Angela61, Да, това за родовата обремененост ми звучи точно като оправдание. Не че не съществува такава, но то в живота си човек има много обременености. Ако не е родова, ще е някаква друга. И човек или се бори да ги преодолява, или ляга и умира. А, има и трети вариант - мрънка, оплаква се и гледа чуждото канче.
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Родовата карма няма общо с оправданието и бездействието на някого, да който иска да го ползва за оправдани, живота си е негов. Наскоро слушах как 3 поколения подред на първия учебен ден се случва нещо и детето не отива на училище, в разговора с терапевта и разравяне на семейната история се оказва, че някога семейството е било мното бедно, детето пасяло животните и не отишло на първия учебен ден, това е запечатано в родовата система и в това семейство, терапевта го обясни, че всяко следващо поколение от съпричастност към това страдание се повтаря същата ситуация. Склонна съм да вярвам, че ние предизвикваме някакви събития, повтаряме семейни модели и т.н. За съжаление беше даден пример с 3 поколения млади вдовици, надали и това е просто стечение на живота. Вярвам, че всяка наша мисъл се отразява не само на настоящето, но и чрез нас "програмира" следващите поколения, както и външно вмешателство, клетви. Да прокълнеш до 9 то коляно и защо до девето е наложено, също не е случайно. Слушах и за още един пример за човек с амбиции, борбен, но все нещо не върви и го спира, оказа се, някога бабата и дядото успешни, но идвайки на власт колективизацията им взимат насилствено имуществото и препитанието, болката е голяма, непреодолима и днес всичко това е в тази родова структура се отразява на новото поколение.
