Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

  • 130 601
  • 3 189
  •   1
Отговори
# 1 515
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 300
ти май не ме разбра. казах, че проблемите не са само тук... и че действително съществуват практики и в белите държави и че много от препоръките (не ги отричам, напротив) на ЗСО и на регионалните организации не идват от висок клас проучвания.
нито препоръките на естествено, нито на доц. сираков имат А рекомендация

ще ти пратя още няколко...

# 1 516
  • Мнения: 2 658
Да се включа и аz "барабар Петко с мъжете"  Wink  Защото и аz като Вечерница, не съм съгласна zа пустата клиzма, не zнам кой zащо се е хванал zа нея... Но понеже и аz имам малко опит с едно раждане в Германия, просто трябва да си кажа, няма такова нещо клиzма тука.. Може да е имало преди, не zнам, но сега не правят... Бебето не си прадставям как би могло да е омаzано с иzпражнения, тъй като... хм.. раzположението на... дупките   Wink май не го поzволява. Каzаха ми, цитирам "не го мислете това, не ви е работа", като каzах, че се притеснявам да не иzлеzе нещо там.. Щото явно и аz си бях с промит моzък по тоя въпрос  Whistling
А моето раждане общо вzето протече както Мила Елен е описала нейното, включително топлите костилкови въzглавнички zа масаж на кръста, с които ме раzтриваше мъжът ми. Една стжантка се zанимаваше да ги топли, щом иzстинат и да му ги подава. Само с едно иzключение, на ме иzписаха на втория час, така правят в Холандия, не и тук...

# 1 517
  • Мнения: 1 224
Уви доц. Сираков тук сме една много критична публика, с доста опит и познания, може би по-различна от това, което сте свикнал в практиката си.
Аз също не съм раждала в България - в Япония са родени и двете ми деца, едното не далеч от Йошимура клиник, за мое огромно съжаление нямаше вече място там - доктор Йошимура е над 70 годишен, работи сам с няколко акушерки и сестри и приема е ограничен, наплива огромен. Моя приятелка роди на 39 години първо бебе със септум на матката при него.Напълно естествено.Вярно е, че не ходи по конференции, но приема лекари от цял свят, всеки, който би искал.Отделя изключително много време на предродилната подготовка на майката - 300 клякания и 3 часа ходене на ден - всеки ден!Не си правете труда да коментирате, знам какво ще кажете  Rolling Eyes
 И разбира се никой не прави клизма и вода ми се подаваше от сестрата в специална чашка след всеки напън, преди да започне активното раждане си пиех от шишето.Специално ме бяха предупредили да си нося любими плодове и закуски за да ми е удобно да си ги хапвам.Никой и не бръсне.
Не, не само раждали жени могат да бъдат гинеколози, но е желателно да са хора, които се замислят поне малко за усещанията на пациента си.И имат уважение към него.Само не почвайте отново с магазина, общинарката, шофьора в градския транспорт...Звучи много грозно!Посещавах клиника за АРТ в Япония и един ден сестрата, която ми поставяше коремна инжекция сподели, че са имали семинар предния ден - били са си коремни инжекции една на друга с физиологичен разтвор - със сълзи на очи каза ,че много я е боляло и как пациентките й с нищо не показвали колко боли в същност и колко им се възхищава. Аз Ви пожелавам в много важен и тезък за Вас момент да ви напряват клизма и да ви обръснат пред доста хора, не защото е нужно, ей тъй нА!Може би тогава ще разберете защо сме се вторачили в тая клизма и бръснене толкова.А и нали модела уж бил немски?Немски, но с малко допълнителни "процедурки", малко грубичко отношение,връзването съвсем не  е само при пълна упойка, шамарите и те...И накрая хубава работа ,ама българска.То и парламентарната ни система, и конституцията ни, и електораната ни система, да не забравяме и здравната - всичките са по най-добрите европейски модели...леееко модифицирани.
Относно коментара ви "просто хей така ми хрумна да родя естествено" - мишка моя говори за това, че НИКОГА не би родила ВАГИНАЛНО, което значи "просто ей така ми хрумна да родя секцио". И вие сте ОК с това.Смятате ,че тя е на това мнение защото е лекар.Тъжно...Никой никога не е казвал, че естественото раждане изключва лекарска намеса.Става въпрос да се даде шанс за естествено раждане както на родилката й е удобно.
За родилните къщи не сте ме разбрал добре, нямат нищо общо с едновремешните родилни домове - и те като българската и немската система  Grinning .

