Пипи, много висок процент диагностицирани с дефицит на вниманието и проблемно поведение всъщност имат проблемен сън. Нощното напикаване също е един от симптомите. Шумно дишане, дишане през уста, хъркане, неспокоен сън са някои от другите. Много често тези деца имат логопедични, УНГ или ортодонтски проблеми. Не знам вашата история, но това е една насока, коята може да проверите.
- Публикувана: 19 юни 2021, 15:23 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 14:30 ч.
Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9
Пипи, ти сама си отговяраш на въпроса за нощните проблеми. И не, не е от умора. Описваш отношенията с по-малката му сестра, има натиск върху него - то не е психолог, то не е логопед, то не са забележки вкъщи - някакви възрастни постоянно го контролират, постоянно го карат да прави някакви неща и става "много баби - хилаво бебе"! За да спре с нощните проблеми първо трябва да осигурите спокойна обстановка и да престанете с гласните и негласни сравнения между децата и вменяването у него на отговорности, които не може да изпълни и послания и реплики като "ти как сам не се сети". Като му кажеш така не му подсказваш да се сети, а само му казваш, че е глупав. Щом са описали за граничен случай, значи е незрял и няма как да се сети какво и как да се контролира. Осигурете му спокойствие и не го натоварвайте излишно с очаквания и критики. Много вероятно се страхува от провал, особено в сравнение със сестра си. Той е достатъчно умен, за да схване как получава критики, а тя похвали и биват сравнявани. Обикновено нощните инциденти са свързани с несигурност и страх у детето. Успокоявай го, а не го критикувай.
Здравейте, аз вдигам ръка, защото съм в същото положение. Бихте ли споделили за колко време се прави това обследване и как протича. Неврологът ме насочи да го направя при клиничен психолог, но психоложката, при която ходим, не е клиничен, каза, че не е толкова важно. Аз давам добавки Чесприко, но ефект не виждам, може би е рано още. На моето проблема е, че изпада в нервни криза, като не стане на неговата и т.н. В интерес на истината, някой беше споменал, не спи спокойно и рядко се буди, ако му се допишка.
Ох, дайте акъл, пак се чувствам в безизходица. По едно време бяхме влезли в релси, след всичко изчетено, посещения на психолог с обследване (граничен е на показателите, но не е за диагноза според нея) и насоки се бях мобилизирала и нещата бяха доста по-добре.
Сега дали защото беше 3 седмици при баба си със съвсем други правила, дали дългата ваканция се отразява, но е нещо страшно. Лигавене и движения от сутрин до вечер. Максимум 15-20 мин е спокоен сутрин и се почва. Днес до 10ч вече беше направил серия глупости, последната от които ме доведе до истерия- даде на сестра си едно огромно желязо на терасата, с което играеше до парапета- можеше както да го изпусне и да убие човек, така и да се повлече по тежестта му, на висок етаж сме. Смее се и прави глупост след глупост, особено ако сестра му е наблизо (тя на 2, той на 7). Ако е спокоен и го питам-ще се сети за последиците (сам каза- можеше да залитне и падне), но като е в превъзбуда се държи като едногодишно. В някои отношения бебето разсъждава вече по-добре от него. Той например я кара да се качи върху колата му с дистанционно, а тя отвръща "ще я счупя и ще се ядосаш".
Не мога да го укротя да свърши нормални дейности- да се обуе, да се видим с някого и т.н. За учебни дейности не ми се започва дори- не мога да го накарам да седне, забравил е и малкото,което беше усвоил, отново пише огледални цифри, не изслушва условията на задачачите и започва каквото му падне. Започнахме отново да ходин на логопед, и там е едно увещаване, едно протакане, мрънкане, все едно ще го колят. Накрая избухвам и насила го завежждам. Мнението й е сходно- напредва спрямо преди 6 месеца, но не се концентрира, не мисли, има някакъв страх от провал и затова не иска да похваща никаква задача. Като четем понякога пита нещо, което е казано в предното изречение.
Ясно ми е, че всичко е под моя отговорност, но това понякога ми идва в повече. Една крачка напред, десет назад. Когато е с малката е буквално непоносим, ревността е нещо страшно явно, или се лигави с нея, или я обижда и блъска понякога. Има ли други с малки братя и сестри? Не се надявам да я гледа изобщо, но поне да изкараме час-два в относително спокойствие. Каките на същата възраст спокойно ги оставям да я гледат, някои момчета също, но не и моето.
