Бебеправене, но без много правене

Мъжът ти всъщност се явява като един много добър приятел.

Даа, повече май е приятелското.

Разбира се, никой не казва, че той е лош човек. Просто не сте един за друг. Ти не си щастлива. Усещам, че има известно примирение в теб, вероятно, защото чувстваш сигурност и спокойствие с него. Прочети Дервишово семе, може да ти помогне да прозрееш, че е дълг на мъжа да желае и да си иска от жена си, а не твой да стоиш на челна стойка, че да те огрее за 3 Мин на месец. Има и такива тестове за съвместимост на двойките - онлайн са, направи един-два. Дори там въпросите са от сорта: колко пъти партньорът ви (мъжът) прави опити за секс. Никога няма такъв въпрос за жената. Това не е случайно и не е защото само мъжът може да си иска. Но показва, че чисто физиологически и хормонално, мъжът е този, който ще иска по-често. Аз лично не виждам то да правиш или не правиш нещо нередно….

Благодаря много за коментара и подкрепата! Така е, примирението идва от спокойствието, сигурността, общите неща които сме си изградили, удобството заедно, но след време тази зона на комфорт може да убие и мен и него. Мъча себе си, мъча и него. Може би наистина някъде там него го чака по-подходяща жена също.

Откъде тръгнахме, къде стигнахме!
Какво нещо може да направи една тема в анонимен форум, ти да видиш!
Ами ипотеката, общото жилище, уважението, грижата, кой ще те завива, като си настинала?

Хора, просто приемете че може момичето много да го обича и харесва и да не  иска да е с друг мъж. Сигурно се чувства ужасно

Забавно е когато не си на мястото на отхвърлената жена

Замислете се вие какво бихте направили и щяхте ли да го направите?

Oх, много ме забавлява темата!

Едва ли има жена която да не е била отхвърлена от някого по някое време. Но повечето не се натискаме там, където не ни искат. Така е, чувството е ужасно да си нежелан, независимо жена или мъж си. Оставането в тази ситуация и продължаването да понасяш унижението от това с какво помага?
Като не е даден човек партньорът за мен, не е и толкова, няма много какво да направя. Продължавам без него.
Приятелството си е приятелство, имам приятели мъже и с тях наистина сме само това - друго не търсим един от друг. Чудесно си прекарваме заедно, помагаме си в трудни ситуации, но не си и помисляме да търсим нещо повече там където го няма.

Така е, на чужд груб и 100 тояги са малко явно..  а и най-вече това не е решение, което се взима за 1 минута. Това в много време и чувства, които са инвестирани..А и обичаш този човек, въпреки всичко

Изобщо не искам да си представям какво унижение е това да се натискаш на човек, който не те иска... В интерес на истината на мен ми се е случвало на мен да се натискат мъже, които не харесвам. От моя гледна точка е унизително за другите, а те дали въобще са се усещали, дали не, не знам. Чудя се колко ниско самочувствие трябва да имаш, за да стоиш в едни подобни отношения...?! И това го казва жена с изключително ниско самочувствие за собствената си личност. Щом аз се чудя, значи смятай...

Ох, зарежи ги тези инвестиции. Принципно е така - когато си инвестирал емоция, е трудно да се пуснеш. Но се налага понякога. Губеща инвестиция.

Инвестирала си време, чувства и т.н. Ами стига толкова. Загубила си време, не си губи целия живот.

Финансовите гурута тук говорят за инвестиции, романтичките - за емоции, практичките (интересна и благозвучна дума ) - за загуба на време
Всъщност става дума за навик / навици. Най-трудната промяна в живота е тази на навиците. Може да са вредни, може да водят до негативни последствия, няма значение.
Една от вас говореше тук за излизане от зоната на комфорт. Тази зона е нещо като наркотик. Може една единствена страна от нея да ви дава някакво бледо усещане за комфорт, влезе ли се, излизането е мъчително. Ето защо подлъгващия стремеж към "щастие" ???, спокойствие и удобство е крайно вреден. На индивидуално ниво при жените се стига най-често до Ана Каренина, на социално ниво - този стремеж е инструмент за насаждане и пропаганда на най-човеконенавистни идеологии.
С едно изречение - колкото по-безметежен и спокоен (приспиващ) живот е имала авторката, толкова по-трудно ще се откъсне от него. Ще си измисля оправдания - тази му черта е хубава, онези преживявания ни бяха приятни (преди 100 години).
Ако живота ѝ е бил по-труден с повече усилия за преодоляване на препятствия, вече щеше да му е била шута по бгмамски маниер. Този маниер и основно съветите за него обаче си остават само на думи, най-често под формата на лицемерни коментари към подлъгалите се да пуснат тема на тази тема
Ако авторката беше мъж, би ѝ помогнала народната мъдрост - Ако не си помогнеш сам, и господ няма да ти помогне.
За жена обаче не е сигурно дали търси решение или просто иска да си помрънка малко тука пред повече или по-малко съчувстваща, но все пак многобройна публика.

Няма да й е лесно на авторката да го зареже този мъж, защото имат брак, ипотека, отдавна са заедно, може би са от малък град, като това е мое предположение, та само си представете в тази ситуация и родата, която очаква бебе, не развод. Това би било кощунство, гръм в рая, за който никой не е подготвен, точно когато евентуално се очаква съвсем друго развитие на нещата. Огромна, огромна грешка, че сте загубили толкова време заедно, че изобщо сте се оженили. Много съжалявам, въпрос на време е да се влюбиш безпаметно в друг. Мисля, че дълбоко в себе си искаш да се отчетеш с бебе, защото часовникът тиктака, в малките градове по-бързо от големите, кога ще го търсиш тепърва този нов, пък и гаранция няма, че ще е по-добър от сегашния. Донякъде те разбирам, защото просто нямаш истински печеливш ход, освен да срещнеш своя човек преди бебето да е станало, но тогава пък ще си ти черната овца и виновната в очите на околните, а за мен не си. Истината е, че не е трябвало да влагаш толкова години и енергия в тази връзка.

Един оргазъм я дели от края.