Та така първото тържество беше на 3-4 годишните т.е. групата на Момчил, всичко беше много готино, всеки имаше реплика, сладурите не уважаваха опита да бъдат подредени в стройна редичка, по подобаващ за възрастта им начин, с две думи беше свежарско и раздвижено
после беше групата на Димана, които трябваше да изнасят пиеската "Котаракът с маратонки" еми точно тя не ми хареса , първо всички деца седяха горе на сцената все едно са изкарани на сила, по време на песните които се пускаха всички блееха на някъде, то на участващите им беше досадно камо ли на родителите Основните действащи лица, бяха четиримата от групата, които ходят на вокална група, те пееха песните, които между другото бяха основно репертоар на фамилия Тоника, а другите дечурлига блееха на някъде или от време на време се включваха.Диалозите бяха абсърдни, как котаракът с чизми идва в наше времеи вече става с маратонкии после имаше подмятания от рода, че нямат пари за сватбено пътешествие и т.н.(то това показва и от къде беше липсата на ентусиазъм, де).За принцесата бяха избрали супер подходяща песен "Когато сутрин стана, започвам да играя...", не помня на кой беше, но беше вкарана в котекст, че тя не може да бъде домакиня и още лафове тип ,засмейте се възрастни, защото ги казват деца.Горе-долу пиеската беше много безславна .Явно съм перната в устата, защото когато едната от госпожите, когато ме попита как е минало аз и казах, че малко вяли са ми се сторили децата, това беше най-милото, което успях да промъцам след видяното иг-жата видимо се нацупи
А избеснях, когато милият ми мъж(син на начална учителка, настояща моя свекърва ), заяви, че съм направила огромна грешка, че съм изказала подобно мнение пред учителка и не съм и уважила труда ,според него и да е тъпо нещото, което си видял е по-добре да си замълчиш да не обидиш учителката .
Еми оплаках се, които му се чете да заповяда