Обичам те ?!

Аз никога не го казвам механично, без наистина да го усетя. Няма смисъл в това. И това не е дума а нещо по различно за мен. Минавали са месеци преди да го кажа за първи път на жена, а понякога по-бързо. Последния път го казах по бързо, защото жената ме плени по силно. Изпитах го към нея и тя към мен, но после се усъмни в това. И никога няма да кажа ей така тази дума, дори и тук в поста Но когато го усетиш ще разбереш.

 

   Казвам го постоянно на детето си. Всеки път когато я видя или я чуя. И тя ми го казва, но е малка и дано знае какво означава това.

В живота си точно три пъти съм произнесъл тази дума  ... последният път я казах преди повече от 20 години.. но и държи влага и до днес!!! 
По скоро показвам обичта си.. думите в повечето случаи са излишни.. пък и мълчанието е злато!!! 

И моите се броят на едната ръка , като иключим семейството,на което всеки ден трябва да се казва,за да не стане късно,тази тема донякъде е провокирана от това,че като почина майка ми,аз бях дете и не можах да й го кажа,излезнах навън и после беше късно ...

Искрено съжалявам за загубата.. макар и да не си и казала колко я обичаш и какво изпитваш.. тя го е знаела със сигурност че я обичаш.
И моите деца не казват че ни обичат .. но то се вижда в очите им.. на лицата им е изписано!!! 
Така че съм спокоен в това отношение.. както казах, думите често са излишни!!!   

Благодаря!
Дано е така.
А за децата със сигурност знам,те поне са искрени и невинни винаги.

Е тва е било приказка!!!

Ех Дев.. то ако само думите вършеха работа добре.. но жените си виждат и знаят по добре от нас.. жалко е че често бъркат любовта с нещо съвсем друго.. особено пък със секса.. пък откажеш ли и га тя е на кеф, почва да ти разправя че вече те мрази.. дори се чуди защо изобщо те е "обичала".. некои певачки даже ги опяват колко ги мразят.. сложен е женският разум батка!!! 
Но пък и доста от тях са прекалено доверчиви.. виждаш кви любвеобвилни теми пускат. 

Последното изречение точно за кой се отнася?

Абсолютно не касае теб.. форума е мамински.. ако погледнеш темите в СО.. ще откриеш такива находки, че просто думи нямам.
Бих ти цитирал поне 10 подобни.. но ще съсипя хубавата ти тема. 
Темите за обич, любов, секс и пари.. тук се радват на особено внимание.. за толкоз години на какви ли не бисери съм попадал!!! 
Сори за спама!!! 

Хич даже не го казвам лесно.Трябваха ми около 2 години да го осъзная и 5,за да го кажа на любимия мъж.На родителите не го казвам и се чувствах много виновна,когато баща ми почина,че не му го казах,но вината,която чувствах е свързана най-вече с една конкретна случка от последните му дни...

Разбирам,и аз имах такава конкретна случка с  майка ми
Трудно се изричат тези думи,но трябва да е по-често,за да не става късно

хм... Сериозна тема, поне за мен...
Аз на моите родители не им казвам, защото не съм сигурна в чувствата ми към тях...  
На човека до мен му го казвам винаги, когато искам без да очаквам същия отговор. И той така. И двамата се радваме да го чуем.
В старите ми връзки мног съм внимавала какво говоря, защото не съм била сигурна в любовта.
Сега смятам, че чувствата трябва да се показват, изказват, дори и ако след 2 месеца вече не са същите, момента *сега* е важен.
Преди 2 години казах на един смъртно болен човек, че го обичам, той се влюби в мен, а моите чувства не бяха такива. За мен *обичам те* към него беше по-скоро *ценя те*. Е, лошо бях разбрана и сега се отдалечихме един от друг, което е жалко, но от друга страна е добре, защото човека е малко злобен...

Да,темата е сериозна и нужна.
Понякога обичам те наистина се използва в случая,както ти каза "ценя те",но всеки човек е различен и го приема,както реши за добре.
За злобата,може много да се говори,за смъртта също.
Аз бях на 8 майка ми като почина,после дълго време не осъзнавах какво точно се е случило,мислех,че е отишла някъде и ще се върне...моите племенници примерно,веднага биха разбрали какво е станало,но всяко ново поколение е по-добро от предходното ...

