4-та магрибска естетско - любопитна и ежедне&

много съм разочарована, никаво мероприятие нямаше в ИНТЕРПРЕД днес. ДАли не ъсм разбрала нешо погрешно, по новините чух , ама нали съм разсеяна, може да не съм разбрала добре.

Няма араганово масло, няма нищо 


И аз съм къносана от вчера, барабар с ръцете и краката. Отново ме гледат странно по улицата и се блещят в ръцете ми    то по-скоро като мръсно изглежда

И мойта кожа е чувствителна и суха, лющи се и сърби . Една лекарка спомена нещо за атопичен дерматит.  Топлата вода ми влияе зле ми ме кара да разчесвам допълнително.
 Лятото е Ок горе долу, ама дойде ли времето на чоропогащниците под полата и край, нищо не помага 

Привет момичета,
отдавна не съм се разписвала тук, но все нямах време да вляза и да прочета какво правите  Кате, кога заминаваш, май ще е голямото пренасяне. Лесно ли взе решението? Що за въпрос ... сигурно е така... от време на време се замислям
Кой ще идва насам към то България да показва родината на половиката? Моят момък и той стяга багажа да идва насам и после прави планове да ходим заедно до Мароко, че "мама ни чакала" за какво ни чака знае ли я човек, ама да видим

Момичета, никой не ми каза как празнувате Коледа по вашите краища. Наистина ще ми бъде интересно да споделите.
Пожелавам ви приятна седмица и останете с усмивка   
Ииии, да на бебчетата много прегръдки 

екатрин, дадоха по новините базара. Бил е в Международния Експо Център на Цариградско шосе и сигурно затова си се объркала. Казаха, че е имало представители от 40 страни.
А за чорапогащниците - ужас, това ме измъчва, както и дантели на бельото, или някои синджири за врата или метал на гердани - изривам се на момента! Огромни червени и сърбящи петна. Другото дразнещо нещо са омекотителите и "агресивните" прахове за пране. Само бебешки прах и сапун.  Каква тема стана, ама аз я почнах, за което се извинявам.

Жълтурче, аз реших, че си в Магриба. Много лесно взех решението, но предвид, че съм на път дълго, при това - не по работа, имаше някои неща, които са неотложни и трябваше да реша тук. Като например как ще се живее и какво ще се работи.
А това, че "мама чака", както са ти казали си е повече от любовно обяснение.

Коледа не празнуваме. Нормален ден. Най-много около католическата катедрала да има празничност и да има служба.

Аз се чудя как е свеар? Как се чувстват и Мохамед Амин как ли е?   

Пожеравам лека и позитивна седмица.       

Добро  утро, момичета!

Пожелавам ви една спокойна и щастлива седмица и Бог да ни носи на дланта си към хората, които обичаме, или ако сте с любимите си същества в момента - да усещате любовта им дори насън. И те да усещат вашата.

За начало, приятно четене и гледане на този блог, който открих сутринта!

http://zulu.blog.bg/viewpost.php?id=260247

http://zulu.blog.bg/viewpost.php?id=260509
   

страхотен блог! голямо удоволствие беше да 4ета и да разгледам снимките ,дано има още! гледайки снимки винаги ми е мъ4но това са моменти, които са минали, а искам да ги има още! това са  миговете,които винаги ще ми лиспват!може би затова не оби4ам огледалата, не оби4ам да виждам годините, които съм загърбила и да мисля за тези, които остават, дай боже като леля една, дето си живя достойно до 115!много искам да съм видяла вси4ки крайща на света,но както каза ал феси, има нещо в това да си винаги с една сълза за мароко в о4ите, и една мароканска ръка да ти се подава ,където и да си!аз така 4ивствам магреба ,като съдба, о4ите и сърцето ми винаги ще си останат в този край, дори да се наложи да заминем!днес ми е едно тъжно, а защо и не знам!
в4ера местехме мебели за да спим по-спокойно и да сме на топло вси4ки! голям фитнес беше, но си заслужи мускулите и времето!
дано да е хубава седмицата!едно гуш , май и аз имам нужда- .. едно приятелско ,такова и .. да усетя оптимизъм!

