Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте и благодаря за въпроса!

Директно се "хващам" за следните думи: "толерантни и разбиращи родители, живеещи в хармония" и ги съпоставям с "абсолютно никаквата увереност в детето ни", както и: "Представям си лоши сценарии в училище".
Какво прозира през тези думи?
Първото нещо, което бих попитала, е какво за Вас означава толерантни и разбиращи?
Понякога родителите, в стремежа си да са "добри" родители, преминават границите на здравословната толерантност и грижа и тя може да прерасне в закрила и предпазване, което от своя страна не дава възможност на детето да развива увереност в себе си. А как децата развиват увереност? Като им позволим да правят грешки и да си понасят последствията, дори и да са болезнени за тях, ... ОСОБЕНО ако са болезнени!!!
Ако измъкваме детето от трудните ситуации и правим нещата вместо него, ние не му помагаме, сигурна съм, че знаете това. Просто е добре да сме там, когато детето има нужда, за да го изслушаме, да го успокоим, когато е тъжно, но и да даваме пространство, когато има нужда от него.
Но преди това е добре и Вие да работите с Вашите страхове, защото, когато родителят се страхува, несъзнателно го предава на детето, а неувереността сама по себе си е форма на страх.
Моите наблюдения са, че неуверените деца са зависими от своите родители, затова мислят, че не могат сами...
На въпроса Ви дали да потърсите помощта на психолог, да, идеята е добра, но увереността е свързана със самооценката, а тя не се изгражда за няколко дни. Ще е нужно усилие и от Ваша страна, във всички посоки.
Но ако сте постоянни, ще постигнете резултати. Поздрави и успех!

Здравейте!
Това са много въпроси, на които няма как да отговоря в рамките на този формат. Тук са намесени няколко човека и според мен по-скоро се нуждаете от семейна терапия за Вас и съпруга Ви.
На въпроса Ви:  "С каква честота е подходящо детето да има контакти с бабите - веднъж седмично/на две седмици/месечно? За час/два/с нощувка? С мое присъствие по време на срещите или без? Къде трябва да се сложат границите по принцип съобразно психологическото развитие на детето?"
До 1-вата годинка детето е в симбиоза с майката и не е добре да се отделя от нея за дълго, имам предвид повече от няколко часа, освен ако бабата не живее заедно със семейството. Но всяко дете е различно и се адаптира по различен начин, затова е добре първо да се изследва семейната ситуация в детайли с помощта на психолог. Препоръчвам Ви да направите консултация и да разкажете ситуацията, в която се намирате.
Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Истината е, че светът не е безопасно място и това е факт, пред който не бива да си затваряме очите. Затова е важно да научим децата си да приемат опасностите като реална част от живота и  да ги научим как да оцеляват и как да могат да остават в безопасност. Най-вече всеки ден можем да им напомняме, че ги обичаме и ценим.
Следните стъпки могат да помогнат:

1. Винаги отговаряйте на въпросите честно.  Бъдете честни с децата си, но редактирайте всички подробности, които те не трябва да знаят. Например, ако попитат какво е изнасилване, просто кажете нещо като: „Изнасилването е лошо нещо, което някои хора причиняват на други хора“. Или, защо този човек е без крака, може да кажете: " В света има всякакви хора и те не са лоши, просто някои от тях са болни, други нямат дом..." Кажете толкова, колкото сметнете за необходимо. Когато не сте сигурни в дадена информация, кажете не детето, че не знаете.

2. Нека го чуят от вас. Колкото по-големи стават децата Ви, толкова по-вероятно е да научават за актуални събития. Ако дадена история може да е плашеща за Вашето дете, направете каквото можете, за да бъдете този, който я разказва. Внимавайте и с медиите. Ако децата научат за трагични събития, това е добре да е от Вас, а не от репортер. Не забравяйте, че на репортерите се плаща, за да създават сензации за ужасни истории. Те нямат намерение да филтрират подробности, които са неподходящи за младата публика.

