КЛУБ "Чакащи - 40+"

Дами влизате в излишен спор, докато някои печели пари на ваш гръб. Истината е , че системата позволява да се изнасят деца в чужбина , както и да се правят фалшиви припознавания-без ДНК тест . Вярвайте ми няма пълно щастие. Някъде по темите четох, че семейство осиновило с много протекции , връзки и пари се е сблъскало с тежък здравословен проблем на детето-аутизъм.Уви не всичко е пари.
Ще е хубаво и приемните родители и осиновителите да започнат работят в една посока.

Здравейте, за да не спамя повече темата ще напиша следното: кандидат-осиновител съм, на 40+ и не ме интересува детето дали ще е от дом или от ПР.Искам да съм майка и нямам претенции за произхода на детето, не претендирам също така, че имам философски познания около темата, но съм изчела достатъчно от миналите по този път Мами във форума /осиновителки/ и зная,че ако имам нужда и занапред, те ще ми помагат със съвети.  Искам да съм Майка,каквато е била моята, а не майка на заплата и договор.Така разбирам значението на думата Майка.Незная къде на децата им е по-добре: в дом или в ПС, но зная,че ако някой иска да отгледа дете не е нужно да кандидатства за ПР, и след това да не може да се раздели с детето, а да подаде документи за осиновяване.Ако всички ПР са толкова добри, защо направо не осиновят дечицата.Що се отнася за тези деца, които само се отглеждат, а нямат отказ от БР, то тогава може и да е по-добре при приемен родител.Всеки е в правото си да изкаже мнение и аз го правя.Всеки да преценява за себе си с какво може да се справя, но не ми е приятно, предполагам и на другите Майки във форума, да ни се обяснява постоянно колко са прави ПР.Ами станете истински родители тогава.Приключвам да пиша по тази тема вече.

Няма нужда от такова противопоставяне на приемни родители и осиновители. Още по-малко е разумно да се вменяват едни или други характеристики (има или не чувство за хумор, лицемерие) на едните или другите. Всеки човек си е една вселена, с предистория, нагласа към живота, трудности с които се справя, натрупани комплекси и предимства и т.н. Всичко това го прави уникален като родител. Същото се отнася и за децата. Съвсем не всички са преживели насилие, мизерия и т.н. в биологичните си семейства. Съгласна съм, че приемните родители са значими хора по пътя към намирането на истинското семейство, но чак пък да намрази осиновителите си че не поддържат връзка с тях е доста пресилено.

Приемните родители и осиновителите са два съвсем различни начина за осигуряване на закрила и семейство за деца останали без родителски грижи в рамките на биологичното си семейство. Отделните случаи са различни и затова различен трябва да бъде и подходът. За децата, които имат връзка с биологичното си семейство или с част от него, но роднините им не могат да се грижат за тях по обективни причини е подходящо дългосрочното отглеждане в приемно семейство с цел хем да растат в семейство, хем да не губят връзка с корените си.

За децата, които са изтръгнати с корен от биологичното си семейство (моите са изоставени в родилния дом и за едното 2 години, а за другото 1 г. и 4 месеца никой биологичен роднина не е попитал живи ли са) е по-подходящо да бъдат осиновени с цел да се вкоренят на нова почва и да имат истинско семейство с всички последици (пълни родителски права, наследяване). Това не изключва срещи с биологични роднини и евентуално с приемни семейства обгрижвали детето, но докато е непълнолетно при обстоятелства и на възраст, когато родителите му преценят че трябва да се случи. Дългосрочно отглеждане без осиновяване на такива деца в приемно семейство върви с постоянната несигурност че ако нещо се случи ще бъдат преместени в друго семейство, несигурност докога ще живеят в този дом, в който може и да се чувстват като у дома, но на практика това не е така. За най-обикновено излизане в чужбина приемните деца трябва да търсят позволение, както и приемните родители.

Няма нужда и толкова да скачаме срещу осиновяванията в чужбина. Познавам много българи, които осиновяват деца и трайно се установяват да живеят в чужбина. Е, вярно има нюанс разлика, но в крайна сметка най-важното е да се намери здрава почва за детето, където то да пусне нови корени и да се чувства добре.

Не мога да се отърва от съмнението,че много деца подходящи за бг осиновители заминават в чужбина, при осиновители чужденци. Все още не ми става ясно каква документация се събира за трите отказа,необходими за да впишат детето в международния регистър.  Ако някой знае нека ме обори.

