не разбирам поведението на другия./ И обратното/
Не приемам означава- може би и аз имам вина, но не мога да си я призная.

Колко много неща има още за чистене?!

Моите мисли по повод приемането/неприемането:

Винаги, когато изпитвам някакви неприятни емоции, не приемам нещо. Боря се вътрешно срещу нещо. Не позволявам енергията да протича свободно през мен, а я блокирам. Резултатите ще изпитам основно аз самата, а понякога и тези, които обичам най-много...

Както тялото има механизъм да ни каже, че нещо не е наред - болката - така и неприятната емоция е сигнал, че съм се отдалечила от Вътрешното си Аз. Преминала съм през някакво преживяване, което  ми е помогнало да разбера по-ясно какво точно искам. Вътрешното ми Аз вече е там - където искам да бъдем, с това, което искам да имам и т.н. Обаче аз - не съм. Съпротивлявам се по някакъв начин. Чрез невяра (не ми се вярва, че мога да имам това/да стана еди-какъв си), чрез вътрешно себеподценяване (има толкова по-достойни от мен, точно на мен ли ще се спрат/точно аз ли ще го получа), чрез осъждане на други (те са еди-какви си, как може да правят така!!!) и т.н.

Винаги, когато ми се случва нещо неприятно, значи съм превишила неприемането и трябва да "почистя терена". Търся удобна възможност да спра това, което правя, да си почина, да направя нещо за себе си, за да се почувствам добре. След като се погрижа за себе си, правя неща за другите - тогава нивото на енергия ми е такова, че мога да давам безвъзмездно, без да мисля дали ще има някакъв вид отплата. Сега е моментът да благодаря за това, което ми се е случило, защото то ми е дало по-силен сигнал, който най-сетне съм забелязала. За посоката, в която вървя. И която мога да променя СЕГА. Веднага, само трябва да реша.

Когато почна да мисля, че нещо ми липсва, значи имам вътрешна съпротива по въпроса. Значи съм се съсредоточила повече върху нямането на това нещо, отколкото на щастливото предвкусване на идването му, понеже съм сигурна, че когато искам, ми се дава.

Когато се усетя, че хвърлям много усилия в постигането на нещо, че то става с тежък труд, това е сигнал, че трябва да "пусна веслата" и да позволя на Реката да ме носи. Няма смисъл да плувам срещу течението или да греба срещу него. Нямам никакви шансове срещу тази мощна река. Така или иначе, всичко, което искам, се намира надолу по течението й. Трябва само да се пусна надолу и да се наслаждавам на плуването. Да видя красотите около себе си, вместо да забуча глава и да греба пряко сили. Да усетя чистотата на въздуха, да чуя птичките, да видя стрелкащите се рибки под мен, да усетя единството си с тях, да почувствам, че съм част от всичко и то е част от мен... Тогава всяка клонка става пътеводител. Всяко облаче ми подсказва нещо. 

Установих, че най-лесно получавам искани неща, които наистина са ми спешно необходими точно в този момент  

Установих, че молитвата "Отче наш"  в това изпълнение  ме  изпълва с блаженство и ме уравновесява и успокоява /действа ми като мантра/

След толкова години, все още не мога да приема факта, че някой, без да познава друг, го обижда и напада - най-често по форумите. И, кажете ми, как да  тълкувам това, след като преживявам, без  пряко засегната страна да съм аз - просто заради нараненото достойнство на другия   Нещо не мога да го вържа с моето его   А, може би,  правя някаква несъзнателна проекция на чуждото място - тогава каква ли е целта на тази проекция  

Неприемане има:
- когато се гневя /вътрешно или външно/ някому - независимо какви са причината и поводът;
- когато се съмнявам в нещо, обикновене придружено с дълбокомисленото "защото.../и съответните  аргументи и факти, изредени като за дисертация/;
- когато се опитвам да наложа мнението си на всяка цена - косвено или пряко / честооооооооооо... Пусти македонски характер - ето веднага си намерих и оправданието  /;
- когато ми прималява под лъжичката, или ми се учестява дишането и сърдечния ритъм /а, бе, то си е чиста аритмия в този момент /;
- когато млъкна съзнателно, за да накажа някого;/пращам любов и мълча - ами значи не я пращам от сърце   И с какво право наказвам - да не би хората да са в трибунал  . "Не съди, за да не бъдеш съден!"/

