- Публикувана: 7 ноем. 2010, 21:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 23:33 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2
Може би на някой ще му бъде интересно да си припомни историята!
Битката при Мохач
Унгария успява да устои на османската заплаха дълго време, особено в сравнение с с балканските си съседи. През 1522 г. малолетният крал Лайош ІІ се жени за Мария Австрийска, което подтиква султан Сюлейман І Великолепни да разбие този враждебен съюз. След отказ от страна на унгарците, султанът нахлува през юни 1526 г. в пределите на кралството. На 29 август 1526 г. 50 хил. османска армия се изправя срещу 26 хил. унгарци в мочурливата равнина край Мохач. Скоро османската войска надделява над унгарската и крал Лайош ІІ напуска бойното поле. Той е хвърлен от коня си в река Шчеле, където намира смъртта си.
Австрийският владетел Фердинанд І е женен за дъщерята на унгарския крал Ласло. Това е причината, след битката при Мохач, австрийците да претендират за териториите на Унгарското кралство, което създава проблем, в който съществуват три страни, всяка със свое становище по въпроса: Австрия, Османската империя и трансилванския княз Ян Заполяй, подкрепен от османската власт.
През 1529 г. султан Сюлейман І прави опит да завладее Виена, който се проваля, поради лошото време. Три години по-късно той осъществява нов поход на унгарска територия, който също завършва безславно.
През 1533 г. е подписан договор между Австрия и Османската империя, разделящ Унгария. Словакия, най-западната част на Унгария и западните части на Хърватия преминават под владение на Хабсбургите. Централната част остава в ръцете на Османската империя, а източната част – на османския васал Трансилвания.
Битката при Мохач
Унгария успява да устои на османската заплаха дълго време, особено в сравнение с с балканските си съседи. През 1522 г. малолетният крал Лайош ІІ се жени за Мария Австрийска, което подтиква султан Сюлейман І Великолепни да разбие този враждебен съюз. След отказ от страна на унгарците, султанът нахлува през юни 1526 г. в пределите на кралството. На 29 август 1526 г. 50 хил. османска армия се изправя срещу 26 хил. унгарци в мочурливата равнина край Мохач. Скоро османската войска надделява над унгарската и крал Лайош ІІ напуска бойното поле. Той е хвърлен от коня си в река Шчеле, където намира смъртта си.
Австрийският владетел Фердинанд І е женен за дъщерята на унгарския крал Ласло. Това е причината, след битката при Мохач, австрийците да претендират за териториите на Унгарското кралство, което създава проблем, в който съществуват три страни, всяка със свое становище по въпроса: Австрия, Османската империя и трансилванския княз Ян Заполяй, подкрепен от османската власт.
През 1529 г. султан Сюлейман І прави опит да завладее Виена, който се проваля, поради лошото време. Три години по-късно той осъществява нов поход на унгарска територия, който също завършва безславно.
През 1533 г. е подписан договор между Австрия и Османската империя, разделящ Унгария. Словакия, най-западната част на Унгария и западните части на Хърватия преминават под владение на Хабсбургите. Централната част остава в ръцете на Османската империя, а източната част – на османския васал Трансилвания.
Привет и от мен!
Ани, благодаря за темата и за труда, който полагаш. Влизайки тук, съм сигурна, че ще науча всички новини за Халит и семейството му, ще видя актуални снимки, статии, интервюта.
Благодаря и на всички, които поместиха новини за новия сериал, разказаха историческите събития и поместиха снимки на забележителностите.
Темата наистина е много хубава, но как да не е като от всяка страница ни гали невероятния син поглед на Халит!
Много е чаровен на снимките от Хърватия! В добро настроение, жизнерадостен, шегува се……абе мъж мечта!!!
Спечели сърцето ми!!!
Откъс от История Мальтийского Ордена на Андреев А Р & Захаров В А & Настенко И А.