Инера, и аз изчетох няколко пъти постинга Ви и всъщност не разбрах, за децата ли Ви е болно или за справянето с демографската криза? Не схванах също, по коя линия Германия трябва да ни дава германчета и Иалия - италианчета? И след като боравите така добре със статистиките, знаете ли, колко деца от РОМСКИ произход намират семейство в споменатите от Вас държави? А какъв е броя на малчуганите със синдром на Даун, с ДЦП , с аутизъм и др., които заминават за Америка?
"Всички умни, здрави и красиви българчета"?! Не подхожда на професията Ви (на приемен родител) да делите така децата на първо и второ качество!! Излишно роптаете и във връзка с възрастта – предполагам сте наясно, че ако българските осиновители са пожелали дете от 0 до 5 години, няма как да се разглеждат кандидатурите им за деца над тази възраст, пък макар и най-образованите и културни фотомодели да са те. А ако приемни семейства гледат едно дете с години, то Вие знаете, че преди детето да замине за ужасната чужбина, най-напред се пита приемното семейство, дали иска да го осинови.  Но колко от приемните родители се решават да осиновят гледаното от тях дете и така да възпрепятстват лошия кармичен път на детето? Аз дори в тази връзка чух от приемни родители израза (казан на осиновителите преди осиновяване): "Социалните имаха НАГЛОСТТА да ни попитат, дали искаме да осиновим детето". Ами за какво си говорим, тогава? Не може и тако и вако. 

Инера, захващайки се с приемната грижа Вие сте наясно, че сте "на работа" - това са Ви подчертавали през цялото време и не само в периода на обучението, през което преминавате. Разясняват Ви се видовете приемна грижа, като ПРЕДВАРИТЕЛНО Ви е известно, че не може да Ви се гарантира дългосрочна такава. Въпреки това Вие доброволно и най-вече обмислено избирате рлоята, която поемате. И аз, също като Вас, мисля, че в краткосрочната приемна грижа има нещо много сбъркано, но за огромно съжаление законите у нас са такива, че няма как да се осинови едно бебе още от родилния дом. И все пак Вие напълно информирано сте избрали да упражнявате тази професия. Да, Вие упражнявате една професия, получавате възнаграждение за труда си и мястото Ви в живота на приемното дете може да се окаже доста мимолетно, като бъдещите Ви отношения с него далече не са "по подразбиране" и задължителни. Човек може да си спомня или не мястото, където е живял в зависимост от качеството на изградените връзки.. Вие не се сродявате с приемното си дете, просто осигурявате дом и грижи и нито сте бабата, при която внучето да ходи летата на гости, нито сте свекървата, която да съветва снаха си в грижите за детето. И няма "първа – втора – трета майка"! Има една жена, която е родила детето (то може да я нарича както реши) и друга, която е избрала да му се посвети без условности, да му бъде майка без условности, да му даде име, да го направи свое родно дете и член на семейството, дарявайки го не само с любов, но и с постоянство и сигурност, независимо от всичко. Да, детето вероятно ще търси корените си, но приемното семейство НЕ Е корена, нито е ПЪРВОТО значимо семейство, защото първа значима връзка всъщност е биологичната! А отношенията с приемното семейство могат да бъдат разнообразни – от много определящи и значими до нещо повърхностно.

Инера , "три майки" наистина е доста объркващаза детето концепция и аз си признавам, че ако приемните родители настояваха на нея, аз също бих ограничила контакта с тях. В допълнение бих била скептична ако чуя, че съм "грабнала детето като плюшена играчка". В крайна сметка доверието се гради с взаимност и ако ПР демонстрират такова пренебрежение, няма как да отвърна с отворено и позитивно отношение….  Най-много да си помисля, че ПР се притесняват за "плюшената си играчка", която е източник на доход...

Ох! Има нещо много сбъркано в (краткотрайната) приемна грижа!! 

Имам въпрос към приемните родители:

След като излезе заповед за настаняване на детето при вас, ако е вписано в списъците за осиновяване, от кой момент се предлага на осиновители? Има ли определен период (месец, 6 м., година), в които детето е настанено при приемните родители и след това се предлага на осиновители или няма такъв период?

Благодаря предварително за отговорите!

Оспамихме темата "Чакащи 40+" със размисли и страсти за приемната грижа. Но това ни касае всички нас и разсъжденията на тази тема са полезни.

Чудих се дали да пиша и да споделя мнението си. Винаги съм се възхищавала на приемните майки. Но Инера в случая ме същиса. Ако не бях чела предишни нейни постове, бих решила, че е поредното тролче....
Какви са тия 2-3 майки, какви са тия "плюшени играчки" за какво изтръгване от "любимите родители" говориш?  Не знам, но моето дете има само една майка - и това съм АЗ, другата жена я е родила, персонала в институцията са детегледачки (тя не е била в приемно семейство, но ако беше, щеше да е същото. Просто ПМ е една по-всеотдайна жена, която отглежда детето). Да, всички сме хора и имаме сърца, и сигурно ПР много ги боли при раздялата, но както каза и Чандра - съвсем съзнателно сте поели ангажиментите по приемната грижа. Просто не ни вменявайте на нас, осиновителите, ролята на лошия персонаж в тази история.

