В защита на Българския книжовен език!

  Опасна си!

Аз си мисля, да изчакаме да прочетем стенограмата от парламентарното заседание, обаче много ги бавят за съжаление.
Информацията в статията от форума на Атака е толкова абсурдно неясна и объркана, че се питам автора на това нещо, дали изобщо е имал някаква яснота по въпроса. Цялото писание е чист популизъм и трупане на активи за предстоящите избори. Искам да прочета стенограмата, за да видя какво и как са обсъждали този закон, дали само са си приказвали сладко, колкото да ни хвърлят прах в очите или наистина смятат да предприемат нещо.
Като искат такъв закон, защо непредложат идеята за дискусия, обсъждане и гласуване в пленарна зала. После да направят проектозакон за книжовния български и да го внесат.
Защитили книжовния български и той да остане задължителен, а в същото време правят реклама на Вълчев, който искаше да заличи точката като формална и ненужна, и който разправяше, че езика ни тъй или иначе по подразбиране си е задължителен и тем подобни глупости. Пък сега изведнъж осъзнал, че тази точка трябва да се превърне в Закон?!? Направо нямам думи, на какво са способни хората заради властта!

Какво мислите, да изчакаме ли да прочетем стенограмата, за да видим действителните факти в подробности или да предприемаме следващи внасяния на писма?

Тео, въпросите ти ми приличат на риторични. И  другите  да изразят позиция, предвид, че мен често ме обявяват за крайна .

Моето мнение е, че няма какво да изчакваме, след като новината е налице. Техните дебати са си вътрешна работа. ( Впрочем онзи ден седя и си мисля, как в една демократична уж държава е възможно да има закрити заседания?! Но ..Този въпрос  е пак от риторичните май...)

Та вътрешните им търкания на закритото заседание, отразени в стенограмата, биха ни помогнали дотолкова, щото да решим, кой е с нас и кой- против нас, грубо казано. Но какво като го решим? Ще ли този, който е с нас, да предприеме нещо против другите? И какво?

Аз затова питах за законовите средства. Иначе още отсега да мятаме писмата, ако питаш мен..

Амарена, не, това заседание не е било закрито. Това е било пленарно заседание, това на 08.04..
А Даниел Вълчев предложи на последното заседание на Комисията по образованието, следващото заседание на Комисията да е закрито, защото щял да изнася някакви факти ли, данни ли за матурите. Това е било пленарно заседание на НС, а не заседание на Комисията по образованието и науката. В интервюто с Лютви Местан прочетох, че той иска дискусията за отделната наредба да бъде повдигната и обсъдена и в пленарна зала, и че там щял да може да защити тази теза. На последното заседание на Комисията по образованието, тази дискусия е била много оживена, но за съжаление слабо защитена май от българисти, филолози и т.н.Основният довод на Вълчев, против тази наредба към т.4, чл.16 е, че няма какво по-различно да се напише в нея, от това което пише в наредбата към учебното съдържание, че неговия предшественик е правил такъв опит, съставяйки Комисия, която да я напише, но и тя, в края на краищата е стигнала до този извод.
Вълчев предлага наредбата за учебното съдържание да изпълнява и функцията на наредба и към т.4, чл. 16..
Местан предлага:
(съвсем кратки цитати, понеже дискусията е много дълга.)

"Смятам, че и Институтът по български език към Българската академия на науките, и Факултетът по славянски филологии, респективно експертите и хабилитираните лица в областта на българския език и литература могат да бъдат достатъчно полезни за срочно разработване на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език. Подчертавам – усвояването на книжовния български език, за да може тази разпоредба в закона да се изпълни със съдържание. Готов съм на компромис кога това да се случи и как да не попречи за организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити. Един такъв възможен подход е промяна в текста, която да предвиди, че държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език се приемат не с наредба на министъра на образованието и науката, а напр. с акт на Министерския съвет. След това да предвидим срока, в който Министерският съвет може да изпълни това си задължение по закона и в друга разпоредба да бъдем достатъчно категорични, че провеждането на държавните зрелостни изпити може да стане и без наличието на държавните образователни изисквания до тяхното приемане. Мисля, че това е един елегантен възможен изход от създадената ситуация."

