Отговори
# 15
  • Мнения: 907
Вили, така се зарадвах, като прочетох, че всичко е минало и вече сте вкъщи Hug Много целувки за чаровния ти и смел син Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Освен това никой не пускам да ходи никъде Naughty

# 16
  • Мнения: 93
Вили, страхотни новини! Целувки на Наско!  Hug Мини, знаем, че той е резерве, само приятелски...  Wink
Гери, прекрасен аватар. Кика е неотразимо сладка!  Heart Eyes
Ние утре пътуваме за Главиница при моите родители, но не си мислете, че ще се отървете от мен, пак ще ви навестявам!  Laughing

# 17
  • Мнения: 84
Аз мия зъбките на Рали също с Ненедент. Много е вкусна, опитах я  Grinning

Вода давам Девин изворна.  Бих и давала и от чешмата, но при нас водата е много лоша, има си даже цвят, без да преувеличавам. Дори и като готвя ползвам вода през кана Брита.

Във връзка с дискутираните проблеми на Амели - мисля че всяка майка сега или в бъдеще, когато детето тръгне на градина ще се притеснява как ще го гледат, дали получава всичко необходимо и т. н. и е пределно ясно, че никой и никъде не може да гледа детето така, както майка му. Амели е решила да сподели терзанията си с хора, които явно смята за приятели, и ми се струва грубо да й се казва че само мрънка.

# 18
  • plovdiv
  • Мнения: 199
Добро утро и от нас
Аз мия зъбките на Йоана с Aquafresh kids.Явно и харесва,защото и тя постоянно ме води в банята да мием  зъбките.Днес май ще е облачно и ще си стоим  вкъщи.Лек и приятен ден на всички .

# 19
  • Мнения: 492
Заповядайте по кафенце:

Благодаря ви за отговорите за пастата за зъби и водата. Явно само аз съм толкова несериозна.  Embarassed
Сега искам да ви почерпя:

Жоро караше един курс и вчера беше на изпит. Е щом ви черпя е очевидно, че го е взел, въпреки, че хич нямаше време да се подготви.  Е, айде, похвалих си го  Flutter
А женската част от семейството (и значително по-голямата) днес ще има разкрасителни процедури у дома. Фризьорката ми е приятелка и има момиченце на 8 години, с което Мила пък е приятелка. Та днес ще дойдат у нас към 11 ч. Ще ни подстригва и двете с Мила, че така са ни израснали косите  ooooh! А отделно децата ще си поиграят и ще забавляват Калина, докато аз съм на стола.
На всички ви желая хубав ден.

Последна редакция: нд, 19 окт 2008, 09:29 от mila_pa

# 20
  • Мнения: 1 467
Добро утро на всички!

И аз на Емма й мия зъбите с паста за зъби на Кикко, с ягодовия аромат. Но слагам малко и после й го измивам аз от устата, с пръст, щото тя не разбира и не плюе. Да си призная, обаче, забравям често, особено вечер, защото като й се доспи, бързам да я сложа да легне.

Браво, че Наско вече си е вкъщи! На моята братовчедка сина също ще го оперират във вторник и ми е притеснено, но няма как. Вили, я кажи бързо ли мина и въобще, как беше?

Лек ден на всички!

# 21
Здравейте!
Имам някакъв проблем и не мога да си влеза през регистрацията.

Искам да ви кажа,че не търся никакво съчувствие,а използвам форума,само за да се освободя от напрежението и мъката,която ми се е натрупала,защото няма с кой друг да си говоря.От съчувствие няма смисъл,или поне на мен не ми е полезно.
И,да,по дяволите,много са ми грижите и проблемите, и наистина няма нищо позитивно,с което да се похваля,освен че намерих тази нова работа,за която обаче имах други очаквания,а се оказа,че е същата лайняна история като на предишната ми,че даже с по-малко заплащане.Ами това е положението, 5 години преди да се роди Ива живеехме с мъжа ми царски - лека работа,високи заплати, нисък наем,много приятели,редовни купони,пътувания,забавления, всичко перфектно.Сега обаче нещата все вървят надолу  и колкото и позитивно да гледам,няма ка да ги променя - парите свършват,родители се разболяват,роднини преживяват трагедии,губи се работно място,губят се приятели,подливат ни вода уж приятели - това е живота.
И на мен не ми харесват много неща,които се пишат и трябва да чета,но си мълча,защото смятам,че това е най-коректно към човека,който е решил да ги сподели.Ако ме развълнува и имам какво да му кажа,го казвам,ако не ме трогне или ми е неприятен,просто подминавам.Какво толкоз.
Вълнувам се от яслените проблеми и пиша това,което си мисля по цял ден на работа - някак си да се освободя от тревогите.Нямам роднини,които да участват в процеса,майка ми едва се измъкна първата седмица с 5 дена неплатен и повече не й дадоха,аз нямам право на отпуск докато не навъртя 8 месеца стаж, отделно в новата ми работа отпуските са забранени със заповед поради несвършена работа,за което аз нямам вина,но нямам и право дори на неплатен  отпуск,болничните ги третират по подразбиране като фиктивни и ако ми се съберат твърде много,бързо ще ми бият шута през изпитателния срок.Приоритети - разместват ми се всеки ден.Днес ми е детето,утре,като ми се скара шефката,става работата.Не съм в положение да мога да си позволя да махна с ръка и да кажа майната му за тази длъжност.Затова за сега се примирявам с нередностите(по моя лична преценка) в яслата,като все пак се надявам да не е толкова зле положението,колкото ми изглежда и като се опитвам да си облекча съзнанието с писането във форума.