Леля ми е учител в детска градина и прекара 5 минути с него (вечер, изморен) и беше изненадана- "не ме слуша, а съм свикнала децата да працвят, каквото им кажа". В училище е по-дисциплиниран като че ли, но първи клас предстои, настръхвам.
Разочарована съм постоянно от него и от себе си, не виждам подобрение. Готова съм на лекарства вече, и за двамата. Не се справям, но и нямам сили да го моля и убеждавам за всяко посещение при психолог, при това той там се държи сравнително ок и не ми помага, трябва ми някой ежедневно да го наблюдава и дава акъл.
Педиакит с Омега 3 давам, мисля да започна и Есприко, според вас ще има ли подобрение с оглед на прочетеното?
А да, редовно има нощно напикаване, защото така се изморява през деня, че нищо не може да го събуди нощем. Ако се опитам да го вдигна до тоалетна, буквално го влача и нося. Други такива?
Сега дали защото беше 3 седмици при баба си със съвсем други правила, дали дългата ваканция се отразява, но е нещо страшно. Лигавене и движения от сутрин до вечер. Максимум 15-20 мин е спокоен сутрин и се почва. Днес до 10ч вече беше направил серия глупости, последната от които ме доведе до истерия- даде на сестра си едно огромно желязо на терасата, с което играеше до парапета- можеше както да го изпусне и да убие човек, така и да се повлече по тежестта му, на висок етаж сме. Смее се и прави глупост след глупост, особено ако сестра му е наблизо (тя на 2, той на 7). Ако е спокоен и го питам-ще се сети за последиците (сам каза- можеше да залитне и падне), но като е в превъзбуда се държи като едногодишно. В някои отношения бебето разсъждава вече по-добре от него. Той например я кара да се качи върху колата му с дистанционно, а тя отвръща "ще я счупя и ще се ядосаш".
Не мога да го укротя да свърши нормални дейности- да се обуе, да се видим с някого и т.н. За учебни дейности не ми се започва дори- не мога да го накарам да седне, забравил е и малкото,което беше усвоил, отново пише огледални цифри, не изслушва условията на задачачите и започва каквото му падне. Започнахме отново да ходин на логопед, и там е едно увещаване, едно протакане, мрънкане, все едно ще го колят. Накрая избухвам и насила го завежждам. Мнението й е сходно- напредва спрямо преди 6 месеца, но не се концентрира, не мисли, има някакъв страх от провал и затова не иска да похваща никаква задача. Като четем понякога пита нещо, което е казано в предното изречение.
Ясно ми е, че всичко е под моя отговорност, но това понякога ми идва в повече. Една крачка напред, десет назад. Когато е с малката е буквално непоносим, ревността е нещо страшно явно, или се лигави с нея, или я обижда и блъска понякога. Има ли други с малки братя и сестри? Не се надявам да я гледа изобщо, но поне да изкараме час-два в относително спокойствие. Каките на същата възраст спокойно ги оставям да я гледат, някои момчета също, но не и моето.
Леля ми е учител в детска градина и прекара 5 минути с него (вечер, изморен) и беше изненадана- "не ме слуша, а съм свикнала децата да працвят, каквото им кажа". В училище е по-дисциплиниран като че ли, но първи клас предстои, настръхвам.
Разочарована съм постоянно от него и от себе си, не виждам подобрение. Готова съм на лекарства вече, и за двамата. Не се справям, но и нямам сили да го моля и убеждавам за всяко посещение при психолог, при това той там се държи сравнително ок и не ми помага, трябва ми някой ежедневно да го наблюдава и дава акъл.
Педиакит с Омега 3 давам, мисля да започна и Есприко, според вас ще има ли подобрение с оглед на прочетеното?
А да, редовно има нощно напикаване, защото така се изморява през деня, че нищо не може да го събуди нощем. Ако се опитам да го вдигна до тоалетна, буквално го влача и нося. Други такива?
Така добре описваш и нашия живот.
Само че при нас възрастта е 4 и половина и брат му е на 2.
От 3 месеца ходи на ментална аритметика. В началото беше ад и доста викане от моя страна, защото много се лигавеше.
Сега е добре и освен това, че наистина развива двете полукълба на мозъка, влияе на концентрацията.
Откакто ходи, забелязвам страхотно подобрение и в поведението му.
