- Публикувана: 21 юли 2008, 15:27 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2014, 15:42 ч.
Немедикаментозни и нетрадиционни методи за обезболяване при раждане 2
За съжаление живея в малък град и тук лекарите и акушерите са далеч от тези методи. Но мога да кажа че самоконтрола който имах, ми помогна много. През цялото време си мислих, че няма да ме боли и ще понеса каквато и да е болка.Между контракциите си говорих с акушерките.А след раждането имах толкова висок адреналин, че ми се искаше да изляза на разходка и бях в неописуема еуфория.Дори ми направиха забележка, че съм много подвижна и трябва да си лежа.
Ще следя темата и се надявам ако имам второ дете да използвам някой от посочените методи.Например раждане във вода.
Ще следя темата и се надявам ако имам второ дете да използвам някой от посочените методи.Например раждане във вода.
. Ходех и на йога два, три месеца преди да родя, определено имаше полза.
Има ли промяна от преди две години, защото на първата тема не й се виждат резултатите?
Гласувах с опцията "нищо, но се интересувам"!
Гласувах с опцията "нищо, но се интересувам"!
Има промяна, да
Гласували са по-малко хора и повече не ги интересува.
Акушерка, масаж, разхождане насам- натам. 
Доволна съм, а и определено мога да кажа, че липсата на медикаменти ми помогна много.
Както и това, че до последно си стоях вкъщи, като ставах, сядах, лягах, ходех в тоалетната и т.н.
С две думи - всичко, което е различно от връзването неподвижна за леглото в предродилна, омотана с колани, ми подейства супер, и с ръка на сърцето, ако трябва да сравнявам първото и третото ми раждане, мога да кажа, че при третото нямаше никаква болка.
Доволна съм, а и определено мога да кажа, че липсата на медикаменти ми помогна много.
Както и това, че до последно си стоях вкъщи, като ставах, сядах, лягах, ходех в тоалетната и т.н.
С две думи - всичко, което е различно от връзването неподвижна за леглото в предродилна, омотана с колани, ми подейства супер, и с ръка на сърцето, ако трябва да сравнявам първото и третото ми раждане, мога да кажа, че при третото нямаше никаква болка.
Значи, раждах си с оълна програма- система, монитор, прегледи през час. Хич не беше зле даже, харесвам идеята на монитора- да се знае какво става.
Понеже съм мързелива, даже да имаше въжета, топки и шведска стена, нищо не можеше да ме накара да стана. Та, пльоснах се по гръб и ползвах техники на дишане. Не по учебник, ами както дишам при физическо усилие- дълбоко и повече, но не при пика на контракцията, а преди това- да има въздух. Пак болеше, ама не ме уморяваше толкова.
Понеже съм мързелива, даже да имаше въжета, топки и шведска стена, нищо не можеше да ме накара да стана. Та, пльоснах се по гръб и ползвах техники на дишане. Не по учебник, ами както дишам при физическо усилие- дълбоко и повече, но не при пика на контракцията, а преди това- да има въздух. Пак болеше, ама не ме уморяваше толкова.
Звездица, не е въпрос само на предлагане, а на търсене. Както практиката показва, жените които се интересуват от това са изключително малко. Как да има предлагане, като няма търсене? Още повече, че е право, отговорност и задължение на жената сама да се подготви за раждането и това съвсем не зависи само от това, какво се предлага в болницата.
Казвала съм го и пак ще го кажа- специални курсове и помощ отвън са хубави ако ги има, но не са наложителни. Когато човек желае да потърси информация сам, да се информира и подготви, всичко много лесно се намира.
Желание е това, което е необходимо, защото раждането е АКТИВЕН процес, в който майката трябва да участва ( независимо дали ще е сама в къщи, в родилен център, в акушеро-гинекологична болница или в такси на пътя), а не да бъде представяно като пасивен процес. Раждането не е болест и не се лекува! Раждането е естествен процес, който се подпомага ( ли поне би трябвало) от лекарите!
Когато човек тръгва с нагласата, че отива в болницата да то "израждат", все едно ще му вадят сливиците, тогава ако ще и 200 процедури да предлага болницата, никой не може да помогне.
Казвала съм го и пак ще го кажа- специални курсове и помощ отвън са хубави ако ги има, но не са наложителни. Когато човек желае да потърси информация сам, да се информира и подготви, всичко много лесно се намира.
Желание е това, което е необходимо, защото раждането е АКТИВЕН процес, в който майката трябва да участва ( независимо дали ще е сама в къщи, в родилен център, в акушеро-гинекологична болница или в такси на пътя), а не да бъде представяно като пасивен процес. Раждането не е болест и не се лекува! Раждането е естествен процес, който се подпомага ( ли поне би трябвало) от лекарите!
Когато човек тръгва с нагласата, че отива в болницата да то "израждат", все едно ще му вадят сливиците, тогава ако ще и 200 процедури да предлага болницата, никой не може да помогне.
Нито едно, но живо се интересувам. При 1вото раждане (добре, че мина сравнително бързо- 2 часа) не ми даваха да мърдам- само по гръб, крещене над главата и скачане по корема и естествено адски болки. С второто (сега съм в 16г.с) се надявам по- добре да мине- ще раждам в Германия най- вероятно и доколкото чета в чужбина положението май е по- добре. Силно се надявам.