Дано,че и на моята го казвам и аз и тя на мен 

Само когато наистина е така, а това не се случва често, поне при мен.

На детето - да.
На бившия...с години исках да го чуя от него, но ми се струва, че не беше такъв човек, не си изказваше чувствата, макар да знам, че ме обичаше. Та...аз го казвах, един - два пъти...нямаше отговор и спрях.
Мисля, че трудно ще го кажа на някой, предвид факта, че за мене тези думи са ужасно сериозни. Никога вече няма първа да го кажа на някой
Случвало ми се е да ми го кажат, а на мене да ми стане смешно...някак свещени са тези думи и казани просто ей така, нямат никаква тежест.

Има и такива хора,които таят в себе си,просто така се чувстват нещо като защитени,не знам,и аз бях така,но реших,че е по-добре да се говори,пък ако отвърнат със същото - добре,ако ли пък не ,здраве да е 

Вчера една колежка ми каза, че ме обича.....да се притеснявам ли? 

Никога не съм ги казвала механично, а само, когато така ги усещам.
Смятям, че повечето от нас, наистина търсят да дадат и получат обич, но има единици- не зная как точно да ги нарека, за които чувствата по принцип не са от значение.
Що се отнася до болката, когато обичта е споделена, то тя не би трябвало да носи болка, а удовлетвореност.
По-скоро, когато е несподелена да носи отрицателни емоции.
И аз съм на мнение, че за тези неща трябва да се говори, да са открити, защото двама интровертни типа рискуват да се разминат, макар и  двамата да изпитват чувства един към друг.  

А такаа.. нали знаеш Мъсти.. нищо човешко не ни е чуждо.. така че внимавай!!! 

На мен лично споделената любов ми носи болка. Болка, от страх да не загубя човека. И тъга, защото един ден ще си отидем оттук и както е казано в едно стихче *след 10 000 години нали ще е все едно дали те е боляло, прашинка малка....* /нещо такова беше/

И аз изпитвам такъв вид страх от загуба,изгубих доста хора за последните 13 години - чичо ми след 13 дни майка ми,дядо,баба,баща ми за малко.
Просто хората до нас,трябва да знаят,че и ние сме до тях и ги обичаме.

Да, но може/най-вероятно/ и да не го загубиш, и тогава притесненията ти ще са били напразни.
Друг е въпросът, ако човек има реални основания да мисли така, но тогава пък за каква взаимност на обичта може да иде реч?
А що се отнася за това, че някой ден ще си отидем оттук/вероятно имаш предвид, че сме `смъртни` /: дай Боже всекиму да доживее до дълбока старост с любимите хора /половинка и деца/,  и  тогава нЯЯЯкога и да си отиде  ще е с чувството на удовлетвореност, че не е живял напразно, и е оставил една следа след себе си, в лицето на детето/а/, плод/ве/ точно на тази обич.

Малко по-ведро и оптимистично!    

Аз съм израстнала в семейство, в което тия думи не летят просто ей така във въздуха, с други думи - рядко се изказваха.
За 38 години брак на мама и тате, чувала съм 1 или 2 пъти да си обменят думите "обичам те". Но пък в целия ми дом практиката на тези думи си личи във всичко, то се е прехвърлило и на взаимоотношенията между нас, децата.
И аз съм на мнение, че обичта не е словесна величина, и изказването на думите не е мерило за това колко обичаш някого... на мъжа ми казвам че го обичам, особено в трудни моменти. Но не ни е ежедневие, не е заменило "лека нощ" (казвам го, защото има хора, които така го употребяват). Той пък от своя страна, може би като повечето мъже, рядко го казва, но пък обича да го показва.
Не мисля, че има "правилно" становище по въпроса колко често да се казват тези думи. По-скоро си мисля, че всеки трябва да улови нуждата на отсрещния от тях и да прецени кога и как да показва обичта си. За едни самото казване на дучиките "Обичам те" си е голямо откровение само по себе си. За други делата стоят на първо място.

