Бебето не ме познава

По-голям виц скоро не бях чувала...бебе на 3 месеца да пее, разказва, изброява всички членове в семейството и на всичкото отгоре му омръзва с майката, която има подозрения, че я ползват само за консумация. Да предположа ли - сигурно си говори с бабата за плетки и рецепти и затова му е по-интересно с нея. Ако темата беше по-сериозна бих казала,че ако на 3 месеца се конкурирате с бабата за вниманието на детето,не ми се мисли какво ще е по-нататък

Успокойте се. Бебето много добре си знае коя е мама. Ако нещо ви притеснява, кажете спокойно и внимателно на мъжа ви и  свекървата. Радвайте се и бъдете благодарна, че има кой да ви помага и отмени, че много мами нямат такива помощ. Тепърва ще ви е необходима, даже и да излезете сами с мъжа някъде.
Весела първа Коледа с малката душичка.

И моята ме дразнеше, докато не почина и не разбрах всъщност, каква безценна помощ ми е давала...

Вие пък големи сте коментатори, за най-малкото се хващат да се направят на интересни и да се заяждат. Не буквално ПЕЕ И ГОВОРИ, така му казват не се досещате или се правите на тъпи!? Голямо ЧУДО, ЛЕЛЕ Феномен. Голяма драма че говорило и таблицата сигурно знае...
Аз постоянно говоря, пея, разказвам, чета книжки, вкъщи не се мълчи. Какво като е бебе. Дъщеря ми е на 3 месеца и също си мънка нейните неща, вика, крещи, гука, аука, аз също и казвам "хайде говори ми малко", "пей ми на твоя език" и т.н... Кое му е странното. И понякога забива на "Маааа" и се шегуваме, че казва мама. Ужасни заядливи хора..
А на дамата бих дала съвет, или си отстоявайте позицията или стойте в ъгъла и чакайте. Какви са тези неща, ще ми вземат детето от ръцете при първа възможност. Абсурд! Аз си гледам бебето сама от ден 1, баща и е на работа с дни и нощи го няма. Може би е друга крайност, но толкова съм привързана към нея, че трудно давам даже да я вземат и да ми я дундуркат.. Да и се радват от място. Свекървата я вижда 2 пъти в седмицата и то за час, повечето пъти спи, достатъчно е. Майка ми единствено оставям без да се притеснявам, но и тя замина в чужбина. Времето лети, днес е на 3 месеца, утре на 13.. Просто детето е мое, аз съм я носила, аз съм я раждала, аз я обожавам и гледам всяка секунда на безсъние и болка. Аз ще преценя кое как и защо.. И въпреки че сме сами двете, често имаме гости, все пак държа и да е социална и да не дели хората. Предлагам ви да се вземете в ръце, това са неща които предполагам всяка майка изпитва и не знам даже как го позволявате и то постоянно..
Успех!

Интересно. Изкарвате ме че.по цял ден си кратя краката и пия кафета. А не е така. Винаги сйв искала добри взаимоотношения със семействата от двете страни. Но това обсерватория нейно поведение ми идва в повече. Нямам против детето да казва баба, да и се радва и да прекарват време заедно , но това е така от ден първи. Разбирам че и тя има нужда от внучето си, но не може все да идва в стаята и да ми го взима от ръцете. Просто съм прекалено добра и си мълча,  зя да няма драми. При вас е точно обратното, нямало е кой да ви помага и затова ме нападате едва ли не че си измислям...Благодаря ви за съвета! Оттук нататък ще  се опитам да скъся.максимално времето им заедно , за да се усети сама. Ако не го направи ще говора с нея... благодаря още веднъж. Бъдете здрави!Благодаря за съвета!Има една приказка " Ако не можете да кажете нещо хубаво , по -добре замълчете" . Но все пак благодаря за коментара ви. Бебето казва бабу , защото не на края на всяко изречение тя му казва така , а го гледа право в очите и бавно в продължение на 5 минути повтаря само бааааба, бабббууу, ббббббб. И когато казах, че като е плакал е казал маммм, тя ми го взе от ръцете и каза ела при баба, няма да казваш мама, а баба. И вмъкна, че като плачат все казват мама. А иначе искали баба си. Когато го приспивах един ден , тя слуша как той си мрънка и казва на масата пред всички " Еми.това е , той иска баба си" . По всичко личи , че иска цялото внимание да е върху нея. Благодарна съм и за помощта , но това е обсебващо. И не то разказва за членовете на семейството , а тя.. но най вече се бабосва. Не ме разбирайте погрешно. Търсех съвет , не нападки. Бъдете здрави !

