И баба знае

Ох,разсмяхте ме здраво
И ми спомнихте моята баба/лека и пръст/.......Току що бях преминала 20-те си години и още се изживявах като свободна душа,обаче баба ми беше решила,че съм "попреминала" и само ми търсеше кандидати/беше проверила де що има ерген у техния квартал от селски тип/ и на всяко посещение ми сервираше добрите според нея оферти,които звучаха най-често така:"Работен,имотен,баба му много свястна-всяка  неделя на църква ходи.....и пред тях все преметено/естествено не от ергена-а от баба му /,комшиите лоша дума за него не казват/разбирай бабите  комшийки/...и след като отклоних доста оферти/с триста зора и хиляда обяснения ,че още съм малка и имам да уча/ ,жената накрая вдигна ръце и рече:"Ти шъ видиш,като станеш на двайсет и няколко....и няма кой да та `земе"......ама така прудупредена на 26 взех че тръгнах да се бракувам и ще я запознавам с бъдещия си съпруг:лют хеви-метъл с коса до кръста и съответните други екстри-брадясал,фанели ,колани с черепи и кокали......та представям и го аз-и тя направо се ,обаче явно мисълта,че ако и тоя ме не успея да хвана- друг няма да се излъже,беше по-силна,та се овладя жената и се държа сравнително прилично/в смисъл-не кълнеше и дори го разпита за родата му до девето коляно/...но като сме си тръгнали казала на майка ми:"Тане,Тане.........то `убаво момче,кръвено/демек яко,здраво и ще носи на работа/...ама с таз дълга коса................да вземе да я подстриже малко...,че мяза на хулиганин/жената беше от рядката порода религиозна-кумунистка и за нея всичко що е мъж с коса над два сантиметра беше направо сигурен знак ,че е разбойник/.
Същата баба на сватбата ни/вече прие,че зетя ще си ходи с хулиганския вид/ беше пак от вида на роклята ми,но пак се държа геройски,само дето после цялото село беше уведомено,че "това младите днес срама нямат"...и какво ми е било бельото дето прозирало през дупките/иначе добре беше разгледала подробностите/
Пак тя в продължение на две години всяка седмица ме осведомяваше за развитието на сериала "Пътеводна светлина"  и Рибата/ако не се лъжа героинята май Рива се казваше/....и така и не искаше да приеме факта,че не ме интересува...и естествено,че не е истина/а за да може да гледа повече от един сериал,тъй като ги даваха по едно и също време надвечер по първо и втора програма/,ставаше сутрин рано-да ошета и да гледа повторението на единия/че зер няма да могат после да обсъждат с комшийките/.....Пак покрай сериалите-развали и се поредната черно -бяла "София"и жената реши да си купи нов/това през 90-те-вече телевизорите с дистанционон вървяха/-та отивам аз да и видя новата придбивка и отварям капачето на дистанционното-дето са копчетата на телетекста...и като писна тая жена,че съм и го чупила,че сега нямало да и го сменят....едвам я успокоих...и като и показвам кое копче за какво е и тя като изцепи:"Ми,то баба,същото като шнура това дистанционон"/понеже старите и телевизори бяха с удължени кабели и тя си ги пускаше със включване и изключване от контакта до леглото /
То стана много дълго,но да спомена и нейната майка-дето също не знаеше точно коя година е раждана/била е преселничка и документите и са ги издавали впоследствие/...та тя твърдеше,че е родена в годината"кога се е женила стрина Стана"/пък въпросната стрина ни я знаеше някой,ни я помнеше/

 

На братовчед ми - инструктор, пилот, бабата като го изпраща,
винаги заръчва:
 - И по-нисичко да летиш, и по-полекичка. - а той се подсмихва и нищо не казва.
И по-ниско е по-опасно, и с по-ниска скорост е по-опасно.

Хубава темичка
Моята баба се разхождала из града и след като се връща разказва впечатления:"Мааале, маалее какъв живот живеете днес...до къде се докарахте... Върви едно младо хубаво момиче, добре облечено, ама шик и си говори само! Все повече хора започват да полудяват!"
Седя, гледам я и започвам да обяснявам какво е това"хендс фри" и защо момичетата вървят и "си говорят сами"

Бабето гледа филма "Тарзан" , гледа слона и се диви: "Брейй, какъв хомот има!", аз естествено, веднага я поправям: "Не хоМот, а хоБот  ", обаче тя, не та не, не съм била разбирала аз изобщо от хомоти и хоботи.
Беше й трудно да изговаря някои чуждици и с братовчед ми все я закачахме: "Бабо, я кажи думата "псевдоним"."
а тя: "Как, севдонин ли?"
"Нее, "псевдонииим"
"Ами как бе? Псевдомин?"