"Едва ли има нещо друго, което да е от такова съществено значение за успешна реализация на една личност в обществото, от усвояването на българския език. Вероятно хората могат без определени познания по физика, но едва ли биха могли да разчитат на реализация и да бъдат част от обществото, ако не са покрили онзи екзистенц минимум за усвояване на книжовния български език, който би трябвало да се съдържа в разработени и с помощта на академичните среди стандарти на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовните норми."

А ето и кратка дискусия:

"Усвояването на книжовния български език не е само резултат от обучението по български език и литература като отделен предмет. Неслучайно, уважаеми господин министър, в наредбата за учебниците и учебните помагала в чл. 9 ние имаме следния текст: “учебниците и учебните помагала – никъде не пише “по български език и литература”, а всички учебници и учебни помагала - създават условия за усвояване на българския книжовен език съгласно държавните образователни изисквания по чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета”. Това е факт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Как, като няма такова държавно образователно изискване?
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин министър, въпросът защо досега не е изпълнен законът в частта по чл. 16, т. 4, не е въпрос, на който аз мога да отговоря. Не съм изпълнявал функциите на министър на образованието и науката."

Още малко:

"Мисля, че съвсем ясно се очертаха двата подхода към темата. Единият е, че няма различия между държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език и това държавно образователно изискване вече се съдържа в учебното съдържане по български език и литература и няма смисъл от такъв стандарт.
Другото разбиране е, че държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език не се покрива с учебното съдържание по български език и литература, най-малкото като функция, защото то освен самото учебно съдържание е и стандарт, с който следва да се съобразяват тези, които пишат учебниците по химия, география, история и т.н.
Пропускаме, че книжовния български език освен цел е и средство. Целта на обучението по предмета български език и литература е усвояването на книжовните норми на езика. Но същевременно книжовната норма на езика е условието, инструментът за провеждане на обучението и пълноценната реализация в живота на младите хора.
Разликата между държавно образователно изискване по български език и останалите държавни образователни изисквания не е отношение на едно нещо към самото себе си, това е категорично.
Разбира се, в крайна сметка ние трябва да решим проблема, за съжаление с гласуване."

И накрая, конкретното му преложение и обосновка:

"Т.е. държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния език се включва като неразделна част от държавните образователни изисквания за учебното съдържание по български език.
Колеги, мисля, че това предложение е ясно.
Ще обоснова друго предложение, защото сме в процедура на предложения.Смятам, че компромисът, който търсим, може да се постигне и чрез отлагане във времето на задължението за изработването на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език. Така могат да не се създадат пречки за провеждането на държавните зрелостни изпити. Смятам, че ще бъде грешка, ако се откажем от държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език. Обръщам се и към представителите на Института по български език, и към Факултета по славянски филологии. Ако го вместим в учебното съдържание по български език и литература, защото най-висш ангажимент на цялата образователна система обикновено е усвояването на книжовния български език. Това е отговорност не само на предмета “български език и литература”. На първо място е на предмета, но в не по-малка степен това е отговорност и на всички останали учители, дори и в междучасието. И това държавно образователно изискване маркира точно тези отговорности на образователната система и усвояването на книжовния български език не може да се състои само в часа по български език и литература. Съжалявам, че точно аз трябва да го кажа.
Точно по тази причина моето предложение е следното: за да се подчертае, че усвояването на книжовния български език е отговорност на цялата образователна система, въпреки примата на часовете на предмета “български език и литература”, но наред с това и на всички останали часове, предлагам няколко текста. Член 17, т. 2 думите “по т. 9” да се заменят с “по т. 4 и 9”, а в т. 4 цифрата “4” да се заличи.
Казано на друг език, държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език да се приема не с акт на министерството. Това ни дава основания да посочим и напълно се съгласявам с предложението на проф. Камбуров, че това предложение на Министерския съвет с наредба да приема държавното образователно изискване по български език, примерно да стане до 6 месеца от приемането на този закон и за да отпаднат всякакви съмнения, че това предложение съдържа идея за отпадане на матурите.
В преходните разпоредби да кажем: до приемането на наредбата по чл. 16, т. 4, а именно - държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език не се прилага за провеждането на държавните зрелостни изпити през учебната 2007-2008 г.
Това са три текста, които напълно решават въпроса с провеждането на държавните зрелостни изпити, но запазват принципа и разбирането, че усвояването на книжовните норми не е равно на часа по български език и литература. Може в часа по български език и литература ние да спазваме нормите, но учителят по история или география да ми говори на втори или трети език, на жаргон или диалект и нищо няма да постигнем. Това държавно образователно изискване трябва ясно да разпише ангажиментите на цялата образователна система за усвояването на книжовния български език.
Ако това не е станало ясно, съжалявам, че взех участие в тази дискусия. Мисля, че казусът е повече от ясен. Това е елементарно.
Първо, текстът да се приема с наредба на Министерския съвет , за да се подчертае значимостта. Нямаме задължителен изпит по физика, защото нито един друг текст на Закона за народната просвета не прокламира такъв изпит."