Учителите в градината ни дадоха и съвет: да му измислим няколко прости правила. От рода на без: удряне, лигавене, тръшкане. Всеки път ако започне да нарушава бякое от тях, му се повтарят веднага. В началото изглежда не действаше, но в един момент забелязахме, че случаите с нарушено правило намаляват все повече. Най-много 3-4 трябва да са самите правила.
Точкова система: направила съм му лист с 10 квадрата. Всеки ден в края на деня му пиша точка, когато се е държал добре. Като събере всички точки - награда, каквато вие прецените, според това както обича.
Аз давам рибено маслко и витамин Д сутрин.
Всички тези неща, които описах ги правя от около 2-3 месеца. Дали от всички или от някое конкретно - не знам, но промяна има огромна и всички в семейството, вллючително и той се чувстваме по-добре…
Само че при нас възрастта е 4 и половина и брат му е на 2.
От 3 месеца ходи на ментална аритметика. В началото беше ад и доста викане от моя страна, защото много се лигавеше.
Сега е добре и освен това, че наистина развива двете полукълба на мозъка, влияе на концентрацията.
Откакто ходи, забелязвам страхотно подобрение и в поведението му.
Учителите в градината ни дадоха и съвет: да му измислим няколко прости правила. От рода на без: удряне, лигавене, тръшкане. Всеки път ако започне да нарушава бякое от тях, му се повтарят веднага. В началото изглежда не действаше, но в един момент забелязахме, че случаите с нарушено правило намаляват все повече. Най-много 3-4 трябва да са самите правила.
Точкова система: направила съм му лист с 10 квадрата. Всеки ден в края на деня му пиша точка, когато се е държал добре. Като събере всички точки - награда, каквато вие прецените, според това както обича.
Аз давам рибено маслко и витамин Д сутрин.
Всички тези неща, които описах ги правя от около 2-3 месеца. Дали от всички или от някое конкретно - не знам, но промяна има огромна и всички в семейството, вллючително и той се чувстваме по-добре…
Ох, дайте акъл, пак се чувствам в безизходица. По едно време бяхме влезли в релси, след всичко изчетено, посещения на психолог с обследване (граничен е на показателите, но не е за диагноза според нея) и насоки се бях мобилизирала и нещата бяха доста по-добре.
Сега дали защото беше 3 седмици при баба си със съвсем други правила, дали дългата ваканция се отразява, но е нещо страшно. Лигавене и движения от сутрин до вечер. Максимум 15-20 мин е спокоен сутрин и се почва. Днес до 10ч вече беше направил серия глупости, последната от които ме доведе до истерия- даде на сестра си едно огромно желязо на терасата, с което играеше до парапета- можеше както да го изпусне и да убие човек, така и да се повлече по тежестта му, на висок етаж сме. Смее се и прави глупост след глупост, особено ако сестра му е наблизо (тя на 2, той на 7). Ако е спокоен и го питам-ще се сети за последиците (сам каза- можеше да залитне и падне), но като е в превъзбуда се държи като едногодишно. В някои отношения бебето разсъждава вече по-добре от него. Той например я кара да се качи върху колата му с дистанционно, а тя отвръща "ще я счупя и ще се ядосаш".
Не мога да го укротя да свърши нормални дейности- да се обуе, да се видим с някого и т.н. За учебни дейности не ми се започва дори- не мога да го накарам да седне, забравил е и малкото,което беше усвоил, отново пише огледални цифри, не изслушва условията на задачачите и започва каквото му падне. Започнахме отново да ходин на логопед, и там е едно увещаване, едно протакане, мрънкане, все едно ще го колят. Накрая избухвам и насила го завежждам. Мнението й е сходно- напредва спрямо преди 6 месеца, но не се концентрира, не мисли, има някакъв страх от провал и затова не иска да похваща никаква задача. Като четем понякога пита нещо, което е казано в предното изречение.
Ясно ми е, че всичко е под моя отговорност, но това понякога ми идва в повече. Една крачка напред, десет назад. Когато е с малката е буквално непоносим, ревността е нещо страшно явно, или се лигави с нея, или я обижда и блъска понякога. Има ли други с малки братя и сестри? Не се надявам да я гледа изобщо, но поне да изкараме час-два в относително спокойствие. Каките на същата възраст спокойно ги оставям да я гледат, някои момчета също, но не и моето.
