Не се чувствам добре

Да кажа и аз: детето е много малко, няма никакъв начин да работиш хоум офис и детето да тича из къщи и да те дърпа непрекъснато. Абсурд, не става.
Виж, да работиш на половин ден е реалистично, но не знам дали тогава детето ще боледува по-малко, ако стои по-малко време в градината.

Наистина, не си ти човекът, който да контролира шефа. Той е този, който контролира и е в правото си да пие, яде и да се помайва.

Твоето разочарование според мен идва от раздялата с детето. разбирам те много добре. Но пък е за добро, наистина е добър вариант.
Никой не може да те спре да ползваш болнични. А ако работодателят поиска да те освободи, какво да се прави.
Хубаво е да започнеш активно да търсиш нещо друго и едва СЛЕД това да напускаш.

Благодаря на всички!
Прави сте, че прекалено много се вглеждам за неща, които не би трябвало да ме вълнуват. Човека е такъв и няма какво да променя. Може би не го е прави с лоши намерения, просто има такъв характер. Това не променя факта, че ще се опитам да потърся нещо по-добро. Поне с различно работно време, за да имам повече време за детето.

Преминах през подобен период след връщането от първото майчинство. Работа от 9:00 до 18:00ч. Плюсовете при мен бяха, че градината на малкият е на 200м, мъжът ми е с гъвкаво работно време, аз бях хоум офис. Минусите, трудно е да се нагодиш първоначално, че не разполагаш толкова с времето си, съобразяваш се с екип, часове, ангажименти, но това е животът. Децата растат, ние работим. И аз в края на деня бях уморена, тепърва готвене, да видя детето (което 20:30-21:00 най-късно заспиваше), после да се видим с мъжа ми, ама така е.

Малкият боледуваше веднъж месечно, аз само веднъж си взех болничен 3 дни (в края на 6м). Останалото време, живи и здрави да са ни, едните баба и дядо помагаха. И те го взимаха за по някой друг ден у тях в друг град, ние първите дни от разболяванията го гледахме, работейки от вкъщи (силно непрепоръчително, никаква работа не се върши, и детето не се гледа адекватно).

Моят съвет е - събери едно добро портфолио, направи готини проекти, стани добър специалист с някоя друга година опит и търси нещо гъвкаво и от вкъщи. Сферата ти го позволява. Да, детето ще е попораснало, но задачите около него не и дори ще трябва още повече време да се отделя (домашни, извънкласни занимания, ако ходи на спорт). Не очаквай супер коректни работодатели и да те гледат с мили очи - изключения са и почти няма такива вече.

Авторке, мисля че  от 1000 кладенеца вода вадиш, само и само да оправдае простата истина-че не ти се работи. Изключвам виковете - това не е нормално.
 То болно било детето, за 3 месеца спряно. Не те устройва това, онова. Карта ти били обещали, курсове била изкарала.
Предизвестие то било много.
Стегни се, цял живот работа те чака. И да отлагаш, най-много година още. Такъв е живота, приеми. Продаваш предизвестие и търсиш-в момента работа има. Може да си починеш някоя седмица между двете работи. Знам какво е, от работа на работа все едно, детето си иска своето.Прибираш се изцедена, детето се наспало и подскача, но няма майка която да не се е справила.Всички работодатели послъгват, просто проучвай по-добре при следващата.

Ако наистина не можете да си позволите да живеете само със заплатата на мъжа ти, потърси работа на половин работен ден. Ще имаш много повече време с детето. Все пак то ти е най-важно и ще бъде малко само веднъж. После не можеш да върнеш времето. Но пък спомените остават.

Основната ви грешка е изпращането да детето в друг град. Намерете начин да се редувате с мъжа ви в ползване на болничен, бабата/дядото да се редуват да гостуват за гледане. Гледачка за крайни случаи, в които никой не може да отсъства.

flower.fairy97, какво правят шефовете ти съвсем не е твоя работа. Твоята задача е да правиш това, което се иска от теб като задачи. Ако смяташ, че са ти обещали нещо на интервюто, не пречи да попиташ любезно.

Всички сме имали малки деца, много труден период е. Когато моите бяха малки, нямаше и хоум офис. Този период е много труден за адаптация чисто психологически - разделяш се с детето, тотално ти се разбутва режима. В България работата на 4 часа не е много разпространена, но наистина не пречи да потърсиш.

