Бащите които не се интересуват от децата си

не става въпрос за времето, а за процентно съотношение и реалността..
все още, бащите активно грижещи се за децата си, наравно с майката, са малцинство..
независимо дали женени или разведени/разделени..

Ммм...както и предположих, удобно отряза предложението ми, ТИ да прекараш 4 дена в месеца с детето си. Само един месец, в името на експеремента и тогава да продължим разговора.
Не виждам защо се дърпаш толкова, уж не е голям проблем. Детето няма да забележи, то ще чака с нетърпение да те види.
Хайде де, само 1 месец?

Споко, знам, че няма да го направиш. Но не спирай с теориите, упреците и съветите. Отдава ти се.
А пък на мен, като ми доскучае, минавам да се  посмея малко.

Приятелче, изнеси се за 1 месец и пробвай да участваш в живота на детето си в рамките на 4 дена. Няма нужда да ги разделяш на две по две със седмица между тях.

После, ела ни разкажи как е минал експеримента.

Иначе просто прикриваш лицимерието си с някакви скалъпени теории. Не е абсурдно, идитоско е.

Да, определено това е така. Особено с по-малките деца.
Затова и ми са толкова забавни хората тук, които спорят, че не е проблем да си виждаш детето 4 дена в месеца. (така де, не е проблем, ама те някак си, не са навити да го направят.)

Стига се до абсурдната ситуация, в която бащите се опитват да компенсират оскъдното време заедно с детето,  наливайки излишни средства тези 4 дни да са максимално изпълнени със забавление и емоции. Позволява се всичко, не смееш да се скараш на детето, да не би да вземе да се нацупи и да откаже следващият път да те види.
Измежду кино, театри, пързалки, ексурзии, морета, зоологически градини, реално бащата губи родителската си функция, превръща се в аверче на детето. Купон и забавления да има.

Тъжна картинка.

"Приятелче", спри със словестната диария.
Аз съм последният човек, който ще се сприятели с мекотело, изоставило детето си, каквито и глупости да плещи по женски форуми.

Девет месеца не разполагаш с тялото си, после може да се наложи малко да те посрежат и поскърпят (е някои нямат този късмет и леко поумират), вече тялото никога няма да е същото, после не спиш няколко години, нямаш време за себе си, две години си вкъщи и общуваш с интелект на репичка, висиш по площадки и коментираш видовете ако и сополи..
Ами не, не са малко четири дни, напълно достатъчни са след като дори не си успял да направиш една жена щастлива.

Аз от подобни теми разбрах,че да забременееш, износиш, родиш и да си гледаш децата е егати хоръра.

Не, това е най-прекрасният период от живота на жената. Толкова е прекрасно.
Как са не се съгласиш на повече дни, отколкото съда е определил? Понеже съдиите не разбират, че за съществуването на това дете бащата има такава част колкото майката.

Нали детето е колкото на единия, толкова и на другия родител? Или щото сме жени, трябва да сме привилегировани, демек детето е наше да кажем на 90%, а осеменителя по възможност да не се вяска много, само да превежда една минимална заплата ( поне) по сметката и да не напомня повече за себе си?
Е искаме, ама няма

Номадът точно това е искал, но жена му поискала да присъства в живота на детето. Ти да видиш.

Номадче, мачкането на чужди чаршафи Е жертване на семейството, драги! Още малко и светци ще изкараш тези клети мъжленца, които миличките онождат чуждите жени, а собствената лъжат и унижават/изневярата е унижение, ако не знаеш/, зер да не жертват семейството, хаха. Ще падна от смях.
Да си родител и да си съпруг/съпруга са две различни неща. Едното не пречи на другото, нито е задължително да се упражняват едновременно. Ей това ако схванете, може и да мръднете малко еволюционно.

Просто казвам, че мъжете по-често изневеряваме без да влагаме някакви чувства.
Следвайки твоят пример, за нас (мъжете) е по-лесно да разграничим секс и любов, едното не пречи на другото, нито е задължително да се упражняват едновременно.

Пак следвайки твоят пример, според теб справедливо ли е, в случай че майката реши да преоткрива любовта с друг човек, бащата автоматично, да спре да бъде родител и да се превърне в дебитна карта?
Визуализарай го - вечеряте с твоят любим. Върви там някакво съботно шоу по телевизора. Той леко се прокашля, ти скачаш да му наливаш вода, той те спира с ръка и изръсва:
-Скъпа вече не те обичам. Обичам друга.
Ти го гледаш няколко минути, мислиш, че се майтапи:
- Добре...
Ама той не се хили, а продължава:
-Ще трябва да се изнесеш от вкъщи.
-Ама аз няма къде отида - промърморваш.
-Ами, намери си, тука вече ще живея с новата ми любов...
Мълчиш малко, опитваш се да асимилираш ситуацията, Изведнъж се сещаш:
-Ами децата?
-А, децата остават с мен. Ама спокойно, Всеки втори уикенд може да ги виждаш за малко. По-нататък, ако плащаш навреме издръжката, ще може да останат и да спят при теб. Ако им подсигуриш всички нужни условия де.
-Каква издръжка- викаш ти шашната.
-Е как така, каква издръжка, тези деца ти си ги раждала, да не мислиш, че евтино се гледат!

Та с такива неща се сблъскваме ние, дето не сме мръднали еволюционно.
Най-смешното знаеш ли кое е? Че съдебната система стои мощно, с цялата си сила зад такива влюбчиви майки.


Не баш.
Исках да продължа да съм баща на детето си.
Предложих аз да се грижа за детето нацяло, тя да се радва на живота и любовта.
Имаше отказ.
Предложих споделено родителство.
Отново отказ.

Аз отвърнах, че няма да участвам в подобен театър и с оглед психическото и емоционално здраве на детето, предпочитам да се отегля от сцената напълно, плащайки издръжка.
След няколко дена размисъл, изведнъж споделеното родителство спря да бъде лоша идеа.
И така.

Ако един мъж е станал неприятен на жена си, никакво преосмисляне няма да има.
(Само си представих прокашлянето на този инвалид, който не може сам да си налее вода.)

Номад4е 2008, първоначално не е искала споделено родителство, но очевидно е искала да присъстваш в живота на детето, а не само да плащаш издръжка, което е това, в което тук обвинявате жените.

Номадче, в така зададения от теб пример, ако съм в ролята на изгонената, ще настоявам за споделено родителство. Ако съм гонещата, също. За мен двамата родители са равноправни и при нормални условия /липса на зависимости, насилие и прочее крайности/, считам, че бащите имат същи толкова права, колкото и майките. Обаче, по същия начин имат и също толкова ЗАДЪЛЖЕНИЯ, колкото и майките. А ей туй с големите букви, доста бащи някак леееееко го забравят и врещят само за правата. Та затуй е тоя отпор при много от жените😉

Искренно се надявам да е така.
Реално обаче, по вероятната причина, е че леко трудно се комбинира връзка с нов човек и самостоятелно отглеждане на деца.

Правата си вървят ръка за ръка със задълженията. За това съм напълно съгласен с теб, още повече когато става въпрос за отглеждане и възпитаване на дете.
За това и ме озадачава, колко много майки тук изискват бащите да изпълняват задълженията си, без преди това да им отстъпят някакви права.
Трябва да се търси винаги някакъв баланс.

Прокашлянето е с цел прочистване на гърлото и започване на важна тема. Поне по филмите е така