Осиновяване на деца, живели в приемни семейства

И приемните родители полагат грижи за детето и живеят с него!
Приемните родители взимат деца и от институция и от биологична среда. Затова и по-добре знаят. Имат повече опит и с повече деца.
Разликата е огромна, всеки знае това!
Осиновяването от приемно семейство трябва да спре незабавно, тъй като не е в интерес на детето!

Инера, не съм съгласна с това високопарно изявление. Може би от твоята гледна точка е точно така, защото ти полагаш много грижи за детето, което е при теб, но повярвай ми, че има страшно много приемни родители, които считат това за професия и им е все едно дали детето ще живее с тях или ще бъде осиновено. Познавам много приемни родители и професионални и доброволни, но някои просто ме втрещяват. А когато видях една т.нар. "приемна майка" как се отнасяше с дете с проблеми просто щях да й викна социалните да й го вземат, ако само я познавах. Наистина за някои отглеждането на деца е призвание, но за други е просто източник на доходи. И ако това не е в интерес на детето и приемният родител е толкова загрижен за точно тези интереси, защо тогава не ги осиновяват, а искат да ги отглеждат като приемни родители, за което получават една нелоша заплата?

     Подкрепям  твоите твърдения, и от личен опит и от наблюдения.

Да, няма спор, че когато детето е било в приемно семейство, те са хората, които го познават най - добре, но ми е интересно дали осиновителите виждат някаква разлика, когато осиновят дете от институция или от приемно семейство?

Едва ли ще отговорят на човек с прясно регистриран профил специално за този въпрос.

Ако представлявате някоя институция, застанете тук с името си и служебен мейл и може да получите информация.
Ако въпросът е личен, поне се представете и кажете защо се интересувате.

За да видят някаква разлика родителите трябва да са осиновили поне 2 деца - едно от дом и едно от ПС - иначе как могат да имат база за сравнение?
До този момент не съм срещала такива осиновители, но е много вероятно скоро и това да се случи.

Личното ми мнение е, че има разлика между децата, расли в институция и такива, минали през приемно семейство. Най-малкото в живота на приемните деца се е появил вече значим възрастен, към който вероятно са се привързали и са запознати с разни благини от живота в семейство,  които не са им били познати в дома - нежност, внимание, топла грижа и т.н.
Въпреки това смятам, че деца подлежащи / подходящи за осиновяване не би трябвало да бъдат отглеждани в ПС! Не искам да си представя какво е в главичките им, когато трябва отново да преживеят раздяла 

От наблюденията, които имам върху осиновени деца на приятели и познати (освен на моето гардже) мога да кажа, че независимо къде са отглеждани преди осиновяването децата минават през едни и същи етапи на адаптация. И че живот в ПС не им гарантира лека и бърза адаптация!

cveti_75, напълно съм съгласна с теб. Но ме провокира това, че има едно непрекъснато противопоставяне между осиновители и приемни родители. Както има добри и лоши приемни родители, така има добри и лоши осиновители. Разлика има само в заплащането, но не в грижата за детето. ПР има повече опит с деца, но е и доста уморен от всички тези непрекъснати настанявания и раздели. Има приемни родители, които едва намират сили да станат сутрин от леглото от недоспиване, но не се отказват заради парите. Аз ако имах сигурна работа и добра заплата щях да стана осиновител, а не ПР. Освен това ПР има собствени деца и внуци и трябва да храни и тях, а осиновителят няма такива. От друга страна ако стана осиновител и ходя на работа дали ще имам свободно време за осиновеното дете? Децата, които аз гледах, са осиновени от доста по-бедни семейства, отколкото е моето семейство. Но пък има и обратни случаи - осиновителите са с по-добри доходи от ПС. Има осиновители, които биха осиновили второ дете, ако имаха по-големи доходи. Те искат също да станат приемни родители, за да гледат с парите и осиновеното и приемното. А и майката ще си е у дома. ПР има повече време да опознае детето, а осиновителите имат само 1 месец срок да решат дали това е тяхното детенце и поемат по-голям риск.
Много са проблемите в приемната грижа и осиновяването. Много са порочните практики. Всеки прави някакви проучвания, непрекъснато попълвам разни анкети, но полза от това не виждам.

Alleks, всички сме на едно мнение, че не може едно и също дете да е подходящо и за приемна грижа, и за осиновяване, и за отглеждане в институция. Прехвърлят се деца от едно място на друго без ясна цел.