Съвсем отделен е въпроса, че системата ни на приемна грижа в страната доста куца. Преди ПР бяха малко, сега се предприе офанзива и масово се наемат ППР (в много от случаите са далече от същината на приемните родители) Но аз вярвам в добрите хора и добрите приемни родители. И повярвайте ми момичета, ПМ е много по-добра алтернатива от т.н. "дом". Малката я взехме на 1.5 г. тогава тежеше 8600 и беше само 70 см. висока, едвам ходеше, изговаряше прости двусрични думички. В деня преди делото, останах да я нахраня на обяд и понеже отказваше и ми се глезеше, дойде една госпожа от персонала и ми каза "не така бе", грабна купичката със супичката, хвана детето за брадичката, вдигна му главичката, като й стисна така ченето че да си отвори устата и изля в гърлото й супата, детето - какво глътне, какво се излее, дави се .... Гледката беше ужасна, не знам как не я удуших, но седмицата след делото беше най-кошмарната, като си представях какво преживява детето ми там.

Отново ще повторя, че основните проблеми се дължат на грешно написани закони, а не конкретно на лоши приемни родители или лоши осиновители.  Вие продължавате на ръсите обиди по адрес на приемните родители и не се отказвате. Чиста война си е, няма какво да се лъжем.
Значи DPP нарича гнусотия следното: "Знаете ли, че имам позната ПР на две деца и какво казва: взех ги тия двете да ги гледам, че да мога да купувам на мойто качествени дрехи и да му плащам обучението, защото съм сама и не стигат парите.Само с една дума ще се изразя: Гнусотия." А детегледачката, която наемате да ви гледа децата и на която плащате пари, за да  облича с тях собствените си дечица, пак ли е : Гнусотия ???

Форест Гъмп е написала едно много точно изречение: " За децата, които имат връзка с биологичното си семейство или с част от него, но роднините им не могат да се грижат за тях по обективни причини е подходящо дългосрочното отглеждане в приемно семейство с цел хем да растат в семейство, хем да не губят връзка с корените си." Ето това е истинска приемна грижа. Децата не губят връзка с родители, роднини, приятели и завинаги остават в приемното семейство. Това беше първоначалната идея за приемната грижа. Ако едно дете няма близки хора отива при осиновители. Ако има близки хора  отива при приемни родители. И само биологичната майка може да си го вземе обратно, ако докаже, че може да си го гледа.  При това положение приемни родители и осиновители няма да имат допирни точки.

А вместо това е истинска бъркотия и вече няма дългосрочно настаняване. Най-много 2 години  остават при ПР и заминават по направление. И предимно новородени от родилното се настаняват при ПР. Затова и много приемни родители взеха да се отказват от приемната грижа.

vanibo,  предполагам че дори и социалните няма да могат да ти отговорят на въпроса. Пример: биологична майка в родилното се подписва, че дава детето за осиновяване. Детето отива при ПР и след 4 месеца е осиновено. Друг пример: настаняват дете за 6 месеца в дом за сираци, след това отива при ПР , чака се да изминат 6 месеца и след това се предлага на чужденци. Социалните казват, че в дома за сираци било предлагано на българи, но детето казва, че не е виждало осиновители.

Имам въпрос към чакащите: Някой от вас чака ли да осинови дете, взето от държава от ЕС или от други държави?

Започнах да пиша в темата с една единствена цел:
- да се забрани осиновяването на деца, отглеждани в приемно семейство
- да се забрани осиновяването от чужденци на здрави деца от български произход

Едва ли някой от нас би имал против да осинови от чужбина, ако при подаването на документи при социалните имаше и този вариант. Децата са си деца, без значение къде са родени. Така че ако имаше международна база с деца за осиновяване, кандидат-осиновителите да имат достъп до нея и разходите и обработката на документи да се поема от социалните на съответните държави, предполагам, че доста хора биха осиновили деца от чужбина. Базата може да е аналог на тази:
http://videopassport.ru/videopassport/user_choose_region.jsp?fro … iniatirePage=true

Има информация за детето, вкл. и заболявания, има снимка, пълна информация има само за кандидат-осиновителите.

Само че докато се делим по гражданство, етнос, религия, това няма да се случи.

