Здравейте! Изчетох много теми за пишкането, тоалетните, миризмите и т.н. и може би ще съм полезна с дресировката, която приложих на моите котки.
Ще споделя моя опит, защото съм сигурна, че на много от вас са ви болезнени следните котешки проблеми:
1. Разпиления навсякъде пясък или силикон.
2. Миризмата и ежедневното чистене.
3. Миризмата и ниската хигиена на лапичките на котето, което е ровило в котешката тоалетна.
4. Изцапаните понякога с "ако" лапи, с които котето се качва на дивана или леглото или играе с децата.
5. Разходите за котешка тоалетна, ароматизатори, препарати, сандъчета и т.н.
Списъкът е дълъг и понеже на мен ми писна реших да измисля нещо. Спомних си за моята леля, която ми е разказвала много пъти за изгубен сиамец, прибран от нея от улицата,
който от първото влизане в къщата пишкал и акал в тоалетната чиния. На всичко отгоре котаракът увисвал на синджира на някогашните соц тоалетни казанчета монтирани високо горе и пускал водата!
От както гледам котки все съм и завиждала за тази котка, въпреки че не я помня - била съм твърде малка, когато котаракът е починал.
Взех да ровя из нета и попаднах на специални приспособления за приучаване на котката към ползване на човешката тоалетна. В Aмерика успешно се предлагат два продукта - litterkwitter и citikitty.
http://www.litterkwitter.com/en/index.php
http://www.citikitty.com/
Естествено бях във въсторг, че някой е измислил решение на проблема, но където и да попитах в БГ, никой не е чувал за подобно нещо. Следваща стъпка проверка за доставка до БГ. Тези продукти се предлагат в eBay. Някои от търговците имат шипинг до България обаче излиза много скъпо
Първият вариант е около 50,60 $. Вторият вариант е по-евтин около 30 $, но с шипинга излизат двойно и тройно отгоре, а не се знае дали няма да те ръснат и мито в пощата. Нито ми се чакаше един месец за доставка от Америка, нито ми се даваха толкова пари и реших по нашенски да измисля домашна алтернатива, която да приложа за обучението, след като се бях запознала с принципа на действие и всяка стъпка от сайтовете на производителите.
Тук е момента да споделя, че имам два полово зрели, некастрирани котарака. Те не маркират, не пишкат където не трябва и ползват само предназначената за това закрита котешка тоалетна с пясък и вратичка. Въпреки това тези същества съумяват да изваждат по 2,3 шепи пясък навън всеки път и да го разнесат из цялата къща! Банята няма отдушник и колкото и да чистя и пръскам с разни аромати, глейт, млейт или специални за котки пръскала, се загнездва една типична миризма, не точно на урина, но лесна за асоцииране с домашни любимци. Да не говорим за ситната фракция от бял прах, който се отлага по стъклените рафтове на банята само за два, три дни. А и не само по рафтовете, но там ясно се вижда. Ако сте с тъмни плочки положението загрубява. А когато някой е стъпил в резултатът, който е оставил и после се е разходил по всички килими и се е наместил на дивана за да се изближе на спокойствие, направо подивявам. На мен това ми дотегна, но трудното тепърва предстоеше - да науча възрастни мъжки котки на нова тоалетна, без пясък и, за техен ужас, пълна с вода
Предполагам, че при темпераментни, маркиращи или твърде възрастни котки може да излязат проблеми с това дресиране, но при мен за сега няма отрицателни случки. (само комични)
Следващата стъпка беше да открия други тарикати като мен И естествено в YouTube има доста резултати за "cat toilet training", където наред с филмчета за предлаганите регламентирани готови продукти има примери за индивидуални домашни решения каквото приложих и аз в следния ред:
1. Имаме две тоалетни чинии. Една в банята и една в малка скосена тоалетна на втория етаж, която реших да посветя изцяло на котките в името на добрата хигиена, пък после да ползват ако искат и другата Преместих закритата тоалетна до тоалетната чиния горе за 4,5 дни. Самата чиния я затворих. Трябваше първо да свикнат със смяната на помещението.