Когато усетя признаци на горните - най-добре ми действа някакво почистване /на дома, ъгълче от него, чекмедже в офиса, ревизиране на гардероба и изхвърляне на дрехи, които не нося/  - имам чувството, че така изчиствам и душата си от съответния негатив;  душ и/или дълбоко дишане; или просто увеличаване на дистанцията с дразнителя /най-ефективно  - така оценявам ситуацията от няколко гледни точки и ми е по-лесно да приложа духовните закони./
Със сигурност бързо ми минава и после изпитвам дълбоко разкаяние, че не съм приложила знанията си на практика /"Дълъг е пътят на поучението, кратък - на опита"/. Тогава пък пиша писмо до човека, може и до себе си - зависи кой от двамата е по-засегнат по моите критерии. Рабира се. че не го изпращам, но като го попрочета и редактирам няколко пъти, много ми олеква и по-лесно прощавам / много е силен тогава актът на прошката - съпроводен е с много сълзи - истински катарзис/.

Други паразитни думи и изрази, показващи неприемане:
- Каква тъпа книга /филм, град, изказване..../
- Как може да правиш /бъдеш/ си /....
- Виж този/тази какъв е ...............
- Какъв Марко Тотев съм/си ....
- Защо все на мен се случва?! /за лоши неща.../
- Как не можа да се падне на мен ?!/за хубави неща/

В по-глобален мащаб - неприемането на: даден политик/политическа сила; предаване/журналист; някакво движение в национален/глобален мащаб;други раси и религии;съседа; колегата; работодателя; миската; чалгата; интелектуалеца.... ами, както съм взела инерция / и завзела ефира/ , накрая ще генерирам, че всяко нещо може да
- се приеме  
- да не се приеме  
 Зависи доколко си засегнат от него и къде се намира в обкръжението ти /едните не ги приемаме директно - други - само на маса  /

За завършек - урокът от  притчата  "Всичко е в твоите ръце!"

и Карлос Кастанеда  

Ще ми бъде интересно да чета и Вашите размисли и страсти  

svetlina_8, Благо-Даря за повдигнатите въпроси  




tedilina, и аз зададох същия въпрос - пази се. Не зная какво ще стане накрая- май ще направя секция на желанията и благодарностите  

koral,   интересни техники ни даваш , Благо-Даря  

anutev, пощата ти е пълна  

Момичета кокичета 
Виждам, добре сте се заформили в новата темичка 

lenny_pld много ми е познато това чувство примесено със силна склонност да се вживявам в защитник на онеправданите .... За мен лично, нещата са многостранни. От една страна проекция, свързана с минали подобни лични преживявания .... От друга, питайки се какъв е този прекален стремеж към защитническа дейност, лично при мен се появяват отговори, че е начин на Егото да покаже и докаже, колко съм по-добра, по-милосърдна, по-чувстителна и т.н. .... Съвсем чистосърдечно си признавам, че понякога участвам в полезни за обществото каузи или благотворителни инициативи ей тъй, заради себе си, от егоизъм - да се чувствам по-добре, по-доволна от себе си и спокойна, че нещо съм направила "полезно" 
В тази връзка неприемането ми особено се изостря към политици и други важни персони, особено по това време на годината, особено, когато започне кампанията "Българската коледа".... Просто ставам толкова агресивна...
Неприемането ми естествено се разпростира върху широки области от живота, личен и глобален, започвайки от военни конфликти, екологични проблеми и стигайки до бавенето на заплатата на някой мой близък, пререждането ми на опашка (в смисъл мен да прередят) и други несправедливости

