Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Сега покрай тази тема и аз се сетих за герданите от солено тесто и боядисани макарони. Кожички за нанизване взимахме от един цех за кожени чанти. Системно правехме набези и обирахме контейнера за отпадъци, а един чичка - пазач ни гонеше с метлата 
После сядахме в задния двор на една съученичка и нарязвахме кожичките на лентички, които да стават за нанизване на герданчета. "Снегът" от натрошени играчки ми беше любим, всяко година се грижех някоя топка да даде фира, за да има аз с какво да творя 
Само дето не лепях с лепило Рила. Предпочитах Кале, че много хубаво ми миришеше 
Пък и ставаше на конци и едно от любимото ни занимание в училище беше да "изпридаме" по някоя и друга тубичка 
(от тези с 1 колело )
, беше принудена да се кичи с моите произведения 
