Частно училище или не, това е въпроса

Училищните тоалетни били бойно поле за хлапетата
Два класа деца всяка година се самоубиват, твърдят психолози
[25-05-2009] от Павлина Араджиева

Децата все по-често използват тоалетните в училище, за да бият, изнудват, заплашват или обират там съучениците си. Това сочи изследване на УНИЦЕФ по проект „Училище без насилие” в пет столични и две ловешки учебни заведения. В продължение на две години в четири последователни етапа са били анкетирани около 1300 ученици от 4-ти до 7-ми клас.

По думите на психолога Иван Игов изследването е показало, че когато учителите се намесят активно в борбата с тормоза в училище, „горещите точки” на насилие се изместват от класната стая, коридора или двора на училището в тоалетните и на улицата. Това означава, че не са достатъчни усилията на учителите, в борбата трябва да се включи и обществото като цяло.

Според Игов голяма част от проблема с тормоза идва от родителите, които настройват децата си да отвръщат на насилието. И като резултат една трета от първокласниците влизат в училище с агресивна нагласа. Те обаче не отиват при учителя, когато имат проблем с друго дете, а се опитват да го подчинят с насилие. Те имат изкривена представа за света, смятат психолозите.

По данни на анкетата всеки четвърти ученик е бил жертва на тормоз в училище, но малка част от тях споделят проблема. Сигурен сигнал е поведението на детето, смята Игов. „Когато то каже: „Не искам да ходя на училище”, тогава става страшно. Появяват се оплакванията от болки в корема, световъртеж, повръщане. Това са явни симптоми на тормоз в училище”, обяснява психологът.

25 на сто от децата ежедневно отиват със страх на училище, сочат още данните от изследването. Това е една от причините за високия процент на инциденти сред малките. България е на едно от първите места по самоубийства на деца. По думите на Игов средно по две класни стаи на година, или около 60 деца, влизат в черната статистика.

За да се намали агресията сред учениците, е нужна и държавна политика, смятат психолозите. Според тях е нужно да се създаде специален закон за насилието в училище по подобие на Скандинавските държави. Не е излишно обаче са се изследват и учителите за техния психически статус.


Обидните sms-и също могат да подтикнат към самоубийство, твърдят специалисти. Те спадат към т. нар. „кибер” тормоз, който на практика е неконтролируем. Той се изразява в публикуване на нецензурирани снимки или клипове в различни сайтове, което цели да злепостави жертвата. Най-неприятно е, когато чрез онлайн пространството или мобилните телефони се разкрие някаква лична за детето информация, смятат психолози. Не са редки и случаите на гласови съобщения с вулгарни коментари, дори и на такива, които заплашват с изнасилване.

Maле, мале, къде ги откара нещата. 80% от проявилите насилие после ставали рецидивисти. Като знам какво наричате насилие (че някой ритнал някого или го ударил в корема) то по мое време трябва над 70% от момчетата да сме били насилници, а от твоите статистически данни следва, че над половината набор 1967 сега трябва да е по затворите (нали са рецидивисти)

Истината в спора ЧУ/ДУ е, че нищо в природата не е черно или бяло. Всичко е някакъв нюанс на сивото и разликата между видовете училища също е в нюансите. Да твърдиш, че ЧУ са изкрящо бели някак просто не се връзва с материалния свят, в който живеем. А обективно сравнение по реални критерии няма. Матурите са добър опит, но общо взето са твърде лесни и не дават добър профил на образоваността на децата. Освен това учителите масово подсказват и се стига до парадокси някое квартално училище да избута по-висок успех от елитна езикова гимназия. Не са обективен критерий и кандидатстудентските изпити, защото макар сами по себеси да са трудни и да няма изкривявания като при матурите, на тези изпити децата дефакто показват знания придобити с частни уроци, а не в училище.  Не е обективен критерий и реализацията в живота, защото децата нямат равен старт - следването в западен университет или поемането на родителския бизнес зависят от материалния статус на родителите, не (само) от наученото. Единственият що годе обективен критерий са състезания и олимпиади, но там се сравнява само елитът на съответното училище (тези, които ходят по такива състезания), а средното ниво остава загадка. Между другото приятно съм изненадан от присъствието на 2 частни училища в челните места на Кенгуруто. Това говори, че в две училища трябва да има ниво.

Последно, досега не съм видял в темата някой да обвинява някого за решенията му. Детето си е твое, ти си отговорна за него и как така ще те обивнявам? Тук имаме спор, а не се обвиняваме. И няма нужда да сгъстяваме краските с намеци за цигански училища за да се аргументираме. Досега никой не е бил или ограбвал дъщеря ми в ДУ, както би следвало да се очаква от твоя постинг. Всеки си има мнение, всеки някак е стигнал до него и няма лошо да спорим. Ама да се обивняваме е нелепо. Да не говорим, че като гледам няма и абсолютна диференциация на предпочитанията на родителите - един харесва ДУ за начало, а после ЧУ. Друг смята, че определени ДУ са по-добрата алтернатива (а не средното училище в Горно нанадолнище) и пр. Пък и когато говорим за учене главният фактор са децата - техните заложби, таланти, мотивация. Учителите помагат, ама от тях не зависи всичко.

"Това означава, че не са достатъчни усилията на учителите, в борбата трябва да се включи и обществото като цяло."- от статията
Именно това е, не мисля, че само в ДУ или само в ЧУ това е проблем и той се предопределя от формата на собственост на капитала на учебното заведение. Проблемът, писах, е много по- дълбок и обществен, не търся корените му във формата на собственост.

В училище, където основната цел е да се спечелят пари няма начин да има подобно отношение. ...