Леля ми е учител в детска градина и прекара 5 минути с него (вечер, изморен) и беше изненадана- "не ме слуша, а съм свикнала децата да працвят, каквото им кажа". В училище е по-дисциплиниран като че ли, но първи клас предстои, настръхвам.
Разочарована съм постоянно от него и от себе си, не виждам подобрение. Готова съм на лекарства вече, и за двамата. Не се справям, но и нямам сили да го моля и убеждавам за всяко посещение при психолог, при това той там се държи сравнително ок и не ми помага, трябва ми някой ежедневно да го наблюдава и дава акъл.
Педиакит с Омега 3 давам, мисля да започна и Есприко, според вас ще има ли подобрение с оглед на прочетеното?
А да, редовно има нощно напикаване, защото така се изморява през деня, че нищо не може да го събуди нощем. Ако се опитам да го вдигна до тоалетна, буквално го влача и нося. Други такива?
Сега дали защото беше 3 седмици при баба си със съвсем други правила, дали дългата ваканция се отразява, но е нещо страшно. Лигавене и движения от сутрин до вечер. Максимум 15-20 мин е спокоен сутрин и се почва. Днес до 10ч вече беше направил серия глупости, последната от които ме доведе до истерия- даде на сестра си едно огромно желязо на терасата, с което играеше до парапета- можеше както да го изпусне и да убие човек, така и да се повлече по тежестта му, на висок етаж сме. Смее се и прави глупост след глупост, особено ако сестра му е наблизо (тя на 2, той на 7). Ако е спокоен и го питам-ще се сети за последиците (сам каза- можеше да залитне и падне), но като е в превъзбуда се държи като едногодишно. В някои отношения бебето разсъждава вече по-добре от него. Той например я кара да се качи върху колата му с дистанционно, а тя отвръща "ще я счупя и ще се ядосаш".
Не мога да го укротя да свърши нормални дейности- да се обуе, да се видим с някого и т.н. За учебни дейности не ми се започва дори- не мога да го накарам да седне, забравил е и малкото,което беше усвоил, отново пише огледални цифри, не изслушва условията на задачачите и започва каквото му падне. Започнахме отново да ходин на логопед, и там е едно увещаване, едно протакане, мрънкане, все едно ще го колят. Накрая избухвам и насила го завежждам. Мнението й е сходно- напредва спрямо преди 6 месеца, но не се концентрира, не мисли, има някакъв страх от провал и затова не иска да похваща никаква задача. Като четем понякога пита нещо, което е казано в предното изречение.
Ясно ми е, че всичко е под моя отговорност, но това понякога ми идва в повече. Една крачка напред, десет назад. Когато е с малката е буквално непоносим, ревността е нещо страшно явно, или се лигави с нея, или я обижда и блъска понякога. Има ли други с малки братя и сестри? Не се надявам да я гледа изобщо, но поне да изкараме час-два в относително спокойствие. Каките на същата възраст спокойно ги оставям да я гледат, някои момчета също, но не и моето.
Леля ми е учител в детска градина и прекара 5 минути с него (вечер, изморен) и беше изненадана- "не ме слуша, а съм свикнала децата да працвят, каквото им кажа". В училище е по-дисциплиниран като че ли, но първи клас предстои, настръхвам.
Разочарована съм постоянно от него и от себе си, не виждам подобрение. Готова съм на лекарства вече, и за двамата. Не се справям, но и нямам сили да го моля и убеждавам за всяко посещение при психолог, при това той там се държи сравнително ок и не ми помага, трябва ми някой ежедневно да го наблюдава и дава акъл.
Педиакит с Омега 3 давам, мисля да започна и Есприко, според вас ще има ли подобрение с оглед на прочетеното?
А да, редовно има нощно напикаване, защото така се изморява през деня, че нищо не може да го събуди нощем. Ако се опитам да го вдигна до тоалетна, буквално го влача и нося. Други такива?
Чудесни идеи сте дали, но при нас работеха съсем за кратко. Таблата му омръзнаха и спря да ги гледа. Правилата донякъде спазва, но са по-конкретни- “без лигавене” например няма как, защото лигавене може да е всичко от лягане на пода до удари с пръчка или смях. Имаме конкретни правила да си мие ръцете на влизане, да не се разхожда по време на вечеря и още 1-2. Много е важно аз в какво състояние съм- днес например съм мобилизрана и спокойна и въпреки всякакви тръшканици устоях да не викам, а да разсъждавам и не ескалира - майка ми беше с нас и се ядоса, а е доста спокоен човек- мъчно ми става, че вече никой не остава на негова страна.
