Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Според вас детски невролог може ли да разпознае ХАДВ или забавяне в когнитивното развитие?

Не.
Затова си има тестове, които се правят от психолози.

В по-преден пост писах кои 3 условия трябва да са изпълнени, за да се постави диагноза. Често ХАДВ се диагностицира грешно, защото хиперактивни симптоми има и при други състояния. Важно е да се намери психолог с опит.

При нас невролога каза изписвам някаква диагнона, но трябва фа се направи психологично изследване от клиничен психолог. Психоложкат при която ходим, обаче, каза, че няма нужда, защото отхвърли тази диагноза. Иначе...невролога изписа и някакви изследвания, едното от които AST. Някой знае ли ла точно този показател влияя.

Здравейте ,незнам дали и вие като нас ,но ние си се въртиме в кръг и до сега нямаме  диагноза ,а само мнения дали е аутизъм или ХАДВ  или нещо друго. Искам да помогна на мен и на детето ми за да знаем какво му е и как точно да му помагам. Кажете при кого да отида в София, какъв специалист или конкретен ми дайте ,за да вървим напред към светлината в тунела. Искам някой да ми даде насоки как да се справям в дадени моменти и дали аз не го объркват и преча повече .

Диагноза с епикриза можете да получите след обследване от екип в болница. В Александровска и в диспансера на Екзарх Йосиф. Мисля, че това са двете места в София, в които се прави пълно обследване. Звучи стряскащо, но това е цялостният начин със съответната документация. Ако документацията ви е важна и искате диагноза. Иначе всеки ще ви сложи някаква диагноза, но неофициално, защото диагнози дават само лекарите - психиатър и невролог.

Аутизмът не е ли много характерен. Детето играе ли с други деца? И аз се отчаях вече. Няколко пъти ходим на психолог и план за справяне с поведението още нямам. Ей така само си ходим за нищо. Психоложката ми каза една програма, в която участие вземат още няколко терапевти. Стояли в друга стая и наблюдавали сеансите чрез камера, после се изказвали. Може й да е полезно, проверете в София. Иначе има и психологическо изследванепри клиничен психолог, ако не сте правили.

 

Нищо не сме правили, изказват мнение какво му е и за останолото нищо. Ходи на логопед сега бърка само родовете ,но напредва бързо. Играе ,ако може така да се нарече, защото хареса си някое дете и тича "здравей детенце ,ела да ходиме на пързалката" и го гони и хваща за ръка и дърпа , и става гоненица . Интересното е ,че в детската всички двца много го обичат ,само учителките казват,че не сяда по-време на заниманията ,но ако е нещо което му хареса сяда и го прави за 5 мин и отива да тича. Стои сам и е мн самостоятелен,не обича да ме търси за да си сложи да яде примерно мляко с нескиук,сам си сипва и сяда да яде. Обича децата ,много иска да идват вкъщи или да ходиме на гости в тях. Аз не искам диагноза ,просто така сложена ,защото за мен в Св.Никола праяят точно това ,е така да има нещо и винаги измислят нещо да поставят на детеро. Една психиатърка така ни посрещна , можело без проблем да ни помогне за ТЕЛк ,е аз нв искам телк ,а искам да знам какво му е и как да му помагам. За това съм объркана. Не разбрах само в ЕЕГ-то вс му е наред ,там излиза ли отклонение ако има Аутизъм или ХАДв ? Леле колко дълъг пост извинявайтее много

Всъщност какво искаш? Очевидно диагноза не ти трябва, макар да казваш, е искаш диагноза. Нещо си недоволна, нещо не ти отговаря на желанията и очакванията и някакво чудо очакваш, нещо да си пропуснала и следващият психолог или психиатър да ти го кажат. Искаш диагноза, която те удовлетворява, но не знаеш коя е по-малкото зло? В момента работите с логопед, нещата вървят добре - какво не те удовлетворява? Искаш нещо, но не го казваш направо.

