Подсъзнанието може всичко 20 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Момичета, за кожата сигурно знаете но да припомня.

емоционална причина за проблеми с кожата - Застрашена индивидуалност, другите имат власт над теб. Чувствителност, усещане, че те одират жив, нужда от грижи за себе си.

Благодаря, момичета!

Миринда фон Щирлиц,   опитай и с ТЕС - става за влияние в/у друго същество /дете, бебе, растение, животно/

а също и според ГНМ- псориазисът е констелация на два конфликта,единият от които в активна фаза- все свързани с нещо,което са ни отнели-нещо любимо,или с нещо,което не искаме в обкръжението си.
въобще кожата е територия на конфликтите с другите-обичани или не

моето псориазисче на главата се появява винаги, когато ми отнемат нещо любимо
никакви лекарства не го лекуват, само облекчават сърбежа

а какво ще кажете за необяснима болка в очите (след два прегледа при двама различни доктори и двамата казаха, че няма причина за болките на другарчето ми)

Herzen , болката в очите се появява след силно физическо и психическо изтощение. Релакс пълен и се оправя. Енергията се излъчва от ръцете, очите, пъпа и т.н. Повечко е излъчило другарчето ти

и аз съм така но освен че си казвам, че се обичам, си казвам и че съм хубава  

elzbieta , аз имах твоя проблем с менструацията откакто е дошла да първи път - много обилна и болезнена (впоследствие съчетана с непрекъснато растящи миоми - вече две операции имам, третата би трябвало да е с махане на матката, но засега не съм позволила, въпреки настояванията на докторите). И понеже са ми давали всякакви лекарства - то не бяха хормонални, то не бяха обезболяващи (имаше едни много гнусни свещички, май индометацин, дето трябваше да се слагат анално 10 дена преди цикъл) и изобщо не помня какви други гадости, след раждането на дъщеря ми, взех решение - няма да вземам никакви излишни лекарства.

Ако ще да ме боли до смърт, досега не ми е известен случай някой да е умрял от менструални болки, та реших - никакви лекарства, ще търпя. Явно вече не му е интересно да ме боли. Дори не е толкова обилно, колкото преди. Да, има месеци, в които по-скоро по изключение се случват подобни неприятни усещания, но само за ден-два, не повече, и далеч не всеки месец. Чак се чудя на момичета около мен, които вземат болкоуспокояващи.

При мен сякаш вече не му е интересно да ме боли. Явно се разбра, че няма да му мине номера и ще търпя на инат, та вече цикълът ми съвсем се нормализира. Може би и ти трябва да опиташ да се справиш един-два месеца без лекарства. Според мен лекарствата водят до привикване, става по-скоро психическа зависимост от тях, отколкото физическа. Един вид, мислиш си, че ако не ги вземаш, непременно ще те боли.

Опитай с другата нагласа - колкото и да те боли, ти няма да обръщаш внимание. Аз сигурно съм голям мазохист, но в такива дни дори не си позволявам да се залежавам и да се правя на болна. Не съм болна и толкова. Хората какви по-страшни неща преживяват, аз ще се тръшна от някакъв си цикъл.

Не знам дали при теб ще помогне, но при мен действа. Не пречи да опиташ. Ако трябва, си вземи болнични от личния лекар (имат право да изписват болничен за болезнена менструация) и си стой в къщи, но не вземай лекарства. Може пък след някой и друг цикъл да ти мине. И си прекарай дните в приятни занимания, или поне отвличащи вниманието, примерно филми, плетки или дори компютърни игри - всичко, което може да те накара да не мислиш за болката.
 

Сигурно има нещо вярно, защото аз от 17 годишна страдам от акне и така до ден днешен - няма лечение, независимо колко драстични лечения съм опитвала. Много си мисля дали с утвърждения няма да се излекува проблема. Във всеки случай си го записвам в лунните списъци (списъците с желания по новолуние), може и да помогне....

