ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 17

Аааам, аз 10 дни след лапароскопията не можех да стана сама от леглото и ми беше трудно да отида до тоалетната, а вие се притеснявате, че ви заболява при разходка
Знам, че при мен си беше тежко възстановяване и повечето жени не са така, но няма страшно - оперирана сте, все пак, нормално е да ви боли и трябва да се пазите. С времето ще сте по-добре и болките ще престанат - при едни жени е по-бързо, при други отнема повече време, но - ще мине. Д-р Попов е страхотен хирург, така че сте попаднала на добро място.

пп. Хормоналната терапия далеч не е задължителна и при всеки пациент подходът е различен. Аз лично нямах такава, а веднага започнахме опити за бебе. Ако нямате намерение да забременявате, може да направите курс с хормони, но ако искате бебе - повечето лекари предпочитат да не се губи време с хормони и спиране на цикъл, предвид, че целта е бременност.

Здравейте!
Възможно ли е на вагинална ехография да не се установява нищо нередно, да няма кисти и въпреки това да имам ендометриоза? Тепърва ми предстоят още изследвания, но го мисля. С много болезнен цикъл съм и завишен CA 125.

Да, може да има само сраствания, които евентуално се виждат само с много мощен ехограф, но не винаги. На Калчев е такъв.
Няма нито един туморен маркер, който еднолично да говори за ендометриоза. И нито едно изследване като цяло, освен хистология, за огромно съжаление :/
На теория има 4 степени
1- малко сраствания
2- много сраствания
3- малко сраствания с киста-две
4- много сраствания с много кисти.
Понякога, даже често, да не кажа почти винаги 2ра боли повече от трета

Здравейте, за съжаление и аз за първи път се записвам в темата. Вчера ми откриха ендометриална киста на десен яйчник 6см. Лапароскопията ми е след 3 седмици за премахването й. Имам бебе на 8 м. - върви доста тежък 10 кг е вече и се притеснявам че няма да мога да се грижа за него в пост оперативния период... Много е активен опитва се да се изправя постоянно и все трябва да си до него за да не се нарани. Като цяло всякакви съвети ще ми бъдат от полза: след колко време може да се вдига тежко след операцията, може ли да се навежда човек и тн. Знам че тези неща ще ми се обяснят от лекарите след интервенцията но все пак искам да съм максимално подготвена за да делегирам евентуално някои задължения на други хора или пък да взема идеи как бих могла да се справя сама.

Поне месец повече от 3кг не е препоръчително. Навеждането и клякането също са под въпрос. Аз даже пералнята не зареждах и не изпразвах
Освен да се возиш на стол с колелца около малкия човек За носене бих посъветвала да забравиш, защото тегли ли ти един шут в корема може да стане лошо. Но на мен не ми е до главата, тъй че лесно раздавам съвети След самата операция първите няколко дни аз поне спях много тъй че ако имаш как да си осигуриш някого при теб непрекъснато за ден-два-три ще е супер.
Гледай, ако можеш до тогава да правиш възможно най-много упражнения за кръст, за по-бързо възстановяване. При мен много помогнаха. Подготви си, каквото можеш да ти е на достъпно ниво, за да не се навеждаш и протягаш. Ако имаш някакви уреди за готвене тип слоукукър, мултикукър, тенджера под налягане, които не изискват навеждане и слагане и вадене на пълни тави се възползвай на макс И торби с пазар няма да можеш много да носиш, делегирай на домашните, на познати, на ebag, зареди фризера, ако имаш възможност. Това се сещам на първо време.
Сега... Как ще преобличаш и преобуваш малкото не знам :/ Ако ще правиш нещо на пода винаги гледай да има на какво да се подпреш, за да се изправиш безпроблемно.
Честно казано сега бременна в 8ми месец си позволявам много повече волности, от колкото след операцията, а аз имах относително бързо възстановяване.

Аз съм от тези. Никога не съм имала кисти. Винаги съм била с много болезнен, страшно обилен и продължителен цикъл. Имам болки при секс, които бяха основната причина да търся лекар, но има разлика с двама различни партньори с различни размери - само с едрия ме болеше в дъгласовото пространство, където след години се установиха огнища. Нищо не се намери на ехограф за повече от 10 години ходене по лекари, докато не се сблъсках с безплодие и не тръгнах по репродуктивни лекари, които заради грешна диагноза ме оперираха и при операцията са видели огнищата из корема, без кисти, без сраствания. Просто огнища по коремната стена, по мускулни връзки, по матката от външната страна и тн. Втора степен съм.
Не съм изследвала туморни маркери никога.

Относно възстановяването много зависи какво и колко ще се реже при операцията. Колкото по малко, толкова по бързо се възстановява всичко.
Аз съм с 3 операции вече. Винаги след 10тия ден са ми казвали че мога вече да вдигам и изобщо да си живея нормално.
Шевове и т. н. трябва да се зарастнали до тогава.
Та според мен за 10 дена ще е хубаво някой да ти помага.
Реално първите дни и на теб самата ще ти е много трудно, понеже при движение, напрягане, шевовете се опъват и болят яко.
Аз, по пресен спомен от последната операция, кашлях много първите 4 дена, понеже съм с астма и се обостри. Не ме питай как съм се държала за корема докато кашлям.
Иначе бях подвижна, можех да си свърша нещата из къщи. Като се наложи да вдигна нещо, гледах да не стягам корема, а само мускулите на ръцете.
Но с детето ще ти трябва помощ.

Здравейте,
от една година си отглеждам две ендометриални кисти 3,5см и 2 см.

