Аз на моите родители не им казвам, защото не съм сигурна в чувствата ми към тях...
На човека до мен му го казвам винаги, когато искам без да очаквам същия отговор. И той така. И двамата се радваме да го чуем.
В старите ми връзки мног съм внимавала какво говоря, защото не съм била сигурна в любовта.
Сега смятам, че чувствата трябва да се показват, изказват, дори и ако след 2 месеца вече не са същите, момента *сега* е важен.
Преди 2 години казах на един смъртно болен човек, че го обичам, той се влюби в мен, а моите чувства не бяха такива. За мен *обичам те* към него беше по-скоро *ценя те*. Е, лошо бях разбрана и сега се отдалечихме един от друг, което е жалко, но от друга страна е добре, защото човека е малко злобен...
Понякога обичам те наистина се използва в случая,както ти каза "ценя те",но всеки човек е различен и го приема,както реши за добре.
За злобата,може много да се говори,за смъртта също.
Аз бях на 8 майка ми като почина,после дълго време не осъзнавах какво точно се е случило,мислех,че е отишла някъде и ще се върне...моите племенници примерно,веднага биха разбрали какво е станало,но всяко ново поколение е по-добро от предходното ...