# 22
  • София
  • Мнения: 8 283
Вили, радвам се, че приключило всичко. Бързо възстановяване на Наско, а и на теб.
Гери, стискаме ти палци дано скоро и ти д а се похвалиш с добри резултати при зет ти

За Амели:
"И,да...,много са ми грижите и проблемите, и наистина няма нищо позитивно, с което да се похваля,освен че намерих тази нова работа,за която обаче имах други очаквания,а се оказа,че е същата лайняна история като на предишната ми,че даже с по-малко заплащане...
...5 години преди да се роди Ива живеехме с мъжа ми царски - лека работа,високи заплати, нисък наем,много приятели,редовни купони,пътувания,забавления, всичко перфектно.Сега обаче нещата все вървят надолу  и колкото и позитивно да гледам,няма ка да ги променя - парите свършват,родители се разболяват,роднини преживяват трагедии,губи се работно място,губят се приятели,подливат ни вода уж приятели - това е живота."

-  Колелото се върти, може и по-лошо и по-добро да стане, имам приятелка, която като са се оженили до към 3-4 г на детето си са живели не на квартира, а в офиса на мъжа й... сега около 10 г по-късно са доста над средното ниво.
... наистина мисли положително, 3мата сте, не си сама с детето да се бориш с живота, здрави сте, имате някакво жилище независимо че тук ви се налага да живеете на квартира... ако щеш тук срещу заплащане може да си осигуриш някой свободен час.
... няма как да не се променят нещата от преди 5 г. щом имаш дете

"...Вълнувам се от яслените проблеми и пиша това,което си мисля по цял ден на работа - някак си да се освободя от тревогите.Нямам роднини,които да участват в процеса...."
... аз също нямам ... едните на 200 другите на 500 км... когато аз трябва да ходя някъде и мъж ми не може да гледа децата мъкна ги с мен/нас - по разни институции, на АГ, на мамолог, че и на купони съм/сме ходила/и с Мити/Ели,
... нещо ми се върти, че спомена брат си че е взимал Ивка, е моята сестра живее на 200 км ... нямам идея какво би станало ако някой трябва друг да ми ги вземе... те са 2 бр., а приятелите ми са с малки деца, т.е. минимум 3 стават... ако моите са болни отпада варианта да ми ги вземе "чужд" човек
... Също се вълнувам от яслените/градинските проблеми(продължавам да се пеня и на екипа на кг.софия.бг, и в темата за ДГ), нищо че моите са в "матрицата"


.... аз нямам право на отпуск докато не навъртя 8 месеца стаж,  - грешка, не е така трябват ти 8 месеца стаж по принцип(ако ще и 5 г да не си работила след 8те месеца),  а не на даденото място, друг е въпроса че платената отпуска е само с разрешение... те не знаеха ли, че си с малко дете newsm78.
"... отделно в новата ми работа отпуските са забранени със заповед поради несвършена работа,за което аз нямам вина,но нямам и право дори на неплатен  отпуск,болничните ги третират по подразбиране като фиктивни и ако ми се съберат твърде много,бързо ще ми бият шута през изпитателния срок. - в сегашната ми работа ми се наложи да работя 6 + 6 месеца на изпитателен срок, дали мие било лесно и приятно...
Приоритети - разместват ми се всеки ден......"