Марси, я да видя аз каква е тази мъка и унилост! Нали знаеш Бог ни праща там, където принадлежим, понякога цял живот пътуваме натам, ако не сме си отворили очите за пътуването, никога и не достигаме.
Ами ние, които сме за магриб-а рано или късно отиваме там. И аз така, където и да съм, сърцето ми е в Мароко.
Я гледай какви упорити мъже сме си намерилии са ни намерили, че и млади, енергични и бъбриви хора. Горе главата, пускай някой мезуед и танци - тъкмо си разместила и мебелите, отворила си място. Добре поне у нас е по-топло, че да не ми се налага да се прегръщам с цялата къща или да си съкращавам интимните моменти.... след толкова време разделени.   
Аз пък нищо не казвам, че към пропуснала в този живот - онова, което не се е случило или е минало покрай мен, не е било добро за мене.   

Мило Мароканско Кате 

ЧЕСТИТ ТИ РОЖДЕННИК! ДА ТИ Е ЖИВ И ЗДРАВ !      

Приятно изкарване ти пожелавам в любимото Мароко  много да сте щастливи в новата къща  От все сърце ви желая да си имате едно сладко     дано 

Весел и изпълнен с радост рожден ден желая

   

Мили момичета, благодаря ви за пожеланията!

Как ме изненадахте. Днес моята любов има рожден ден! Миналата година на този ден аз имах... естествено обучителен семинар и му се обаждах по телефона.

Сега само няколко дни остават, за да бъда големият му чакан подарък и да види, след толкова месеци, вече и на живо, че мога да си вея косата - т.е. че е порастнала добре.

Преди дни в южното Мароко е приключих фестивала на берберската музика и занаяти Тан Тан. Имало и българска фолклорна група, бил и Симеон, та нашите се натоварили и отишли да гледат и конникът не говори открито за чувства и като каже "Семейни работи. Жена ми не е за изложба!", ходил, гледал носиите, снимки е правил, казал "съпругата ми е българка, но прилича на мароканка!", ама майка му като я питали какъв е този интерес - и тя активно гледала и пляскала, казала, че аз съм българка - мароканска снаха.

Само не знам откъде са били танцьорите, понеже питали има ли танци от региона, в който аз съм родена.
Мъжът ми искал да говори със Симеон... ако пък не е вметнал за визата, ей тъй между другото, но не знам какво се е случило.

После между нас двамата тръгна пак приказката за Китин Муньос, че е роден в Мароко, и че мароканците са търсени... а аз се сетих, че всъщност ние сме търсени и обърнах аргумента и той го прие де.   

За това "Жена ми не е за изложба!" и болезнената реакция при снимане, въпроси, и това ще мине като се задържа повече, като имаме общ бит, а не си градим само дом и ухажване от думи и от дистанция. Времето заедно и ежедневието, така ми липсват.

Ей сега като "се освободя" и като тръгна да обхождам Агадир... какъв смут ще настане. Могат да ми сложат един GPS.

Има едни "ниши" покрай пристанищата и рибарския залив - царство са за социална работа... не ме разбирайте грешно ... няма да има там, с ограничен берберски и да кажа "елате, деца да работим заедно!"и да дойдат тълпи деца, които живеят по лодки, кутии и пристройки, но искам да ги видя.     
           

Приятелки и читателки, не се издържа вече! Искам да ида да спя на летището!

Обаче няма да го направя, понеже имам още нещо да уредя и да се справя с багажериите. На кантарчето за баня - над 25 кила е куфара. Лошото е, че имам едни маратонки за мъжа ми -ама не мога да пътувам с тях, нито да си ги вместя в ръчния багаж, понеже са като лодки. Оставих едно килимче, взех онова харесаното. ИншАллах, днес или утре ще се запътя към пощата с 4 кутии. И без тях - ето, 25 кила.
Все пак мисля да си вържа една жилетка на кръстта - тя не е тежка, ефирна е, но пък не остана място за нея. Колко се плащаше свръхбагажа - по 20 евро на кило ли беше? Днес ще се обадя да питам.     