Българка победи рака в джунглата

Красива българка се жени за колумбиец. Един ден открива, че той води двойствен живот - има си любовница и друго дете. Готова е да прости, но разривът е неизбежен - развеждат се. Останала без приятели и близки, на които да се опре, страданията в далeчната страна докарват на нашенката рак. И тъкмо когато губи всякаква надежда и подготвя чеиза си за оня свят, смъртно болната намира лек в... джунглата. Там индиански шамани я вдигат с чудодейни билки. Това не е сюжета на някой латино сериал, а житието на доктора по квантова медицина Светла Моралес. Тя всеки ден е на фронта със смъртта, учейки хората по цял свят как да победят рака. В екзотичната страна д-р Моралес е основала корпорацията за билковите препарати "Куантмед", които, както се шегуват близките й, вече са станали популярни колкото колумбийското кафе и машината за поп хитове Шакира.
От Киев до Богота през Троян
Пътят към върха в алтернативната медицина обаче е доста дълъг и трънлив. Историята на жената oт Троян, която лекува рак, започва през далечната 1973 година. Преди това направила фалстарт в т. нар. традиционна медицина. Влязла да учи за лекар, но щом видела кръв по време на упражненията - припадала. Бързо вдигнала бялото знаме и тайно от своите родители записала ВИТИЗ. По-късно заминала да учи кино и театрална режисура в Киев. Там срещнала мъжа, който щял да промени целия й живот - доктора по търсене и проучване на нефт и газ Ернан Моралес. Двамата се оженили в Русия, където се родил и синът им Роберто.
В началото мислили да отскочат до Колумбия само за да поздравят родителите на младоженеца, а после да се установят в родината на булката. Но бъдещето е онова, което му се случва на човек, докато си прави други планове. Заминали уж временно за Богота, където живеят и до днес. Разделени. Светла Моралес говори с мъка за мъжа - любовта на живота й, за неговото предателство и за страшната болест.
Тя е убедена, че мисълта на хората е способна да разболява. Правейки си самоанализ, вижда, че тя е загубила здравето си от стрес, мъка и яд. "От факта, че аз не знаех да простя. Тия неща обаче ги научих по-нататък", вметва д-р Моралес, която е посветена и в духовните тайни на Тибет.
Новото колумбийско семейство приело бързо българската си снаха, пък и тя доста се стараела. Въртяла къщата, учела испански и успоредно с това си търсила работа, за да подпомага крехкия семеен бюджет. Светла бързо се адаптирала, защото започнала да преподава теория на изкуствата в университета. Всичко вървяло по мед и масло до едно нейно гостуване в родината през 1986 г. "Когато се върнах обратно на летището, като че ли ме чакаше друг човек. Не се бяхме виждали от няколко месеца, а Ернан, вместо да ме целуне, хвана куфарите безмълвно. Само си имаше друга..."
Хванати в изневяра
Семената на съмнението й бързо се превърнали в горчиво колумбийско кафе. Скоро настоящият изкуствовед и бъдещ експерт по алтернативна медицина разбира, че Ернан има дете от своята секретарка. В началото той яростно отрича.
"Аз обаче съм Тома Неверни и докато не видя и не пипна - нямам мира. Наех двама детективи, които също потвърдиха подозренията ми - въпросната госпожа наистина имаше момиченце на шест месеца. Само след седмица аз вече имах данните къде живее - в кой блок, кой апартамент. Една сутрин отидох в къщата и се представих пред майка й, която го гледаше, че съм жената на шефа. Донесла бях подаръци за детето. Влизам, виждам го, а то копие на съпруга ми", разказва д-р Моралес. На входа на кооперацията припаднала. "Качих се в колата и се наревах хубаво. После отидох в университета на Богота. Дадох задача на студентите и заминах", спомня си онзи ден като вчера препатилата българка. Няма да може никога да забрави и старицата, която същия ден блъснала с колата. "Светва зелено аз тръгвам и едно бабе ми се залепя на стъклото като носна кърпичка. Така на всичкото отгоре трябваше да се моля и за нейния живот, защото ако умреше, роднините й ме вкарваха в затвора". Въпреки че травмите не били фатални, роднините на пострадалата започнали да рекетират Светла по телефона с искания за кръвнина. "Е, бабето оцеля, но болната накрая се оказах аз", прави горчива равносметка нашенката.
Тя продължила да живее с неверния си мъж. Излизала сутрин в пет и половина за работа, той пък тогава се връщал от алтернативното си семейство. В същото време свекървата, вместо да я подкрепи, я увещавала, че това било нещо съвсем нормално за колумбийските мъже. "Много деца в квартала приличат на Хулио" - така се казваше свекър ми. "Но докато той носи пари в къщата, аз съм доволна. И ти трябва да си доволна", съветвала я свекървата. Борбата на патриархалното възпитание в троянската й душица и широко скроеният колумбийски морал продължила около година. "Бях готова и да простя, ама той не ми даде никакъв шанс. Всеки път, когато сядахме да говорим, Ернан се смееше - "пак ли старата песен започна?!" Един ден реших, че повече нямам работа в тази къща."
В меката на сапунените опери
 През 1989 г. Светла Моралес се върнала в България, където междувременно вече била изпратила сина си. Баща й обаче я посъветвал да не остава тук. Защото у нас започвали промени с непредвидим изход. Послушала го и не сбъркала. По това време Светла още не била посветена в тайните на алтернативната медицина. От 1978 до 1990 година преподава режисура и актьорско майсторство в националния университет на Колумбия. Създава театралния факултет, а после става негов декан. Много от актрисите на колумбийските сапунки, които днес гледаме, са минали именно през школовката на нашенката. В стремежа да се докаже в новата родина, преподавателката почти не обръщала внимание на все по-често идващия мензис и на тежките кръвоизливи. На 2 декември 1989 г. постъпила в болница.
"През първия и втория месец не усещах нищо, защото той, ракът, не боли. Чак когато тръгна 45 дена кръвотечение, се стреснах и реших да отида да видя какво става. Разбира се, вече беше станало късно", пали цигара д-р Моралес. Няколко месеца по-късно й направили пълна хистеректомия. Когато излязла от упойката, докторите й съобщили, че новините са лоши, защото били тръгнали разсейки. "Предписаха ми 30 курса химиотерапия и 20 - лъчетерапия. Едно време онколечението беше далеч по-болезнено, опадаха ми косата и зъбите. Станах като дете от нацисткия концлагер "Бухенвалд". През цялото време се молех на Бог да ме вземе, защото вече не можех да издържам. Имаше моменти, в които една чаша с вода нямаше кой да ми даде", връща лентата на ужаса си назад. Пали втора цигара и бавно отпива от гъстото кафе, което е донесла със себе си от Колумбия.
Индианските билки спасяват живота й
Лекарите я били отписали, но най-главният режисьор - Бог, имал други планове за родената в Троян жена. Случайно разбрала за експериментално лечение, което по това време стартирало в колумбийската джунгла. Нямала какво да губи и се записала заедно с още 28 "опитни зайчета". Смъртниците водели живот в хармония с природата. Всеки един ден посрещали изгрева, прегръщали дърветата, приемали тайнствени индиански билки под погледа на специалистката по фитотерапия д-р Стела Дуке и шаман от индианското племе кечуа. И чудото станало. От цялата група само трима впоследствие се споминали, но не от рак. Днес Светла е посветила живота си в изследването и вкарването на тайнствените индиански билки в помощ на онкоболните. Междувременно завършва квантова медицина в Москва. Основава здравни центрове в Колумбия и Еквадор, в които връща към живот хората, чули най-страшната диагноза.
"Така започна втората част от моя живот. След като завърших новото си образование в Русия, започнах да преподавам алтернативни методи на лечение на аспиранти в Богота и в университета "Франсиско Сантандер" в град Букараманга", обяснява Светла. Но прави уговорката, че тя не лекува рак. По думите й изцелението идвало от древните индиански рецепти и от вярата на болния, че животът е по-силен от смъртта.
Любомир Старидолски