И да, прав сте, до финансиране опират нещата в крайна сметка, като сме почнали да си говорим истини.Секциото е добре платено по здравна каса, става  в работно време, а и самите родилки са склонни към щедрост.От там и големият процент "дефектни" българки с противопоказания за вагинално раждане.Или греша?Като цяло в България процента на секциото е много по-голям от този в европейските държави, не визирам вашата "рискова" болница, говоря за общия брой раждания, особенно сред (хм-хм как да го формулирам) немалцинствената част от населението.Сред моите приятелки има едно естествено раждане от 7.Не, че това е представителна статистика, но анкета във форума за това кой как е родил сочи над 45% секцио.За страната!Като се има предвид, че това значи ресекцио в общия случай при следващо раждане не смятате ли че това с атревожни цифри?Или няма нищо по-безопасно от едно планирано секцио?
А за ВБАК каво Ви е мнението?Защо в България почти не се прилага?
Тона ми е малко остър, извинявам се.Аз също много ценя участието Ви в дискусията.Колкото повече разбираме за гледните точки на отсрещната страна, толкова по-близо до съгласието сме.Благодаря Ви още веднъж за отделеното време!  bouquet

# 1 518
  • Мнения: 3 869
Д-р Сираков,
Предполагам, ако сте имали времето да прочетете последните постове, вече усещата страданието и емоционалната болка, която изпитват повечето жени в България от раждането. Мен лично ме боли от това и съм си поставила за задача да намаля тази болка, да я премахна, ако ще и само за една жена да е, за едно бебе, ще има смисъл. Хората сме много малко физика и много, много дух и душа...

Конкретно на въпросите:
Тук http://www.spinningbabies.com/baby-positions/breech-or-bottoms-up е най-пълната листа на техники за обръщане на бебето (изключвам това външната намеса за обръщане, което се прави от лекари)
Моят лекар не предложи нито една от тях, инто пък външна намеса, а директно искаше да назначи секцио. Не го считам за професионално!
Отделно, подчерта, че пъпната връв е около врата на бебето и то вероятно ще са задуши, ако се опита да се обърне! Каква чудесна перспектива за бъдеща майка?!!
Само, че моето бебе нямаше никакво намерение да умира; единствената причина поради която се беше извъртяло така, беше моят страх, леко вкаран и после майсторси натъпкан от страна на лекаря ми, който знаеше че искам естествено активно раждане, но нямаше никакво желание да се занимава с такива капризи и предпочиташе да ме манипулира (започна с манипулацията за позцията н абебето още в 26-та седмица, отказвах УЗ и той излозваше някъкв друг уред, но не и слушалка, която щеш еда бъде по-точна; едниствената причина да се съглася на УЗ после беше желанието на таткото да знае пола; аз нямах нужда от това, знаех къде е бебето ми и какво прави, както и пола му). След като си дадох сметка за причините при мен, се отказах да правя описаните по-горе техники и се заех да успокоя себе си и бебето си. Отне извесно време, ползвах и хомеопатия. Когато се почувствах готова се оттеглих за разговор с бебето. Говорих му дълго, постарах се да разбере, че обичта ми към него е безгранична и ще направя най-доброто за него. Разбах, че ме е разбрало, когато в едни монет спонтанно се зъвъртя и се протегна притискайки главата си силно към влагалището ми, и леко ме изрита под ребрата. Обещах му повече да не се връзвам на щуротии и да не го подлагам на стрес. Отделно го помолих да си отмотоае пъпната връв от главата, ако наистина е там. Когато се роди пъпната връв беше леко омотана около едното му краче. Приемам, че лекарят ми не е разрал какво вижда на монитора, иначе ще трябва да приема, че бебето ми е било крайно способно!