Лютви Местан, в разговора ми с него каза, че един глас не е достигнал, за да се приеме неговото предложение, и че за негово най-голямо учудване и Атака са били против.
А сега излизат с номера, че видите ли искали, заедно с Вълчев, точката да стане Закон. Той упорито твърди, че няма и не знае какво трябва да бъде записано в отделната наредба, обаче явно има идея какво да е записано и съдържанието на цял Закон.

 

Не, това не ме интересува, напълно са ми ясни, интересува ме доколко сериозно са дискутирали това предложение за Закон за книжовния ни език. Но подозирам, че е изобщо не е обсъждано сериозно, а просто така са извадени от целия контекст на дискусията, някои свободно обсъждани идеи, неангажиращо, така е изнасяло и такава е била целта на автора на текста, реклама, все пак предстоят избори.

http://news.bnt.bg/content/view/full/227214

Кажете сега, не са ли нагли?

В прав текст си го казват без капка свян :

а иначе ние сме "недоразбрали":     

Това като оправдание за действията им ли трябва да го приемем, че нещо не схващам?

Стенограмата от 08.05 е излязла. Нямам никакво време, хвърлих и само едно око набързо. В началото на заседанието дискутират други промени, тема от предния ден, по-надолу започва дискусията по нашия въпрос.

http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=425

Много е интересна дискусията, пускам на Петър Берон изказването, стана ми интересно.

"ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няколко народни представители се записаха за изказване.
По реда на заявките давам най-напред думата на заместник-председателя на Народното събрание Петър Берон.
ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Чудеса стават в нашата зала! Хора оживяват, еволюират – нещо невероятно!
Какво е казал господин Местан през 1998 г. не знам, но това, което каза сега, беше много хубаво, много ценно и го подкрепям изцяло.
Аз дълго време изпитвах голямо смущение от факта, че представители на етноси, които не се считат за българи, ръководят нашето образование – господин Местан и госпожа Мукаддес Налбант, обаче сега виждам, че те също са в състояние да милеят, и то повече от така наречените етнически българи, за чистотата на българския език и за необходимостта от неговото запазване и поддържане, затуй защото е ясно, че владеенето на официалния език в страната е предимство. Трябва този език да се изучава от най-малка възраст, за да може всеки един гражданин да говори литературен български език, който му дава предимство в обществото.
Това, че трябва да има закон за българския език, е конституционно изискване, неизпълнено 18 години вече.
Аз се радвам също така на изказването на господин министъра. Виждам, че е проумял, че това вълнение сред българското общество е нещо крайно неполезно за правителството, крайно неполезно за министерството, защото тези неща са знакови. Хората не вникват в мъглата от точки, запетаи, параграфи, алинеи и пр., и пр. Хората казват: след като има такива проблеми в страната, защо се посяга на образователното изискване за изучаване на литературен български език? Може е да е кухо изискване, може да не е било изпълнено досега, защото не е имало наредба и пр., и пр., но това е знаково нещо. Затова изцяло съм за поддържане на този § 2 и § 3 и да се върне старото положение.
Пак ще ви кажа, че онзи ден или вчера четох някаква статия на един доцент по славянски филологии, където се казваше буквално: ние трябва да внимаваме, защото българският език е софтуерът, нашият „Windows” към съвременното развитие на обществото. Това го казва един заместник... (Шум и реплики в залата.)
Това е един „Windows” към съвременното ни развитие – това го каза един доцент по филология. Както се казва: „Коментарът е излишен!”. Благодаря ви."

