Здравейте!
От вече 3 години страдам от стрес, невроза, психическо разтройство и панически атаки.
Всичко се случи след натоварена работа от 9:00 до 04:00 с амбиция за успех и започване на собствен бизнес. По късно почина баща ми, наложи се да продам наследствен имот и покупка на нов непорсредственно след това, загубих бащенският си дом и това доведе до първите внезапни кризи от нищото. Бях си на работното място не в настроение,но работна кондиция и се чувствах добре както винаги, освен, че проблемите си бяха там в подсъзнанието.
Първа криза: Както казах седях на бюрото и работих по няколко проекта и изведнъж ме обля студено и топло, прималя ми, замъгли ми се пред очите, тялото и главата ми се затоплиха, стреснах се и се изправих, започнах да ходя към тоалетната не знам защо точно натам, уплаших се, прималяваше ми и едно напрежение.... споделих на управителя защото той се указа точно там до тоалетната. Помолих го: Моля те Данчо закарай ме до Пирогов, адски ми е зле не знам какво ми стана! Той ме попита какво ти е хайде да тръгваме и докато го говорихме това ми отмина и се пооправих, наплисках си лицето с вода и му казах, че отмина и може би съм ок и се върнах на бюрото. Това беше първия път.
След около 2-3 дни излязох в обедна почивка и тръгнах към мястото където обикновено обядвах и на влизане през входа същото нещо се повтори, помолих охраната за помощ, седнах до тях те ме рапитваха какво ми е и докато се опитвах да им обясня отново отмина. Този път имаше и засилен пулс. След този втори случай се започна голямата агония целодневни гризи. Всичко се изразяваше в прималяване, напрежение, топка в гърлото, напрегнатост като все едно си се стреснал много, но не отминава, изтръпване и едно странно усещане на безтегловност и сяках света около теб е някак си чужд и далеч от теб, всичко губи смисъл и едно разкъсване на противоположни усещания, паника и тези неща като вълни изпълват, отиват си и отново идват със страшна сила и пак и пак без да спират цял ден. Неспособен бях да разсъждавам правилно. Ходих много пъти на лекари: невролози, психолози, психиатри и всички казваха едно и също, че имам отключена невроза с панически атаки и трябва да се успокоя и да гледам на живота положително а аз до преди да се случи това си гледах положително и си имах амбиции и мотивации за всичко. Предписани ми бяха всякакви лечения с успокоителни, антидепресанти, витамини и др. Всички те действаха до една седмица и отново се започваше. Интересното е, че усещанията сякаш мутираха и всеки път бяха в различна комбинация и не знаех какво да очаквам и как да реагирам.
Всичко това продължава вече 3 години, като успях да започна да контролирам паническите атаки и кризи, въпреки това те понякога се промъкват и не ги овладявам. Имах всички симптоми, премаляване, изпотяване, сърцебиене, напрегнатост, уплах, страх, едно странно раздвояване на мисли и лутане като полудяване, депресия, гадене, липса на апетит, световъртеж, силно главоболие, умора, сънливост, стряскане на сън, лоши агонизиращи сънища, сънуване на щастие, плач, мъка... В момента отминаха големите кризи или са рядкост, остана само напрегнатост обикновено вечер и умаляване, липса на тонус и енергия, бързо се изморявам и комуникацията с хората ме натоварва, защото всеки си говори своите си неща и не усещам положителна енергия.
Имам проблеми с приятелката ми с която живея, тя не ме разбира въпреки, че се опитва, аз не изпитвам никакви чувства към нея, но я ценя и уважавам тя го знае и.... тук вече лични неща, но това допълнително ме травмира спомага много да изпадам в кризи. В момента съм само на Ревотрил и гледам да го пия само когато усетя, че идва кризата. Ревотрила ме успокоява-смачква и ме отпуска, но реално просто съм дрогиран и проблема си остава да следващия ден. Понякога целия ден съм напрегнат и трудно подреждам задачите си за деня и мисля.
Уморих се от това си състояние и не знам вече какво да правя!!! Трудно ставам и трудно взимам решения, трудно тръгвам на работа и най лесните неща ми се виждат адски сложни и отговорни!!!
Въпреки всичко се справям някак и само аз си знам как и колко успявам, никой не те разбира и няма как освен ако не го преживява като теб. Психиатрите при които ходих не ме взимат на сериозно и никой не приема лично задачата да ми помогне, заедно да се справям с проблема. Ако отида, дават ми лекарства и до там, няма разговор, няма обяснение за болестта, няма лично отношение да се обадят, да те попитат как си днес, искаш ли да дойдеш да се видим и да поговорим ако не си добре, въпреки, че си плащах пт 40-50 лв. и то само да ми предпише поредното лекарство. Запознати са с болестта, но тя освен лекарство се нуждае от това някой да застане до теб и да те подкрепя, защото никой дори приятели и роднини не могат да го разберат и единственото което ти казват е да се стегнеш а то не упира до това само да се стегнеш, то е нещо което идва от нищото необяснимо, агонизираш докато отмине и това е.....
Ако има хора с подобни проблеми няма да е лошо да се виждаме и да си споделяме?!?!?
Един път седмично да излизаме някъде като приятели и да се подкрепяме и споделяме какво изживяваме и какви са ни проблемите. От това има нижда това заболяване или състояние... подкрепа, разбиране и споделяне, но с човек който не го преживява няма как да разговаря с теб за това адекватно!
Пишете ако сте съгласни с мен и да се съберем повече хора и да си направим среща!??!?
