За и против тръгването на училище от 6 години

Решавал е това √n=a√n⋅b√na⋅bn=an⋅bn в първи клас? 

Говорех си с майка ми и стана дума за тогава, не че кой знае какво ново научих, освен дето навързах някои факти, които помня откъслечно. Искали били да ме вземат в първи клас на пет години (ходех на предучилищна тогава, тя не беше задължителна, но съществуваше), а не на шест във втори, както писах; а понеже ми умря циганката - вече в първи на шест на шега казвали, че съм за втори; явно съм объркала двете събития. Та друго исках да кажа - тогавашната педиатърка, която отговаряше за децата от квартала, а тя беше опитна лекарка по спомени на майка ми, по повод на тръгването на пет твърдо била на мнение, че това е отнемане на детството на детето. Не знам дали е била на същото мнение и относно тръгването на 6. Както писах, изобщо не съжалявам, смятам, че по-рано е по-добре (стига детето да е готово) и че 20-годишният е вече малко стар за ученик, в което нищо обидно не се опитвам да вложа. Иначе аз лично си "наваксах" тръгването на училище на 6 години с над половин година отлагане и влачене на един държавен изпит и завърших университета пак на 23.
И много off, по повод казаното за физическото развитие, боя и лидерите (в което има отчасти нещо вярно). В нашия клас бяхме родени през първата половина на 1976 г., но имахме едно глухо момче, родено през 1974 и тръгнало на училище по-късно заради глухотата си. Тоя тип беше аЦки буен и агресивен тогава, освен силен като по-голям, и нямам спомен да е бил лидер на момчетата (щото все пак има и други фактори за лидерството), обаче пък ни биеше наред всичките момичета и леле, майко, как биеше...

и аз. но е невъзможно при рабтещи родители и липса на баби-дядовци. дъщеря ми е на училище ( а преди на дг) от 8 до 19ч.

И аз съм ЗА тръгването в първи клас на 6 г, ако детето е готово. Казвам го от личен опит - тръгнала съм на 6 г. и половина, майка ми си спомням казваше - Пускам я, пък ако се справи, справи. Е, явно съм се справила, винаги съм била сред отличниците на класа. Но пък после подготвителната година в училище /учих в гимназия с подготвителен клас след 7-ми/ изравни нещата, та си завърших на 18 г. след 11 клас. Фактически престоят ми в училище беше 12 години с въпросния подготвителен клас.  Винаги съм била най-малката в класа, но какво от това. На мен лично това ми е давало стимул да се старая повече и да съм наравно, а защо не и по-добра от съучениците си.
Така че, водете се от детето - някои и на 7 са си откровени бебета, други и на 5 са готови за училище.

Сега като се замисля, когато аз бях в първи клас, доста отдавна беше де, но всички бяхме един набор, значи тези, които са родени през декември, не са били навършили още седем. Аз самата съм родена през октомври, иначе какво, трябваше да изгубя цяла година ли?! По същия начин и децата ми, всички в класа им бяха родени в една година, не виждам на родените през декември нещо да им е попречило. Касита, решаваше задачи с корен квадратен с цифри, не с неизвестни, до тях стигнахме малко по-късно.

Абе кой говори за деца, родени декември?
Те си навършват 7 в календарната година.

Нашият личен опит за дете (момче) вече в трети клас - имахме колебания - основно заради подмятания как ще си пропусне детството. В един момен спрях да чета и да слушам другите и седнахме и си поговорихме с мъжа ми. Решихме, че детето се развива по-бързо, сравнено с повечето си връстници и е готово и като емоционално развитие и като начин на мислене. Пуснахме го на 6г. и 5 месеца. Нямаше проблеми с адаптацията. По нищо не се усеща, че е най-малък в класа. Няма проблеми с усвояване на материала, дори напротив, част от нещата са му скучни, защото до тук му се удават с лекота.
Не е останал без детство - децата от класа са му много близки, играят всеки ден, радва се да ги вижда.
Да - по-натоварено е за родителите, сравнено с детската градина, защото част от учителите - като нашата госпожа, дават домашни и за уикенда. Не може да се отсъства, когато си решите.
Според мен всеки родител трябва да се опита обективно да прецени коя възраст е най-удачна за детето му  . Законът позволява тръгване на 6 години.

Не бе, Касита-знаел е колко е 2*2=4
То и това е задача с корен квадратен.

Ми да каже, че е знаел да умножава! Моето на пет и половина можеше, чрез дедукция да намери колко е 7х5.

Зависи от детето...Затова има входяща диагностика в първи клас, за да се оказва при нужда допълнителна подкрепа, че връщане назад няма. В малко детски градини правят професионална диагностика на училищната готовност в края на четвърта група. Повечето пишат някакви шаблонни характеристики към свидетелството за преместване и това е...  А не трябва да е така! Ето, може да разгледаш един от най-старите прилагани тестове в училищата /вече  не се прилага, но е информативен все пак, особено за родители :     http://psiho-test.info/gotovnost-za-uchilishte.php
А за оценка училищната готовност може да се обърнеш към училищен или детски психолог. Има си стандартизирани методики, ще ви обяснят всичко много по-подробно и в други аспекти, защото се изследва езиковото разбиране,  вниманието, фонологичното осъзнаване, зрителна дискриминация и тн...