Като съм само с него всичко е в относително равновесие, със сестра му обаче е срив след срив, а с двамата и аз съм по-изнервена и претоварена. Ще видим като свърши ваканцията и не са по цял ден заедно каква ще е разликата. Отделям си ден само с него, но не му стига, след това пак казва - “малко е, ти само с нея се занимаваш, иска ми се да не се беше раждала, искам да й кажа колко е тъпа!”. Аз приветствам такива реплики, знам, че е добре да го изразява и отговарям “разбирам те, не е лесно, ако пак се чувстваш така ми кажи”. Явно децата като него с куп проблем изживявят ревността още по-крайно...
Като съм само с него всичко е в относително равновесие, със сестра му обаче е срив след срив, а с двамата и аз съм по-изнервена и претоварена. Ще видим като свърши ваканцията и не са по цял ден заедно каква ще е разликата. Отделям си ден само с него, но не му стига, след това пак казва - “малко е, ти само с нея се занимаваш, иска ми се да не се беше раждала, искам да й кажа колко е тъпа!”. Аз приветствам такива реплики, знам, че е добре да го изразява и отговарям “разбирам те, не е лесно, ако пак се чувстваш така ми кажи”. Явно децата като него с куп проблем изживявят ревността още по-крайно...
Нямам време сега да пиша, само да спомена, че точковата система при някои деца е контрапродуктивна.
За тях неполучаването на точка е равносилно на наказание и вместо да се мотивират, става точно обратното.
Същото е и с дребни подаръчета/лакомства.
В този случай помага повече вербално да се похвали детето за усилието, независимо от резултата. Дори да не успее, то е добре да се каже: намирам за чудесно, че се опита да контролираш емоциите си. Следващият път съм сигурна, че ще успееш без да лягаш на земята.
Също е добре да се използва
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nonviolent_Communication
За тях неполучаването на точка е равносилно на наказание и вместо да се мотивират, става точно обратното.
Същото е и с дребни подаръчета/лакомства.
В този случай помага повече вербално да се похвали детето за усилието, независимо от резултата. Дори да не успее, то е добре да се каже: намирам за чудесно, че се опита да контролираш емоциите си. Следващият път съм сигурна, че ще успееш без да лягаш на земята.
Също е добре да се използва
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nonviolent_Communication
За мен всички тези точкови системи, табла,, награди и наказания са изнервящи и не дават никакви положителни послания, а само моркови и тояги. Да не говорим, че ако не дадеш нещо на човека, а преди си му го давал, има всички основания да те намрази и да ти спретне един саботаж. Имам повече уважение към децата, за да им пробутвам детско-градински управленски глупости. Все някак трябва да се разберем, а точките оставям за учителките в градината, макар че и за там ги ненавиждам направо. Ако трябва да ги прилагаме тези точки на възрастните, накрая ще си изядем боя.
Andariel, това че Вие не ги одобрявате, не значи, че не работят.
Аз и други хора, които ги използват, значи, че не си уважаваме децата ли?
Тази тема е за взаимопомощ тъй като на никой с диагностицирано или не дете, който се е включил в темата явно не му е лесно и търси да помогне на детето си и на собствената си психика.
Като не одобрявате някой метод, няма нужда да слагате епитети.
Аз и други хора, които ги използват, значи, че не си уважаваме децата ли?
Тази тема е за взаимопомощ тъй като на никой с диагностицирано или не дете, който се е включил в темата явно не му е лесно и търси да помогне на детето си и на собствената си психика.
Като не одобрявате някой метод, няма нужда да слагате епитети.
Не казвам, че е лесно. Но преговорите с детето са по-ефективни дългосрочно. Да, по-изнервящо е, трябва изобретателност. Методите с таблата, наградите и наказанията е т.нар. административно-команден подход, който не отчита особеностите на индивида. Ако утре махнем точките, наградите и наказанията какво ще остане? Нищо няма да остане, защото детето ще е правило някакви желани неща или няма да е правило някакви нежелани единствено заради наградата или наказанието. Махаш моркова и тоягата и всичко се връща в старото положение, защото мотивът е бил морков или тояга. А децата се усещат и в един момент повече имат чувството, че губят, а когато един човек усеща, че губи, той вече не е склонен да прави нещо, а дори започва нарочно да прави на инат (това е саботажът), за да възвърне вътрешното си равновесие. Работи се с повече поощрение и преговори. Ако прекали, просто му се казва, че е прекалило и се прекратява дейността или се сменя. Когато детето остане доволно с усещането, че печели или придобива важност в собствените си очи и в очите на възрастните, тогава ефектите са дълготрайни.