За да влезеш в час, бих  препоръчала следното: решаваш какво искаш и работиш в посока постигане, т.е. - искаш кариера, следователно ще страда времето с детето, защото ще трябва да се посветиш на това, което искаш да постигнеш. Ако искаш повече време с детето и нямаш сериозни амбиции - тогава се фокусираш на по-лека работа и детето е в центъра. Във втория случай трябва да си готова да правиш компомиси със заплащане, с естество на работата и с растеж в позиция. Като цяло имаш време за всичко. И най-вече - не проектираш собствените си разбирания как да работи света върху шефове, фирми, пазар на труда и т.н. Последното не е критика, а управление на очакванията - няма пълно щастие и когато се носят много дини под мищница, често се случва някоя да я поизпуснем или лекичко да се изхлузи. Това, обаче, не е край на света.

Желая ти успех и бързо свикване и адаптация!

Не става ясно теб какво те фрустрира - дали това, че си попаднала в лоша фирма, или това, че не можеш да си виждаш детето. Не вземай спонтанни решения, обмисли хубаво нещата от всички страни. Преди всичко с мъжа ти и родителите ти трябва да измислите работещ вариант кой ще гледа детето, когато е болно. След като направиш 6 месеца, не могат да те уволнят, но щом казваш, че твоите шефове обиждат и крещат по хората, ако преценят, че взимаш прекалено много болнични, могат много да ти стъжнят живота.

Другото - фирмата очевидно не е много читава, но в момента гледаш само от лошата страна на нещата и не осъзнаваш, че те реално са ти дали голям шанс. Наели са те без опит. А маса хора се преквалифицират, карат магистратури и курсове и накрая никъде не ги вземат заради липсата на опит. Няма нищо лошо някой да напусне фирма след месец или два, на почти всеки се е случило. Обаче ако отидеш на ново място, винаги има риск и там да не ти хареса, или пък теб да не харесат, освен това пак ще трябва да мислиш кой да гледа детето. След майчинство ако напуснеш 2 фирми една след друга, вече СВ-то ти направо ще крещи, че не можеш да си възстановиш работните навици и не можеш да постигнеш баланса работа-личен живот и ще ти стане много много трудно нататък. Затова аз бих си огранизирала кой да гледа детето, а аз ще се натискам в тази фирма поне година, за да мога после да кандидатствам като човек с опит. Освен това ако си ценен кадър, може да успееш на ново място да си издействаш и някакви отстъпки, например да имаш различно работно време от колегите или да ползваш 30 мин обедна вместо един час и да си тръгваш по-рано.

И последно за 4 часа - те не са панацея, когато детето ти е болно, пак трябва някой да го гледа. И на 4 и на 6 часа работата си е работа и работодателят има право на претенции, ако отсъстваш много често.

Търси работа с по-ранно работно време - да отиваш в 8-8.30, да си тръгваш 17, ако можеш да уговориш и по-кратка обедна почивка. Детските градини отварят рано, можеш да го водиш, да идеш, да си тръгнеш и да го вземеш, ще имаш час повече вечер с детето - да се разходите при хубаво време, да пазарувате, да приготвиш вечеря. Половин или един час сутрин по-ранно ставане и малко бързане ще ги нагласиш и ще свикнете, но единият час вечер ще ти помогне да го вземеш навреме и малко по-добре да се организираш. Дори да се наложи да останеш 20 минути, половин час, няма да е толкова тежко.