.. ако приемеш един генерален съвет, вече няма място да разместваш приоритети, първо е детето а поред него останалото. Това не означава да се пренебрегнеш, занемариш, да нямаш амбиции, защото за да дадеш всичко на детето си трябват и другите неща .... "прави го бавно
Мен ме пренебрегнаха в работата ми ... не че вярвах, че ще се случи наистина нещо хубаво, но надеждата умира последна ... продължават да го правят, защото съм жена при това и с деца, но след като се наболедувах поревах и се депресирах 1 седмица, взех че му казах на шефа някои неща (за продължението). Пък той да му мисли, разсъждава, каквото можах сторих - в прав текст му казах какви са ми предимствата.  "


Още нещо се сетих - имаш вариант да подаеш молба 1 месец, детето ти да не ходи на ясла (по домашни причини). естествено као имаш вариант кой да ти я гледа в Ловеч - плаща се 1/2 такса за този период, така поне за изпитателния срок да не я мислиш.

Запоследно ми е философстването не за друго, но смятам че е много лично и ако се наложи на ЛС бих продължила... просто си мислех че предното може и на някой друг да е от полза. 

# 23
  • Мнения: 492
Ей, мацките, ако тръгна и аз да ви разправям с подробности за ежедневието ми - ще ви се завие свят. И аз съм с две деца без почти никаква (да не кажа никаква) помощ. Но пък си имам съпруг, който с каквото може помага и извън нелеката задача по изхранването ни, че ако трябваше съвсем сама да се оправям не знам как бих се справила... Аз обичам да се радвам на малките и дори най-дребните неща в живота. Разни нещица, които са незначителни и никой не им обръща внимание могат да ме усмихнат за дълго време или пък да ме развеселят и в най-трудните моменти. Понякога се усещам, че точно по детски реагирам.  Това на някой може да му се стори инфантилно, но си мисля, че не трябва да губим способността да се радваме на малките неща, че не трябва да губим детското в себе си.  Но, честно казано не ми се задълбава в разни подробности, защото ще трябва сама да си изпиша темата.
Искам последно да кажа, че всички вие, които сте събрани тук ви чувствам адски близки, истински приятелки и не желая да се лишавам от присъствието на никоя от вас. И въпреки, че всички сте много различни, моля ви, бъдете все така себе си и не се карайте за глупости !!!
 Hug

# 24
  • Мнения: 907
Ей, мацките, ако тръгна и аз да ви разправям с подробности за ежедневието ми - ще ви се завие свят. И аз съм с две деца без почти никаква (да не кажа никаква) помощ. Но пък си имам съпруг, който с каквото може помага и извън нелеката задача по изхранването ни, че ако трябваше съвсем сама да се оправям не знам как бих се справила... Аз обичам да се радвам на малките и дори най-дребните неща в живота. Разни нещица, които са незначителни и никой не им обръща внимание могат да ме усмихнат за дълго време или пък да ме развеселят и в най-трудните моменти. Понякога се усещам, че точно по детски реагирам.  Това на някой може да му се стори инфантилно, но си мисля, че не трябва да губим способността да се радваме на малките неща, че не трябва да губим детското в себе си.  Но, честно казано не ми се задълбава в разни подробности, защото ще трябва сама да си изпиша темата.
Искам последно да кажа, че всички вие, които сте събрани тук ви чувствам адски близки, истински приятелки и не желая да се лишавам от присъствието на никоя от вас. И въпреки, че всички сте много различни, моля ви, бъдете все така себе си и не се карайте за глупости !!!
 Hug
newsm10 newsm10 newsm10
Подкрепям и се присъединявам към думите Лили, макар и с едно дете и по-малко помагащ (извън изхранването) съпруг Wink

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 349
Ей, все забравям да ви питам каква паста за зъби ползвате за малките и каква вода им давате да пият. Аз да си призная все още без паста мия зъбите на Калина (в повечето случаи сама си ги мие по един час) само с четка и вода. И също да си призная често напоследък се е случвало да й давам вода от чешмата.
На повечето пасти за деца пише да не се гълта и да се слага колкото грахово зърно, а на тази възраст това ми се струва невъзможно, поне Рали още не знае как да плюе и джабури, но може и да изоставаме в това отношение в развитието  Laughing Единствената, която намерих и няма проблем да се гълта е на Дентал, но ми бяха казали и за още една, на която не се сещам името  Blush Лили, не се коси, и при нас "миене" е силна дума, по-скоро е смучене на четката.
А вода Изворна на Девин или от чешмата.
ама как пък при Амели само проблеми бе, нищо позитивно и красиво не сподели с нас момичето
Това и аз й го бях писала преди време, че трябва по-позитивно да гледа на нещата, за да започнат да й се случват хубави неща, но тя така и ми подмина мнението. Всеки изтрещява от време на време и му идва нанагорнище, но някои хора са толкова негативни, че дори и на хубавите неща, които им се случват все намират кусури.
Аз обичам да се радвам на малките и дори най-дребните неща в живота. Разни нещица, които са незначителни и никой не им обръща внимание могат да ме усмихнат за дълго време или пък да ме развеселят и в най-трудните моменти.
Точно тези хора са истински щастливи  Peace


