Здравейте,
Започвам много кофти тема, но ми се иска да получа ако може поне малко подкрепа. Не знам дали някой изобщо е минавал през такова положение. Сега бременна съм в началото на шести месец и не мога да ходя. През месец октомври си навехнах глезена, и в резултат на това че не направих снимка и започнах да ходя с него много рано, той се влоши - по-късно се оказа счупен - и два месеца не успя да ми мине. Междувременно получих много сериозен тендовагинит на другия глезен, от преумората с патериците, както и на китките на ръцете. До края на декември бях напълно обездвижена - и можете да си представите в какво психическо състояние. На Коледа ми сложиха дипрофос по една ампула в глезените и януари се опитвах да стъпвам по малко, с много болки беше, мускулите ми вече бяха много зле, но ставаше горе долу. за нещастие обаче тогава си ударих коляното - много лошо - и се наложи още две седмици да лежа да го чакам да мине. когато пак се изправих да се опитвам да ходя, ми се обостри ужасно тендовагинита на десния глезен. понеже дотогава никой лекар не ми обръщаше сериозно внимание на десния крак, реших че ще стъпвам въпреки възпалението и вече две седмици се опитвам, но десния ми крак е с ужасни болки и се влошава. сигурно му трябва почивка, но от друга страна, ако пак престана да ходя, означава ще че остана завинаги в инвалидна количка, защото мускулите ми вече са атрофирали и ако не ги раздвижвам край с тях. Левия ми глезен също трябва да се раздвижва защото само това ще му помогне да се оправи. Та сега се чудя какво да направя за това възпаление на десния крак, днес пак ще ходя на ревматолог.
При цялото ми това състояние засега бременността е наред, но ми е много тежко като съм обездвижена. Не знам как ще изкарам следващите месеци, които са най-трудни, а да не говорим колко съм отчаяна как ще си гледам детето.
Започвам много кофти тема, но ми се иска да получа ако може поне малко подкрепа. Не знам дали някой изобщо е минавал през такова положение. Сега бременна съм в началото на шести месец и не мога да ходя. През месец октомври си навехнах глезена, и в резултат на това че не направих снимка и започнах да ходя с него много рано, той се влоши - по-късно се оказа счупен - и два месеца не успя да ми мине. Междувременно получих много сериозен тендовагинит на другия глезен, от преумората с патериците, както и на китките на ръцете. До края на декември бях напълно обездвижена - и можете да си представите в какво психическо състояние. На Коледа ми сложиха дипрофос по една ампула в глезените и януари се опитвах да стъпвам по малко, с много болки беше, мускулите ми вече бяха много зле, но ставаше горе долу. за нещастие обаче тогава си ударих коляното - много лошо - и се наложи още две седмици да лежа да го чакам да мине. когато пак се изправих да се опитвам да ходя, ми се обостри ужасно тендовагинита на десния глезен. понеже дотогава никой лекар не ми обръщаше сериозно внимание на десния крак, реших че ще стъпвам въпреки възпалението и вече две седмици се опитвам, но десния ми крак е с ужасни болки и се влошава. сигурно му трябва почивка, но от друга страна, ако пак престана да ходя, означава ще че остана завинаги в инвалидна количка, защото мускулите ми вече са атрофирали и ако не ги раздвижвам край с тях. Левия ми глезен също трябва да се раздвижва защото само това ще му помогне да се оправи. Та сега се чудя какво да направя за това възпаление на десния крак, днес пак ще ходя на ревматолог.
При цялото ми това състояние засега бременността е наред, но ми е много тежко като съм обездвижена. Не знам как ще изкарам следващите месеци, които са най-трудни, а да не говорим колко съм отчаяна как ще си гледам детето.
Лошото е, че заради бременността не мога да взимам нищо на хапчета и така съвсем не мога да се оправя. Само аспирин ми разреши. И аз мисля да наблегна повече на упражнения и възможно по-малко стъпване, ама няма как да е без хич . . .