Преди да пиша, четох много теми, някои обаче стари. Освен това в една тема за хипохондрия намерих чудесни хора, с които си пишем и помагаме. 
Просто искам да ви питам за вашите изживявания. При мен случаят е такъв. Преди години загубих близък, още от тогава се започна с един не особено здраволсовен начен на живот. Може би като защитна реакция на болката. Имам предвид- много алкохол, не добър сън, лоши връзки, т.н.
Преместих се в София преди няколко години, след като се "изучих". Бързо си намерих работа и просперирах в кариерата. Не мога да се оплача от финансови несгоди, но аз винаги съм била борбен човек, от малка работя и съм разполагала с предостатъчно.
Тази година имаше няколко много тежки лични изживявания и след тях почина много близък приятел. Започнах да боледувам от всякакви несвързани неща и обиколих една камара доктори и всякакви излседвания. Изморих се, а никой от тях не ми и подсказа, че може би имам психичен проблем. Само неврологът след ЯМР-то на главата ми изписа Ксанакс, който аз не купих, защото ми се стори твърде рязко. Мъчих се още 2 седмици. Сама стигнах до този извод, че съм депресирана, след като потърсих в интернет "безболезнени начини за самоубийство".
Започнах психотерапия, но тъй като тревожността и паниката ми за здравето започнаха прекалено да ми влияят, потърсих и психиатър. В момента пия Тритико 75 мг 1/3 вечер + Атаракс 1/2 обед, 1 вечер. Чувствам се по-спокойна, започнах да спя отново. Сега паник атаките са много по-леки- тоест обезема ме лека невроза, претрепервам и чувствам как пак потъвам и след 30 мин, час сама се окопитвам. Искам да ви питам вие какво правехте, за да подпомагате лечението си?
Тръгнах на фитнес, карам се да звъня на нови хора и да излизам. Търся нови техники като EFT например, писах на специалист по хипноза. Ходя на масажи. Виждам, че близки мои приятели се поотдръпнаха- е, не съм приятен човек. В същото време се сближих с майка си и изпитвам адска вина и се моля на Бог да ми прости за грешките. Ходих на църква, но и както си вървя някой път се моля. Благодаря ви, че ви има, за да си помагаме.
Просто искам да ви питам за вашите изживявания. При мен случаят е такъв. Преди години загубих близък, още от тогава се започна с един не особено здраволсовен начен на живот. Може би като защитна реакция на болката. Имам предвид- много алкохол, не добър сън, лоши връзки, т.н.
Преместих се в София преди няколко години, след като се "изучих". Бързо си намерих работа и просперирах в кариерата. Не мога да се оплача от финансови несгоди, но аз винаги съм била борбен човек, от малка работя и съм разполагала с предостатъчно.
Тази година имаше няколко много тежки лични изживявания и след тях почина много близък приятел. Започнах да боледувам от всякакви несвързани неща и обиколих една камара доктори и всякакви излседвания. Изморих се, а никой от тях не ми и подсказа, че може би имам психичен проблем. Само неврологът след ЯМР-то на главата ми изписа Ксанакс, който аз не купих, защото ми се стори твърде рязко. Мъчих се още 2 седмици. Сама стигнах до този извод, че съм депресирана, след като потърсих в интернет "безболезнени начини за самоубийство".
Започнах психотерапия, но тъй като тревожността и паниката ми за здравето започнаха прекалено да ми влияят, потърсих и психиатър. В момента пия Тритико 75 мг 1/3 вечер + Атаракс 1/2 обед, 1 вечер. Чувствам се по-спокойна, започнах да спя отново. Сега паник атаките са много по-леки- тоест обезема ме лека невроза, претрепервам и чувствам как пак потъвам и след 30 мин, час сама се окопитвам. Искам да ви питам вие какво правехте, за да подпомагате лечението си?Тръгнах на фитнес, карам се да звъня на нови хора и да излизам. Търся нови техники като EFT например, писах на специалист по хипноза. Ходя на масажи. Виждам, че близки мои приятели се поотдръпнаха- е, не съм приятен човек. В същото време се сближих с майка си и изпитвам адска вина и се моля на Бог да ми прости за грешките. Ходих на църква, но и както си вървя някой път се моля. Благодаря ви, че ви има, за да си помагаме.