Много е лесно да се каже "За" или "Против", но в крайна сметка всичко опира до детето. Струва ми се, че знанията на детето са важни, но преди всичко стои въпросът за неговата емоционална готовност. По-рисковано ми се вижда да се прибързва, отколкото да се изчаква и ако нямам някаква сериозна причина лично аз не бих пуснала моето дете година по-рано. Но пък всеки сам си решава.

най0добре детето да тръгне на училище с набора си, за да може да си достигне спокойно нивото на съзряване. Въпросът не е само да може да смята, чете и пише, а в психическото съзряване, вниманието като устойчивост и време на задължане. Няма нужда от състезаване чие дете е по-по-най. Има зрели деца, но докато не тръгне на училище няма как да се разбере дали е зряло илинезряло. Ако се пада родено в края на годината, пак ще тръгне на шест и малко, но е по-добрият вариант, така да го кажем, така се е случило, календарната възраст не можеш да я промениш. Но не и да тръгва рано по някакви логистични и пр. причини, само защото така е по-удобно на родителите.

Няма по-добре и най-добре. До дете и среда е. На дъщеря ми приятелчетата са предходния (и по-предходния) "набор" и живот и здраве всички тръгват заедно наесен с песен. Определено й личи, че общува с по-големи деца. На фона на другарчетата от групата й в ДГ е като какичка - като поведение, начин на изразяване, ръста не го коментирам, той е свързан с гена. Родена е февруари. Смятам, че изкарване на четвърта група ще е загубено време, ще й е скучно, а и обидно, че тя още е в ДГ, а приятелите й в училище.
По мое време определянето кога да се тръгва на училище беше не по набори, а по половин набори (не знам как да се изразя). В моя клас половината бяхме 80-ти набор, родени в първата половина на година, другата половина - 79, родени второто полугодие.

Andariel, тръгването на училище, дали на 6 или на 7, по никакъв начин не е удобство за родителите. Напротив, ако водещо е тяхното удобство, то детската градина остава в пъти по-добър вариант, защото е целодновна, осигурено е храненето, натоварването е по-малко, няма да има за доучване вкъщи и най-вече  е по-лесно детето да бъде прибирано вечер - все неща, с които при тръгване в 1 клас  родителят следва да се съобрази и да напасне програмата си към тях. Така че едва ли решението да се пусне  дете на 6 години на училище е продиктувано от такъв довод.

А за другото  - просто децата са различни. И въобще не става дума според мен (а все пак имам личен опит с дете, тръгнало на на 6 и нещо, а точно на 6 на училище и завършило повече от успешно целия 12 годишен курс на обучение) дали детето може да пише и да чете (много го могат). Важно е  физически и емоционално да е узряло. А това може да се прецени все пак, при това не от родител - а от педагог, психолог и т.н. Доверих се тогава на преценката на учител и не мисля, че сгреших. Същият този учител после ми каза за близначките (нищо че също знаеха да четат и пишат) дори и да не си помислям да ги пусна на 6, което апропо съвпадеше и с наблюденията ми на родител над емоционалното им и физическо развитие. Тръгнаха си на навършени 7 и също намирамот дистанцията на времето това решение за правилно. Това, което се опитавам да кажа - всичко е до дете. Отгледани в едно и също семейство деца, посещавали една и съща предучилищна, бяха с различна готовност за училище  на една и съща възраст ( 6 години).

Аз си пуснах детето в първи клас още преди да навърши 6 години и смятам, че е грешка.
Четеше и смяташе добре, можеше да си задържа вниманието много дълго върху нещо, особено ако аз ѝ разказвам (а до онзи момент само по това можех да преценя за задържане на внимание). Запомняше отлично и слушаше с внимание много по-дълго от 30 минути. И сега отлично си задържа вниманието. На 8г е, чете книга от 600 страници за три дни.
Нямаше по какво да предположа, че ще има проблем. Всички признаци, които се споменават като показателни, бяха налице. Обаче има проблем. Не внимава в час и не работи по поставените задачи (с редки изключения). Ходенето на училище е пълна агония, а писането на домашни е ад. Иначе материалът го разбира и научава, но само защото той не е кой знае колко сложен. В горните класове няма да може да кара по същия начин.
Тръгването по-рано на училище нямаше никакъв смисъл. Нито стана по-умна, нито научи нещо повече, което иначе е нямало да научи. Полза - нулева, вреда - голяма.
Но пък човек няма как да знае предварително какво ще стане. Всичко зависи от детето. На някои деца много им допада в училище и още от 6-годишни се справят прекрасно.