И една реплика на г-н Местан:

"ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: О, излагаш се, Даниеле! Смесваш понятия отново!"

Дано довечера да успея да я прочета.

Първо, искам дебело да подчертая, че ние в момента не знаем изобщо какво е гласувано и прието, понеже гласуването е оставено за следващия ден. Т.е. в информацията изнесена по-нагоре се казва какво е предложил министъра и правителството, ама не какво е прието. Това ще стане ясно като излезе стенограмата от 09.05.. На това заседание, доколкото в бързината се запознах със стенограмата, като цяло нашата позиция за отделна наредба, или (друг вариант, че не може т.4, чл 16 да бъде прикрепяна към наредбата за учебното съдържание) т.е. да си остане предишния вариант на закона (в тази му част) без промени, са много добре защитени. (Местан, ДСБ Камбуров, Иванов, Методиев), Богданова, Берон, даже май и Пантев...
На другото мнение, в опозиция са Вълчев и Калканова (тази жена определено не й е мястото там). Доводите и на двамата са безумно смешни, пълна пародия, излагация, просто няма какво да се коментират, особено казаното от Калканова.


"ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, в чл. 16, т. 4, отпадането на която се предлага от Министерския съвет, се урежда държавното образователно изискване (ДОИ) за усвояване на книжовния български език. Първо положение.
В този Закон за народната просвета ние имаме още едно образователно изискване – за учебното съдържание на предмета „български език и литература”. Независимо, че държавното образователно изискване за усвояване на книжовния език съществува в закона от много години, досега тази законова разпоредба не е изпълнена. Не е издадена наредба на министъра на образованието и науката за държавно образователно изискване „Усвояване на книжовния български език”. Вероятно това е дало основание да се предлага отпадането на т. 4, тоест на образователното изискване за усвояване на книжовния български език. Пледира се, че държавното образователно изискване за учебното съдържание на предмета по български език и литература е достатъчно и ДОИ за усвояване на книжовния български език няма какво повече да каже. Дълбоко не споделям това разбиране по следните причини:
Първо, държавното образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература има за приложно поле учебниците по български език и литература от първи до дванадесети клас и урежда целта на обучението по предмет „Български език и литература”. Онова, което не се разбира и се опитвам да се отнеса с разбиране за аргументите на колегите, които предлагат или подкрепят отпадането на този текст, онова, което не се разбира, е, че езикът освен цел на обучението по български език и литература е средство за обучението въобще. И ако българският език и литература имат за цел обучението на учениците, ДОИ за усвояване на книжовния български език маркира задачите не само на един предмет, а на цялата образователна система. Много моля, това е най-важното, което искам да кажа – на цялата образователна система! Защото усвояването на книжовния български език не е отговорност само на учителя по български език, не е отговорност само на предмета „Български език и литература”. Това е отговорност на цялата просветна система, включително и на предучилищното възпитание и подготовка. Там нямаме учебници по български език и литература. Кой акт ще урежда обществените отношения, свързани с усвояването на книжовния език? Основите се полагат в предучилищна възраст или в извънкласните форми. За тях също няма учебници.
Нямам никакво намерение да звуча популистично, говоря за нещо безкрайно конкретно. Ние сме в режим на дълбоко неразбиране на категориите, с които боравим. Те са от различен логически ред. Свеждането на задачите на цяла образователна система до целите само на един предмет е безумие! Аз не бих се посвенил да го определя и като престъпление!Затова пледирам да се запази както държавното образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература, така и за държавно образователно изискване за усвояване на книжовния български език. Това, че досега не е изработен стандарт, не означава, че той не е необходим. Това, че законът не е изпълнен, не е основание законовата разпоредба да бъде отменена. Разбира се – воля на пленарната зала.
Ако се приеме предложението, което правя, което вече докладвах и което ще оставя в писмена форма, практически ние ще имаме две образователни изисквания, защото има място и за едното, и за другото – ДОИ за усвояване на книжовния език и ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.
Заповядайте, господин председател. (Връчва писмения текст.)"