В тази връзка бих искала да споделя преразказан пасаж от моя любима книга - "Завръщане към любовта" на Мериън Уилямсън, една много добра книга, разглеждаща подробно проблемите с егото и взаимоотношенията (не знам дали е обсъждана досега да не се повтарям ...).
И та Мериън - авторката, разказва, че е била бунтуващо се хипи-пацифист и с всички сили и цялата си разгорещеност е агитирала против всякакви военни конфлитки .... Сънува сън, че се среща с някакви духовни водачи - нематериални, които ни наблюдават отгоре и те й казват, че образно хората са "гълъби" на мира или "ястреби" на войната и че тя е "ястреб" според Вселенския разум ... Тя естествено се бунтува срещу това, но после осъзнава, че са прави. Агресията, която влага "против" войната и нещата, които я дразнят, е също толкова агресия, колкото тази, срещу която се бори ... И дори повече, тъй като тя е на сравнително по-високо ниво на осъзнаване ...

Във връзка с неприемането на някои личности, заради неумението да им дадем прошка точно на тях, има една хубава техника, която понякога използвам, визуализация на дразнещата ни персона като малко невинно бебе. Тогава по естествен начин негативните чувства намаляват и би трябвало и да изчезват, защото виждаме същността на човека: невинен, чист, без лоши помисли и т.н.

Сетих се и за още една хубава техника за прошката, но май не е това темата сега, да не измествам .....

Видях, че сте говорили за Питагоровите матрици ... Една жена, по-запозната от мен, прави тези матрици за мен и мои близки и наистина доста верни неща каза, без да ни познава. Но честно казано извода ми се изгуби от цялата работа, анализа беше по-скоро като снимка на какво е положението (аз си го знам и без това), а не разбрах какво да направя по-точно, в каква посока ...

Една хубава, стара и популярна притча, но много подходяща по темата за ПРИЕМАНЕТО, поздрав за всички: http://nel-anel.blogspot.com/2009/08/blog-post.html

Много интересна тема сте подхванали за неприемането. Аз лично понякога се улавям как знам нещо на теория, прилагам го, но понякога се понасям по течението и започвам да се поддавам. Например това да приема, че в даден момент хората не са готови за определено нещо и не са на едно мнение с мен. Не ги убеждавам, но се улавям как мисля за това и  се ядосвам. Също понякога се прокрадва неприемане на хубавите неща, прокрадва се страхът да не се случи нещо/за детето основно/.
Обикновено неприемане има и когато човек започва с оправданията. Искам да  променя нещо в себе си, но сега нямам време, пари, изморен съм и пр.

  И аз подкрепям казаното с цитата от "Тайната"

Днес сме свидетели на  „война срещу бедността”, „война срещу глада”, война срещу рака”, „война срещу тероризма”, „война срещу насилието”  „война срещу наркотиците”,”война по пътищата”...днес сме свидетели на война...и цялата тази съпротива всъщност само подсилва същите тези неща,  защото не може да кажете „НЕ” и да ги накарате да изчезнат. Когато крещите „НЕ” Законът за привличането ви го осигурява!

"Всичко което сме, е резултат от това, което сме помислили"– Буда
Антивоенното движение създава повече война. Движението срещу наркотиците- създава повече наркотици, защото се концентрираме върху това, което не искаме – наркотици.

Майка Тереза го е казала прекрасно: „Няма да участвам в антивоенно движение. Ако организирате движение за мир, поканете ме.”

Не сте тук, за да направите света точно такъв какъвто искате да бъде. Тук сте, за да сътворите света около себе си по свой собствен избор, като позволите и светът, избран от другите също да съществува. Позволете на другостта на другия, да я има


Ahim_sa , и аз се чудех  какво е практическото приложение на питагоровите матрици   - безспорно е добра инвестиция  за тези, които подбират персонал, или, ако събират хора за екипна работа, но в обикновения живот къде бих могла да си приложа евентуалните знания по тях  .

svetlina_8, ще ни отговориш ли  

aleks , става ми коледно-вкусно от твоите подписи   Сигурно е много вълнуващо  да направиш  подарък, въплътил  толкова любов  

