подсъзнанието може всичко 16

  • 96 616
  • 461
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 2 111

Миш, няма да видят снимки    Mr. Green


ще, ще
идея си нямаш колко съм задобряла с поръчките до "Вселената"  



Да видим колко си задобряла!     Mr. Green

*  ~  *

Не се карайте, моля ви.  Laughing
Понеже аз съм една от тези, които изразиха желание да видят снимки - отказвам се без бой.  Crazy

P.S. "Дюканска среща" е среща на последователите на диетите на Пиер Дюкан, правилно ли разбирам (че да не съм пропуснала нещо от обсъжданията в темата)? Embarassed

# 451
  • в резерват
  • Мнения: 3 722
Да видим колко си задобряла!     Mr. Green


 ама не си признаваш, като го видя  Crossing Arms

Последна редакция: пт, 09 окт 2009, 22:59 от Арбанашка кокона

# 452
  • София
  • Мнения: 606

Миш, няма да видят снимки    Mr. Green


ще, ще
идея си нямаш колко съм задобряла с поръчките до "Вселената"  



Да видим колко си задобряла!     Mr. Green

*  ~  *

Не се карайте, моля ви.  Laughing
Понеже аз съм една от тези, които изразиха желание да видят снимки - отказвам се без бой.  Crazy

P.S. "Дюканска среща" е среща на последователите на диетите на Пиер Дюкан, правилно ли разбирам (че да не съм пропуснала нещо от обсъжданията в темата)? Embarassed

хехе ще видим тази работа със снимките  Sunglasses  Кафе с Канела това с Дюканската среща е защото в подфорума за диетите има тема за Дюкан и всеки път слагат снимките от новите срещи... Май повечето сме минавали от там след раждането... аз до среща не стигнах  Laughing

# 453
  • Мнения: 10 697
 Wink Не ме разбирайте погрешно с тези снимки, но едва ли някоя от пишещите тук дами би искал някой неин познат или колега да разбере, че си зарежда портмонето със зарядно например  Joy
Най-малкото е неуместно особено за хора със сериозни професии, нали?  Simple Smile

Така... Едно бързичко преброяване на дивите зайчета  Wink
За утре - Amitola, Desss, Lilian_V, radosti_ , eldivine, аз. Ако изпускам някоя, да сФирне  Whistling

# 454
  • Мнения: 2 111
 Кафе с Канела това с Дюканската среща е защото в подфорума за диетите има тема за Дюкан и всеки път слагат снимките от новите срещи... Май повечето сме минавали от там след раждането... аз до среща не стигнах  Laughing

Благодаря ти за информацията, аз четох-четох, чудих се и така и не схванах връзката между Дюкан и нашата тема.  Joy

Wink Не ме разбирайте погрешно с тези снимки, но едва ли някоя от пишещите тук дами би искал някой неин познат или колега да разбере, че си зарежда портмонето със зарядно например  Joy
Най-малкото е неуместно особено за хора със сериозни професии, нали?  :

О, да, разбирам напълно. На мен лично ми стига любимият да гледа странно зарядното в портфейла. Но стига съм дрънкала, че вече спамя.  Peace

# 455
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Стана ми интересно, как според вас е по-добре да се постъпи, в случай че намерим потомоне с голямя сума пари  (а предварително сме се молили, правили сме ритуали и т.н. за същите и сме в нужда).Да го приемем ли като отговор на молитвите ни или да  направим добро и да ги върнем на притежателя.


Аз лично не бих задържала нищо, на което мога да открия собственика. Ако е портмоне, в които има някакви документи, адрес или телефонен номер, или визитки - бих направила и невъзможното да стигна до собственика. Задържала съм само намерени пари без портмоне. Два пъти съм си губила портфейл с всичките си документи и знам какъв е ужас подновяването им. А веднъж на бившия ми съпруг му върнаха портфейла и беше невероятно усещане за благодарност към човека, който ни откри въпреки, че бяхме сменили адреса по лична карта. Така че аз съм по-склонна да се поставя на мястото на човека, който е загубил тези средства, отколкото да си ги присвоя. Случвало се е да коригирам продавачка, ако ми върне повече пари или да се върна до магазина ако са ми опростили някоя стотинка, когато не са ми достигали да си платя. Надявам се, че това не е казало на Вселената, че нямам нужда от пари. Просто за мен е важно да не ощетявам никого. Поне доколкото е възможно.

Не ми е хрумвало, че може да носят негативна енергия. Май вече ще се замисля по въпроса.

Иначе съпругът ми казва, че тук в Италия, имат практика, като се намерят на улицата пари, да се поделят с този, с когото вървиш. Например - намери 2 евро когато вървеше по улицата с друг човек (агент по недвижими имоти, който ни посредничи) и ме помоли да дам едно евро на човека (нямаше в себе си монети).

# 456
  • Добрич
  • Мнения: 5 456
x-x-x, напълно споделям виждането ти за намерените вещи или погрешно върнатото ресто. Просто това е  вътрешното ми усещане.

