Неочаквано - бременна на 40 години

  • 40 792
  • 311
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 746
Мили момичета, изправена съм пред голямо изпитание за моята възраст от 40 години. След 10 дневно закъснение, вчера си направих тест за бременност ииии..... веднага показа 2 чертички. Абсолютно неочаквано и само след един-единствен необезопасен контакт със съпруга ми. Не съм предполагала, че мога да забременея толкова лесно, особено на тази възраст - аз като по-млада забременях чак след няколко месеца опити, а сега....от раз  Embarassed

Проблемите в този момент обаче са, че имам две големи деца и нямам никаква нагласа за трето дете. Нямам вече тази енергия и нерви да гледам деца, които имах като по-млада. Принципно съм здрава, нямам хронични заболявания, но с второто дете бременността ми беше по-трудна и не ми се иска да минавам отново през това.

 Казах на съпруга ми, който още по-неочаквано за мен, изключително много се зарадва  Rolling Eyes на новината. Но аз съм решила, че не искам бебе. Само не знам как да му кажа, че искам да  махна бебето. Е, тука вече идва най-големия проблем, как ще го приеме той, направо ме е страх да му кажа, като виждам радостта в очите му. Ужасна ситуация....

Моля ви, искам да споделите мнения, съвети, собствен опит, как бихте постъпили в моята ситуация. Бихте ли задържали бебето?

# 1
  • Мнения: 5 060
Да, бих го задържала, сега съм бременна на 39. Чакано дете повече от 14 години.
Трябва ти време, за да обмислиш трезво ситуацията.
На мен ми звучи прекрасно, след две големи деца да дойде и бебче, още повече, че съпругът ти е щастлив от ситуацията.

# 2
  • Мнения: 2 309
Има ли значение какво ще направим ние- всяка една от нас си има история зад гърба си, която я кара да действа по определени начини. Ти не искаш детето. Седни и говори с мъжа си.

# 3
  • Мнения: 10
Здравей Viva,

Решението ще бъде твое и никой не може да реши вместо теб. Но аз бих задържала бебето, в случай че мъжът ми го иска и че мога да си го позволя финансово. И аз съм на 40, с две деца и много ми се иска трето ..., заради това по-добре не ме слушай, не съм обективна Simple Smile!

Lia

# 4
  • Мнения: 5 060
Жената има нужда да говори много за това, ясно е, че накрая тя и мъжът й ще вземат решението.  Grinning

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 6 624
Чудно ми е,че искаш съвет от форума.
Много е хубаво майчинството на тези години,знам го от опит,но наистина по-добре преспи с едното и другото решение,говори с мъжа си,помисли.
Тук темата ще се обърне за и против късното майчинство и нищо няма да спечелиш. Grinning
Мой съвет е да не казваш на децата преди окончателно да решиш какво да прваиш,не искай от тях съвет.

# 6
  • Мнения: 2 309
Жената има нужда да говори много за това, ясно е, че накрая тя и мъжът й ще вземат решението.  Grinning
Определено има нужда да говори, но не трябва да говори с нас! Повечето тук, ще й казат да го задържи, но никоя от нас няма да гледа детето! Трябва да седен и да говори с мъжа си и то много! Голяма жена е! Да си обуе гащите на голямото момиче и да седне и да говори като голям човек с мъжа си! Единствено те двамата ще стигнат до решение! Друг е въпроса, ако търси някой да й промени мнението и от неискаша детето да стане искаща! Wink

# 7
  • Мнения: 10 874
Предполагам, че ще го задържа.
Имам позната, която скоро ще навърши 26 години, а братчето й - 3. Не сме близки, така че не знам дали е планирана бременността на майката, но в момента цялото семейство е много щастливо.
Успех с решението, каквото и да е то. Дано е правилното за вашето семейство.

# 8
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 406
По-добре е, наистина да не влияе авторката от форума Peace
Аз, не бих приемала съвети от хората за такова нещо.
Всеки знае себе си, тялото си, нуждите си и тн.т. На една 40години й тежат, на друга казва, че не. При едни жени физиологичните промени започват по-рано, при други по-късно.
Няма универсална рецепта за раждане и гледане на деца, както и за брак.