# 26
  • Мнения: 907
Все забравям за водата и пастата да кажа. Вода - предимно Девин изворна, но понякога давам и минерална, чешмяна в мнооого карем случай, не повече от 3-4 пъти. Паста ползваме на Колгейт, Киара много я харесва. Преди си искаше четката за зъби, сега определено иска паста Mr. Green Определено все още не може да жабури и плюе, аз слагам по-малко от грахово зърно, колкото да й усето вкуса, а след това измивам още веднъж само с мокра четка, не знам дали има ефект. За флуора - успокоявам се с това, че много доктори препоръчват даването на зимафлуор (аз не съм твърдо против), който аз не давам, та един вид компенсирам с този в пастата Blush

# 27
  • Мнения: 299
morgause, ние отидохме към 10ч . за консултация и да се разберем за предстоящата операция . Но като го прегледа доктора, каза че ще го оперира. Херниятя беше доста излязла и определено му създаваше голям дискомфорт. Веднага ни попълниха лист, направиха ЕКГ, кръв и ни приеха в отделението. Трябваше да изчакаме 6 часа, защото беше закусвал в 8ч. и не разрешиха да му дам и никакви течности. Анастезиоложката реши, че кус-куса е тежка храна и затова го взеха в 15,30. Буквално ми го изтръгнаха от ръцете пред асансьора на път за операционната. Като преди това две сестри лежаха върху него за да го тестуват. Извикаха ме в 16,15 пред операционната. Бяха го извели от упойка, но той се беше унесъл отново. После спа още 20 мин. и се събуди с писък от болката. Сложих му свещичка Ефералган и след 1 час вече се разхождаше в стаята. Оказа се, че са му обелили и пишлето и на всяко пишкане реве зверски и се изпотява дори и косичката. След 4 часа ни изписаха, защото не вдигна температура и не повръща след упойката.
Къде ще оперират детенцето на братовчедка ти? Стискам палци всичко да мине наред Hug

# 28
  • Мнения: 907
Ох, Вили, малко настръхнах, като прочетох, амам важното е, че вече е зад гърба ви и дано няма никакви последствия Praynig

Пропуснах да ви кажа, че днес се видяхме с Нора и Ева и аз бях много приятно изненадана да видя, че децата вече могат да си играят заедно. Играха на "Балона се надува", подаваха си/дърпаха се за разни неща, ходеха една след дуга.. абе много ми бяха сладки Heart Eyes

# 29
  • Мнения: 492
...
Аз обичам да се радвам на малките и дори най-дребните неща в живота. Разни нещица, които са незначителни и никой не им обръща внимание могат да ме усмихнат за дълго време или пък да ме развеселят и в най-трудните моменти.
Точно тези хора са истински щастливи  Peace
Не знам защо, но много често хората ни завиждат. Все гледат със завист в нашата паница. И в повечето случаи тези, които ни завиждат имат много повече от нас (в материален смисъл). А ние хич не сме цъфнали и вързали финансово. Ето малко примери: Калина износва дрехите на братовчедите си. Но на нея все още й е все едно, с какво е облечена. За Мила гледам да са нови и да й харесват, че да не се срамува сред другите деца. Но като цяло се опитвам да й създам самочувствие, заради това, което всъщност представлява тя, а не заради материалното, което притежава. За себе си да не говоря - силно се разминават това, което имам в гардероба и това, което бих искала да имам. Също така предпочитаме да харчим пари за пътувания и да пестим от други дребни удоволствия и глезотии.
Но, каквито и проблеми да си имаме, щом сме здрави, когато ме попитат "как сте/си" винаги отговарям, че сме много добре и не се оплаквам, дори на близки приятели. Защото наистина смятам, че щом сме здрави всичко друго все някак ще се нареди и ще се оправи.

П.П. Леле, изкарала съм се "света вода ненапита", но всъщност не съм. И аз си мрънкам и то най-често на горкия Жоро, ама гледам да не прекалявам.

Общи условия

Активация на акаунт