Аз плачейка да споделя, че съм на ръба на дълбоката депресия или нещо още по - лошо. Не знам точкови системи, табла и т.н, но съм пример, че при нас нищо не върви. Какво ли не пробвах, говоря, говоря, казвам това е правилно, това е грозна, добрите и лошите примери. Нищо, ама нищо не помага. Детето изпада в нервни кризи, иска той да е господар, той да печели и всичко да се върти около него. Днес просто нямам думи. Приятелско дете го питам защо е на 7, а се държи като на 5. Вече си мисля, че има забавено умствено развитие. Той просто не мисли, не преценя риска, наранява непрекъснато хората, не дава играчките си на друго дете, ядосва се за най - малкото и въпреки всички усилия няма и ден да е мръднал в положителна насока. Е, има ситуации, в които се държи много добре, в следващите полудява, сякаш е шизо....Психолог, невролог, нищо не помага. Да попитам вие как ограничавате таблета или телефона. Непрекъснато гледа едни клипчета. Махна ли го, става ад. Стремя се да го ограничавам, но пак е ужасно нервен и избухлив. Ще бъде първи клас, убедена съм, че на втория ден ще ни изключат. Спряла съм работа, за да го гледам.
Ронита, не е важно да обясняваш всичко до припадък, важно и какво е посланието. Ако му намилаш: не така, че е зле, онака е добре, то посланието е: ти не можеш, не си достатъчно добър.
Трябва посланието да му дава емоционална сигурност.
С клипчетата бяха в друга реалност, където се чувства сигурен.
Психологът какво прави с него? Странно е да не може да помогне.
За ел.устройства: кардинално.
Точно като програма за отказване като при зависими: никакъв досег с таблет, телефон, вкл. и ти не ползваш пред него. За сметка на това преходи в планината, много време сред природата, физически занимания: игри с топка, плуване, т.н
Трябва посланието да му дава емоционална сигурност.
С клипчетата бяха в друга реалност, където се чувства сигурен.
Психологът какво прави с него? Странно е да не може да помогне.
За ел.устройства: кардинално.
Точно като програма за отказване като при зависими: никакъв досег с таблет, телефон, вкл. и ти не ползваш пред него. За сметка на това преходи в планината, много време сред природата, физически занимания: игри с топка, плуване, т.н
Ронита , аз мисля ,че трябва да му спреш телефона и таблета , в първите седмици ще е нетърпим ,но според мен после ще е много по спокоен. Не се предавай ! Аз съм сигурна ,че си много добра майка и ще намериш начин да се справиш. Даваш ли си почивка някъде сама със себе си? А за детските гледаш ли какво гледа ,че моя син гледаше едни деца Диана и Рома ,ами те като гледам как хвърлят и се блъскат на някои клипчета ,за това така ,това гледат и това имитират 
сега ги спрях
сега ги спрях
Мисля, че става въпров за недоразумение. .
Аз не споря “за” и “против” точковата система.
Напротив, както казах и в предния пост, мисля, че тук е пълно с майки, които търсят подкрепа, съвет, сигурност и ако има такива, които подкрепят единия метод, с разказ и личен пример и обяснение защо и такива като Вас - с обратното, защо не работи, ще е най-полезно за всички.
Другите дами ще могат да прочетат и преценят кой метод би паснал на тяхното дете.
Против съм за това да се дават епитети, за нещо което някой прави и е споделил с цел да помогне.
Аз съм се лутала няколко години и с радост съм споделила какво работи при мен.
При нас точковата система е част от други неща, които споделих и е прилагана и с друга цел - детето е пренаситено с играчки и всякакви неща и продължава да се тръшка за всяка друга, която види у друго дете.
Казали сме му, че ще си събира точки за всичко, което иска, за да разбере, че трябва да се постарае.
И естествено, че не сме цербери, да работим само с точки. Не спирам да му говоря. Но той на моменти ми довършва изреченията. Знае нещата теоретично и ги рецитира.