    П.П. Много исках да дойда на срещата, която организирахте преди време в Музея на Земята и хората, за да си купя червен яспис, но се схванах и не можах. После непрекъснато гледах снимки на камъка.
Е, познайте, как реагира Вселената на моята вибрация - това е първият ми коледен подарък от една  духовна млада дама, на която от сърце Благо-Даря, за радоста, която ми донесе ! Хри, за теб и Вселената

Ако правилно съм те разбрала, притесняваш се, когато стане нещо хубаво, то да не се "компенсира" с нещо неприятно ... ?
Има една бг поговорка, илюстрира точно това, която лично мен много ме смущава : "много хубаво - не е на хубаво"  
Едва ли не, човек е закърмен с мисленето, че не заслужава да му се случват хубави неща .....
Или пък разните истории, как тото милионери после страдали и били нещастни и т.н. ... А дали просто останалите хора не си поукрасяват нещата с цел да се успокоят, че са лишени от такива печалби   ....

Абсолютно. Преди месец слушах записи на Сет - там се казва (в свободен мой преразказ)- ако вярвате, че трябва да има баланс между добро и зло, когато творите добро, очаквате (творите) и същото количество зло в живота си. С една дума, очакването само на добро изглежда нереалистично, но е въпрос на личен избор. Има хора, които очакват, т.е. творят само добро за себе си, както и такива, които творят само зло (най-вече несъзнавано), и такива - с баланс между двете. Излиза, че можем да си изберем в какво да вярваме и според това - да създаваме живота си.

А по въпроса с тотомилионерите - там нещата са по-други.
Лени, благодаря за молитвата!   Тя е track 9 - чие е изпълнението и откъде да сваля другите?
И аз бях боркиня като по-млада - явно съм била "ястреб", според оная класификация, Ahim_sa ...  Смятах, че трябва да променям света към по-добро в едни по-едри мащаби. Откакто осъзнах, че когато се бориш против нещо, всъщност го увеличаваш, даваш му сила, защото във Вселената действа закона на привличането, и това, на което отдаваш енергия (внимание) с емоция, се увеличава - спрях. Няма значение дали много искаш нещо или много не го искаш - привличаш го и го подхранваш с енергия.

Вече не се ядосвам нито на политици, нито за глобални конфликти - всъщност не гледам новини, ако нещо се разрастне много, обикновено научавам от другите.(Виж, за Майкъл Джексън някакси научих по интернет моментално... ). Не вярвам и във вината на човека за глобалното затопляне - по ми допадна филмът, в който се доказваше, че такива неща стават редовно и са ставали много пъти преди човечеството да е съществувало.

Сега съм на мнение, че творейки и живеейки живота си по начина, който съм избрала, всъщност променям света и това е единственият начин да правя нещо смислено. Благотворителност - когато ми идва отвътре. Когато се усетя, че имам някакво чувство на вина към тези, на които давам или се чувствам длъжна - не давам...

Много са точни цитатите както от Кастанеда, така и от Майка Тереза и от Тайната. Между другото, този подход освобождава невероятно количество енергия и те прави много свободен емоционално. Свободен да разрешиш на другите да правят с живота си каквото искат.

Ahim_sa, невероятна притча! Благодаря

Ето и нещо положително от мен днес - 101 МОЩНИ МИСЛИ ЗА ЖИВОТ

Едно много лесно и полезно упражнение на Дона Идън за отваряне на Третото око

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=440405.msg12936407#msg12936407

яяяяяяя, темата живна  
аз споделям и се познавам в много от ситуациите, които описахте  
прекрасни описания, поздравявам ви, не е лесно човек да се погледне отсрани, че и пък да го каже честно    
моето решение по въпроса с неприемането и осъждането е бързо излизане от всяка щукнала мисъл от изброените "неприемания", става чрез изместване на ВНИМАНИЕТО  към нещо друго, идеята е да не се цикли дълго в негативната неприемаща мисъл
да поговорим ли как може да си изместваме ВНИМАНИЕТО към друго или всички си знаем?!