2. Махнах вратичката на котешката тоалетна за 2 дни.
3. Махнах капака за още 4,5 дни, през които стисках зъби, чистих постоянно разпиления пясък. Единия котак копае като къртица и след него е като след торнадо. Той беше причината да мина на закрита тоалетна миналата година.
4. Смених тоалетната с по-малко котешко сандъче. Същият този котарак това го прие много лично, защото на магарето му стига точно колкото да седне вътре, започна да рие просто за удоволствие и от скука винаги, когато мине наблизо. Аз обаче съм с железни нерви и го изтърпях.
5. Отворих тоалетната чиния. Премерих вътрешния отвор на гърлото горе и купих според размера голяма, полукръгла, пластмасова, салатена купа (става и от тия на дупки за прецеждане, но да не е с много едри дупки) Излиза около 4,5 лв., а при късмет може и по-малко от магазин за левче Сложих я вътре. Тя се застопури от скосяванто на тоалетната чиния, но зависи от дизайна, големината и формата на санитарния фаянс. Фиксирах я с тиксо и я напълних с пясък почти до ръба на купата. Отгоре смъкнах седалката, а капакът оставих отворен. Така я оставих един, два дни, като наблюдавах до къде ще стигне любопитството на котараците. Те се качваха, душеха, ровеха там, но все пак си ползваха познатото тесничко сандъче.
6. Намерих плосък кашон и поставих сандъчето им върху него. Така то стана високо почти колкото тоалетната чиния. Оставих така няколко дни. Котараците успешно си се качваха на кашона и в сандъчето. На тази стъпка регистрирах първото попадение в тоалетната чиния. УРА! Почистих и продължих да повдигам сандъчето с книги докато се изравни с тоалетната.
7. Дойде моментът на замяната. Има два варианта - да се махне сандъчето или да се затвори тоалетната и да се сложи сандъчето върху нея за няколко дни. Аз нямах търпение, а и вече имах успех с употребата на тоалетната чиния - 1: 5. Направо махнах котешката тоалетна. Трети вариант който обмислях - спрей за отблъскване на котки в сандъчето и спрей за привличане в тоалетната чиния или капки белина в правилната нова тоалетна - бях чела, че котките обичат миризма на белина, но не съм пробвала. В крайна сметка не ми бяха нужни никакви капки или спрейове и излишни харчове.
8. След като котките ползваха стабилно тоалетната чиния с купа с пясък около седмица, започнах да намалявам количеството пясък, така че в един момент вече не им беше удобно да влязат в купата, а седяха на ръба на чинията, както на клиповете от интернет. Победата наближава!
9. В момента съм на стъпката, на която се изрязва малка дупка на дъното на купата, а пясъкът е сведен до една шепа. Нямам проблеми. Адаптацията мина добре и мисля да ги оставя на тази фаза по дълго. Все още почистването е трудно, но няма да е за дълго.
10. Следваща фаза - разширяване на отвора на купата - след няколко дни.
11. Махане на купата - след седмица. През цялото време трябва да се внимава ако коткато драска по дъската и капака за да зарива, да не затвори без да иска капака върху себе си или да не се ориентира към близката стойка за тоалетна хартия, защото става забавно На мен ми се случиха и двете случки, но намерих решение. Завързах капака за казанчето, а хартията преместих. Ако тоалетната дъска е от мека пластмаса или от тия донапренените, може да се получи надраскване, което се елиминира ако редовно режете ноктите на котката. Аз съм ги научила на това от малки и така си спасявам пердетата и себе си при игра
12. Воала!!! Край на пясъка, миризмата, прахта, оаканите лапи и излишните разходи. Само минавате да пуснете водата!
Понеже варианта с котарака на леля ми, който увисвал на синджира звучи вече прекалено алчно след подобен успех, смятам да не се занимавам с подобно обучение за сега. А и е по кофти, когато има трудно за натискане копче, на съвременно казанче. Нямам адекватна идея за мотивацията, която би имала котката да го прави за да измисля адекватна дресировка
Надявам се да съм била полезна. Успех на всички!