# 457
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Момичета, искам да ви задам един може би странен за вас въпрос, но от години ме измъчва и не съм намерила отговор. Преди около 7 години и половина работех като учителка в две училища, гимназиален курс, като по същото време защитавах и дипломна работа. Та в един такъв напрегнат ден - сутринта в едното училище - часове с ученици, също така безплатен курс за колегите, който правех доброволно в дупката между моите часове, посещение при рецензента на дипломната ми работа в офиса на фирмата му, и пълен график във второто училище, вечерта намерих в дамската си чанта малко катинарче с ключе вкарано в него.

Мисля (не съм сигурна), че беше отворено. Поиграх си доста да го отварям/затварям и да мисля как е попаднало там. Проблема е, че аз съм открит човек и никога не си вардя нещата - оставях си редовно чантата отворена на бюрото или на стола без значение дали съм в стаята или не. Практически през целият ден чантата ми е била достъпна за поне 100 човека, постоянно отворена. Първо се притесних, че може без да искам сама да съм го пъхнала като съм си събирала бумагите и че някой не е могъл да заключи шкаф/врата, за които отговаря. Но бе странно - аз съм перфекционист, няма начин да не погледна какво пъхам там. А и при такава програма, чантата ми е толкова претъпкана, че старателно редя всичко, за да я затворя (още една причина да седи постоянно отворена през деня). В следващите две седмици старателно разпитвах всички, които са имали достъп до чантата ми в този ден - ученици, колеги, дори служителите във фирмата на рецензента - никой не познаваше катинарчето, нито на някой му е липсвало... Най-много ме притесни една колежка, която се занимава с окултизъм и каза, че става дума за магия. Не беше сигурна каква, но според нея носело нещастие. Настояваше да го хвърля в река и че било грешка изобщо да го докосвам/отварям/затварям. Бившият вече съпруг се зае със задачата, но не мога да съм сигурна дали го е метнал в река или просто го е оставил в офиса си/подарил на колега/задържал сред личните си вещи в мазето....

Въпреки че не съм суеверна, понякога се поддавам на такива мисли. Определено считам, че оттогава се случиха много драстични промени в живота ми - най-хубавите и най-лошите. Почти всичко се сменя на 180 градуса относително често - запознавам се с невероятни хора, после им губя координатите, градя много силни връзки, които в последствие се обръщат в силна омраза; получавам огромни придобивки, но и търпя огромни загуби; родих дете след 9 години борба със стерилитет, но то сега служи като инструмент за шантаж от бившия ми съпруг; дипломирах се, дори докторат изкарах, че и още една магистратура - сега документите ми не се признават; купих си апартамент, но не мога да живея в него - пак сме пред дилемата да си търсим дом; смених си 2 пъти работата и напуснах; започнах бизнес, който тръгна блестящо, срина се, пак тръгна, пак се срина; имах съдружник с който се разбирахме прекрасно, изведнъж станахме на нож и се разделихме много драстично; разведох се с първият си много агресивен съпруг (въпреки че съм възпитана, че жената е длъжна да търпи и бях върл противник на разводите) и се омъжих втори път - отношенията ни са на приливи и отливи; смених държавата, но не мога да се адаптирам... (Между другото, починаха 2 баби и 1 дядо на бившия ми в рамките на следващата една година, които много обичах и уважавах.) Животът ми стана на приливи и отливи, ама в много големи мащаби...

Ето един пример за още една странна промяна - преди отглеждах цветя - моят дом беше като райска градина. При това ги съживих след като бившия ги беше почти убил докато лежах 2 месеца в родилното. След развода всичките набързо умряха. Каквото оцеля, го подарих кое в службата, кое на приятели - белким ги спасят. След това умира всяко растение, което ми подарят. Новият ми съпруг също има много растения в дома си. Откакто живея тук започнаха да умират, при условие, че почти не ги докосвам - само той се грижи за тях, както е било и преди моето идване. За нова година си купихме елха в саксия с връщане в магазина за засаждане след празниците. Всички върнаха зелено дръвче, нашето беше просто сух дръг без нито една игличка. За сватбата ми подариха прекрасна гардения - няколко седмици по-късно я изхвърлихме напълно изсъхнала....

Не знам дали си внушавам или онова катинарче има някакво отношение към живота ми и странните промени в него. Старая се да мисля позитивно и да не допускам черни мисли, но доста често изпадам в депресивни настроения (истината е, че близо 11-те години първи брак бяха кошмарни за мен - бях подложена на огромен физически и психически тормоз, дори на антидепресанти бях доста дълго и не само - доста заболявания натрупах тогава, както и след развода - разцъфнах, все едно се подмладих с 10 години). Като цяло съм интровертен тип - каквото и да ме терзае, никога не показвам на хората, че страдам. Винаги съм мила и лъчезарна. Смея да твърдя, че съм харесвана и обичана личност. Единици ме мразят (знам, че има и такива), но не знам дали някой би ми направил магия.

Мислите ли, че си внушавам или има някакво обяснение за описаното?

Извинявайте, ако въпросът ми е странен!

# 458
  • Мнения: 10 697
Заповядайте в НОВАТА ТЕМА     bouquet

x-x-x , пуснах въпроса ти в началото на новата тема, надявам се да нямаш нищо против
   bouquet

# 459
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
ОК, благодаря! Малко се срамувам да го задам, но все пак ме терзае от доста години. Надявам се най-после да намеря някакво утешение. Все пак странностите продължават - списъка е само кратка версия на случващото се...  Hug

# 460
# 461

Общи условия

Активация на акаунт