Относно асистиращите нискорискови бременности и раждане - да, убедена съм, че това е работа на акушерките, които само докато се обучават практически (говоря за традиционни акушерки), вече ще са на възраст, на която най-вероятно ще имат собсвени деца. Лекарите и техните знания и опит са незаменими за рисковите бременности.

Относно техниките за разбиране на усещанията на бебето от личен опит осевн рибърдинг, хипнозата също е подходяща, както и семейни констелации с акцент раждане (позицията на майката и бебето). Има и български трудове в областта на пренаталната и перинаталната психология, базирани именно на сесии под хипноза.

Няма да пиша основното за превенцията, защото е дълго, и всъщност аз знам само основното, а има толкова много неща още; ще напиша само аз как се възползвах от тези знания. Погрижих се тялото ми да е в оптимална физическа форма преди и по време на бременността с подходящо хранене, и добра физическа активност. След като си наместих бебето с главата надолу и за да може то да се обърне и завърти по най-подходящ за него начин, когато се спуска към изхода, се бях подготвила физически (с много йога и ходене) да отпусна и тонизирам тялото си, а по време на първа фаза се разхождах, клечах, опирах се на топка, висях под душа или на тоалетната - изобщо каквото ми душа иска и ме кара да се чувствам още по-добре. Бях се подготвила също за безболезнено раждане, както и се получи (книга е Painless Childbirth: An Empowering Journey Through Pregnancy and Childbirth). Основната ми грижа беше да не напъвам, да оставя бебето и тялото ми да съвршат тази работа със собствената си скорост. Когато имах нужда намалявах силата на напъна със смяна на позицията. Сама си направих и придържаш горещи компреси на перинеума докато главата не излезе, а след нея веднага се изкхлузи и телцето - съвсем розово. Контакът с бебето, допирът кожа да кожа, сукането на бебето - всичко това стимулира производството на окситоцин и отделянето на плацената. Не бързах с тази част, седнях си на дивана да се порадвам на бебето, три часа по-късно вече ми се искаше да се изкъпя, тагава станах, клекнах и с едни лекъчък напън излезе плацентата - кървенето после беше толкова слабо, че минах с най-обикновенни превръзки. 24 часа след раждането матката вече се беше прибрала (до размерите на портокал), както и коремът ми. След 36 часа си обух дънките и излязохме да го отпразнуваме раждането с близки.
Просто избегнах нещата, които биха причинили неправилно тръгване на бебето или биха довели до кървене. Това беше превенцията.

На една жена не може да й хрумни да роди вагинално; това не е нещо, което хрумва, това е естествения ход на нещата. Би й хрумнало обаче, че може би няма да се справи, че може би няма да може; защо й хрумвата такива неща не е моя работа  Peace

Разбирам, че далеч не всички жени са готови за естествено и активно раждане, но нека поне бъдат спестени ненужните процедури и лошото отношение. Душата винаги боли повече от тялото и спомените от отношението в този толкова емоционален и личен момент остават за цял живот. А за готовите, нека имат тази опция - в болница, в родилна къща (много е различно от българските родилни домове!!!) или в собствения си дом, подкрепяни, а не обезкуражвани от присъстващите медицински лица.  Praynig

