Хора моля ви помогнете ми със Паническо разтройство съм и имам чуството че ще полудея възможно ли е или да се влоша до толкова че да изгубя разсъдъка си със лабилна психика съм как да се справя моля ви много ме е страх дайте ми съвет ! Мога ли да полудея ?
- Публикувана: 2 юни 2015, 10:53 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2015, 22:17 ч.
Ще полудея ли ?
Не, няма да полудееш - невротичният ти механизъм се е задействал силно, че е невъзможно да се включи психотичния.
Моят съвет е да потърсиш добър психотерапевт, за да ти помогне да се справиш с тревожността.
Има и тема за паническо разстройство, където може да пишеш : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=830042.600
Моят съвет е да потърсиш добър психотерапевт, за да ти помогне да се справиш с тревожността.
Има и тема за паническо разстройство, където може да пишеш : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=830042.600
Това, което правиш не е достатъчно.
Започни още днес йога, къде е спорта от който ще се изпотиш и ще се отделят ендорфини, защо не медитираш?
Колко често четеш книги? Колко филма гледаш - подбирай умишлено комедии? Има ли постоянно музика около теб?
Какви добавки пиеш?
Реално нищо лошо не ти се е случило. Това е просто хормонален дисбаланс и ранима, емоционална психика. Ако самата ти не бе ти, ако бе с паник атаки детето ти какво щеше да направиш? Да му доставяш малки хубави изживявания, да си строга към него, за да спортува, да яде и да се движи за да се чувства по-добре. Това се грижи с любов за сбебе си
Започни още днес йога, къде е спорта от който ще се изпотиш и ще се отделят ендорфини, защо не медитираш?
Колко често четеш книги? Колко филма гледаш - подбирай умишлено комедии? Има ли постоянно музика около теб?
Какви добавки пиеш?
Реално нищо лошо не ти се е случило. Това е просто хормонален дисбаланс и ранима, емоционална психика. Ако самата ти не бе ти, ако бе с паник атаки детето ти какво щеше да направиш? Да му доставяш малки хубави изживявания, да си строга към него, за да спортува, да яде и да се движи за да се чувства по-добре. Това се грижи с любов за сбебе си
Искаш ли да разкажеш как започна всичко?
Психоанализата помогна ли ти поне малко? Хората гледат филми и мислят, че е като лекарство, а това са години ходене разговори и понякога допълнителни натоварващи емоции.
Спорта наистина е много важен. Дори когато се чувстваш като парцал стани и отиди да бягаш или пускай компа и почвай Зумба или тайбо.
А и ТЕС може да започнеш от дома.
Психоанализата помогна ли ти поне малко? Хората гледат филми и мислят, че е като лекарство, а това са години ходене разговори и понякога допълнителни натоварващи емоции.
Спорта наистина е много важен. Дори когато се чувстваш като парцал стани и отиди да бягаш или пускай компа и почвай Зумба или тайбо.
А и ТЕС може да започнеш от дома.
Спокойно, хората, които полудяват обикновено не си дават сметка, че полудяват. Просто тревожността ти се е засилила много. Освен антидепресанти, могат да се добавят и успокоителни. Посети лекаря си - може да имаш нужда да смениш лекарството или да се промени дозата на лекарството.
Дорис всичко започна миналата година !
„Почнах нова работа а беше и много дъждовно и гръмотевици по принцип имах страх но не и такъв докато веднъж една светкавица не падна близо до мен .. от тогава направо бях под напрежение леяха ми коршум пооправих се но през август вече започна истинския ад .... Испаднах в криза работата ми беше много натоварена с ужасно много отговорности на моя гръб .. една вечер почнах да се задушавам и си помислих че ще умра беше ,ужасно от там в болницата и ми биха успокоително ... лекаря ми каза просто нервна криза и това е без нищо но от тогава гърлото ми бе все свито мислех че полудявам и т.н обичайните симптоми на ПА но в началото не го знаех мислех че полудявам ... И така отидох на лекар и ми предписа АД и всичко почна да се намества ... пооправих се даже кризите почнаха да намаляват и почнах да намалям АД но дядо ми почина внезапно през март тази година и от тогава пак кризи и не съм на себе си ... Честно си казвам не ме е страх да умра но изпитвам ужас да не полудея ....
Днес ще ида до личната да си взема направление за невролог ... Може би сте прави хапчетата може да са ми слаби или просто вече не действат .... Благодаря още веднъж за подкрепата имам нужда от такива хора които да ме пдкрепят !