От вече 3 години страдам от стрес, невроза, психическо разтройство и панически атаки.
Всичко се случи след натоварена работа от 9:00 до 04:00 с амбиция за успех и започване на собствен бизнес. По късно почина баща ми, наложи се да продам наследствен имот и покупка на нов непорсредственно след това, загубих бащенският си дом и това доведе до първите внезапни кризи от нищото. Бях си на работното място не в настроение,но работна кондиция и се чувствах добре както винаги, освен, че проблемите си бяха там в подсъзнанието.
Първа криза: Както казах седях на бюрото и работих по няколко проекта и изведнъж ме обля студено и топло, прималя ми, замъгли ми се пред очите, тялото и главата ми се затоплиха, стреснах се и се изправих, започнах да ходя към тоалетната не знам защо точно натам, уплаших се, прималяваше ми и едно напрежение.... споделих на управителя защото той се указа точно там до тоалетната. Помолих го: Моля те Данчо закарай ме до Пирогов, адски ми е зле не знам какво ми стана! Той ме попита какво ти е хайде да тръгваме и докато го говорихме това ми отмина и се пооправих, наплисках си лицето с вода и му казах, че отмина и може би съм ок и се върнах на бюрото. Това беше първия път.
След около 2-3 дни излязох в обедна почивка и тръгнах към мястото където обикновено обядвах и на влизане през входа същото нещо се повтори, помолих охраната за помощ, седнах до тях те ме рапитваха какво ми е и докато се опитвах да им обясня отново отмина. Този път имаше и засилен пулс. След този втори случай се започна голямата агония целодневни гризи. Всичко се изразяваше в прималяване, напрежение, топка в гърлото, напрегнатост като все едно си се стреснал много, но не отминава, изтръпване и едно странно усещане на безтегловност и сяках света около теб е някак си чужд и далеч от теб, всичко губи смисъл и едно разкъсване на противоположни усещания, паника и тези неща като вълни изпълват, отиват си и отново идват със страшна сила и пак и пак без да спират цял ден. Неспособен бях да разсъждавам правилно. Ходих много пъти на лекари: невролози, психолози, психиатри и всички казваха едно и също, че имам отключена невроза с панически атаки и трябва да се успокоя и да гледам на живота положително а аз до преди да се случи това си гледах положително и си имах амбиции и мотивации за всичко. Предписани ми бяха всякакви лечения с успокоителни, антидепресанти, витамини и др. Всички те действаха до една седмица и отново се започваше. Интересното е, че усещанията сякаш мутираха и всеки път бяха в различна комбинация и не знаех какво да очаквам и как да реагирам.
Всичко това продължава вече 3 години, като успях да започна да контролирам паническите атаки и кризи, въпреки това те понякога се промъкват и не ги овладявам. Имах всички симптоми, премаляване, изпотяване, сърцебиене, напрегнатост, уплах, страх, едно странно раздвояване на мисли и лутане като полудяване, депресия, гадене, липса на апетит, световъртеж, силно главоболие, умора, сънливост, стряскане на сън, лоши агонизиращи сънища, сънуване на щастие, плач, мъка... В момента отминаха големите кризи или са рядкост, остана само напрегнатост обикновено вечер и умаляване, липса на тонус и енергия, бързо се изморявам и комуникацията с хората ме натоварва, защото всеки си говори своите си неща и не усещам положителна енергия.
Имам проблеми с приятелката ми с която живея, тя не ме разбира въпреки, че се опитва, аз не изпитвам никакви чувства към нея, но я ценя и уважавам тя го знае и.... тук вече лични неща, но това допълнително ме травмира спомага много да изпадам в кризи. В момента съм само на Ревотрил и гледам да го пия само когато усетя, че идва кризата. Ревотрила ме успокоява-смачква и ме отпуска, но реално просто съм дрогиран и проблема си остава да следващия ден. Понякога целия ден съм напрегнат и трудно подреждам задачите си за деня и мисля.
Уморих се от това си състояние и не знам вече какво да правя!!! Трудно ставам и трудно взимам решения, трудно тръгвам на работа и най лесните неща ми се виждат адски сложни и отговорни!!!
Въпреки всичко се справям някак и само аз си знам как и колко успявам, никой не те разбира и няма как освен ако не го преживява като теб. Психиатрите при които ходих не ме взимат на сериозно и никой не приема лично задачата да ми помогне, заедно да се справям с проблема. Ако отида, дават ми лекарства и до там, няма разговор, няма обяснение за болестта, няма лично отношение да се обадят, да те попитат как си днес, искаш ли да дойдеш да се видим и да поговорим ако не си добре, въпреки, че си плащах пт 40-50 лв. и то само да ми предпише поредното лекарство. Запознати са с болестта, но тя освен лекарство се нуждае от това някой да застане до теб и да те подкрепя, защото никой дори приятели и роднини не могат да го разберат и единственото което ти казват е да се стегнеш а то не упира до това само да се стегнеш, то е нещо което идва от нищото необяснимо, агонизираш докато отмине и това е.....
Ако има хора с подобни проблеми няма да е лошо да се виждаме и да си споделяме?!?!?
Един път седмично да излизаме някъде като приятели и да се подкрепяме и споделяме какво изживяваме и какви са ни проблемите. От това има нижда това заболяване или състояние... подкрепа, разбиране и споделяне, но с човек който не го преживява няма как да разговаря с теб за това адекватно!
Пишете ако сте съгласни с мен и да се съберем повече хора и да си направим среща!??!?