# 1 519
  • Мнения: 2 829
Мишка Моя, първия път родих в САЩ. Трябва да призная че и там рутинното раждане не е много активно и естествено- с изключение на клизмата и бръсненето ако не поскаш друго си те закачат на апарат, слагат те да лежиш, пускат ти системка и т.н. (по желание слагат упойка). Но е факт че там лекаря ПИТА и дава избор. Още на консултацията ме разпитваха какво искам и си записваха. И след това идваха да ме питат "вие сте казали че искате епидурална упойка?" или"Добър ден, аз съм консултанта по кърмене- казали сте че искате да кърмите" и така за всичко.
Може и да не са цветя и рози нещата (наистина има много какво да се желае, особено в САЩ), но към раждащата жена се отнасят с уважение.
Освен всичко друго, понеже бебето си беше при мен през цялото време и понеже ми отговаряха на всички въпроси, дори да попитам едно и също 5 пъти, когато ме изписаха на 2-рия ден аз вече познавах бебето си. Знаех къде има бебешко акне, знаех че е нормално да го има, знаех колко често суче (а и във болницата наблюдаваха как се грижа за бебето си, така както бих го правила и в къщи, докато тук в болницата не се вижда реално как майката се грижи за бебето и съответно има риск майката да не умее. Ако в болницата, докато е под наблюдение майката сама полага грижи биха могли да се оправят някои грешки), знаех как да го къпя, да го обличам, защото бях наблюдавала, участвала в тези неща и бях разпитвала и получила отговори.

Но все пак второто ми раждане беше по-хубаво- защото аз бях подготвена, знаех какво искам Simple Smile Съжалявам само, че мъжа ми пропусна раждането и първите 2 дни на сина си.

# 1 520
  • Мнения: 7 605
Излиза че аз съм единствената родилка в Германия с клизма. Нищо, обичам да съм уникална  Flutter

# 1 521
  • Мнения: 3 271
Мег, аз затова си позволих да пиша и да погледна нещата от друг ъгъл за момент. Т.е. дори не да дискутирам нужни или не са тези рутинни процедури, които никак не се извършват при спешни ситуации и т.н. Защото определено другата болка, физическата се забравя някак, но емоционалната... Цяла сутрин не мога да си върша работата просто защото ме заляха спомените докато пишех. Няма такова унижение каквото претърпях в 3-те ми бременности, в голяма клиника. Що за късмет съм имала всички пъти да попадам предимно на персонал с липсващи първи седем години. Не вярвам да имам чак такъв "късмет". Затова казвам, че това трябва да се промени! Не е до късмет, прекалено често се случва. И предвид колко уязвими и емоционални сме в този момент... Да ми съобщават, че "плода" е спрял да се развива и понеже нямат ехограф там трябва да отида до другата стая по без гащи, през коридора само минути след тази новина и прекрасното успокоение, което получих след това и за което писах по-горе. Не просто си емоционален парал в този момент, ами и трябва да вървиш гол по коридора и да се чудиш как да си придърпваш блузата, за да се покриеш малко... Или пък сякаш клизмата не можеше да се прави поне примерно зад един параван, толкова ли е сложно? Или просто никой дори не се замисля за тази страна на процеса.
Такива едни спомени... Може и просто аз да съм прекалено емоционална и ранима, знам ли, ама все си мисля, че далеч не съм само аз.

# 1 522
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 300
Best Pract Res Clin Obstet Gynaecol. 2005 Feb;19(1):103-15. Epub 2004 Dec 13.
Evidence-based intrapartum care.

Hofmeyr GJ.

Effective Care Research Unit, East London Hospital Complex, University of the Witwatersrand/University of Fort Hare/Eastern Cape Department of Health, P Bag x9047, East London 5201, South Africa. gjh@global.co.za

Цитат
Perineal shaving in early labour is one of several ‘routines’ that became part of hospital practice. The limited evidence available does not support its use.

Цитат
Routine enemas during labour have been advocated for decades on the basis that an empty rectum will facilitate easy delivery, reduce faecal contamination at birth, and reduce maternal and neonatal infections. There is no evidence to support the routine use of enemas, nor to discourage their use if it is the woman's wish.

Цитат
A structured review of free-standing, midwife-led birth units found no randomized trials. Five comparative studies found better outcomes for the free-standing midwife-led units than consultant units, but the possibility of  selection bias cannot be excluded.