„Почнах нова работа а беше и много дъждовно и гръмотевици по принцип имах страх но не и такъв докато веднъж една светкавица не падна близо до мен .. от тогава направо бях под напрежение леяха ми коршум пооправих се но през август вече започна истинския ад .... Испаднах в криза работата ми беше много натоварена с ужасно много отговорности на моя гръб .. една вечер почнах да се задушавам и си помислих че ще умра беше ,ужасно от там в болницата и ми биха успокоително ... лекаря ми каза просто нервна криза и това е без нищо но от тогава гърлото ми бе все свито мислех че полудявам и т.н обичайните симптоми на ПА но в началото не го знаех мислех че полудявам ... И така отидох на лекар и ми предписа АД и всичко почна да се намества ... пооправих се даже кризите почнаха да намаляват и почнах да намалям АД но дядо ми почина внезапно през март тази година и от тогава пак кризи и не съм на себе си ... Честно си казвам не ме е страх да умра но изпитвам ужас да не полудея ....
Днес ще ида до личната да си взема направление за невролог ... Може би сте прави хапчетата може да са ми слаби или просто вече не действат .... Благодаря още веднъж за подкрепата имам нужда от такива хора които да ме пдкрепят !
delpel е съвсем права, ако полудяваше, нямаше да го съзнаваш като такова. Но е много важно да започнеш активно да се оглеждаш какво ти причинява паническите пристъпи - хормони, мисловни модели, дали не е навик за справяне с конкретни ситуации. Говорила ли си с психолог вече? Той даде ли насоки?
Аз пък съм против така да се успокояват хора с паническо растройство и да се казва, че нищо им няма. Напротив има им нещо, и то съвсем не е безобидно. Да - не е фатално, не е опасно, да - лекува се, да - поддържа се. Но не се излекува.
Пиша това, колкото и гадно да звучи, защото приятелката на сина ми е с ПР. Година и половина вече бяха заедно и тя не беше му казвала, че е имала такива проблеми. Когато получи внезапно кризата беше много зле и всички бяхме много изненадани.... Синът ми дори мислеше, че тя се глези, и повтаряше "стегни се, стегни се..." въпреки че му казах, че това е болест и трябва да идем на лекар. В момента когато тя изпищя "Не искам на лекар, те ще ме бодат" разбрах, че не й е за първи път. Лежа в болница и уж е добре.... Хванала го е здраво за гушата и не го пуска, естествено от нея сега по-добра няма...
Не че нещо, аз нямам нищо против, нямам право да влияя и да налагам мнение, той ще живее с нея, не аз. Друг е въпросът дали ще има деца. Не защото тя не може да забременее или роди, това е най-лесното.
Въпросът ми е - опасно ли е и морално ли е да забременееш ако си на АД. Как лекарствата ще повлияят на зародиша и после кърмата как влияе на бебето?
Още един реторичен въпрос - когато имаш такъв проблем не е ли задължително да го споделиш преди да започнеш връзка, или поне след като я започнеш. Все пак партньорът ти е този който ще ти е по-близък и важен и от майка и от баща и от всички други хора на света, не е ли така....
Пиша това, колкото и гадно да звучи, защото приятелката на сина ми е с ПР. Година и половина вече бяха заедно и тя не беше му казвала, че е имала такива проблеми. Когато получи внезапно кризата беше много зле и всички бяхме много изненадани.... Синът ми дори мислеше, че тя се глези, и повтаряше "стегни се, стегни се..." въпреки че му казах, че това е болест и трябва да идем на лекар. В момента когато тя изпищя "Не искам на лекар, те ще ме бодат" разбрах, че не й е за първи път. Лежа в болница и уж е добре.... Хванала го е здраво за гушата и не го пуска, естествено от нея сега по-добра няма...
Не че нещо, аз нямам нищо против, нямам право да влияя и да налагам мнение, той ще живее с нея, не аз. Друг е въпросът дали ще има деца. Не защото тя не може да забременее или роди, това е най-лесното.
Въпросът ми е - опасно ли е и морално ли е да забременееш ако си на АД. Как лекарствата ще повлияят на зародиша и после кърмата как влияе на бебето?
Още един реторичен въпрос - когато имаш такъв проблем не е ли задължително да го споделиш преди да започнеш връзка, или поне след като я започнеш. Все пак партньорът ти е този който ще ти е по-близък и важен и от майка и от баща и от всички други хора на света, не е ли така....
Препоръчани теми