Съгласявам се напълно 

Казвам го само на дъщеря ми и то май не достатъчно често.В групата и има едно момченце,което всеки път казва на майка си колко я обича.Детето чува и копира,та ми го казва и на мен.И тогава май се случва да и кажа.На ММ не съм му го казвала повече от 5-6г.На майка ми никога,но и тя на мен никога не ми е казвала,чеме обича.За 25г нито веднъж

Механично никога не съм изказвала тези думи на никой. Ако се обръщам с тях към половинката, то в миг, в който съм почувствала нужда да ги кажа, изпитвайки ги с цялото си сърце. На децата си го казвам всеки ден, но това не значи, че е механично. Знам, че знаят, че ги обичам, защото съм им майка, но ми е приятно да го казвам, а на тях им е приятно да го чуват всекидневно.

Да 
Така е дечицата наистина им е приятно,аз за моята не знам дали много разбира още,но казва като я попиташ : " Колко ме обичаш?
и тя две хиляда

обичам себе си с годините все повече
 
Често го казвам на  малкото дете /7год/ - той е такъв изкусител...

ММ и големия син...нямат нужда от моята любов, а от подкрепата ми... /тях двамата горе долу ги обичам от 20 години... и са на един акъл вече.../

Хехе,всеки има нужда от обич.
20 години,да видим аз кога ще навъртя толкова стаж по обичане 

Не су спомням да съм изричала тези думи механично, колкото и често да е било. Тези думи, казани без да ти излезнат от душичката не значат нищо, едва ли и звучат истински!

Съгласявам се 

Току-що прочетох това -
Момиченцето: Обичаш ли ме?
Момченцето: Да!
Момиченцето: Ама като възрастните ли?
Момченцето: Не, аз те обичам истински .. !! ♥
Какво мислите?

Мойта днеска ме гушка цял ден. Наистина обичат истински и няма да те излъжат. Направо ме разтопи.

Да,и аз за децата така знам 

Възможно е момченцето да е било свидетел на лъжливи обяснения в Обич, и да се разграничава.

Да,възможно е,според мен включва и това,че детската любов е най-чиста и искрена,неопетнена с нищо 

Така е! Децата са искрени и неподправени!

Да,ангелчета  като ти кажат "Обичам те" , направо се разтапяш.

Понякога тези думи когато са казвани често се превръщат в  обещание....сигурност..Аз без тези думи не заспивам. И всеки път когато аз ги казвам на моя любим, виждам че той наистина се радва и се чувства обичан. 

Много е красиво това,което описваш 


Вижте на какво попаднах -
Една много красива поговорка гласи: "Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш, без да губиш нищо в замяна..

Тази поговорка сигурно е много красива, но не ми звучи правдоподобна. Аз знам защо обичам мъжа си-да, възхищавам се на ума му, привлечена съм от красотата му, обичам душата му. И не виждам защо възхищението и привличането трябва да се разграничават от обичта. Не бях заинтересована от финансите му, защото нямаше особено много. Сега има повече, но ги има защото се труди, а се труди, защото е целеустремен, а е такъв, защото е интелигентен. Тази съвкупност от качества го прави уникален мъж за мен, който обичам с цялата си душа.

 

А тези,които обичаме,но не можем да им го кажем,понеже вече не са сред нас,това е една от ужасните болки на света,която не може да се излекува,колкото и време да минава,макар да казват,че то лекува...

За това няма лек... 

Ето така мисля.. 



Мдаа.. детската обич е чиста и неподправена.. докато един хубав ден някоя ти каже..- Обичам те по детски. 
Трудно е да се повярва.. особено кат си преживял няколко подобни.. върви че вярвай после!!! 

Соте, знаеш ли, има логика в/у интерпретацията ти на думите в червено. 

  В моето семейство тези думи се използват често.

Така и трябва според мен 

Да Сурела.. някои от малки така разбират обичта!!! 

Too bad ,но всеки си има глава на раменете!

Да. Често си казваме "Обичам те " и в нашето семейство, помежду си.И според мен така трябва да е. Нали докато човекът е до нас, докато сме живи, докато сме заедно трябва да изричаме тези думи.

После... после кой ще чуе...?