P.S. Не искам да предизвиквам поредния спор, че децата не са стока. Не, не са. Но в сегашната ситуация ви викат на среща, пак виждате детето и решавате дали да го вземете и срещата е стресираща и за вас, и за детето, остава съмнението дали не са скрили някое заболяване и най-вече нямате никакъв контрол над ситуацията. Може да минат 2 г. без въобще да ви се обадят за среща, дори и да нямате особени ограничения. Аргументът е, че няма достатъчно деца и има други кандидати преди вас със същите критерии, но всъщност никъде няма информация за чакащите деца и осиновители.

Напълно е възможно детето да има отказ без да е виждало осиновители. Аз съм отказвала деца без да ги видя просто защото имах няколко предложения накуп. Правили са го и много други кандидат-осиновители, които познавам.

Няма как да се забрани осиновяването на деца отглеждани в приемни семейства просто защото приемната грижа не бива да бъде само дългосрочна. Всички деца, които са изоставени но все още не са намерени осиновители за тях се нуждаят от грижи. От всичко, което съм прочела споделено от майки осиновили деца от приемни семейства и такива осиновили от дом (имам и лични впечатления) първият вариант е много по-приемлив. Сигурно е много трудно, прекланям се пред приемни майки, на които ще им се налага да се разделят често с деца, но могат да бъдат сигурни, че спестяват на тези деца много проблеми и спомагат за по-лесна адаптация в семейството на осиновителите - както на детето към него, така и на самите осиновители към детето, което няма да носи последиците от престой в институция.

"да се забрани осиновяването от чужденци на здрави деца от български произход"

Много ви моля, скъпи дами, престанете да делите децата на "здрави деца от български произход" и "други", защото "другите" са също деца, които имат същите потребности, чувствителни са и нараними. Много от тях не остават неграмотни и като прочетат за себе си колко хора ги смятат деца по-долна категория им става меко казано неприятно.  

Държавата е тази, която разделя децата на здрави и на деца с увреждания. Няма други групи. В акта за раждане на всички деца пише "български произход". За здравите си имаме достатъчно приемни родители и осиновители, но децата с увреждания няма кой да вземе. Те си остават по домовете. Затова е по-добре за тях да бъдат предлагани и на чужденци. Новите къщи от семеен тип са построени точно за деца с увреждания. И знаете ли какво казва персонала: не вярваме някой да ги вземе, досега никой не е идвал.

Форест Гъмп: "Няма как да се забрани осиновяването на деца отглеждани в приемни семейства просто защото приемната грижа не бива да бъде само дългосрочна. Всички деца, които са изоставени но все още не са намерени осиновители за тях се нуждаят от грижи." Тези деца трябва веднага да се предложат на осиновителите. Защото осиновители има, но никой не ги предлага на тях. А се губи време и средства в приемното семейство, чака се излишно докато детето се привърже към приемните родители. А това можеше да им бъде спестено. За децата, които се настаняват при мен, аз зная от самото настаняване, че ще бъдат осиновени. Просто се губи смисъл да се настаняват при ПР. А в момента дългосрочна приемна грижа изобщо няма. Стига се дори до ситуации, при които биологичната майка не разрешава децата и да отидат при приемно семейство, а предпочита да останат в защитено жилище (дом за сираци и изоставени), защото се страхува, че ще и бъдат отнети завинаги.

Инера, няма как по нашите закони, а и не бива (според мен) осиновяването да става директно от родилния дом. Има доста литература по въпроса доколко адекватна е майката непосредствено след раждането да вземе толкова важно решение. После има процедура - вписване на детето в регистрите, минаване на съвет за предлагането му на осиновители, самото предлагане, срок за делото, дело, изтичане на срока за обжалване - през всичкото това време някой трябва да се грижи за детето. Именно тук е смисълът на краткосрочната приемна грижа, защото през целия този срок БР имат правото по всяко време да оттеглят съгласието си за осиновяване и да си вземат детето. При по-големите деца, които са живели с БР и по някакви причини биват извеждани от семейната среда, или декларации-съгласие за осиновяване се подписват по-късно,процедурата е по-сложна и по- времеемка и пак би трябвало да дойде на помощ приемната грижа, особено когато детето е преживяло насилие или неглижираност в БС и се нуждае от специални грижи.

Доколкото разбирам ти постоянно пишеш за дългосрочна приемна грижа, каквато нагласа явно имаш, но поне според мен краткосрочната също си има своето място и то съвсем не е маловажно.