Защо виждам само плакати "Стани приемен родител", а не "Стани осиновител"? Как държавата стимулира осиновяването? Защо няма предаване "Търся осиновители"? Защо след като е одобрено едно семейство да осинови не му се предоставят веднага досиета със снимки на всички деца, налични в списъка за осиновяване, за да си избере? А социалният работник може да пробира по-хубавите дечица за "свои хора". В САЩ  биологичната майка, която желае да даде детето си на осиновители, има на разположение 48 часа след раждането да бъде с детето си, да го кърми. да размисли. След тези часове решава окончателно, като сама е избрала преди да роди осиновителите (предложени от социален работник) и лично тя го предава на осиновителите. И тук в България искам да стане така. Всички други по-големи деца трябва да се задържат в биологичното семейство или да отиват в приемно, тъй като ПС живее близо до биологичното и е желателно детето да вижда роднините си, но не и да се връща при тях. Ако детето е над 10-годишно има право да се подпише, че не иска да бъде осиновявано. И по-малките не искат да се разделят с ПС, но кой ли пита.

Да, има много недомислени неща. Аз например в момента осиновявам дете от дом. Осиновявам сама и тъй като детето е на 1г. и 3м. ще получавам минимално майчинство до навършване на две години. А сега някой да ми каже как мога да гледам и себе си и нея с тези пари. Как да си остана в къщи за повече от два месеца, та да може да свикнем една с друга и да й се порадвам? И пак се радвам, че не е на 1г. и 11м., защото тогава нямаше да мога и толкова да използвам. Но много ми е интересно как ще ме стимулират да осиновя още едно дете, защото такова беше моето желание, но просто не виждам начин.
Точно и поради непрестанните раздели с децата не посмях да стана приемен родител. Има много закони, които се измислят от хора, незапознати с материята, никога не се докоснали до дом за деца, никога не виждали какво се причинява на децата и приемните родители в момента на раздялата. Да не говорим, че за повечето от тях това е просто работа.
Все пак да са живи и здрави всички, които полагат грижи за децата. И на теб пожелавам късмет! Ще ти е нужен.   

И ние затова не станахме приемни родители. Поздравления за осиновяването. Ще се справите и с това кратко майчинство, макар и трудно. Но наистина е редно долната граница за 1-годишното майчинство да бъде премахната или свалена на 1 година.... В началото е трудно, после свиквате заедно и всичко е прекрасно: в ръцете ви расте едно дете, удивително и невероятно! Не винаги разздялата е драматична. Нашето дете не плака (а приемната майка се овладя, за да не я разстройва), гушна ме, помаха за довиждане, седна в столчето и тръгнахме към къщи. Децата имат прекрасно развита чувствителност, нищо че не могат да се изразят с думи (на 2 години) имат невероятен усет какво става и кое е добре за тях.

В момента си пиша списък с въпроси към приемната майка на нашето детенце. Дайте идеи? Имам чувството, че ще забравя нещо. Целта на въпросите е да съм по-подготвена за ежедневието на детето и за нещата, които обича/не обича.

Питайте от колко време е в приемното семейство, ако не ви кажат социалните. Това ще ви помогне да прецените по-обективно развитието на детето.

- как спи - сам в легълцето или с някой друг;
- завива ли се през глава, пада ли от леглото, стене ли насън, напишква ли се, страхува ли се от тъмното;
- има ли установен час, в който заспива;
- как заспива - с приказка, пред телевизора, сам си ляга, като му се приспи;
- буди ли се през нощта
- с какво го завиват
- с какво е облечен, когато спи;
- с какво го обличат през деня;
- какво има на крачетата, когато е у дома - бос, с чорапки, с пантофи и т.н.
- има ли храна, която обича
- как яде - сам с лъжичка, с лъжичка, ако го хранят, пасирана, твърда, пие ли вода, докато яде, алергии към храна, какви прибори може да използва безопасно
- може ли да пие сам от шише и чаша
- посещава ли ясла или детска градина
- свикнал ли е да играе с други деца, ако да, на каква възраст са те
- колко често и как го къпят, с каква вода, в корито или не, колко продължава една баня, с шампоан или сапун, с някакви играчки или без, сам или с други деца, как реагира на къпането
- с памперс ли е, сяда ли на гърне/тоалетна и по каква нужда
- ако знаят от какво се страхува
- как му казват на галено. Ако ще сменяте името, можете да ги помолите да се обръщат към него с новото име
- обича ли разходките навън. Ако да, на какво играе и с кого - тича след топка, харесва пързалка, люлка, да рови в пясъка, да гали кучетата по пътя или нещо друго
- има ли лекарства, които взима регулярно, особено ако детето е с хронично заболяване
- ако е боледувало, докато е при тях, как е минала болестта, било ли е в болница, правена ли му е операция
- у дома - повечето ще твърдят, че е част от семейството. Подпитайте ги според останалия разговор, за да разберете дали е така - взима ли участие като се готви и чисти например, или го държат отделно