Едно от нещата, с които се гордея в живота си, е, че научих майка си, брат си и най-добрите си приятели да ми го казват. Никога няма да забравя втрещената физиономия на майка ми, когато ѝ казах, че я обичам. А на приятелите ми доста им се хареса идеята да показваме привързаността си чрез тези думи. Признавам си, че въпреки че виждам колко любов ми дава определен човек, все пак ми е много приятно да го чуя

Аз също доста трудно казвам първото *Обичам те*, мъжът ми дори се беше притеснил, защото той ми го каза, а аз на него месеци по-късно му признах. Сега си го казваме колкото е възможно по-често, за собствено удоволствие - не виждам лошо в това. Разбира се, факта че си го казваме, не значи, че сме спрели да правим малки жестове, с които да си го докажем. Хубаво е да чуеш думите, а когато те са придружени с действия е още по-магично!

Понякога е нужно да се казват и по-често.


Когато аз казвам обичам те е защото го чувствам, но когато е отговор на мъжкото такова ми е като задължение.

И аз казвам думите,когато ги чувствам,напоследък ги казвам на ум,мислейки за майка си

В моето семейство тази дума сякаш не съществува. На майка си един път и го написах на картичка. Не мога да го кажа...спира ми в гърлото думата, незнам каква е причината. Преди много години го казах доста лесно на една голяма любов. Съдбата обаче ни раздели. След това се случи така, че загубих любимия си без да съм казала, че го обичам. Може би това е единственото нещо, за което съжалявам. Надявам се да го е знаел. Тогава си обещах, че няма да позволя това да се случи отново. Вече се уча и го казвам тогава, когато го почувствам. Но явно имам още да уча, защото ми е трудно да го кажа, а го чувствам....В заключение бих казала, че ще възпитам децата си да го показват и казват, тогава когато го почувстват.

имала съм връзки в миналото, когато са ми го казвали осмислено, но са искали и съответния отговор - тогава е било механични

сега с настоящата съм го казвала - няколко пъти - отново след заявявае ан отсрещната страна, но е било с желание

и въпреки, че не го изричам - то всеки ден прозира в малките и по-големи жестове, компромиси, закачки

бих казала - ежедневно го изказвам - невербално и искрено   

Не виждам смисъл да кажеш "ОБИЧАМ ТЕ", а да не е така. Рано или късно се усеща. Обичам да ми го казват, и показват, и доказват, и да го усещам. Обичам и да правя същото. 

  Соте, 
да пререфразирам малко "мълчанието е злато" с "многото приказки са бедност"... 
и да ... държа да ми се показва, както и аз я показвам....
думите идват и отлитат....

Да,думите идват и отлитат,колко точно казано

Има ли нещо по-хубаво от любовта?
Споделена.....истинска!
Аз лично всеки ден казвам Обичам те на моята половинка.
И не е механично,просто го чувствам .Прекрасно е да обичаш и да си обичан.
За някои хора това са просто думи ,но е толкова хубаво да чуеш любимия човек да ги произнася и да знаеш, че са истина.Да ,действията също са важни ,но според мен всеки човек се нуждае понякога  просто да чуе ОБИЧАМ ТЕ!

Любовта е прекрасно чувство, но само ако е споделена, иначе боли много изпитвал съм го

Според мен не колко често, а на колко хора казваме "Обичам те" може да обезцени думата. Не вярвам на жени, които се влюбват и казват, че обичат някого през 3 месеца. Но ми е странно да имаш чувства, а да не ги изкажеш. Идва ми всеки ден, по няколко пъти, спонтанно, чувам гласа си след като съм го казала. Така ми харесва.
Колкото до неинтимните отношения, само на най-близките си приятели, може би две момичета съм го казвала рез живота си. На родителите си и семейството си - не, но при тях това е норма. Не предразполагат. Предполагам, че и те смятат, че "действията за достатъчни". Като бях дете чувах - нали те храним, обличаме, грижим се за теб, какви са тези въпроси, естествено, че те обичаме. Явно децата имат нужда да го чуват. А аз им вярвам

Ideal4o,Estlar , прави сте

Аз па вече се чудя,освен детето дали изобщо мога да обичам някой друг...

На сина ми и на мъжа ми им го казвам всеки ден! Понякога по 2-3 пъти, друг път по 200 . Но аз съм много емоционална и когато ми напира някакво чувство не мога да си го крия за мен си.

В детството ми много са ми липсвали тези думички и сега си наваксвам! На малкия, дори когато много ме ядосва, пак му казвам колко много го обичам и че той е всичко за мен!

Но думите винаги трябва да са подкрепени с действия.

