Дъщеря ми е 3-ти клас.
В първи клас имаше огромен интерес и желание да учи. Искаше допълнителни задачи и диктовки сама и по всяко време. Радвах се много на отношението й към училището, мисля, че това се гради най-трудно.
Във втори клас сменихме учителката и ... вече (една година по-късно) всичко е различно. Промяната не настъпи внезапно, беше процес през цялата година. Детето отново е отличник, но вече не е така мотивирано и амбицирано, опитва се дори да пропуска домашни, защото "госпожата няма да ги провери". По отношение на госпожата имам големи резерви вече, в общи линии не одобрявам много от постъпките и репликите й, даже вече се хващам, че я дебна ... но няма да се впускам в обяснения. Просто не мога да се помиря, че дето ми за една година претърпя такъв обрат. От друга страна не мога да съм сигурна доколко промяната се дължи на госпожата или вече се появява инерцията на "порасналия" ученик.
Основното ми притеснение е отношението, което има към училището като цяло, навиците и мотивацията да работи. Допускам, че по-късно ще се появят и пропуски в знанията, но това съм склонна да преглътна донякъде - вероятно могат да се компенсират. Все пак в тази възраст децата все още искат да учат - така са устроени и ако още сега загубят това желание какво би станало в 5, 6, 7 клас...
В средата на 2 клас сериозно се замислих да я преместя някъде другаде, но .... след много мислене ... не посмях. Класът е добър като взаимоотношения, няма конфликти, а детето ми е доста чувствително, като всички ... реших, че душевния мир е не по-малко важен!
Приключвам - имали ли сте подобни терзания и проблеми? Как постъпихте или как бихте постъпили?
Не ми дава мира мисълта, че знам за "проблема" и нищо не правя. Как да разбера дали бих съжалявала след време?