Привет,

За багажа - аз не разбрах с коя компания пътуваш. Цената на кило свръх багаж, както предполагам знаеш, зависи от авиолиниите, с които пътуваш и направлението. Ако в твоя случай си с Луфтханза и отиваш в Мароко, да, 20 евра е на кило, но може и да е 30. На колко кг имаш право? Ако е 32 кила, добре, но ако е 20  ? За 1-2 кила отгоре няма нищо да кажат, поне при мене беше така и на отиване и на връщане. Отидох с Луфт и се върнах със Суис, те сега са ж една група. Имаш ли "Miles and more" ? Тогава можеш да вземеш повече. Трик е на летището да опиташ ъпгрейд - да те сложат в бизнес класа и тогава минава и повече багаж  . Трябва да отидеш, обаче, по-рано, добре облечена и да се усмихваш. Ако кажеш, че си оперирана или те боли гърба или подобно имаш големи шансове. Не казвай, че ти е лошо, защото няма да искат да развалят хатъра на бизнес- пътниците с някой, който може да ги оповръща. Хубавото е, че не си с деца. Ние когато сме с децата никога не са ни ъпгрейднали . Не, че искам да пътувам в бизнес класа с тях, но за багажа.

Сега каквото ми идва на ум:

хавлии - не носи! Те имат и ще ти дадат а и там можеш да купиш за цената на свръх багажа, който ще платиш.

Маратонките - в ръчния, знам че не е малко като обем .

Джелаби - не носи. без това ще ти подарят а и не са скъпи на пазара

Паспорт и пари - понеже си за дълго, наеми си кутия (буат) в местна банка и дръж там ценностите и паспорта и документите, които носиш. На улицата ходи с личната карта! Така ако нещо не се разберете си имаш всичко готово.

Ако се сетя друго ще ти кажа. Кога е самолета? Не разбрах утре ли пътуваш?

Невена, авиокомпааниите не дават билети за бизнес класа за деца, камо-ли да те ъпгрейдват. Макар че за редовни пътници, които все с бизнес си пътуват, са склонни на всякакви компромиси 

Кате, да ти е жив и здрав конникът 
Дълги години на любов и разбирателство, на взаимно уважение и зачитане; и винаги да пазите пламъка, който ви е събрал!
На него пожелавам лични успехи, прозорливост и да се цели високо, за да и стига далеч 


Разказите в блога са много интересни, толкова позитивно написани, и с красив снимков материал!

Марси, Жълто момиче   поздрави!

Давай за Мароко наред!, ей така ме посрещнаха в пощата, когато днес експедирах 4 кутии - само едната беше 1,700 кг, а другите три - общо 3,200 кила.
Не ми провериха нищо, само питаха какво има, повдигнаха горната хавлийка - уплътнявам кутиите така, че са де не счупи нещо,   

За който е по-нов в темата и не знае - както и през месец мей, ще спим в познатите със 7-ме деца. Ясно, че така им помагаме, ясно е, че те хората в собствената си къща ще седят на тръни и ще ходят на пръсти и ние ще спим в най-хубавата стая, ясно е, че човека ще ни кара със своята кола и ще се лудват по мене, ама при всяко пътуване - мое или негово, конникът ги притеснява. Аз не съм го виждала от август и пак трябва да се спотайваме, а тези седем деца са много жизнени и любопитковци. И ще чакат шоколади. Ама какво да се прави - хем казах, че не искам!

Ама кой ме пита мене?

За дрехите - за Белгия си нося подходящи за одита - иначе, казах - ще дойда гола! И конникът пак каза "НЕ! Как гола ще ходиш?" Целият самолет за тебе ли ще е, ще те приберат!"

И аз пак се обяснявах, че това е една шега и така се казва като нямаш много дрехи.

Джелаби и абаи - днес пак ми потвърдиха - "Само като дойдеш, давам ти една абая и заприличваш на нас! Дрехи не носи, ще ти купя - само ела да избереш, понеже искам да ги носиш!"

За разбирането и кутията - разумен съвет, но аз отивам при семейството си все пак, няма чак така да се задълбочавам. Освен това, имамеот доста време - поне над година една обща сметка, наред с личните ни де. И в общата, и в личните има спешен фонд. От общата сметка - с ограничена наличност е, не пипа никой от нас без да предупреди и за обясни защо. Тази сметка пести таксите от Western Union например.       