Досега не се намесвах в темата, защото повода за нея е тъжен...
Но сега, когато тя пое в малко по-различна посока, мога да кажа, че винаги -  почти ежедневно намирам време и начини да кажа на най-близките си, че ги обичам... Това според мен е страшно важно ... да знаят, че са обичани, ценни и единствени за мен... Когато човек знае, че е обичан... е толкова различно...  

много рядко си го казваме ,но за сметка на това чуствам ,че е искренно

всеки ден по няколко десетки пъти го казвам -дори и на приятелки идва ми отвътре,не мисля че да го кажеш на близките си ако наистина го чувстваш ще остане незабелязано от отсрещната срана

Тази вечер най сетне от 2 години видях онази мечтана усмивка когато го кажеш на някого и го погалиш нежно по косата. Тази усмивка е нещо уникално. Беше от детето, защото е при мен по често от преди. Но все пак усмивката беше същата онази за която си мечтаех.

колко мило само

Имам двама мъже в живота си в момента, на които съм способна да го кажа защото го чувствам.
На сина си го казвам всеки ден.  Няма нищо по - хубаво отговора му.
На мъжа си го казвам и показвам. Не е нито механично, нито поради някаква си причина. Обичам го и това е.  Ако до сега ми е било чуждо и непонятно да го правя, то вече не е.
И най -хубавото от всичко е, че се събуждам до единия и след това събуждам другия в детската 
ь

Обичам те казвам всеки ден минимум по 10 пъти на половинката до мен, мога да го правя и всяка минута- идва ми отвътре и искам да го правя 

Скоро не съм го казвала.Защо ли ми е толкова трудно това?

Ако има на кого да го кажеш искрено и имаш желание/ нужда да го направиш - тренирай. Започни с едно "Обичам те" за добро утро и едно "обичам те" за лека нощ. След това може да започнеш да го правиш когато излизаш/ той (тя) излиза.

Винаги, когато говоря с милото по телефона, завършвам с "Чао, обичам те!"

Hailie,да и така става Просто аз съм свикнала да не показвам чувствата си,чувствам се слаба като го правя.А не трябва.

Когато го правиш по-често ще видиш, че няма нищо лошо в това. И на мен ми отне много, много време да започна да го правя. Сега съм щастлива, че се "научих" да казвам "обичам те".

Аз го казвам на мъжа ми...родителите си ги обичам(по някакъв странен нетърпим начин  ), но не съм научена да им го казвам.Никога,когато сме били смейество майка ми не е казвала на баща ми,че го обича,нито на нас...казвала го е на шега примерно,като иска нещо-" Маме,нали знаеш колко те обичам..." .Баща ми е по-откровен,той ми е казвал,че ме обича,казвал е преди на майка ми..дори сега като са разведени,той си я обича и понякога и го казва.Но аз на него не му казвам,защото..малко не се разбираме,твърде еднакви сме,той е бил много строг към мен и все сме на нож..не мога да се отпусна и да му показвам чувства.Въпреки,че много,много го обичам.Майка ми винаги ми е била близка,приятелка,но ме дразни доста...баща ми някак е бил по-родител от нея и от известно време ми е много мило за него и се старая непряко да му показвам,че го обичам,макар да ме е срам да му кажа думите в очите.
 
Иначе на моя мъж му казвам всекидневно...имам нужда ако щете всяка секунда да му казвам.Винаги съм обичала да казвам тези думи,едва съм се стърпявала в началото на връзките си.Но не е просто така..винаги съм го чувствала.Моят мъж е по-пестелив на думи,все се опъва...да не би случайно да си прекрачи мъжката гордост,да не би да изглежда слаб.Затова имаме малко пререкания,но знам,че ме обича...пък аз ще казвам и за двамата.
 
Мисля,че освен действията и думите са важни.Някои казват,че няма нужда от тези две думи,важното е да се показва.Не съм съгласна...и двете са много важни,защото както ежедневната грижа и уважение показват нещо,така момента,когато го кажеш,погледнеш в очите и целунеш..незаменим е и честно казано не бих издържала 20 години без нито един такъв момент,колкото и да ме уважават и да се грижат за мен.

Срам те е да кажеш на баща си,че го обичаш?Хора кво ви става?