Сигурна съм,че авторката говори ,че бабата пее ,изброява и т.н . Защо хората сме толкова враждебни към чуждато нещастие ?! Разбра ли ,недоразбрали важното е да коментираме. Към авторката-бебето не казва бабу ,баба и там каквото казва,защото бабата го повтаря ,моя син също започна първо да казва бабабаба ,ббббб и каквото се сегиш друго започващо с ббб,а не съм повтаряла само баба със сигурност това е от времето на гаченето и не го приемайте за първа дума ИЗОБЩО ,защото не е ,а пък бабата нека си фантазира ,че 3 месечното бебенце й казва бабо ,моя е на 1,4 г и казва само мама в момента сме на гости в свекървата и хал хабер си няма за нея само ако му каже ,,айде бабе ,бръм бръм" тоест ,че ще го вози в колата и той вдига ръце да го вземе ,но не ревнувам ,защото той ме обожава и не може без мен и при вас ще е същото сигурна съм само не го позволявай на бабата да се опитва да те измества

Бебето сега е на етап физиологични нужди, никой за него не е по-напред от другия, спокойно. Но не смятам, че подобна намеса от страна на бабата е правилна, особено пък и като ви чета как внушава на останалите, че при нея се смее и е добре, а при вас едва ли не само плаче. Понякога не става с добро, тръгва се първо с добро, разбира се. Според мен прекалено се меси свекърва ви и се налага, а детето все пак е ваше, не нейно. Обяснете и, че цените голямата и обич към детето, но всичко си има някакви граници и така да нахлува в личното ви пространство, когато тя си реши, е стресиращо и неприемливо. Много усмивки с мъничето ви желая. Вие сте прекрасна майка. Весели празници!

Бабата не се усеща, че прекалява. Явно трябва да ѝ напомниш или да ѝ обясниш деликатно, че оценяваш помощта ѝ, но бебето е все още много малко и искаш ти да си най-близо до него. Не е нормално поведение да ти го взима от ръцете, ако го прави. Ми не ѝ го давай. Ако не разбере от първия път, ще разбере от петия. Няма да стане обаче без драми. Покрай децата има и много поводи за семейни кавги, това е неизбежно, тепърва ще имаш и други битки покрай детето.

Аз не я съветвам да се кара с бабата и да ѝ прави някакви фасони с недаването на бебето, щом се очаква бабата по няколко часа дневно да го носи на ръце, понеже не спяло.

Маме спокойно,за сега си почивай и се грижи за себе си след раждането. хапвай си за да имаш енергия. след това давай на бебчето да яде и да е здрав и силен. излизайте на разходки,като сте у вас храни си го бебчето,дръж го в ръцете си,кушкай го,говори му. спокойно,не се тревожи за нищо и след време ще казва мама

Чак аз се ядосах. Ще имам аз малко бебе, ще искам да си го гледам, а някой ще ми го измъква от ръцете! Сложи граници, ако е възможно без да се карате. Ако не е възможно без караници пак сложи граници, но по другия начин. И на мен ми се струва прекалена тази привързаност на бабата, която отива към обсесия и изземване на родителски функции. Да, хубаво е човек да има помощ, но не на всяка цена.

Е аз пък бях другата крайност.Молех се някой да е вземе и да е залисва.Вие сте майка и винаги ще бъдете на това дете Свекървата няма как да ви измести.Радвайте се ,че имате помощ.Още малко като порасне ще започне да прави разлика.

Първото ми дете от 4м се наложи да го гледа баба му през деня, защото аз правех дипломна работа. Бах в другата стая и само го кърмех, къпех и хранех, всичко останало правеше баба му. Защитих когато беше на 7м и като стана на 1г2м започнах магистратура. Детето го гледа баба му до 3г. Когато започна ДГ. Никога не ми е минавало през ума, че детето ми може да обича баба си повече от мен. Детето можеше да остане с всеки познат без никакви проблеми. Вече е на 11г и определено мама си е мама, дори на тази възраст. Като по-малък беше привързан определено повече към свекърва ми, която го гледа, отколкото към майка ми. Най-любимо му беше да играе с баба си, но това изобщо не означаваше, че обича нея повече от мен. Винаги когато беше болен или имаше нужда от нещо търсеше първо мен. Сега с малкия, го гледам само аз 24/7, мъжът ми често пътува и няма на кого да го оставя дори за да отида до тоалетна. Вече е на 1г10м и е страшно залепен за мен, въпреки че е доста по-социален от батко си, винаги ме търси и аз трябва да съм там иначе настава апокалипсис, рев, тръшкане. Направо не знам как ще го отлепя от мен. Бабите и дядовците си вижда веднъж в месеца или веднъж на няколко месеца и пак им се радва и когато те са там, не ме отразява много, но е важно да съм в саята. За мен вторият вариант е по-зле и за майката и за детето. Той непрекъснато е на краката ми, каквото и да правя, плаче дори когато го оставя на баща му, за да обърна внимание и на другото ми дете. И аз си търся една баба малко да го занимава, но за сега няма желаещи, а той вече си порасна 😀

Не ми се струва възможно което и да е дете да обича повече баба си. Просто нейните приказки и коментари те дразнят. Предполагам, че и мен биха ме дразнили.
Щом искаш да й ограничиш времето с детето, а ти да го поемеш - лесна работа, само й кажи правилата с добро. Няма нужда да се карате. Тя не знае, че те дразни с държанието си.
Имай предвид, че това бебедрусане за нея е ангажимент, така че нищо чудно да се почувства облекчена от новите правила.

Напълно разбирам, че те дразни бабата, и мен би ме дразнило това обсебване, обаче бебе на 3м няма как осъзнато да казва баба и мама. Това са по скоро звуци, които чува от вас и ги повтаря. И не, няма да обича повече баба си от мама.