Родос - остров в Егейско море, до югозападните брегове на Мала Азия, отделен е от континента с пролив с ширина 18 километра, площ - 1400 квадратни километра. Първоначално остров Родос бил населен с карийци, после се появили финикийци, а след тях с гърци. През 44 г. от н.е. Родос бил завоюван от римляните. В средните векове Родос влязъл в чертите на Византийската империя. По време на кръстоносните походи островът бил завладян от генуезците.
От 1309 до 1522 г. на Родос се укрепил Ордена на йоанитите. Установили се на Родос, йоанитските рицари създали великолепен военен флот, използвайки най-добрите постижения на моряците от цял свят. Били построени големи галери, обшити с брони и с по петдесет гребци в два реда. На независещите от вятъра галери, освен няколко рицари, имало 50 матроси и 200 войници. Техният най-голям кораб, построеният през XV век - "Света Анна" – с право се считал за първия броненосец. Йоанитите воювали както с турците, така и с мамелюците, извършвайки рейдове по сирийското и ливанското крайбрежие.
През 1479 г. до турския султан било изпратено писмо от Великия Магистър на Ордена французина Пиер д'Обюсон, изискващ от Турция да прекрати нападенията над орденските земи.
За Сюлейман Великолепни било важно превземането на Родос.
„... Преди да започне новия поход против Унгария, Сюлейман си поставил задача да ликвидира голямата опасност в тила, която за него представлявал остров Родос, принадлежал тогава на рицарите-йоанити. Рицарите разполагали със силен флот, който нападал турските съдове, извънредно затруднявайки връзките на столицата с арабските владения на Турция”
Завоюването на Родос било немслимо без силен флот. Сулейман и неговите везири си поставили цел да придобитят превъзходство по море. Към лятото на 1522 г. било завършено строителството на голям флот, както и подготовката на голяма сухопътна армия за операция срещу Родос. През юни турският флот под началството на втория везир Мустафа-Паша и адмирал Курдуглу в състав 300 ветроходни кораба с 100000 войници морска пехота на борда се появил на хоризонта пред острова. Едновременно с това, надолу по малоазиатското крайбрежие се придвижвала 100 хилядна армия със 100 оръдия начело със самия Сюлейман. В края на юли султанът слязъл на сушата на остров Родос и пристъпил към обсадата на едноименната крепост. Рицарите се защитавали с голямо упорство. В отбраната участвали и жените. Няколко щурма били отбити с големи загуби за турците. Едва на 25 декември 1522 г. Сюлейман постигнал целта си и овладял Родос, но с цената на 50000 убити войници и още толкова умрели от раните си и болести. .
Преди капитулацията с решение на Съвета на Ордена и Великия Магистъра Ф. дьо Вилие дьо л'Ил-Адам всички църкви на острова били взривени. Йоанитите взели със себе си всички знамена и оръдия.
В условията за предаване на Родос, получени и приети от турския султан, се споменава:
"... че е позволено на кавалерите да пребивават на острова 12 дни, докато пренесат те на корабите си Светите мощи, свещените утвари от църквата на Свети Йоан, всички орденски ценности и тяхното собствено имущество;
... да не бъдат поругавани намиращите се на острова църкви, а орденските оръдия да се предадат на кавалерите за въоръжаване на галери;
... на жителите, желаещи да напуснат острова, султанът дава своето позволение, а оставащите на острова освобождава за 5 години от всякакви данъци и им позволява свободно да изпълняват богослужения според тяхната вяра;
Испанският император Карл V, самият той в това време воюващ във Франция, узнавайки за турското нашествие срещу йоанитите и за това, че 300 рицари в продължение на половин година удържали отбраната срещу 200-хилядна армия и напуснали острова, съхранявайки знамената и оръдията и вземайки със себе си всички реликви, казал: „Нито една битка не е била загубена така достойно, както битката за Родос”
Родос - остров в Егейско море, до югозападните брегове на Мала Азия, отделен е от континента с пролив с ширина 18 километра, площ - 1400 квадратни километра. Първоначално остров Родос бил населен с карийци, после се появили финикийци, а след тях с гърци. През 44 г. от н.е. Родос бил завоюван от римляните. В средните векове Родос влязъл в чертите на Византийската империя. По време на кръстоносните походи островът бил завладян от генуезците.
