Бременна съм втори път с едно секцио зад гърба си и една госпожица на 5 години.
2 години след секциото ми откриха миомен възел, който е по външна маточна стена точно в единия край на цикатрикса (ако правилно съм го написала) - разреза от секциото. Миомата беше в началото 2,8 см., а после се сви до 2,5 см. Забременях юли месец, за може би месец миомата нарастна до 4 см., но без да ми създава някакви особени проблеми, само в началото доста ме опъваше. Отделно получих и леко отлепване на плодния сак, но това няма връзка с миомата.
Та сега съм 23 г.с., миомата си е все още 4 см, не ме боли или нещо друго, при все че част от плацентата е разположена върху миомата очаквах повече проблеми, но "да чукна на дърво" всичко си върви ОК. Според моята АГ миомата в моя случай може да причини повече проблеми при секциото, като прекомерно кървене, защото реално трябва да минат през нея, ако режат на мястото на старото секцио. Все още не сме говорили за самото раждане, защото не знаем как ще нарастне матката и накъде ще се предвижи плацентата и т.н. НО аз мисля позитивно, гледам да не се стресирам с разни статии, а и като гледам колко мами с миома са родили без проблеми, това ми дава надежда, че и при нас нещата има шанс да се развият добре.
Съжалявам за дългия пост, леко бременеене и повече положителни мисли! Те винаги помагат, а страхът и стресът са вредни.
P.S. vespers не знам дали 7-ми месец е рано за контракции, аз с първата бременност ги имах от края на 5-ти месец, тогава АГ каза че са обичайни Бракстън Хикс и не са тревожни, ако не да повече от 5-6 на ден. Сега започнаха още в 4 месец, и лекарката, за мое успокоение, ми изписа Магнерот, та да не станат много на често. Сега си имам по 4-5 на ден, но с промяна на положението и с по-дълбоко дишане отминават бързо.