според мен би трябвало да предприемем друга посока на тази петиция:
нека всеки има право да ражда както желае в рамките на общоприетите правила и препоръки (там от всякакави СЗО и пр.)
но нека не отхвърляме с лека ръка всичко досега практикувано. то има своите основания, както и доста подкрепа.
не говоря за грубостта, насилието и  липсата на възпитание.

обобщение от същата статия:
Practice points

• interventions in normal labour must be justified by good evidence of effectiveness

• practicing evidence-informed care is counterintuitive for clinicians

• there is insufficient evidence to exclude home birth as a choice for healthy women

• the safety of home-like birth units for the baby needs to be confirmed

• perineal shaving, routine enemas and starvation are not supported by evidence of effectiveness

• continuity of care by midwives and companionship in labour are beneficial

• routine labour care should take into account the possibility of undiagnosed infections such as group B streptococcus and HIV

• vaginal cleansing with chlorhexidine may be beneficial

• acupuncture, hypnosis and immersion in water may relieve labour pain

• epidural analgesia is very effective but has risks

• there is no evidence to support restricting women's choice of mobility and posture, except to avoid the supine position

• routine amniotomy has both benefits and risks. It is best avoided for positive or unknown HIV status

• intermittent ‘auscultation’ of the fetal heart rate with a ‘doptone’ has advantages over use of the Pinard stethoscope

• continuous electronic fetal heart rate monitoring is associated with increased operative delivery and unclear neonatal benefits

• manual perineal support reduces puerperal perineal pain

• restricting the use of episiotomy has benefits

• postpartum haemorrhage is reduced by the active management of the third stage of labour, including routine use of 10 units of oxytocin

• oxytocin–ergometrine is marginally more effective than oxytocin, but has more side-effects

• oral misoprostol 600 μg is less effective than oxytocin

• early skin-to-skin contact between mother and baby is beneficial


Research agenda

• studies of interventions in labour should include long-term follow-up and evaluation of the effect on emotional factors and adaptation to parenthood as outcomes

• interventions should be compared with normal labour in an optimal environment

• risks and benefits of home birth

• vaginal cleansing

• opioid choice, route and optimal dosage

• evidence to guide use of the partograph

• posture in second stage of labour, timing of starting to bear down, directed bearing down and limiting the duration of the second stage of labour

• oral or buccal misoprostol to prevent postpartum haemorrhage when other uterotonics are not available

• methods of promoting implementation of evidence-based care in labour

Последна редакция: пн, 02 ное 2009, 22:38 от mishka_moja

# 1 523
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 300
така че има какво да се проучва. нека да работим заедно. шеила, не бъдете груба. това ви доближава до онези, които ви дразнят  Peace

# 1 524
  • Мнения: 9
РАЖДАНЕТО Е ЕСТЕСТВЕНО САМО ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ! СЕКЦИОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТРЕТИРАНО КАТО ЖИВОТОСПАСЯВАЩА ОПЕРАЦИЯ САМО И ЕДИНСТВЕНО ПРИ УСЛОЖНЕНИЯ И НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СЛУЧИ РАЖДАНЕТО ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ!!! newsm78
ВСИЧКИ ЛЕКАРИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАТ СЕКЦИО БЕЗ ПРИЧИНА ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ПРЕД СЪВЕСТТА СИ ( АКО ИМАТ ТАКАВА)  Praynig  Господ да ни е на помощ с толкова много луди около нас...

# 1 525
  • Мнения: 391
Милена  Cry

Мишка Моя, къде бях груба в постинга си? Коментарът който написах за вас бе след като вие казахте, че "има достатъчно [референции] в подкрепа на съществуващите практики", а аз не видях една в това което дадохте за пример - напротив, точно обратното.