Това не значи, че ще спра да му говоря, а че опитвам всеки друг метод, за да видя позитивна промяна. Ако няма, или е негативна, спирам.
Аз не споря “за” и “против” точковата система.
Напротив, както казах и в предния пост, мисля, че тук е пълно с майки, които търсят подкрепа, съвет, сигурност и ако има такива, които подкрепят единия метод, с разказ и личен пример и обяснение защо и такива като Вас - с обратното, защо не работи, ще е най-полезно за всички.
Другите дами ще могат да прочетат и преценят кой метод би паснал на тяхното дете.
Против съм за това да се дават епитети, за нещо което някой прави и е споделил с цел да помогне.
Аз съм се лутала няколко години и с радост съм споделила какво работи при мен.
При нас точковата система е част от други неща, които споделих и е прилагана и с друга цел - детето е пренаситено с играчки и всякакви неща и продължава да се тръшка за всяка друга, която види у друго дете.
Казали сме му, че ще си събира точки за всичко, което иска, за да разбере, че трябва да се постарае.
И естествено, че не сме цербери, да работим само с точки. Не спирам да му говоря. Но той на моменти ми довършва изреченията. Знае нещата теоретично и ги рецитира.
Това не значи, че ще спра да му говоря, а че опитвам всеки друг метод, за да видя позитивна промяна. Ако няма, или е негативна, спирам.
Не казвам, че е лесно. Но преговорите с детето са по-ефективни дългосрочно. Да, по-изнервящо е, трябва изобретателност. Методите с таблата, наградите и наказанията е т.нар. административно-команден подход, който не отчита особеностите на индивида. Ако утре махнем точките, наградите и наказанията какво ще остане? Нищо няма да остане, защото детето ще е правило някакви желани неща или няма да е правило някакви нежелани единствено заради наградата или наказанието. Махаш моркова и тоягата и всичко се връща в старото положение, защото мотивът е бил морков или тояга. А децата се усещат и в един момент повече имат чувството, че губят, а когато един човек усеща, че губи, той вече не е склонен да прави нещо, а дори започва нарочно да прави на инат (това е саботажът), за да възвърне вътрешното си равновесие. Работи се с повече поощрение и преговори. Ако прекали, просто му се казва, че е прекалило и се прекратява дейността или се сменя. Когато детето остане доволно с усещането, че печели или придобива важност в собствените си очи и в очите на възрастните, тогава ефектите са дълготрайни.
Анастасия, не те нападам, нито искам да хейтвам, но според мен като пишеш, че трябва да споделяме, то трябва да си готова да приемеш и друго мнение.
Работи с точките, щом смяташ, че помага.
То детето ти довършва изреченията, но ти не се отказваш.... т.е детето само ти показва, че има проблем в комуникацията.
След като това не виждаш, няма как да видиш и проблематиката с точките. 🤷♀
Наистина го казвам без задни мисли и не искам да те обидя. Замисли се.
Виждаш проблемът с пренаситеността, но не търсиш от къде идва това желание да притежава всичко и какъв проблем стои зад това поведение. Предлагаш капково напояване, с което дефакто капеш бензин в огън.
Рефлектирането и отработването на подобни неща е болезнен процес, но само това помага. Всичко друго е замазване и замитане под килима, като детето обира негативите.
Аз за себе си съм избрала да мина по болезнения път и да призная грешките си, отколкото да ги замета и завещая на детето.
Има изследвания, които се занимават с вътрешна и външна мотивация.
Ако те интересува - потърси и чети.
Работи с точките, щом смяташ, че помага.
То детето ти довършва изреченията, но ти не се отказваш.... т.е детето само ти показва, че има проблем в комуникацията.
След като това не виждаш, няма как да видиш и проблематиката с точките. 🤷♀
Наистина го казвам без задни мисли и не искам да те обидя. Замисли се.
Виждаш проблемът с пренаситеността, но не търсиш от къде идва това желание да притежава всичко и какъв проблем стои зад това поведение. Предлагаш капково напояване, с което дефакто капеш бензин в огън.
Рефлектирането и отработването на подобни неща е болезнен процес, но само това помага. Всичко друго е замазване и замитане под килима, като детето обира негативите.
Аз за себе си съм избрала да мина по болезнения път и да призная грешките си, отколкото да ги замета и завещая на детето.
Има изследвания, които се занимават с вътрешна и външна мотивация.
Ако те интересува - потърси и чети.