Здравейте, какво мислите за частните уроци и по-точно за онлайн частните уроци?
- Публикувана: 13 дек. 2023, 18:40 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2024, 15:11 ч.
Частни уроци
Вече има изключително много видео уроци. Който си учи, влиза в интернет, проверява, слуша и се ориентира. Децата, които имат затруднения от началото на тяхното училищно приключение имат нужда някой да им каже къде точно да погледнат, за да се светнат бързо и ясно.
Онлайн или очи в очи. Мисля, че няма как да сравним. Относително е при всеки ученик и учител. При онлайн уроците отнема повече време детето да свикне с учителя и обратното. Отнема време организацията от страна на учителя. В интерес на истината според мен дори трябва да са по-високо платени, тъй като един качествен онлайн урок изисква минимум час време подготовка. Понякога и спонтанното е интересно, но не трябва да е навик. От опит говоря.
Най-лесно ми е да отида при детето и да проверя пропуските в тетрадките. Да попълваме. Което не е ясно - обяснявам и продължаваме.
Онлайн не мога да проверя нищо. Не знам детето докъде е. Не съм сигурна как пише, как държи химикал/молив, каква стойка заема при писане и четене. За мен е важно всеки детайл да бъде забелязан навреме. Тези неща ги споменавам по време на онлайн урока. Проверявам писаното чрез снимка, която родител ми изпраща на написаното през часа. Ако има нещо - дооправят.
Често пъти организацията е по договаряне с родителите, защото някои родители държат на граматика. Други искат просто да се научат на правопис. Трети искат да се научи на организация на времето повече отколкото на уроците от училищните предмети и чрез запълване на свободното време на детето го учат на това, тоест не им е важно какво учите с детето...Всякакви варианти има за всякакви хора, деца и възможности.
Аз съм ЗА и за двата вида преподаване на уроци, стига да са съгласувани качествено. Да се обсъдят желанията на родителите и учителят да направи преценка дали желае. Все пак ще му плащат, за да реализира нещо, което те не могат.
Преди бях на мнение, че учителят решава и щом са го наели са му се доверили и ще го оставят да работи както сметне за редно според нивото на детето и възможностите му. Но!
Срещнах различни хора с различни желания и разбирания за работата на ЧАСТНИЯ учител и се научих, че просто трябва да осъществяваме целите си така, че и родителите да са чути. Да бъдат част от работата ни с детето. Не работя по техен начин, защото смятам професионалната си гледна точка за достатъчно правилна, но ако те искат да се научи на граматика, без да се е научило да пише - ок. Чета аз на детето и обяснявам където има граматическа част. Резултат - детето знае граматиката, научило е тук таме някоя история покрай четенето ми и готово.
Въпроси и отговори: „За какво си говорихте с госпожата?“ - Ами за глаголи и за една история с един заек и таралеж, които бил мързелив.“
Така детето знае нещо за глаголите + история.
Намесата на някои родители и неправилна, но аз я считам за плюс, тъй като ме учи на различни варианти за работа с децата.
Досега съм намирала път към всяко дете и всеки родител. Определено опитът учи!
Онлайн или очи в очи. Мисля, че няма как да сравним. Относително е при всеки ученик и учител. При онлайн уроците отнема повече време детето да свикне с учителя и обратното. Отнема време организацията от страна на учителя. В интерес на истината според мен дори трябва да са по-високо платени, тъй като един качествен онлайн урок изисква минимум час време подготовка. Понякога и спонтанното е интересно, но не трябва да е навик. От опит говоря.
Най-лесно ми е да отида при детето и да проверя пропуските в тетрадките. Да попълваме. Което не е ясно - обяснявам и продължаваме.
Онлайн не мога да проверя нищо. Не знам детето докъде е. Не съм сигурна как пише, как държи химикал/молив, каква стойка заема при писане и четене. За мен е важно всеки детайл да бъде забелязан навреме. Тези неща ги споменавам по време на онлайн урока. Проверявам писаното чрез снимка, която родител ми изпраща на написаното през часа. Ако има нещо - дооправят.
Често пъти организацията е по договаряне с родителите, защото някои родители държат на граматика. Други искат просто да се научат на правопис. Трети искат да се научи на организация на времето повече отколкото на уроците от училищните предмети и чрез запълване на свободното време на детето го учат на това, тоест не им е важно какво учите с детето...Всякакви варианти има за всякакви хора, деца и възможности.
Аз съм ЗА и за двата вида преподаване на уроци, стига да са съгласувани качествено. Да се обсъдят желанията на родителите и учителят да направи преценка дали желае. Все пак ще му плащат, за да реализира нещо, което те не могат.
Преди бях на мнение, че учителят решава и щом са го наели са му се доверили и ще го оставят да работи както сметне за редно според нивото на детето и възможностите му. Но!
Срещнах различни хора с различни желания и разбирания за работата на ЧАСТНИЯ учител и се научих, че просто трябва да осъществяваме целите си така, че и родителите да са чути. Да бъдат част от работата ни с детето. Не работя по техен начин, защото смятам професионалната си гледна точка за достатъчно правилна, но ако те искат да се научи на граматика, без да се е научило да пише - ок. Чета аз на детето и обяснявам където има граматическа част. Резултат - детето знае граматиката, научило е тук таме някоя история покрай четенето ми и готово.
Въпроси и отговори: „За какво си говорихте с госпожата?“ - Ами за глаголи и за една история с един заек и таралеж, които бил мързелив.“
Така детето знае нещо за глаголите + история.
Намесата на някои родители и неправилна, но аз я считам за плюс, тъй като ме учи на различни варианти за работа с децата.
Досега съм намирала път към всяко дете и всеки родител. Определено опитът учи!