От 1309 до 1522 г. на Родос се укрепил Ордена на йоанитите. Установили се на Родос, йоанитските рицари създали великолепен военен флот, използвайки най-добрите постижения на моряците от цял свят. Били построени големи галери, обшити с брони и с по петдесет гребци в два реда. На независещите от вятъра галери, освен няколко рицари, имало 50 матроси и 200 войници. Техният най-голям кораб, построеният през XV век - "Света Анна" – с право се считал за първия броненосец. Йоанитите воювали както с турците, така и с мамелюците, извършвайки рейдове по сирийското и ливанското крайбрежие.
През 1479 г. до турския султан било изпратено писмо от Великия Магистър на Ордена французина Пиер д'Обюсон, изискващ от Турция да прекрати нападенията над орденските земи.
За Сюлейман Великолепни било важно превземането на Родос.
„... Преди да започне новия поход против Унгария, Сюлейман си поставил задача да ликвидира голямата опасност в тила, която за него представлявал остров Родос, принадлежал тогава на рицарите-йоанити. Рицарите разполагали със силен флот, който нападал турските съдове, извънредно затруднявайки връзките на столицата с арабските владения на Турция”
Завоюването на Родос било немслимо без силен флот. Сулейман и неговите везири си поставили цел да придобитят превъзходство по море. Към лятото на 1522 г. било завършено строителството на голям флот, както и подготовката на голяма сухопътна армия за операция срещу Родос. През юни турският флот под началството на втория везир Мустафа-Паша и адмирал Курдуглу в състав 300 ветроходни кораба с 100000 войници морска пехота на борда се появил на хоризонта пред острова. Едновременно с това, надолу по малоазиатското крайбрежие се придвижвала 100 хилядна армия със 100 оръдия начело със самия Сюлейман. В края на юли султанът слязъл на сушата на остров Родос и пристъпил към обсадата на едноименната крепост. Рицарите се защитавали с голямо упорство. В отбраната участвали и жените. Няколко щурма били отбити с големи загуби за турците. Едва на 25 декември 1522 г. Сюлейман постигнал целта си и овладял Родос, но с цената на 50000 убити войници и още толкова умрели от раните си и болести. .
Преди капитулацията с решение на Съвета на Ордена и Великия Магистъра Ф. дьо Вилие дьо л'Ил-Адам всички църкви на острова били взривени. Йоанитите взели със себе си всички знамена и оръдия.
В условията за предаване на Родос, получени и приети от турския султан, се споменава:
"... че е позволено на кавалерите да пребивават на острова 12 дни, докато пренесат те на корабите си Светите мощи, свещените утвари от църквата на Свети Йоан, всички орденски ценности и тяхното собствено имущество;
... да не бъдат поругавани намиращите се на острова църкви, а орденските оръдия да се предадат на кавалерите за въоръжаване на галери;
... на жителите, желаещи да напуснат острова, султанът дава своето позволение, а оставащите на острова освобождава за 5 години от всякакви данъци и им позволява свободно да изпълняват богослужения според тяхната вяра;
Испанският император Карл V, самият той в това време воюващ във Франция, узнавайки за турското нашествие срещу йоанитите и за това, че 300 рицари в продължение на половин година удържали отбраната срещу 200-хилядна армия и напуснали острова, съхранявайки знамената и оръдията и вземайки със себе си всички реликви, казал: „Нито една битка не е била загубена така достойно, както битката за Родос”
Ето и едно видео за Онурманията, която е разтърсила Хърватия
Благодаря Ани за информацията и снимките, касаещи сем. Ергенч. 
И още едно видео, което е към статията която преведох по рано.
Аз съм много романтичен
http://www.youtube.com/watch?v=k2tp8yXc-rA
Аз съм много романтичен
http://www.youtube.com/watch?v=k2tp8yXc-rA
Препоръчани теми