ще разкажа ползата, която имаше за мен:
Цял живот се чувствах зле, все едно съм попаднала на погрешно място (на Земята) или в неточното време, всичко ме обиждаше, всичко ме нараняваше, безкрайната ми "доброта" и наивност предизвикваха ту желания "да ме мачкат" в околните, ту желание да ги използват, ту ....... не знам какво. Нямах истински приятели (то толкова емоции .... кой да ги понесе), нямаше с кой да споделя, всичко оставаше в мен и ме тровеше.
Това БЕШЕ. Търсех защо другите си живеят добре, пък аз съм толкова нещастна )))))))) Сега се смея като го пиша, но ТОГАВА наистина всичко ми изглеждаше така.
Правих си хороскопи всякакви, ходих по гледачки ..... абе луда работа ....... обаче като си видях Питагоровата матрица и ВДЯНАХ за какво става въпрос. Моят урок се нарича 555 (нормата е една 5). Тези болезнени възприятия идват точно от този дисбаланс. Хората с една 5 са хора с нормална чувствителност и емоционалност, не преувеличават, не страдат за глупости, естети са, добри (но в мярка) ..... 55 и 555 вече преувеличават и приемат болезнено много неща (да не кажа всяко нещо), искат всички да ги обичат и харесват (невъзможно и ненужно нещо)..... иначе са "добри" до балъщина. Е, като си знае човек урока, няма ли да го научи?! Наблюдавам се, знам откъде ми идват някои реакции .... сега нещата са много много по-добре. Радиестезично може да се премери когато човек "работи" по тези неща, какво се променя. В момента съм на една 5 и мъъъъничко от втората, т.е. почти в норма. Е ...... почти, както виждате и във форума от време на време реагирам .... няма да казвам как

Примерно други уроци са:
- една 2 (нормата е 22) говори за слаба физическа издръжливост - в такъв случай човек трябва да обръща внимание на дневния си режим, да не се претоварва физически, да прави зареждащи техники като "5 тибетеца", а не да прекопава градината
- липса на 6 (нормата е една 6) - това е ниска самооценка и тогава човек не усеща своята цялостност, съответно се подценява във взаимоотношенията, съответно му текат всякакви ситуации, които да го накарат да се усети, да се научи да казва "не", да се постави на положение и т.н.
 - има още много ......

Но трябва да се гледа и цялата матрица, не само една по една цифрите.
Като Цяло - тази нумерология е за лична употреба. Разбираш си силните страни и как да ги използваш. Разбираш си собствените уроци. Знаеш къде си в норма, т.е. там обикновено ти е лесно да не позволяваш на другите да те разбутват. Освен това, като направиш на близките си хора и приятели, започваш да разбираш пък техните реакции защо са такива. И съответно кое е от теб, кое от тях    Може и съотвените книги да им се препоръчат .... или подарят.

разговорът е дълъг, може да се видим да ви го покажа на практика ... след нова година

Искам да споделя с вас един много силен цитат от книгата "Четирите споразумения". Той има отношение към приемането и неприемането и мисля, че дава много точен отговор на тази тема.

Напишете това споразумение на лист и го закачете на хладилника си, за да ви напомня постоянно: Не приемай нищо лично.
Когато ви стане навик да не приемате нещата лич¬но, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериоз¬ните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпете на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Кога¬то наистина го разберете и откажете да приемате не-щата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.
Ако спазвате това споразумение, можете да пътува¬те по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те", без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необхо¬димо. Ще можете да кажете „да" или „не" - което избе¬рете - без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тога¬ва дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне


Изпълнена съм с много радост от снощи- едно младо момче- Георги Кехайов, на 20 год./в Сървайвър/- победи, защото ВЯРВАШЕ  В СЕБЕ СИ. Много мъдрост и сила в един млад човек, който даде пример какво е да вярваш в себе си....