# 9
  • Мнения: 3 031
Говори сериозно с мъжа си и му кажи това, което написа тук.
Аз категорично не бих го оставила по чисто егоистични причини. На 40 си представям живота по друг начин, нерви и търпение за бебе няма да имам.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 269
Родих малката си дъщеря на 35 години, като с голямата имат 10 години разлика. Не беше планирано да е с толкова голяма разлика, но смятам, че решението беше добро. Дребната е като едно слънчице и внася страхотна емоция в семейството. Преди време, слушайки как си бърбори нейните си вълнения на задната седалка в колата, с мъжа ми почти едновременно си казахаме "Какво щяхме да правим, ако я нямаше!?"  Grinning Още повече в момента, когато каката е студентка и е далеч от нас.
Такова решение е строго индивидуално и е трудно да се даде съвет. Аз в такава ситуация, ако няма някаква опасност за моето здраве, бих задъжржала детето.
Дано вземете вярното за вас решение!

# 11
  • София
  • Мнения: 28 951
Ако аз съм решила, че не искам бебе, по-вероятно щях да направя аборт.

# 12
  • Мнения: 2 237
Проблемите в този момент обаче са, че имам две големи деца и нямам никаква нагласа за трето дете. Нямам вече тази енергия и нерви да гледам деца, които имах като по-млада. Принципно съм здрава, нямам хронични заболявания, но с второто дете бременността ми беше по-трудна и не ми се иска да минавам отново през това.

Първо помисли добре над този пасаж. Ако наистина си убедена, че не искаш бебе, защото физически и психически не би издържала, не знам как друг може да те навие да го родиш. Обаче имай предвид, че не само всяко бебе е различно, но и ти най-вероятно ще си различна майка. Peace

За себе си не зная. Първо бих изчакала два-три дни, за да изчистя емоциите. Според мен първото нещо е как съм здравословно. После най-вероятно бих обърнала внимание на практичните неща: финансово независима ли съм; имам ли време и възможност да остана вкъщи с бебето; ще ми липсва ли сегашното ежедневие; имам ли планове в професионален план, на които много държа... И накрая бих се опитала да си представя живота след решението; как би било, ако го задържа и още по важно: мога ли да живея с решение против.

# 13
  • Мнения: X
Да забременееш на 40, след един-единствен необезопасен контакт, наистина е рядкост и може би знак, че това дете трябва да се роди.
От друга страна, ти си знаеш здравословното, финансово и емоционално състояние.
Всичко е строго индивидуално, за някои жени би било огромно щастие, за труги тежест, неудобство и дискомфорт. Не винаги децата са радост, зависи от много фактори.
За мъжът ти е лесно, няма да го износва той, нито ще го ражда, затова вижда само хубавата страна.
Помисли, претегли всичко, говорете, обсъдете. Не знам на каква възраст са другите ти деца, но може би, ако са поне на 15 г. е хубаво да го обсъдиш и с тях.
Имам два подобни случая с различен ефект. Едната жена( на 42г), сякаш разцъфна, подмалади се, много енергично и хубаво си гледа бебето, щастлива е.
Другата, на 38 г. и с по-големи деца- на 17 и 14г. направо рухна. Големите й дъщери са разглезени, капризни и със сложни характери. Много ги ядоса появата на бебето, понеже голяма част от финансите и вниманието се насочиха към него. Груби са, арогантни, държат се лошо  с майка си, не помагат.
Отделно бебето е ревниво и болнаво, а и майката не е много емоционално стабилна, направо е съсипана.
Не го казвам това, за да те плаша, просто ситуациите са много различни. Ти си познаваш децата, мъжа, твоето състояние, ти ще си прецениш кое е най-добре за теб...

# 14
  • Мнения: 2 199
Преди известно време мислех, че ще бъда изправена пред същата дилема.
Тогава се побърках от мисли, за мен беше така: обичам си живота такъв какъвто е за момента, обичам свободата си и всичко, а едно дете променя изцяло всичко. От друга страна и моят мъж би се зарадвал. Ако трябваше да избера щях да задържа бебето (заради мъжа ми той няма деца), но за щастие не ми се наложи да избирам.
Успех и прегръдки

Общи условия

Активация на акаунт