ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 10

При мен водещото е болката,ако нямах болка със сигурност нямаше да се навивам да премахвам матката.Просто вече не се издържа.За болката няма спасение.Преди да ми поставят диагнозата ендометриоза изпих за няколко месеца 18 антибиотика плюс венозни.Тогава на мен нещо ми прещрака,че тая работа няма да мине с антибиотици просто не и действат.Обезболяващи като профенид и индометацин не действат.Болката е постоянна.През 2014 имах чувство,че все едно някой ми е бръкнал с крик в матката и го върти,върти и умирам от болки.Тъпи постоянни,особено при натиск,при сядане,при ставане,нали за да станеш от леглото пак трябва да седнеш.Като вървя.Секса е умирачка.А острата болка е пулсираща все едно ток минава,добре че е по краткотрайна.И повярвай ми с постоянна болка не се живее.И аз имам Хашимото.Пия л тироксин.Постоянно следя хормона.Отделно имам и витилиго.Нали казнат,че по принцип ендометриозата почти винаги се съпътства с друго автоимунно заболяване.Едно е да не можеш да забременееш и да нямаш болки т.е.може да си позволиш да чакаш,докато аз се гърча и страдам и вече наистина не издържам.Близо 3 години нон стоп лекари.И аз по принцип нямам сливици и изключително често боледуват от ларинготрахеит.За часове се разболявам.От както започнах инвитрото се разсипах нямам месец с минимум 2 антибиотика.От Януари до момента 3 пъти в болница влизах на венозен антибиотик.За гърлото трябва да ми се подсили имунната система,за инвитрото я смъкват.Пълна противоположност.Генетичните ми бяха ок на мен и на мъжът ми,само трябваше да бия фраксипарин на третия опит,но не стигнах до него понеже нямаше трансфер.Благодаря за съпричастността magdalena 1978.