Честно да кажа  искам да ми кажат ,има тези симптоми и отговаря на това заболяване,трябва да работите с този и този. Като има проблем с например постоянното досаждаме като си хареса някое дете ,да знам как да подходя и да се справяме ,защото в училище няма кой да го пази и учи. Искам да лекувам проблема му. Аз много го наказвам и му се карам като прави бели и не ме слуша. А вие казвате ,че трябва да не му се карам и ,че за деца с ХАДВ оникнояенни неща са  по трудни. Как да знам трябва или не трябва. Виждам ,че някои вече са са намерили пътя и знаят книга за аутизъм или за ХАДВ да си вземат и да четат или за каквото имат дечицата като заболяване. Сама го каза , така съм се омотала ,че май и аз незнам какво вече искам. Кажете поведенчески психолог в София ,че не сме ходили на такъв?

Изобщо наказанията и карането не работят при никое дете, дори най-идеалното да е. Ти обичаш ли да те наказват и да ти се карат за всяко нещо? Не, нали? И аз не обичам. Децата също не обичат, особено когато не разбират защо  ги наказват и защо им се карат. Спри се и оставИ хората да си свършат работата. В момента само се самонавиваш, самоизнервяш, искаш непременно някаква диагноза, ама тя да ти пасва, ама каква да е и ти не знаеш. Повечето диагнози при комуникативните нарушения (това е общото заглавие на всичко) се преплитат като комбинация от симптоми, така че не бих разчитала на диагноза, а само на работа. А ти вземи малко да се кротнеш, че изнервяш допълнително себе си и детето. Няма нужда постоянно да го водиш да го диагностицираш и да се чудиш кой по-добре ще го диагностицира. Ако теб така те поведем тук-там и майка ти постоянно се чуди къде да те води много добре ли ще се чувстваш?

Да, вероятно сега ще се разсърдиш и написаното от мен вероятно ще ти звучи ужасно прямо и грубо, но не виждам смисъл да приказвам учтиви заобиколни приказки. Кротваш се ти самата първо си държиш мисленето и нервите под контрол. Търпение и упоритост ти трябва първо на теб, а детето ще се успокои след като ти се успокоиш.  И аз да съм, и аз няма да те слушам, ако постоянно си нервна и ми се караш и наказваш. Първо условие - възрастните да се контролират. Резултат - децата се успокояват поне малко. Продължавайте да работите с колежката, щом добре се разбират двамата и вече са се сработили и виждаш положителни ефекти. И щом не ти трябва диагноза, просто прекратяваш мисленето за диагноза и живееш нормално с детето и си го обичаш и си го гледаш. Преди да му се скараш и да го накажеш се запитай дали себе си би наказала и дали на себе си би се скарала, ако си на мястото на детето. Забележки само за важните неща. Останалото са дреболии, които изнервят всички и предизвикват вътрешен и външен бунт.

Благодаря ти много , по скоро имах нужда някой да ми го каже точно това. Надявам се да си права. Не бих се разсърдила ,на човек който отне от собственото си време ,за да обърне внимание на моя проблем. Ще опитам както каза, дано да помогне в поведенческите му проблеми. Усмихнат ден. И ако все пак има някой да допълни още препоръки ,съм готова да го чуя и ще ви следя

Аз да обърна ракурса. В твоето положение съм. Много е важно да се разбере какъв е проблемът, само тогава може да се атакува той и преодолее. Съгласна съм с другите, доста често ние, родителите не ср държим като зрели хора, като примвра, който трябва да дадем. Изнервени, избухващи, аякаш децата аа ни виновни. Признавам, понякога наистина не се издържа, предвид обстоятелствата. Но силния характер винаги ще стисне зъби и ще успее да успокои и предразположи детето си. По същество:. Много е важно на колко години е детето, това с харесването на определени деца е част от скоковете в разстежа на децата. ЕЕГ- то едва ли би показало нещо, свързано с конкретните две предположения. Детето е в ДГ, сега е момента да му въздействаш. Потърси психолог, не психиатър, повярвай, ако имаше някакво ментално или друго увреждане, няма как да не разбереш. Та, отиди на психолог и по - скоро работи върху себе си. Как ти да се държиш с детето, какво да направиш, ко изпаднеш в криза, или то. Истината е, че трябва първо ние да се успокоим, но понякога имаме нужда от помощ. Потърси я. Дано попаднеш на читав, че аз не. Логопедът е добро решение. Дано да напредва още по - бързо.

