Публикувана: 28 фев. 2011, 15:48 ч.
Последно мнение: 6 окт. 2012, 16:43 ч.

ФЕВРУАРЧЕТА 2007

56 333
741
1

# 675 21 авг. 2012, 14:40 ч.

Мнения: 2 096

Ехее Цвете много поздрави на Яснето и Мия. Не сме ги забравили.
И ти се отчитай по често. То ние тук не пишем много редовно ама ако някой подхване тема си списваме страничка две.

# 676 21 авг. 2012, 22:42 ч.

София
Мнения: 969

Ехо здравейте и от мен Simple Smile

Гледам, че Цвети се е разписала. Много се радвам да прочета новини от вас. Поздрави на Яснето и Миа от мен и Валето специално. Миналата година Валето случайно я набра от мобилния ми (последна е в списъка и явно така се е получило Laughing

) и уж се разбрахме да се видим, ама така си и остана... Ей много сме несериозни. Да вземем да организираме една срещичка за края на лятото като се върнем всички от морета и разходки наблизо и далеч.
Другото при нас е, че Валето остана без 3 зъба наведнъж. Както си говорехме за паднали и непаднали зъбки и ей на Shocked

И случайно видях, защото зад долните й предни зъбки се бяха подали вече двата нови и после видях, че доста са се разклатили, ама не падат пустите зъби, та се наложи да я водя на зъболекар да й ги извадят. Ама ми казаха, че вече късно и явно ще трябва да носи шини или брекети Sad

Новите зъби са тръгнали доста назад, незнам дано се оправят да не стане кривозъба. Горните не се виждат признаци на нови зъби, ама единия още здраво си се държи, и така. Сега сме една картинка Sunglasses

.... много ми е смешна.
Толкова от мен, отивам да лягам с дребните, че днес много ме измориха, нали съм отпускарка и сме почти по цял ден навън в игри и тичане.
Весели и слънчеви дни до края на лятото желая Hug

# 677 22 авг. 2012, 11:32 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 426

За Цветето и Яснето беше майтап, надявам се, че сте разбрали и няма сърдити. Mr. Green

Онези, които имат време, желание и общи интереси (и живеят наблизо), вярвам, че тъй или инак си поддържат връзка.

Туй за срещата по принцип е много добра идея, но ми се вижда пълен абсурд - все повече се раздалечаваме, всеки в посоката си, увъртян в проблемите си...

За зъбките, аз ви казах - става абсолютно неочаквано. Още повече, че в случая с Калина се случи и някакси по-рано, не бяхме го обсъждали в темата, и ептен ме изненада. Shocked

Софи, дано при Валето положението с постоянните зъбки да не е толкоз „страшно”, колкото ти се струва сега.

# 678 23 авг. 2012, 14:27 ч.

Мнения: 1 516

Хелоу и от нас ...

И ние се гледаме у дома - Вики не ходи на градина няколко месеца , а Емка е малка за ясла Mr. Green

...

По зъбната тема :Вики още не се е сдобил с паднали зъби , нито с нови кътници , за сметка на това Ема днес се озъби с първо зъбче, което само мернах и сега упорито искам да видя пак , но тя стиска ли стиска тая уста Crossing Arms

... Нищо то ще порасте и ще го видим ... Simple Smile

# 679 23 авг. 2012, 16:53 ч.

Мнения: 255

Здрасти и от мен!

Ние бяхме близо 2 месеца край морето, основно около Варна. Нямаме паднали зъби, за кътници и през ум не ми е минавало да проверявам. newsm78

Сега сме в подготвителна треска. Утре ще ги водя за 3 дена в планината, за пръв път на преходи с преспиване, да видим как ще оцелее Ясен. Миналата година го качвах до Черни връх, но той си пада малко хленчо. Надявам се да нямаме проблеми. Маршрутът е в Рила - х. Мальовица, Страшното езеро, Йончево езеро. А тук жегата е адска. Rage

Последна редакция: пн, 27 авг 2012, 12:39 от AvrorA

# 680 23 авг. 2012, 17:13 ч.

Мнения: 758

Аврора, доста дълъг преход си предвидила за Ясен. Пиши после как се е справил. Аз тази година се каня да водя Яна от Алеко до Черни връх - това ми се вижда максимум като разстояние за нея, защото и тя мрънка. Досега най-дългото й ходене е от Романски -горна станция до Черни връх. Има-няма 1 час.

# 681 23 авг. 2012, 17:46 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 426

Според мен не е дълъг преходът и на тях нищо няма да им стане, но ти ще видиш зор, Теди, щом казват, че е мрънкалчо Яско.

