Любители на котки - тема 51

Здравейте,
Преди много време бях писала в подобна тема, но не мисля че беше тази.
От точно 2 седмици съм горда мама на един малък сивунчо - Чочо Джуниър.
Роден е на 08.04.2011,за сега не е кастриран. Все още свикваме един с друг.
Преди месец след 8 години безкрайна обич и гальовност, много неочаквано и бързо се наложи да приспим котарака, който ни показа какво е приятелство, преданост и любов - Чочо  . Ето го и него
Ще разкажа какво се случи, за да се знае, за жалост в повечето случаи няма как да се предвиди нито лекува, но все пак. Животинката беше абсолютно добре, никакви признаци, че нещо се случва. В деня, в които го загубихме беше повече от обичаен, хранеше се нормално, играеше... докато към 7ч. вечерта, не го чухме да мяука много силно и раздиращо, както никога до сега. Веднага скочихме да видим какво става, беше в коридора прилегнал с изпънати задни крачета, като дясно изобщо не мърдаше, беше отпуснато и студено. Веднага го сложихме в клетката и заведохме в клиниката, която посещаваме. По пътя към клиниката (не повече от 5-10 мин от вкъщи) вече започна да диша трудно, с изплезено езиче и още по силно мяукане. Още когато го видя екипа в клиниката казаха, че най - вероятно става въпрос за тромб, който е запушил артерията,която води към задните крачета. Направиха тест, за да са сигурни, като отрязаха дълбоко нокътчето на засегнатото краче...нямаше и капка кръв ...Казаха ни, че болката, която изпитва е като на отрязах крайник, че има някакъв вид лечение, но не особено успешно, че дори и да прескочи тази криза болките ще продължат  и  шансовете да се образува нов тромб в близкия месец са почти 100%. Свързаха, се с хирургическия  си център, за консултация. Лекаря там каза, че е имал много такива случаи и най-дългото време, за което са успели да задържат животното и то в болнична среда е било 2 дена. Съвета и на лекарите в клиниката и на тези в болницата им беше да приспим Чочко за да не се мъчи. Гледката вече беше повече от мъчителна, животно се мяташе и плачеше , тотална агония... никога няма да забравя очичките му изпълнени с толкова болка и страх. Знаехме, че за негово добро трябва да вземем решение възможно най-бързо. И така за по-малко от час, изгубихме Чочко, който 8 години ни дарява само любов, радост и топлина. Биха му успокоително, очичките му се успокоиха, гушна се в нас гледайки ни с цялата любов и признателност на света. Малко след това го преспаха. Бяхме до него през цялото време, усещах как част от мен се къса, но исках да сме там за да знае до последно колко много го обичаме. Всичко това се развива в Монреал, Канада. Тук не можеш да вземеш животното със себе си, имаш две опции да го кремират с други животни или частна кремация, след която получаваш урна. Избрахме второто. Оставихме го там завит с пухкави одеяла, сгушен както обичаше да спи. Не знам колко време стояхме пред клиниката и плакахме, и не искахме да се прибираме в къщи с празната клетка. Празнотата е убийствена, част от сърцата ни се откъсна в този ден и дупката ще стои докато не се срещнем на Моста до дъгата. И всичката тази мъка си струва и дори не е достатъчна, заради времето през което беше до нас, тя не може да плати дори малко от хубавите мигове, с които ни дари Чочо. За 8 години той обикаляше по света с нас, по коли, автобуси, самолети, нито за миг не сме се замисляли да го оставим или пък той да ни се сърди, макар и не винаги да му е било приятно. Даде ни само любов - безрезервна, неподправена и безкрайно голяма !
Сега Чочко Джуниър върви по неговите стъпки, много различен по характер, но със същата любов в малките бебешки очета !
Ето го и малчунко

by, разрева ме  Душичка мила! Знае ли се каква е причината за образуването на този тромб?

by   Разплака ме твоята история.
Малкия Чочко е страхотен сладур. Да ви радва дълги години и да ви дарява любовта си!  