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ):
"Все пак, ако не беше изказването на госпожа Калканова, вероятно нямаше да взема думата. Защото останах с впечатлението преди нейното изказване, че пленарната зала в цялост подкрепя отпадането както на § 2, така и на § 3.
В крайна сметка по отношение на § 2 комисията също се е произнесла в подкрепа на предложението, направено от колегите Камбуров, Методиев и от мен самия. По тази причина няма да говоря по § 2, тъй като там нещата стоят пределно ясно.
Защо обаче ние считаме, че отпадането на § 2 се явява само първата част от общата промяна в подготвения законопроект и предложен на Народното събрание от Министерски съвет, а именно отпадането на § 3? Защото предложението, което комисията прави, определено не мога да приема. Там всъщност материята: усвояване на книжовния български език, се поставя на нивото единствено на учебното съдържание. Реално учебното съдържание и държавното образователно изискване за учебно съдържание третират учебното съдържание по всички изучавани, съгласно учебния план, предмети в Република България. Но когато говорим за усвояване на книжовния български език, говорим за една ценност, която трябва да притежава всеки български гражданин. Усвояването на книжовния български език не минава единствено и само през учебното съдържание на предмета „Български език и литература”. Той минава през всички останали изучавани предмети, през всички учебници и учебни помагала; минава през предучилищното възпитание и подготовка също; през редица други държавни образователни изисквания, които трябва да бъдат проникнати от духа, че младото българско поколение трябва да е усвоило книжовния български език. По тази причина считам действително за абсолютно недопустимо държавното образователно изискване за усвояване на книжовния български език да бъде уреден с наредбата за учебното съдържание. С други думи, за да не продължавам повече, но го правя с пълна убеденост, пледирам пред вас, колеги, утре, както § 2, така и § 3 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета да не бъдат приети, а да бъдат приети предложенията, които сме направили за отпадане на тези два параграфа. Благодаря ви много."

Много са цитатите и текстовете, които трябва да се прочетат, важни са, но със сигурност в момента нямаме никаква идея какво е прието, кое от трите предложения.

Дали да си остане стария текст, т.4, чл.16 си остава, без да се прикрепя към никаква друга наредба (ако и § 3 отпадне), или редакционното предложение на Местан, или предложението на Вълчев, да се закачи книжовният ни език към наредбата за всички предмети, където между другото, мимоходом се споменава и той и също така мимоходом в един хубав момент може и да не се споменава вече, без някой да разбере.

Е, поне има дискусия и поне някои от хората мислят нормално.
Можеше и никой да не се трогне - много закони така са минали.

Новината по bTV:
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=112418

цитат:
Стандартът за усвояване на книжовния български език остава в Закона за народната просвета, според гласуваните на второ четене от парламента поправки.

Може ли да поясните.... успяхме ли, какво се случи?

Само едно изречение относно това след гръмкото заглавие!!

На нищо не вярвам, докато не видя изработена наредба към "нашата" точка.

....
Редактирам си писмото - нещо бях недоразбрала.
Добре, че има зорки очи, да ме поправят навреме.   

Току що говорих с Комисията по образованието, прието е предложението на проф. Камбуров и неговите колеги, т.е § 3 да отпадне. Това означава, че си остава стария текст и трябва с акт на министъра на МОН да се създаде наредбата към т.4, чл. 16..
Победихме!

Искаха да премахнат, заличат точката, НЕ УСПЯХА!
Искаха да я прикрепят като някакъв придатък, маловажен и несъществен към наредбата за учебното съдържание, НЕ УСПЯХА!!!

Ура!

Изчезвам, че нямам време, влязох само да ви зарадвам!

Хип Хип Ураааа....!!!!Хип Хип Ураааа.....!!!!![/[/color]b]

Айде бе мами,да се сберем някъде и да се запознаем!!!Сега и повод за почерпка имаме...Пък и ще се радвам много да се запозная с вас...И ще се хваля навсякъде,че познавам едни страхотни жени,които намериха сили да се опълчат срещу правителството,и успяха!!!     

Аз предлагам в О,шипка,да речем в неделя,но към колко?!

Не знам какво да кажа! Толкова се радвам!