Моите ги тренирам доста да ходят, засега не на Витоша (само 2-3 пъти са водени, без да броим, че като бях бременна с Калина, се качих на Ч. връх, от Алеко, де, не от Сф.), ообаче в планина или в гора бързо им доскучава и зверски огладняват (за има-няма 30 мин. преход). Laughing

И се почва едно, къде отиваме, има ли къде да седнем, гладни сме, жадни сме, тука не е интересно...

# 682 23 авг. 2012, 17:54 ч.

Мнения: 758

То, че нищо няма да им стане е ясно. Не че не могат да го изходят, но по-скоро мотивацията май е проблем. Ходенето си е скучно за децата.

# 683 23 авг. 2012, 18:31 ч.

Мнения: 2 096

Не и ако са с компания. Тогава не можеш да ги стигнеш. Срещу мрънкащи хлапета препоръчвам да им вземете приятелчета.
Аврора в планината не е като в града. Ние бахме на ниско в подножието на Ботев и си беше приятно хладно.

# 684 23 авг. 2012, 19:03 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 426

Е, sky, то не останало, бре! Mr. Green

Как се чувстваш? Аз ще поразгледам пак снимките ви, че ги мернах и само пробягах през тях.

Ами има нещо такова -- при нас, нали са двенките, непрестанно си измислят игри (събират си камъчета, стъпват боси в поточета и пр.), но въпреки това, има един предел, след който започва мрънкането.

Приятелчета, храна, по-чести спирки - това е моята равносметка.

# 685 23 авг. 2012, 23:10 ч.

Мнения: 255

Затова съм го измислила с 2 нощувки, иначе това е преход за 1 ден. Те са си двама и игри винаги си измислят, чак им се чудя на въображението понякога. Ясен точно преди година вървя от Голи връх до Черни връх. Грешката тогава беше, че тръгнахме късно и като му се доспа следобед започна голямото врънкане. Сега е по-голям, очаквам да е по-различно. Но най-хубавото е, че се махаме от горещия ад и отиваме на студено и чисто. Grinning

Пускам снимки на момчетата, да видите как изглеждат. http://todes.snimka.bg/children/rojden-den-2011.570570.28199767

Последна редакция: чт, 23 авг 2012, 23:38 от AvrorA

# 686 23 авг. 2012, 23:49 ч.

Мнения: 2 096

Мии не ме кефи и това си е. Да се ражда, че да става интересно. Днес ми назначиха дата за секцио. Да се молите за нас да оживеем, че много ме е страх, ама няма как.
Аврора много порастнали момчетата. Голям фен съм му на Дани. И Ясен е сладур, но Дани има уникално излъчване.

# 687 27 авг. 2012, 13:06 ч.

Мнения: 255

Справихме се, момичета, и се върнахме. Маршрутът е много красив. Мрънкането на Ясен започна в самото начало, но после откри малините и от храст на храст стигнахме х. Мальовица. Вечерта играта падна около лагерния огън, когато се прибраха в стаята за спане смърдяха на дим и целите бяха черни - лица, ръце ... Следващият участък беше много труден, но и много красив - х. Мальовица - Страшното езеро. По пътя се минава през няколко други езерца и край скалисти върхове. В началото Ясен скачаше като козле нагоре по морените, но после яко се скапа и спирахме често за почивка. Имахме цял ден и хубаво време, така че това не беше проблем. На самото езеро спахме в заслона и се спукахме от жега в спалните чували. Grinning

Третият ден минахме много стръмен участък, трябваше да слезем по една скала, но след това пътя водеше само надолу и спирахме по-рядко. На Йончево езеро е красиво, но като цяло този маршрут не е толкова интересен. На финала Ясен припкаше и подскачаше по пътеката, а ние с Владо се бяхме скапали здраво и оплитахме крака. Не е лесно да се върви с 10 кг на гръб, а на всичкото отгоре вечерта в заслона ми дойде и цикъла. За капак си бях забравила превръзките, но сутринта в хижата се бях присетила за това и добре, че момичето в кухнята ми услужи. Още я благославям. newsm20

Ако не беше това момиче щеше да стане наистина екстремно преживяване от най-висока степен Joy

Като ми остане време ще кача и малко снимки.

# 688 27 авг. 2012, 13:15 ч.

Мнения: 758

Браво на вас! Така разделен на 3 маршрута изглежда поносим. Аз съм имала екстремно преживяване в учасъка Страшното- Йонково езеро. Маршрута не беше добре маркиран, сега не знам как е. Объркахме се 10 човека и минахме през съседната долина - там са изгорелите клекове от преди години и няма пътека. Ходенето е почти невъзможно. Когато се добрахме до горната станция на лифта беше тъмна нощ, а ние приличахме на африканци, омазани със сажди до ушите от изгорелите клекове.
Не искам да си спомням как този ужким лек преход се превърна в екстремно преживявяне "от най-висока степен" Simple Smile

. Цял живот ще го помня.