Животът е избор  и низ от решения, ти си там доброволно, не си спазват обещанията, не са коректни, лъжливи обещания,  крещят, избиват комплекси и ти си там стоиш стоически, не си виждаш детето, страх те е да не те уволнят, понеже това е страхотната работа, на която се депресираш и си нещастна. Съжалявам за директността ми, но това е реалността.
Не виждам нищо положително. Като нещо не ти харесва, търсиш други алтернативи, това не е единствената фирма, работа и друга възможност няма, край. Отвори интернет прегледай обявите, помисли за по-къс работен ден за начало, не е масово, но вече има такива позиции, добри фирми в района които нямат обяви, но можеш да си изпратиш св-то, квалифицирана си, търси си пътя. Предизвестие един месец е нещо масово и нормално. За мен теб те е страх и затова стоиш в тази среда. В крайна сметка човек трябва да прави това, което е най-добро за него, а не да прави безсмислени компромиси. Ако съм на твое място,  давам си предизвествието и си взимам болничен, защотото детето ми е приоритет, а не някакъв съмнителен и безперспективен работодател. Имала съм случай да изкарам 3 дни на едно работно място, не ми харесва и въобще не си и помислих да стоя, хората бяха добронамерени, но не беше моето. После бях в една фирма получих постоянен договор, бяха доволни от мен, аз от тях, работа ми харесваше, колегите също, но имах по-добра алтернатива и да напуснах и не съжалявам. Човек трябва да е гъвкав.

Една приказка има.
Предпочитам най-лошия банкет, пред най-хубавата работа.

Как така детето ти живее с други хора цяла седмица?
Напускай я тая работа ако ще е  с цената на липса на време със семейството и детето ти най-вече.
Отношението не е добро,нямаш време,не се чувстваш добре.
И понеже съм била в такива ситуация и едвам се съвзех ще бъде откровена с теб.
И ще съм малко крайна.
Не е това твоето място. И изпитваш чувство за вина -към детето,защото ти е трудно да се нагодиш,след две-три години у дома.
Знам,че е така. И на мен ми беше и все още ми е трудно.
Аз досега да съм си тръгнала веднага.
И извинявай,че ти го казвам,но щях да се побъркам от чувство за вина-не заради работата,а заради детето,което трябва да е отглеждано от майка си,не от баба си в друг град.
И не, защото ако си взема болничен :"о ужас ще ме уволнят".
И да стоя и да им треперя и да им търпя лошото отношение.
Спокойствие, здравето,семейство на пътя не се намират.
И когато едно място не е твоето си личи.
И си личи по нещата,които изброяваш.
Това и ти казвам,напусни,ще е добре за теб и няма да съжаляваш.
Един месец предизвестие и през това време болничен за гледане на дете и си готова.
Никой нищо не ми е да ти каже.
Детето ти защо живее в друг град? Как така стигнахте до там?
Защо се налага това?
Доколкото и късно да стоиш това не е решение.
И цял свят работа от 9 до 18.
Но си виждат децата и правят и други неща.
Просто там не е твоето място.
Ти си нещастна.
Не се вглеждаш. Не са подробности това.
Не приемаш подобно поведение на шефа и това е нормално. И аз не бих приела.
Хората сме различни.
И не бих работила за така човек.
И освен това майките трябва да сме с предимство. Точка. Както е навсякъде по белия свят.
За болничен,за работно време,за всичко останало,докато децата ни са малки.

Не знам кога бг работодател ще го разбере това.
Хора сме,преди всичко.
Не си съсипвай здравето и психиката заради непознати,които още утре ще те заменят,кови не те ценят като кадър и им е все тая.
Гледай себе си и детето си. Работа бол.

На запад като обявят свободна позиция пише от кога е. Примерно от 10 Март, 15 Април и подобни. Да не си губят времето хората и всеки да си направи сметката.
В България условия за труд много няма, не е измислено и на никой не му пука май.
 Така се получава че трябва са напуснеш и тепърва да търсиш или да намериш работа и да бягаш без предизвестие да им подарил една, две заплати. Все пак всичко е въпрос на договорка.
Пак си добре, при мен мизерниците са направили 2м.предизввстие,иначе съвсем никой няма да им работи.
 Та имам един въпрос. Ако взема болничен преди 6м.да са минали какво може да се случи? Да ме махнат без да ми платят ли? Не вярвам да ме уволнят дисциплинарано, нищо че съм в изп. срок. То на сегашното положение няма и кой да им работи.

Е, как ще те уволнят дисциплинарно затова, че си взела болничен? Може чисто и просто да те освободят в изпитателен срок, като се върнеш на работа.

Защо да трябва да напусне, за да си намери нова работа? Абсолютно нормална практика е предизвестие от един месец, едва ли има работодател в България, който не го знае.

Хубави съвети "детето на първо място, напускай", ами ако парите й трябват? Едва ли жената е започнала работа, понеже се чуди какво да си прави времето.