Януари месец предвиждам лапароскопия при Проф.Томов в "Св.Марина" Плевен.
Мненията за него са в двете крайности - от суперлативи, че е невероятен специалист до крайно негативни.
Нямам никакви оплаквани и болки, освен вечно подут стомах и стомашни неразположения.
Професорът препоръчва да направим лапароскопия, въпреки че нямам оплаквания,заради риска от злокачествени новообразования, които могат да останат скрити от шоколадовите кисти.
На 42г. съм и според него няма да има лечение със Золадекс след това, заради риска от трайна менопауза. Золадекса се прилагал при жени до 40 г.

Някои от вас има ли представа каква е точно лапароскопията - чрез изгаряне с лазер или чрез изрязване.
Ще помоля за мнения от тези от вас, които са били при Проф.Томов.

Благодаря ви!

Geizer, inferiya благодаря за отговорите!
Ще ми премахват кистата от яйчник и един миомен възел (забравих за него да спомена)
Днес ми дойде идея да взема кошара за игра и да сложа бебето вътре за да не ходя по него  докато се опитва да се изправи по шкафове, дивани и прочее.

Аз имам един друг въпрос. Има ли дами, на които първоначално са им казали, че имат шоколадова киста, а в следствие се е оказала друга и се е махнала? Възможна ли е грешка?

Вели, при мен се беше получила такава грешка при първото ми лапаро. Влязох за операция на шоколадови кисти, а се оказаха функционални кисти обвити с плътни сраствания. И заради срастванията на УЗ приличаха на ендомитриозни.
Но пак имаше какво да се чисти, така че... Просто се радвах тогава че не беше ендо.
Чак наскоро се оказах вече действително с ендометриоза и се записах и в темата.
ПП: Функционална киста би трябвало да изчезне за 3, максимум за 6 месеца. От това което съм чела по въпроса де.
Имай си едно на ум че ендометриозна киста може и друг тип киста да се окаже, така че не отлагай и твърде дълго.
Принципно диагнозата от УЗ преглед обикновено е доста точна, но най точно е хистологичното изследване на отстранените образувания.

Благодаря! Питам, защото аз нито имам болки, нито обилно течение. Единствения проблем е кафяво зацапване преди цикъл 3 дни, от няколко месеца се появи. Като едва преди 2 месеца видяха тази киста. Преди това бях ходила на още 3ма гинеколози и то по няколко пъти и никой нищо не видя. Последно беше 1,7 см. Лекарите казват да забременявам, че иначе ще се нарани яйчника, ако се оперира и предид плановете ни, е по-добре още да не се оперира. А така се надявам да не е ендометриоза, а някоя кистичка, която магически да изчезне! Така ме е страх от операции и всякакви интервенции! Гледаха ме АГ в Щерев и после д-р Магунска.

Само да вметна - ако човек има предразположеност към ендометриоза (уви, общо понятие, никой не знае какво точно ни прави предразположени) една функционална киста, задържала се по-дълго, има опасност да се превърне в ендометриозна под влияние на ретроградна менструация например. Т.е. тя може да се напълни със стара кръв, да си прави сраствания, да си боли и т.н.
Обикновено, не задължително, но обикновено, жени с този тип се повлияват добре от операция и терапия и стига да не задържат пак киста за по-дълго рядко имат пак проблеми, докато жени, при които има тенденция за задържане в коремната кухина от самата върната кръв, сраствания и т.н. за съжаление понякога "цъфват" два месеца след спиране на терапията :/

Казвам само като едно възможно обяснение защо някои жени казват, че са излекувани, пък други операция след операция си носят болката и проблемите.

Полезен коментар! Има още много неща, които и аз не мога да разбера, колкото и да се опитвам да се информирам

То лекарите не знаят, остава ние да знаем Макар че до някъде е разбираемо. В България, а и в цял свят, не са толкова много специалистите конкретно, насочени натам. Наоколо е д-р Митрой и това е. Един гинеколог разбира повече от едно, друг повече от друго, както и по другите специалности Докато намеря УНГ, което може да ми удържа фарингита без антибиотици отне време.
Та понякога ни се струва, че знаем повече за собствената си болест, от колкото някои лекари, защото фокусът ни е там, изчели сме всичко в интернет, гледали сме уебинари, купили сме книги... А пък на някой, ако не му се е случвало такъв пациент може и да е забравил, че са му го споменали на 34та страница в учебника
Колко момичета пишат във форума, че като попитат дали случайно нямат ендометриоза им отговарят "Глупости, такова нещо няма, сега стана модно всяка да има нещо."
Четох по повода един туит
- Не бъркай твоето четене в интернет с моето следване 7 години
- Не бъркай твоята 40-минутна лекция за проблем, с който живея 20 години


Извинете ме за лиричното отклонение, но понякога тия неща направо ме задушават и така си ги синтезирам в главата

И по повода, дано не се сметне за реклама или да решите, че ще съм по някакъв начин облагодетелствана, но да напомня, че има Фондация Ендометриоза и репродуктивно здраве в България. Мацките са супер ултра мега яки, правят всичко по силите си и отгоре, крещят до пресипване и използват всяка възможност да информират общността за проблема, да помогнат на дамите в това положение, да отворят очите на лекарите. Ако случайно някой не е попадал на техни статии - разровете сайта им, има информация бол. Правят се консултации с психолог. Прави се всяка година конференция по наболелите теми. Организират се безплатни прегледи. Прочетете, разпространете, пък ако случайно някой има излишни 5лв днес може да помисли за дарение, тъй като всичко се прави на доброволни начала от екипа, но материалите за разпространение и други неща изискват средства, а финансирането е изцяло от дарения