Някои приемни родители не искат да се разделят с детето или са предубедени към него. Използвайте момента, за да получите повече информация, не им се ядосвайте, трябва да останете с хладен ум. Други ще го хвалят твърде много, игнорирайте ги и гледайте детето.

Благодаря ти, Ванибо! За някои неща не се бях сетила. Получи се доста дълъг списък   При нас проблем ще има евентуално с това, че в приемното семейство не се говори на български и детето е с беден речник. Другото, което знам е, че е с памперс (на 3 г.). Повече информация ще имам след няколко дни и тогава ще мисля кое как ще гласим.
И още нещо - детето е било година и половина в дом и след това една година в семейство. Чудя се какво развитие - психическо и физическо- да очаквам. Чета старите теми, но там се говори за деца от дом. От друга страна не искам да имам прекалени очаквания и да очаквам да видя едно "нормално" 3 годишно. Искам да съм подготвена и през останалите дни да мечтая близо до реалността.

Не очаквай нищо, първо виж детето с отворени сетива и след това мисли.

Една година е достатъчна, за да се преодолеят доста от дефицитите. Но зависи как са го взели от дома. Ако не е можел да седи или да си стъпва на крачетата, а сега е неуверен и се клатушка при ходене и тичане, това е добре. Но ако крачетата са се подгъвали и при пристигането му в приемното семейство, и сега, по-добре се консултирайте с лекар.

Занесете му нещо за хапване, банан например е добре. Вижте дали знае какво е това, дали ще си го обели сам, колко са координирани ръчичките, как дъвче. Дайте му някаква играчка и вижте как си играе с нея. Имаше едни кубчета с дупки на различни фигурки, които се слагат в тях, или количка, която да си движи сам. Но може и да не прояви никакъв интерес към играчката, ако му е забранявано, да не знае как се играе, да е отучен да проявява вроденото любопитство. Така че вижте детето, само наблюдавайте, след това ще анализирате. Ако още като влезете каже "Мамо, тате" не се разтапяйте, че ви е разпознало и избрало, повечето деца ги подучват. Единствената нагласа, която трябва да имате според мен е: "Ако детето отговаря на условията за здраве, които сме посочили и с които можем да се справим, то е нашето дете." От там нататък го гледате, за да сте наясно от какво ниво стартирате нагоре и знаете, че това е вашето дете, с което отивате на среща. Оставете илюзиите и романтичните очаквания у дома, ще ги имате, но по-късно, след като си вземете детето. 

Успех 

Ванибо, не вярвам в разпознаването. И с приблизителнА сигурност сме решили, че го вземаме. Това, което може да се случи, е да има голяма разлика между доклада и реалното здравословно състояние. Питам, за да съм наясно с какво се захващам, какво предстои и как ще го преодоляваме - точно, както ти казваш.
Банан голямата ми дъщеря не можеше да бели до миналата година, кажи речи    Разбрах какво имаш предвид. Ще наблюдавам как е с моториката

За децата от дом има доста информация откъм ниво на развитие, трудности, за децата от пс - несравнимо по-малко. Като се подготвях за срещата с нашето дете отчаяно се нуждаех от информация, за да разбера какво да очаквам, какво е нормално. Сега ще ви разкажа в какво състояние намираме нашето дете, евентуално може това да помогне на някого след мен.

На 3 г., момче:
Престой в дом: година и половина
Престой в пс: една година, но в две различни приемни семейства
Двигателни възможности: Тича, скача, катери се, рита топка, изключително добре координиран за дете на тази възраст. Дори се люлее на люлка без облегалка.
Говорене: Разбира всичко, но не съм го чувала да говори цели изречения. "Да, не, виж..." Такива неща. Но му се говори на български едва от няколко месеца.
Хигиена: От две седмици е без памперс, но спи с памперс. Не си казва. Храни се самостоятелно, дъвче.
Емоционалност: Гушка се в приемните родители.

Това е, което се сещам на първо време.