Ще споделя моя опит, защото съм сигурна, че на много от вас са ви болезнени следните котешки проблеми:
1. Разпиления навсякъде пясък или силикон.
2. Миризмата и ежедневното чистене.
3. Миризмата и ниската хигиена на лапичките на котето, което е ровило в котешката тоалетна.
4. Изцапаните понякога с "ако" лапи, с които котето се качва на дивана или леглото или играе с децата.
5. Разходите за котешка тоалетна, ароматизатори, препарати, сандъчета и т.н.
Списъкът е дълъг и понеже на мен ми писна реших да измисля нещо. Спомних си за моята леля, която ми е разказвала много пъти за изгубен сиамец, прибран от нея от улицата,
който от първото влизане в къщата пишкал и акал в тоалетната чиния. На всичко отгоре котаракът увисвал на синджира на някогашните соц тоалетни казанчета монтирани високо горе и пускал водата!
От както гледам котки все съм и завиждала за тази котка, въпреки че не я помня - била съм твърде малка, когато котаракът е починал.
Взех да ровя из нета и попаднах на специални приспособления за приучаване на котката към ползване на човешката тоалетна. В Aмерика успешно се предлагат два продукта - litterkwitter и citikitty.
http://www.litterkwitter.com/en/index.php
http://www.citikitty.com/
Естествено бях във въсторг, че някой е измислил решение на проблема, но където и да попитах в БГ, никой не е чувал за подобно нещо. Следваща стъпка проверка за доставка до БГ. Тези продукти се предлагат в eBay. Някои от търговците имат шипинг до България обаче излиза много скъпо
Първият вариант е около 50,60 $. Вторият вариант е по-евтин около 30 $, но с шипинга излизат двойно и тройно отгоре, а не се знае дали няма да те ръснат и мито в пощата. Нито ми се чакаше един месец за доставка от Америка, нито ми се даваха толкова пари и реших по нашенски да измисля домашна алтернатива, която да приложа за обучението, след като се бях запознала с принципа на действие и всяка стъпка от сайтовете на производителите.Тук е момента да споделя, че имам два полово зрели, некастрирани котарака. Те не маркират, не пишкат където не трябва и ползват само предназначената за това закрита котешка тоалетна с пясък и вратичка. Въпреки това тези същества съумяват да изваждат по 2,3 шепи пясък навън всеки път и да го разнесат из цялата къща! Банята няма отдушник и колкото и да чистя и пръскам с разни аромати, глейт, млейт или специални за котки пръскала, се загнездва една типична миризма, не точно на урина, но лесна за асоцииране с домашни любимци. Да не говорим за ситната фракция от бял прах, който се отлага по стъклените рафтове на банята само за два, три дни. А и не само по рафтовете, но там ясно се вижда. Ако сте с тъмни плочки положението загрубява. А когато някой е стъпил в резултатът, който е оставил и после се е разходил по всички килими и се е наместил на дивана за да се изближе на спокойствие, направо подивявам. На мен това ми дотегна, но трудното тепърва предстоеше - да науча възрастни мъжки котки на нова тоалетна, без пясък и, за техен ужас, пълна с вода
Предполагам, че при темпераментни, маркиращи или твърде възрастни котки може да излязат проблеми с това дресиране, но при мен за сега няма отрицателни случки. (само комични) Следващата стъпка беше да открия други тарикати като мен
И естествено в YouTube има доста резултати за "cat toilet training", където наред с филмчета за предлаганите регламентирани готови продукти има примери за индивидуални домашни решения каквото приложих и аз в следния ред:1. Имаме две тоалетни чинии. Една в банята и една в малка скосена тоалетна на втория етаж, която реших да посветя изцяло на котките в името на добрата хигиена, пък после да ползват ако искат и другата
Преместих закритата тоалетна до тоалетната чиния горе за 4,5 дни. Самата чиния я затворих. Трябваше първо да свикнат със смяната на помещението.2. Махнах вратичката на котешката тоалетна за 2 дни.
