Защо, когато някой име проблем, като например социалното общуване, веднага трябва да се добави някакъв суперлатив, който да го изкара превъзхождащ останалите. Ако си стеснителен, значи си много умен, самоосъзнат и предпазлив. Т.к. и интелекта и самоосъзнатостта и предпазливостта са относителни спрямо общия дял на населението, значи за откритите и общителни деца остана да са предимно глупави, неосъзнати и непредпазливи. Живи да ги оплачеш.
- Публикувана: 28 ноем. 2023, 15:00 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2024, 12:41 ч.
Срамежливите деца - често те са много умни, самоосъзнати и предпазливи
Аз съм със срамежливи деца. Ние със съпругът ми сме били срамежливи деца. На този етап ние като родители сме доста общителни, на всичкото отгоре живеем в чужбина, където хората не са особено общителни за разлика от нас. Но ето че децата ми са срамежливи и според мен това е до ген, а не поведение в семейството. Поне що се отнася за нашия случай. Смятам, че и те ще се отракат като пораснат. Но често се дразня на тази тяхна срамежливост и го коментирам пред други хора. Осъзнавам, че не е редно. Ето и тук го пише и ще се опитам занапред да не го правя.
За себе си съм решила, че ще ги оставя да го израстнат. Опитвах се с говорене, карала съм ги сами да питат продавачките/сервитьорките, когато искат нещо, но не се получава. Ще си умрат гладни, но няма да си отворят устата. На този етап има подобрение, но имаме още път да извървим.
За себе си съм решила, че ще ги оставя да го израстнат. Опитвах се с говорене, карала съм ги сами да питат продавачките/сервитьорките, когато искат нещо, но не се получава. Ще си умрат гладни, но няма да си отворят устата. На този етап има подобрение, но имаме още път да извървим.
Темата не трябва ли да е с намеса на психолог? Иначе се превръща в поредната безсмислена "говорилня"....
Тук стана весело - срамежливите деца се оказаха с разхайтени майки, а общителните - глупави и неосъзнати. Така че всички спокойно - квит сме 
Аз съм със срамежливи деца. Ние със съпругът ми сме били срамежливи деца. На този етап ние като родители сме доста общителни, на всичкото отгоре живеем в чужбина, където хората не са особено общителни за разлика от нас. Но ето че децата ми са срамежливи и според мен това е до ген, а не поведение в семейството. Поне що се отнася за нашия случай. Смятам, че и те ще се отракат като пораснат. Но често се дразня на тази тяхна срамежливост и го коментирам пред други хора. Осъзнавам, че не е редно. Ето и тук го пише и ще се опитам занапред да не го правя.
За себе си съм решила, че ще ги оставя да го израстнат. Опитвах се с говорене, карала съм ги сами да питат продавачките/сервитьорките, когато искат нещо, но не се получава. Ще си умрат гладни, но няма да си отворят устата. На този етап има подобрение, но имаме още път да извървим.
За себе си съм решила, че ще ги оставя да го израстнат. Опитвах се с говорене, карала съм ги сами да питат продавачките/сервитьорките, когато искат нещо, но не се получава. Ще си умрат гладни, но няма да си отворят устата. На този етап има подобрение, но имаме още път да извървим.
Ние също сме в чужбина и мога да ти кажа, че като дойдохме веднага навън с децата, не го оставих да виси на компютъра, спорт, състезания, пътувания и когато не си там, нямат избор, децата се справят. Вчера четох нещо много интересно, примерът беше, родител разказва за преживяване в работата, и коментарът беше, детето няма да разбере детайли от ситуацията, но на подсъзнателно ниво, ще знае каква е целта и ще преповтори този модел. Много трябва да се внимава какво се говори пред децата. Те се раждат "бял лист" и обкръжението пише върху него. Особено опасни са разни токсични баби говорещи в стил, инат си, като майка ти, срамежлив, като баща ти....и т.н. Наблюдавам и друга тенденция, възпитани в стил агресия, "устати" деца, знаещи всичко и родителите са особено горди, как децата са "оправни".
Наблюдавам и друга тенденция, възпитани в стил агресия, "устати" деца, знаещи всичко и родителите са особено горди, как децата са "оправни".
Това ми е безкрайно досадно и нетърпимо на мен. В никакъв случай не съжалявам, че детето ми не е такова, пък дори и да му е по-трудно в живота. Предпочитам да пази приличие, вместо да се лигави като изтървано от лудницата.
Имаме такива познати и е нещо страшно - не може да се вземе дума, въпрос след въпрос, център на вниманието от всякъде.
Не, мерси! Абсолютно не понасям такива хора - не само деца, а и възрастни.
Темата не трябва ли да е с намеса на психолог? Иначе се превръща в поредната безсмислена "говорилня"....
... Много трябва да се внимава какво се говори пред децата. Те се раждат "бял лист" и обкръжението пише върху него. Особено опасни са разни токсични баби говорещи в стил, инат си, като майка ти, срамежлив, като баща ти....и т.н. Наблюдавам и друга тенденция, възпитани в стил агресия, "устати" деца, знаещи всичко и родителите са особено горди, как децата са "оправни".
Не смятам, че са бял лист, но определено обкръжението влияе на вродените тенденции много!
Препоръчани теми