Ами не, не е гнусотия, но детегледачката няма да претендира, че е "първа - втора", не знам коя поред майка, за да обвини в последствие родителите, че са грабнали от нея детето "като плюшена играчка". Една детегледачка едва ли би предвещавала черно бъдеще на семейство, дръзннало след изтичане на договора да не среща детето с нея веднъж годишно...

Както споменах, доверие се гради с взаимност. Никой не е започвал война. Осиновителите нямат никаква причина за конфликт с приемните родители, те могат само да им бъдат благодарни за положените грижи към детето! Но приемните родители често страдайки, че ще се разделят с детето, проектират проблемите си във връзка с приемната грижа върху осиновителите. Ето, Инера, Вие също се държите така, сякаш осиновителите ОТМЪКВАТ под носа Ви детето като вещ, без да се замислят, какво е "грижа за детето"...

Аз лично бих поддържала контакт с приемното семейство, ако между нас има изградено доверие и хармонични взаимоотношения. Тези неща не могат да се случават по задължение. Нашето дете е живяло в институция, но въпреки това се сприятелихме с една част от персонала и досега поддържаме връзка с тях...

Мислех си, че ПР се сблъскват с два основни проблема: (1) Приемното семейство не е изяснило ролята си в живота на детето; (2) Раздялата е трудна и в емоционален и във финансов план: от една страна заради привързаността към детето, от друга страна "детегледачката" остава за известен период без работа...

Аз съм си мислила за осиновяване на дете от Индия, но не го направих точно, защото у нас има толкова много деца без родители, а и всички знаем, че за едно дете е най-добре да живее в среда (разбирай семейство) близка до биологичната. Но имам позната българка, която осинови две деца от Русия. Както и да звучи, в международното осиновяване съществуват термините: "даващи държави" и "приемащи държави". Т.е., има държави, в които почти НЯМА деца без родителска грижа и други, в които се изоставят много деца. Интересното е, че "даващи" са по-бедните държави със слаба социална политика. Държави като Германия, Италия, Америка работят много за децата, те подпомагат финансово и всякак социално слабите семейства и родители; създават условия за децата със специални нужди; имат програми за интеграция и реинтеграция, като никое дете не би останало "на улицата"! И не става дума за това, какви деца да "давамев чужбина" и какви да си оставим за нас а за това, че просто в някои държави има много деца за осиновяване. България е една такава държава. Но у нас за децата най-напред се предлагат осиновители по национална процедура и чак след известни безрезултатни усилия да се намерят родители от страната детето влиза в регистъра за международно осиновяване, като ПРОДЪЛЖАВА да му се търси семейство И от страната.

И понеже Ви вълнува въпроса за международното осиновяване, за да не сме голословни, ще Ви дам пример с конкретни цифри от Германия. В Германия при население за 2013г. към 80,8 милиона (!!). са осиновени през 2013г. 3789 деца: 3132 деца от Германия, 295 деца от Европа и 362 деца от Азия, Африка и Южна Америка (Линк към графиката - тук) Направи ли Ви впечатление, че са осиновени повече не много "БЕЛИТЕ" деца от Азия, Африка, Южна Америка (362), отколкото от Европа (295)?... Иначе от Европа разделението на осиновените деца в Германия е следното: Русия: 87 деца; Полша: 34 деца; Украйна: 34 деца; България: 33 деца (едва ли има критерий "здраво българче"); Турция: 23 деца; Румъния: 20 деца; Италия: 5 деца и т.н. (Цялата графика на осиновените от Европа деца е тук)

Иначе и аз не мога да се "сприятеля" с краткосрочната приемна грижа. Тя би била нещо положително, ако има професионалисти, които да стават приемни родители. Но всички знаем, че поради недостига на ПР социалните не са много взискателни в подбора си, допускат дори жени в пенсионна възраст да гледат бебета и малки деца. Според мене защитените жилища са най-удачния вариант за краткосрочно настаняване. Или осиновителна процедура директно от родилния дом. Има държави, в които детето се настанява при осиновителите (на практика все едно са "краткотрайна приемна грижа", но същинското осиновяване юридически се извършва след известен период (примерно 6 месеца)...

    Да, сблъскват се с тези два основни пробема, които си посочила.
 Но ако са достатъчно интелигентни, не е толкова трудно да разберат мястото си- че са временно грижещи се за детето. Ако не по време на обучението, то по-нататък от практиката ще го разберат.
 За привързаността и раздялата. Ако приемният родител открие, че това са неговите уязвими точки,  работи по тях, или се отказва от професията.
   Ние с Инера загатнахме за съвсем друг проблем, за това ,че осиновителите не разрешават на приемните родители и деца да се виждат, срещат, чуват, прекъсват рязко и без обяснения връзката им с произтичащите от това евентуални последствия за детето.