Прочитайки това за пореден път се убедих че с мислите  си човек прав много неща .

elzbieta и аз като теб единственото ми спасение в такива дни е само аулин.Но един ден нямах и разбира се ме изненадаха ,,гостите,, и сега нямам хапчета ,какво да правя и като си представях как се гърча от болки ми прилошаваше още повече.Но взех че започнах да си повтарям , че не усещам болка, болката се превръща в много хубаво и приятно чувство и т.н. и болките наистина изчезнаха и не ми се наложи за първи път да пия аулин камо ли друго лекарство.
x-x-x   много си права  , веднага си зададох въпроса кой-е по-силно болката или аз .Разбира се че аз.
Благодаря   

eldivine, много хубава история. Аз също вярвам, че стресът разболява. При мен първата миома се появи вследствие на дългогодишен тормоз от бившия ми съпруг. Освен ежедневните скандали с насилие над мен и почупване на покъщината, в които забъркваше всичките ни роднини, поради факта, че не можеше да има деца непрекъснато правеше откачени неща - опити да се самоубие или да убие и двама ни, засилвайки колата ту към пропаст, ту към стена... В следствие намерих лекар, който да му помогне с хормонална терапия, но дългите години тормоз разболяха мен и ми докараха миоми (първата, като я откриха беше 5 см, след два месеца стана 8 см и ме оперираха по спешност, но това не реши проблема и в последствие продължиха да растат множество мънички - така до ден днешен). Искрено се надявам, че аз до рак няма да стигна, въпреки че много ме е страх - дори не мога да чета информация за лечение на рак, каквато неизбежно се среща когато се говори за алтернативна медицина. Това пък ми пречи да намеря полезна за мен информация....