Сърцето ми се скъса.  Историята е толкова тъжна, сълзите - неизбежни. Представих си ви вас там... Изпитах страданието ви.
Тази вечер се очертава да е една от най-сълзливите за списващите в темата.

Кокошинка, със сигурност има евтини препарати против буби- конкретна марка не мога да кажа, но питай в някоя ветеринарна аптека- ще ти предложат десетки. Само трябва точно да спазиш пропорциите за разтваряне, че си е опасно, особено щом става въпрос за малки кученца.

by, лека му пръст на Чочо! Разплаках се докато четях.
Котките са ни като деца и напълно разбирам болката която сте изпитвали и изпитвате след загубата му.... Важното е, че сте били с него до последно и до края е знаел, че е обичан!

Аз отдавна не съм се включвала, понеже не съм си в БГ и нямам много снимки на двете диванета, но исках само да кажа на Бу, че я разбирам напълно. Почти идентична беше ситуацията с нашата Мъни  с разликата, че на нас около 24 часа ни правиха изследвания, и така и не установиха какво точно се е случило. Сега като разказа Бу и се сещам перфектно, че абсолютно същите симптоми имаше и Мънито...
  сладките ни животинки си играят някъде там заедно!


Всички пухковци са изключително сладки! Да са ни живи и здрави и само да ни радват! Тюх, че нямат хубав апарат в БГ да ви покажа каква голяма пухла е станала малката, която взехме октомври 

By,
е такова чудо не съм предполагала, че може да се случи Кошмар, искрено ви съчувствам

by, наистина много тъжно

by, много тъжно  Дано да е щастлива душичката там където не я боли нищо

Наистина е много тежко и тъжно, беше ни като бебе. Това обаче могат да го разберат само хора, като вас тук, които са се докоснали до безграничната любов, която само животно може да даде, било то коте, куче, зайче или каквото и да е. Само те обичат толкова предано, без да търсят ползи, без да има намесени интереси...
Колкото и да ни трудно, мисля че взехме правилното решение и сега Чочко е на едно по-хубаво място, без болка, с много приятели и вкусотии
Искам да ви питам нещо за малкия Чочко. Не иска да пие вода, гадинката, а тук е адска жега. За сега го залъгвам, като в чинийката му слагам малко храна (от консерва) и вода. Гледам го, че първо изпива водата и после яде, та няма опасност да се обезводни, но все пак, ако някой се е сблъсквал с подобен проблем, да пише.
А и се очертава да е някакъв вид Кабелояд, всичко до което има достъп се изключва като излизаме, че ме е страх да не го удари тока. Караме му се, но за сега без успех.

Много съжалявам за Чочко...  Прегръщам ви!

Нека новото коте расте здраво и игриво!

by, от опит по въпроса с кабелите - освен да ги изключваш като ви няма можеш да ги облепиш с нещо, защото в един момент ще стане голям и ще ги прекъсне. Аз ги облепих моите с хартиено тиксо, няколко пласта. Като омотавах тиксото го слагах така, че да се набръчка около кабела, за да стане по-дебело и да не стигне до кабела като го яде...ако все още проявява интерес, Мърльото вече не ги яде, явно не са му толкова вкусни вече

Ужас, милото животно.. И аз се разплаках  Вижте какво изрових за aртериалния тромбоемболизъм и други сърдечно-съдови болести : http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zdOhB490uYQ … rce=www.google.bg
By, малкия е много сладък, а за водата- не се тревожи, особено ако отскоро е с вас няма да му се пие много вода. След операцията моята принцеса не пи вода сигурно 2, 3 дни. Беше на ново място, или поне аз така си го обяснявам.

by, нямам думи... стана ми много мъчно...милото..

Linn, съжалявам и за твоето коте .  Дано са на хубаво място....

Против кабелоядството пробвайте да напръскате със спрей, който ще го отблъсква. Нещо таковапримерно.
 Да ви радва много джуниърчето  !