Нормални неща ни стават  Когато не учиш детето си да показва чувства, не му показваш, че е нормално да кажеш всеки ден обичам те...човек се притеснява да изказва чувствата си пред теб.
Мисля,че е съвсем нормално за такава ситуация. Никой не казва,че по принцип е нормално.

Често способността да показваш чувствата си не е въпрос на възпитание, дадено от родителите, а лична душевност и лична потребност.

Аз съм от хората, които имат нужда и да чуват тези думи, и да им бъдат доказвани.
Но имах познат за когото думите "Обичам те" бяха лиготии, а в същото време изискваше доказателство за тези чувства.
Има пък хора, които нито държат да чуват, че ги обичаш, нито да им показваш обич. Важно за тях е да им се подчиняваш и да служиш безотказно на интересите им.


Една от причините, поради които някой се страхува да говори за обичта си може да е страх, че ще бъде отхвърлен.

Добре,че го има тва детство,та да крием всичките си проблеми в него..
п.п.Децата не порастват ли?Не стават ли големи хора притежаващи собствени възгледи и възприятия?Все си мисля,че един модел(особено възприет и осъзнат като погрешен)винаги може да бъде разграден..Каво значи"не са ме възпитавали да изразявам любовта си"...Е,и?Ти още ли караш на автопилот следвайки маршрута на мама и тати?Ми родителя като не може,кажи му го ти..Само така се излиза от омагьосания кръг...

При нас е много странно-баща ми е изключително осакатен емоционално от баба ми и му е ужасно трудно да показва чувствата си.Оттам и на нас към него,защото когато се опитаме,той ни отговаря "Абе вие луди ли сте" а и иначе показва,че ни обича.
Майка ми обратно-тя е изключително любвеобвилен и екпресивен човек и винаги ни прегръща,целува.Нещо,което баща ми никога не е направил.
Оттам на мен винаги ми е било трудно да си покажа чувствата и когато моят приятел ми каза,че ме обича(вярно,една седмица по-късно след като бяхме ''тръгнали" и това също изигра роля)  гледах като гръмната и въобще не отговорих и ми трябваше около месец само да го приема.Но ето вече сме 9 месеца заедно.

 На дъщеря си го казвам всеки ден и наистина... няма нищо по-красиво от отговора! На 3 мъже съм го казвала-на бившия ми мъж (2 пъти) и на приятеля ми веднъж. Но първи беше един мачо от гимназията, който ми отвърна с ''благодаря''... Тогава станах човек!

Само на един мъж съм казвала "обичам те" - въобоще това с говоренето ми е много трудно.
Предпочитам да покажа. Не говоря за чувствата си , а ги показвам. Не обичам и да ми го повтарят като мантра, защото се чувствам някак задължена да кажа нещо, пък не ми идва нищо да отговоря. Мъжа ми по се отпуска от мен, в тази насока, докато аз съм гОлЕмо дърво.
Децата ми са друга тема, там нещата стоят по друг начин.

Думата Обичам те има стойност когато излиза от сърцето спонтанно когато човека на който се казва Обичам те е стойностен и важен и значим в живота за изричащия тази дума.Обичам те не е дума която се казва като Здравей например а за да се каже Обичам те то трябва да е истина а не фалшиво защото Обичам те не е детска игра а става въпрос за отношения между двама души и за вземане на решения.

Не е винаги до възпитание. Моите родители са много любвеобилни, постоянно чувам "Обичам те" от тях от малка, винаги съм се радвала на много грижи и внимение от тяхна страна. Но ето, че аз съм доста въздържана и пестелива в израза на емоциите си. Понякога е и до характер.
Казвам постоянно на дъщеря си, че я обичам. Но на друг ми е трудно. На нашите им отговарям "И аз". А ги обичам безкрайно и тях.
Малко мъж си падам в това отношение. Съответно и от мъж не се впечатлявам, ако ми ги зареди такива любовни. Гледам как се държи, какво е отношението му към мен. Едно "Обичам те" не означава нищо, ако не е изпълнено с адекватно поведение и отношение.
Иначе като по-малка много държах на този вербален израз от мъж, сега вече съзрях и знам, че това изобщо не е толкова значимо, колкото изглежда.

Зависи, не винаги е само думи. Но не винаги се оценява когато е истинско.