Първата година ми беше ад, втората по-добре, сега третата още по-лесно.
Друго си е да ме разбират за какво говоря, да ме слушат, както и аз да знам какво искат.
и аз съм на това мнение, колкото повече растат, толкова по-лесно става....моите още не говорят, но правят опити с някои думички.. Първата съзнателно избрана самостоятелно произнесена дума на сина ми е... кола.. Какво ли му е октановото число в кръвта се чудя.. Дъщеря ми се ограничи в кратко изречение - Пипи ам ам (Пипи е едното ни кученце и се хранеше). Общо взето, другите им думички са кратки - бай-бай, чао-чао, в момента се учим на здравей, успех още няма... И така. Своенравни чада имам. В момента проблема ми е скачането от диваните, ама просто трябва да свиквам и да се моля да не се наранят..На ясла няма да ги пускам, момченцето ми е с таласемия минор и занижен имунитет като следствие.. След една пневмония и един бронхоспазъм съответно в началото и края на миналата зима прецених, че ще се гледаме у дома докато можем. Изтича ми майчинството, мисля да си пусна де що отпуски имам и после ще ме съкратят, та на борсата ще се регистрирам евентуално... Да са ми живи и здрави децата, все ще се оправим някак си.