Имам Miles and More - като пътувах по работа към Армения и Карабах, летях с чешките авиолинии, а те мисля са към Star Alliance.

Така и така ще остава много дрехи тук - 20 кила е лимита.           

В петък в 18.40 тръгвам аз! ИншаАллах. 

Днес конникът няма да има рожден ден - чака да ида аз.

Иначе помоли, ако мога, да взема още една кутия "от белия крем", който пратих в предишния колет ... и мисля, че това са въпросните дяволски зъби, че аз пращах и един друг - охлаждащ, но той беше синкав. С тези кремове ударих десятката аз!
         

Привет,

Мента, благодаря за поправката. Не ми е минавало през ума, но не сме и търсили билети в бизнес класа с децата, при плебса е по-удобно, не че и там не се червя като се разкрякат. Това по закон ли или е неписано правило? Не си представям по-заможните многодетни семейства в економи. Опитай да визуализираш Мадона или Деми Мур на презокеанско с дечурлигата на края на самолета до някой пънкари дето отиват с раници в Индия или околностите.

Кате, за чешките не мисля че са в Стар Алианса. Ние веднъж пътувахме с тях. Беше голям майтап и на връщане едвам не изпуснахме самолета, защото децата се прехласнаха по един метален макет на самолет и не искаха да отиваме към самолета. Това след като вилняха из кафенето и се тръшкаха за подаръци из магазините. Изперкахме. А престоя си беше дълъг. Абе, с деца най-добре директно, нали (Петя, Марси, Дала)?

Момичета, заспала съм към 21.30 - нахраних се след ифтар /залез/, и легнах да погледам една програма, на която звезди танцуват - поне е жизнерадостно и красиво - Dancing Stars. И към полунощ ме събуди смс от конника, който се беше разнежил, а аз спокойно си спях, кълнейки се, че вече и един лев няма да похарча за нищичко.

Вчера поговорихме за Световната криза и да, най-сетне и конникът да каже "да, повлиява на много хора!"

За разговорът със Симеон, ех, настойчив бербер си имам, целеустремен, да не кажа друго... поздравил го, казал, че знае за България, че е бил и че се чувства българин и жена му е българка, затова той е българин, че сме много близки като маниери и и т.н., затова недоумява как ...., едва ли не, някои хора, от които се взимат управленски решения са с такова отношение и предубедени. Като не му е набутал документите си в ръцете /за да конкретизира какво има предвид/ и не го е накарал да се обади пред него, или да му набере номера и да му натика слушалката на телефона в ръцете, за да говори и да му каже какъв е резултата. То като се е отървал с едната вметка, Симеон, трябва да почерпи направо! 

Аз вече банкрутирах. Снощи купих последните неща. Ще намаля дрехите и за свръхбагаж няма и да мисля. Сирене, ядки, шоколади - ТОЛКОЗ!

Кремът за масаж взех също. 100% пак ще ме молят, където и да съм, да пратя наново. Аз отивам с моите умения за ши-ацу, така че свеки ще е на седмото небе от щастие, а и конникът също. В тази къща нашата големи масажи се прилагат - аз се разтапям под мароканския масаж - накрая с издърпването на крайниците, а аз от своя страна - почвам наред желаещите, които имат ревматизъм или разни други състояния.

Сега се сещам едно време - от детство до юношество, в салоните за лечебна физкултура, в базата за калолечение, който имаше церебрална парализа, му назначаваха и масаж. Години наред, понякога е и доста болезнен, кой беше решил, че скованост на ахилеса се лекува с масаж?

Сега вече като се работи с хора с физически проблеми, е цяло чудо да се прави масаж, дори и на децата. В моята работа от години наред не съм виждала някой да прави масаж или да има назначен такъв.

Невена, много ама много се смях на това, че децата ти са се тръшкали за подаръци! Даже си представям. А то на летището е така интересно, особено за деца, които много не разбират какво се случва и защо седят с часове, а други хора бързат и гледат нещо си, редут се на опашка. Какво друго да прави човек на детска възраст, освен да си иска подаръци!