Детето е на 6г. вече , иимам чувството , че времето лети и ще мине периода в който е най - благоприятно да се правят промени и постижения. Ще потърся психолог със сигурност особенно за това как аз да се справям с него. Порпинцип преди почти 2години му направиха изследване за б12 и излезна както се съмняваха с ниски стойности ,но той не се промени от както ги нормализирахме ,дали има общо нямам идея.

Стига си се вкарвала във филми - сега пък, психолог как се справяш с него! Спри се вече и си гледай детето! Имате да наваксвате и това е. 

Ох, дайте акъл, пак се чувствам в безизходица. По едно време бяхме влезли в релси, след всичко изчетено, посещения на психолог с обследване (граничен е на показателите, но не е за диагноза според нея) и насоки се бях мобилизирала и нещата бяха доста по-добре.
Сега дали защото беше 3 седмици при баба си със съвсем други правила, дали дългата ваканция се отразява, но е нещо страшно. Лигавене и движения от сутрин до вечер. Максимум 15-20 мин е спокоен сутрин и се почва. Днес до 10ч вече беше направил серия глупости, последната от които ме доведе до истерия- даде на сестра  си едно огромно желязо на терасата, с което играеше до парапета- можеше както да го изпусне и да убие човек, така и да се повлече по тежестта му, на висок етаж сме. Смее се и прави глупост след глупост, особено ако сестра му е наблизо (тя на 2, той на 7). Ако е спокоен и го питам-ще се сети за последиците (сам каза- можеше да залитне и падне), но като е в превъзбуда се държи като едногодишно. В някои отношения бебето разсъждава вече по-добре от него. Той например я кара да се качи върху колата му с дистанционно, а тя отвръща "ще я счупя и ще се ядосаш".
Не мога да го укротя да свърши нормални дейности- да се обуе, да се видим с някого и т.н. За учебни дейности не ми се започва дори- не мога да го накарам да седне, забравил е и малкото,което беше усвоил, отново пише огледални цифри, не изслушва условията на задачачите и започва каквото му падне. Започнахме отново да ходин на логопед, и там е едно увещаване, едно протакане, мрънкане, все едно ще го колят. Накрая избухвам и насила го завежждам. Мнението й е сходно- напредва спрямо преди 6 месеца, но не се концентрира, не мисли, има някакъв страх от провал и затова не иска да похваща никаква задача. Като четем понякога пита нещо, което е казано в предното изречение.
Ясно ми е, че всичко е под моя отговорност, но това понякога ми идва в повече. Една крачка напред, десет назад. Когато е с малката е буквално непоносим, ревността е нещо страшно явно, или се лигави с нея, или я обижда и блъска понякога. Има ли други с малки братя и сестри? Не се надявам да я гледа изобщо, но поне да изкараме час-два в относително спокойствие. Каките на същата възраст спокойно ги оставям да я гледат, някои момчета също, но не и моето.
Леля ми е учител в детска градина и прекара 5 минути с него (вечер, изморен) и беше изненадана- "не ме слуша, а съм свикнала децата да працвят, каквото им кажа". В училище е по-дисциплиниран като че ли, но първи клас предстои, настръхвам.
Разочарована съм постоянно от него и от себе си, не виждам подобрение. Готова съм на лекарства вече, и за двамата. Не се справям, но и нямам сили да го моля и убеждавам за всяко посещение при психолог, при това той там се държи сравнително ок и не ми помага, трябва ми някой ежедневно да го наблюдава и дава акъл.
Педиакит с Омега 3 давам, мисля да започна и Есприко, според вас ще има ли подобрение с оглед на прочетеното?
А да, редовно има нощно напикаване, защото така се изморява през деня, че нищо не може да го събуди нощем. Ако се опитам да го вдигна до тоалетна, буквално го влача и нося. Други такива?