Записвам се в тази толкова мила и забавна темичка с един бисер от бабата на приятеля ми.
Та показва тя снимки на новата ни кола - миниван - на колегите и те викат "ах, че хубаво ванче" (за колата), а тя: "Не е Ванче, Вили е!"  (вили съм аз)

  Любааааа   С тебе да не сме братовчедки нещо, да не сме имали една и съща баба
   Моята знаеше всички съвременни политици, артисти, певци.На 80г слушаше  Мадона, М.Джексън, Дони и Момчил, Т.Търнър, падаше си по Уили Нелсън.Беше голяма скица, ни не съм се сетила да й записвам изцепките.Та да не изпусне сериалите и тя шеташе от ранни зори.И все за тая Риба /Рива/ и Джошланд/Джошуа/ приказваше.Даже  милата, като й мерили бърза помощ кръвното минута преди да издъхне , пак за  тях говорела.
   Имаше един лаф, малко  като псувня, бабешка й работа.И един ден вари макарони навън на печката.А едни мухи се въртят около тенджерата, пък тя ги  ругае: "Пфу, да ти сери  кучи у носа!" Аз  като си представих картинката, направо хлъцнах.
   
   А  като се оженихме с моя, взехме да поразчистим къщата от стари боклуци.И намирам една снимка в рамка със стъкло.На снимката бабата и дядото/на моя/, а отдолу  изписани имената им:
    -Велико- тежина 75кг
    -Мария - тежина  87кг
 Е , такова не бях виждала  Било идея на дядото.    Въпросния дядо казвал на толстолоба  Риба  шаран-сестопол
   

Това ми припомни за крилатата фраза от една баба от село (майка на една приятелка). Гледала жената по ТВ концерт на Дони и Момчил (действието се развива 1995-1996 г., когато те бяха с дълги коси и очила) и казала възмутено: "А па тая Дони е като маж!!!"

Пак моята баба, пак на брат'четка ми- обяснява не се притеснява, че няма талия: "Ами такава ти е инструкцията, мари" (разбирай " конструкцията").

На гости съм у мои колеги, свекървата, комунистка с 30 годишно членство гледа телевизор.
По едно време я чувам да казва:
 -Няма какво да дават по телевизията, тоя циганин Юнеску дават.
Това бе втоия мандат като генсекретар на Амаду-Махтар МБоу.

Баба ми наставлява братовчед ми:
-Учи,бе баба,барем като чичо си шИфьор да станеш!

На моята приятелка бабчето и разказва как докато разглеждала каналите на кабелната попаднала на порно и и казва:" Е добре де Пете, как ядат с тая уста после'

Бабите са страшно племе, само се тормозя от мисълта, че ние ще сме по-страшно.
Моята баба и кръстлословиците: дядо ми много ги обичаше и тя му купуваше книжки с кръстлословици. Но си мърмори де "хъ не може да се сети закусвал ли е сутринта или не ама тия ги решава". Пак тя ми поръчва 2-3 гумички. Питам я защо са и, а тя решила, че дядката много пари харчи за кръстлословици и му давала молив да пише с него. И после трие и след 2-3 дни му ги дава пак.
Изцепка на баба на приятелка: тяподвиква преди да излезем "бабо, ела да ти дам инструкциите за днес", но бабката на другия край на двора и не и се разхожда, та отговаря "остави ги на масата, после ще ги взема".
Имаше и една баба на село, която явно си беше по изцепките. От нея знам две, защото години наред ги разказваха из селото. Едната беше като звънял телефона, а тя на двора и нещо не може да си отвори вратата, да влезе и да вдигне. И крещи по апарата "хубу де стига си дзъркал, не вийш ли чи ни моа си отпъна". Пак тя, трябва да отиде на къра, а знае, че синът и ще идва. И за да не се разхожда човека за ключ, тя решава да го остави някъде и да му напише бележка. Но се сеща, че в двора може да влезе всеки, да намери ключа и да претършува къщата. Затова спрята следната бележка "Тач. ключ. под муш.". Естествено сина и нищо не разбира, намира я на къра и установява, че бележката гласи "Таче (Стояне) ключа е под мушамата".

Когато брат ми си взел компютър, баба ми го понаблюдавала как работи и накрая казала: "Мите, дай ми това телевизорче за село, че моето там се развали."