3. Махнах капака за още 4,5 дни, през които стисках зъби, чистих постоянно разпиления пясък. Единия котак копае като къртица и след него е като след торнадо. Той беше причината да мина на закрита тоалетна миналата година.
4. Смених тоалетната с по-малко котешко сандъче. Същият този котарак това го прие много лично, защото на магарето му стига точно колкото да седне вътре, започна да рие просто за удоволствие и от скука винаги, когато мине наблизо. Аз обаче съм с железни нерви и го изтърпях.
5. Отворих тоалетната чиния. Премерих вътрешния отвор на гърлото горе и купих според размера голяма, полукръгла, пластмасова, салатена купа (става и от тия на дупки за прецеждане, но да не е с много едри дупки) Излиза около 4,5 лв., а при късмет може и по-малко от магазин за левче
Сложих я вътре. Тя се застопури от скосяванто на тоалетната чиния, но зависи от дизайна, големината и формата на санитарния фаянс. Фиксирах я с тиксо и я напълних с пясък почти до ръба на купата. Отгоре смъкнах седалката, а капакът оставих отворен. Така я оставих един, два дни, като наблюдавах до къде ще стигне любопитството на котараците. Те се качваха, душеха, ровеха там, но все пак си ползваха познатото тесничко сандъче.6. Намерих плосък кашон и поставих сандъчето им върху него. Така то стана високо почти колкото тоалетната чиния. Оставих така няколко дни. Котараците успешно си се качваха на кашона и в сандъчето. На тази стъпка регистрирах първото попадение в тоалетната чиния. УРА! Почистих и продължих да повдигам сандъчето с книги докато се изравни с тоалетната.
7. Дойде моментът на замяната. Има два варианта - да се махне сандъчето или да се затвори тоалетната и да се сложи сандъчето върху нея за няколко дни. Аз нямах търпение, а и вече имах успех с употребата на тоалетната чиния - 1: 5. Направо махнах котешката тоалетна. Трети вариант който обмислях - спрей за отблъскване на котки в сандъчето и спрей за привличане в тоалетната чиния или капки белина в правилната нова тоалетна - бях чела, че котките обичат миризма на белина, но не съм пробвала. В крайна сметка не ми бяха нужни никакви капки или спрейове и излишни харчове.
8. След като котките ползваха стабилно тоалетната чиния с купа с пясък около седмица, започнах да намалявам количеството пясък, така че в един момент вече не им беше удобно да влязат в купата, а седяха на ръба на чинията, както на клиповете от интернет. Победата наближава!
9. В момента съм на стъпката, на която се изрязва малка дупка на дъното на купата, а пясъкът е сведен до една шепа. Нямам проблеми. Адаптацията мина добре и мисля да ги оставя на тази фаза по дълго. Все още почистването е трудно, но няма да е за дълго.
10. Следваща фаза - разширяване на отвора на купата - след няколко дни.
11. Махане на купата - след седмица. През цялото време трябва да се внимава ако коткато драска по дъската и капака за да зарива, да не затвори без да иска капака върху себе си или да не се ориентира към близката стойка за тоалетна хартия, защото става забавно
На мен ми се случиха и двете случки, но намерих решение. Завързах капака за казанчето, а хартията преместих. Ако тоалетната дъска е от мека пластмаса или от тия донапренените, може да се получи надраскване, което се елиминира ако редовно режете ноктите на котката. Аз съм ги научила на това от малки и така си спасявам пердетата и себе си при игра 12. Воала!!! Край на пясъка, миризмата, прахта, оаканите лапи и излишните разходи. Само минавате да пуснете водата!
Понеже варианта с котарака на леля ми, който увисвал на синджира звучи вече прекалено алчно след подобен успех, смятам да не се занимавам с подобно обучение за сега. А и е по кофти, когато има трудно за натискане копче, на съвременно казанче. Нямам адекватна идея за мотивацията, която би имала котката да го прави за да измисля адекватна дресировка
Надявам се да съм била полезна. Успех на всички!