Чета ви на един дъх .
Ще споделя нещо, свързано с неприемането .
Миналата година загубих баща си, ей така ,за един миг и го нямаше между живите .
Мама беше съкрушена - 50 години заедно във всичко, не се бяха делили дори за един ден.
Аз се чувствах ограбена, но не се отдадох на болката, защото мислех как да помогна на мама да преодолее всичко това.
Всяка вечер палехме свещичка, аз отварях поредния албум и всяка снимка ме връщаше във времето назад ...
Спомняхме си най -хубавите моменти и се смеехме на глас .
Тази година загубих и мама ,едно опустушително чувство ме завладя, не беше гняв, но не исках да приема факта, че повече няма да чуя гласа и, няма да потъна в прегръдките и ...
В този момент започнах да ви чета и си спомних какво правехме с нея миналата година след смъртта на баща ми.
Тогава реших всяка вечер да споделям със семейството си  по нещо от моето детство .
И лека- полека тъмнината започна да се разсейва.
Така аз приех загубата на родителите си .
Украсихме цялата къща, поканихме Коледния дух да влезе у нас, започнах да правя сладки с непреодолимото желание да ги подарявам на мои близки и приятели .Вложих толкова много любов в тях и съм сигурна, че и те са я усетили .
Моята дъщеря се запали покрай мен и продължихме заедно .
Ето какво се роди от нашия ентусиазъм и искам да го споделя с вас, макар че в момента огромна орда тийнейджъри сигурно унищожават сладкишите на Коледното тържество в училище  .
http://media.snimka.bg/5128/016511274.jpg
Благодаря ви, че" изслушахте" изповедта ми . Това беше моят начин да приема най- трудните моменти от живота ми.
Не, че не изпитвам мъка ,но тя не е смазваща, не е унищожителна, и когато усетя да се надига такова чувство, се връщам в щастливите си спомени .
Простете ми, че ви товаря и ако някой мисли ,че не му е тук мястото, ще изтрия всичко.

Както винаги, прекрасна тема.
Чета ви и се опитвам да си наредя моя пъзел с рождения ден на детето.

Привет от мен отново 

svetlina_8 благодаря ти за личното споделяне  Наистина така обяснено смисъла е повече от ясен, но lenny_pld ще каже за себе си, аз поне, понеже често живея с високомерното усещане, че много неща са ми ясни, затова, когато ми кажат нещо трудно ми влиза в чутурата и трудно го обмислям сериозно, а какво остава да предприема нещо .....
Жената, която ми прави матриците на мен, ги беше правила на една жена развеждаща се след 20 годишен брак и ми каза, че ето на развеждащата ги направила да й се изясни защо се развежда и на мен ще ги направи да не съм се чудела след години защо така се случвали нещата .... Нещо още тук не ми прозвуча много позитивно, понеже си помислих, че ако излезе, че  не си пасваме с моя приятел (9г. връзка) няма да искам да го зарежа само заради числата .... И от тук май си изработих една предпазна клапа и приех нещата с любопитство, интерес, но и малко като страничен наблюдател или просто още една гледна точка.
Millla много добре казано, за трите типа хора, освен да се опитваме да бъдем от тези, които творят и очакват само добро
krem-karamel - благодарим за упражнението 
Dani Avramova ако кажеш как точно практически да се изпълни това споразумение ....  Повтярам си го, но понякога просто ей така, без да ми въздейства, понякога и го забравям ... 
aleks - чудесни сладки ....човек да си вземе едно кафенце, едни сладки, да си запали каминката, да си гледа валящия сняг ... 
Относно загубата на родителите ти, много ми е болна тази тема, не знам как бих преживяла подобен момент и се моля да е в далечното бъдеще ... това си е вечната тема за живота и смъртта ... а в това отношение след всички книги, които бях чела, най-най-голямо успокоение и разбиране внесе в мен "Холографската вселена". За мен тази книга заедно с "Курс по чудеса" (още не съм дорасла за нея, само съм я преглеждала) са сентенцията на Това, което е . Не искам да казвам ню ейдж или друго име, защото за мен това са си нещата- истината, а не гледна точка или трактовка.
Та ако искаш погледни тази книга в spiralata.net я има мисля и izvorite.com, по принцип не смея да я препоръчвам, но ако не ти е попадала може да ти помогне.
След нейното прочитане наистина усетих как съзнанието ми се разшири ударно, ако мога така да се изразя  А мислех, че няма да срещна такава книга скоро ))

Алекс,сладките са прекрасни ,както и начинът,който си намерила ,за справяне с проблемните ситуации!