"но нека не отхвърляме с лека ръка всичко досега практикувано. то има своите основания, както и доста подкрепа."
Добре. Аз изброих какво е практикувано сега рутинно и наистина би било добре за тези от нас които не вярват да се представи тази подплатена с факти подкрепа за която се говори. Защото от това което вие сте представили тука, нито едно не прави това, дори и за малцинството от интервенциите които са практика в момента.

Това например е плашевно:
practicing evidence-informed care is counterintuitive for clinicians

# 1 526
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 300
не мога да листвам тук целите статии (авторските права са на издателите).
ще ви пратя нормални проучвания от последните 10 години. очаквам да направите същото. за мен е обогатяващо. това е и една от причините да чета тази тема. аз както вече казах съм раждала със секцио и не смятам, живот и здраве ако имам друго дете, да раждам вагинално (макар и естествено). това е моят избор. и поради това защитавам желанието на другите да имат своя. мисля, обаче, че не правите разлика между грубото отношение и незачитането на правата и прилаганите практики.
и както вече казах страници назад тонът на петицията е потресителен. почти с липса на разлика от тона на АГ-гилдията. и двете страни са много категорични и не оставят избор.
по отношение на проучванията има няколко аспекта.
не знам дали сте наясно, но в базите данни може да се намерят референции, подкрепящи еднакво и двете страни (тук не включвам действията без съгласие и грубото отношение! факт е, че онова, което отхвърляте се прави рутинно в държави като сащ и канада). медицината дава проучвания практически за всеки аспект. просто трябва да се чете. и ако трябва да сме честни съществуват моди и в науката и в практиката, което се отразява на проучванията.
днес когато намеря свободни минути ще ви намеря доказателствата. но какво от това. ще ви убедя ли? или вие мен с текстове от 1922 г Simple Smile ?
и още нещо - голяма част от това, което говорим всъщност е работа на акушерките. защо ги държим встрани? защо никой не се свърза с техните организации?

# 1 527
  • Мнения: 685
Подписах! И много се надявам да имам резултат петицията.
Предстои ми раждане до края на месеца и изпитвам лека паника от това, което ме очаква.
Не говоря за самото раждане, а за начина, по който медицинският персонал ще се опита да ме контролира.
До ден днешен наблюдаващият ме лекар, не желае да коментира план за раждането. А аз искам да имам яснота.

# 1 528
  • Мнения: 3 869
...и както вече казах страници назад тонът на петицията е потресителен. почти с липса на разлика от тона на АГ-гилдията. и двете страни са много категорични и не оставят избор.

Мишка, накара ме да се замисля... На мен тонът никак не ми се видя пресилен или груб, или нещо различно от ясно, точно, обосновано изказване; но може би е така заради личната ми настройка... ще се върна да я прочета отново, търсейки груб тон, дано да мога да прогледна над личните си разбирания...

и още нещо - голяма част от това, което говорим всъщност е работа на акушерките. защо ги държим встрани? защо никой не се свърза с техните организации?

А, правят се опити Simple Smile Виж страницата на Естествено Simple Smile
(аз не съм член на сдружението, но подкрепям като гражданин техните позиции)

# 1 529
  • Мнения: 198
Подкрепих петицията. Смятам, че отношението към раждащата жена в българска болница трябва да се промени. Като отида да раждам не искам да се чувствам като поредното НЕЩО от конвейра. Това ми бяха усещанията при първото раждане, извършват се един куп процедури, без никакво обяснение защо, за медицинския персонал, ако това е ежедневие за мен не е.


И за да не останете с грешно впечатление от позицията ми, ще уточня, че не съм привърженик на домашното раждане, още по-малко на не асистираното такова (но само защото имам възможността да родя в болница по начина, по който аз искам - без епидурална и питоцин; права, клекнала, ходеща; на тъмно и тихо; с музика и звуци, ако пожелая; с любимите хора до мен, а не с непознат екип от отегчени лекари и сестри...).

 Дано второто ми раждане да е такова.

Общи условия

Активация на акаунт