1. -2. -3. -4. -5. -6. -7. -8. -9. -10. -11. -12. -13. -14. -15. -16. -17. -18. - 19. -20.
-21. -22. -23. -24. - 25. - 26. - 27. - 28. - 29. - 30. -31. - 32. -33. - 34. - 35. - 36. - 37. - 38. - 39. - 40.
- 41. - 42. - 43. - 44.
СОФИЯ СОФИЯ БАЛАНИ БАЛАНИ СОФИЯ СОФИЯ ВАРНА ВАРНА ВАРНА ВАРНА ВАРНА ВАРНА
в студена и безплодна тишина
понякога усещаш самота,
когато те прегърне есента-
започваш да намразваш и света,
изпълнен със безлична пустота..
Оклюмали нос малки врабчета,
заспали животни,умряли цветя
и спомен за лято,за диви полета
на фона на утринна,гадна мъгла,
мечта за усмивки-нереална,нелепа,
сърдити,от болка изкривени лица...
Няма ли край тази куха картина?
Кой изрисува с усмивка плача?
Кой накара светът да проклина
тази красива,дивна земя?
Кой си играе така с цветовете,
отнел им даже последна искра?
Кой ни отне тъй внезапно крилете?
Кой ли ?Мълчи есента.