Майка ми се разболя след нейния развод, защото в нейното патриархално възпитание разводът е недопустим грях - жената е длъжна да търпи всичко, дори ако трябва да умре. Когато баща ми я напусна заради друга жена, разви толкова много заболявания едновременно, че от години е инвалид. При мен обратното - разводът ми беше спасение - разхубавих се, изцелих се от 90% от хроничните си заболявания, спрях да вземам каквито и да е лекарства за каквото и да е... Сега новият брак ми действа депресиращо, макар че с помощта на съветите на момичетата тук, започнах да се справям с новия си съпруг (той няма нищо общо с тиранозавъра от първия ми брак, но си има своите слаби страни). На мен ми е трудно все още да избера да водя природосъобразен живот, макар че бих искала. Но мисля, че ако успеем да се абстрахираме от стреса, това вече ни прави по-здрави.

Убеждавам се все повече и повече, че техниките работят. Особено тази, когато се случи нещо, да си казвам: "Това не е моята реалност, а неговата и проблемите са си негови..." Така колкото и да се пени за глупости, не ми нарушава баланса и не ми разваля настроенията. Миналата седмица видях на живо как той си създаде много стресова ситуация - трепереше от нерви, не беше на себе си, създаде един "облак" от напрежение. Някакси не успя да ме въвлече, стоях отстрани и наблюдавах. Траеше само 2-3 дни, през които сякаш живеехме в различни светове.  Едва тогава си дадох сметка какво означава, че ние създаваме нашата реалност. В тези дни неговия живот беше черен, най-тежките дни, откакто го познавам. След което нищо не се случи (очакваше едно много стресиращо събитие, което така и не се случи). А в моя живот всичко си течеше по старо му, всичко си беше нормално, бях извън тази негативна енергия, с която се беше обвил... Вървях по улицата, гледах хората и си мислех: всеки от тях създава своята реалност, в рамките на същия свят, в който всички живеем. За мен по тази улица животът е прекрасен, за ядосания мъж, който ръкомаха и крещи по телефона, сигурно е ад, за съпругът ми е огромен стрес, за учителката на дъщеря ми - огромно удовлетворение и любов... Всеки съпреживява в същия момент по различен начин същата улица и същите събития... (В момена в другата стая със сестра му обсъждат един семеен проблем и въздухът трепти от нерви, но някакси това не ме засяга, така или иначе решението не зависи от нито един от нас - става дума за съдебен спор с една нагла съседка, която има претенции към техния имот, но колкото и да крещят, съдът решава, а не те... не виждам причини от всичките тези нерви в момента, преди да е станало каквото и да е....)

Между другото, май е вярно това, да не се разделят хората през прага (казват, че сте все едно в два свята и това би довело до конфликт и раздяла). От Нова година досега само веднъж сме се карали с мъжа ми, и то беше точно в деня, в който сутринта го целунах преди работа - аз вътре, той отвън на прага. После няколко дни бяхме "скарани" - дори не знам той за какво беше ядосан, във всеки случай аз не бях и ми беше трудно да разбера какво му има, защото наистина нищо фрапиращо не се беше случило. Доста по-късно се сетих за тази целувка и вече не го правя. Засега не се караме. Дори ми помага в реализирането на плановете ми, макар и да не е съгласен с нещата, които искам.

 
малко е спорно това

аз съм с псориазис повече от 10 години 

но иначе лечение има но но при всеки е индивидуално  и разбира се важна е и вярата 

п.п.не ми си изпада в подробности има си цяла тема за това 

Ей това  е жестока техника за релакс и положително мислене



Ужасно помага,повярвайте

Маргало, вярно е че помага  , но пък като започнеш нещо, трудно се спира преди да го завършиш, а това отнема вреееемееее... Не е препоръчително, ако имаш важни и спешни цели в живота в момента...... Виж, ако говорим за ваканции или възрастта след пенсиониране, евентуално периоди на принудително стоене в къщи покрай бременност и майчинство, тогава е друга работа.....