3. Не премълчавайте и не скривайте информация от детето, която знаете, че то така или иначе ще научи. Ако премълчавате, рискувате детето да развие страхове или погрешни схващания, които ще му пречат и ще го спъват за в бъдеще. А и така може да развие недоверие към вас. Старайте се да сте честни и споделяйте своите чувства, например когато се страхувате или когато сте тъжни. Така детето ще разбере, че хората могат да се справят със ситуациите, дори и когато се страхуват. Както и ще разбере, че дори и да си тъжен, ако споделиш, ти олеква.

4. Обсъдете сценариите, преди да се случат. Например може да подготвите детето и да му обясните за баба му. Кажете му, че е болна и какво означава това. Малките деца се справят много по-добре със загубата, отколкото по-големите. От друга страна, трябва да знаят какво да правят, когато са в беда. Да знаят къде да отидат, ако някой ги кара да се чувстват неудобно. Да знаят на кого да се обадят, ако са в заплашителна среда. Достатъчно да им го кажете веднъж, когато станат на 6 или на 7 и те вече няма да го забравят.

5. Говорете с децата си за лошите хора, без подробности, просто е важно да знаят, че не всеки възрастен заслужава доверие. Не ги плашете, а им обяснете какво могат да направят и как да се предпазят. Няма да сте винаги до тях. А и ролята ни е да ги научим как да оцеляват.
 Поздрави и успех!

Здравейте! Може ли да отговорите и на мен!

здравейте исках само да ви попитам един въпрос относно дъщеря ми та тя е на 3 годинки от както е родена си си испъва краката и ръцете и се втвърдява буквално като камък става твърда з не мога да и отделя кръката те са едно върхо друго та ходихме по болници педиатари казаха че детето  правило онанизъм и се пипала за това било тала но не мога да кажа че е така понеже не се пипа нито нещо прави тя самата и защо се втвърдява като цяло благодаря ви

Здравейте и благодаря за въпроса!

Темата за храненето и проблемите, свързани с него, обикновено са сложни и дълбоки. В основата обикновено стоят незадоволени потребности, които са на неосъзнато ниво, което означава, че най-добрият начин за справянето с тях е с помощта на психотерапия. Препоръчвам Ви да се обърнете към терапевт по храненето, който е добре да работи с цялото семейство.
Поздрави и успех!

Здравейте!

Съжалявам, но не мога да отговоря на въпроса Ви.
Поздрави!

Здравейте! Може ли да се направи онлайн консултация с Вас относно дете на 4.5 години? В сайта ви има 4 категории - Деца от 10-12г, Тийнейджъри, Възрастни и Двойка, но не виждам категория за по-малки деца. Намирам отговорите, които давате за много полезни и бих искала при нужда да се консултирам с Вас

Здравейте, синът ми е на 13г., седми клас. Пиша ви за съвет има ли начин да се намали стресът и изтощението от постояните изпитвания, уроци и по двата предмета, пробни изпити всеки месец. Учи в едно от елитните училища в Пловдив и там по абсолютно всички предмети е нон стоп натиск, изпитвания, стрес... Напоследък го виждам, много е изморен, повече от месец не е включил и плейстейшъна.
Предложих му да спрем с пробните изпити поне, но неиска. Сам се е записал на тези в Регалия и отделно на други два.
През пролетната ваканция заминаваме на почивка без никакви учебници, помагала и тетрадки, звънях на учителките от уроците и го освободих за периода. Понеже той мислеше да са онлайн.
Има ли начин да намалим малко този стрес до края на учебната година има още три месеца... или някакви витамини да му купя, незнам. Какво да му говоря, да се поспре поне единия от почивните дни. Днес например е станал в 7 сутинта урок по МАТ, слдобед урок по БЕЛ, и до 20ч домашните за училище. Това е една негова неделя. В събота пробен по БЕЛ и писане на домашни до 21ч за урока на другия ден. В петък излиза в 6.30ч от вкъщи за училище първа смяна е и се връща в 19.30ч след часовете ходи на уроци по МАТ. Дума недава да се каже да се спрат тези уроци или да се намалят. А го гледам, че е на предела на силите си.
Иначе в училище не е пълен отличник, но успехът му е над 5. За неговото училище това е повече от добре, аз на оценки не държа, не съм свръхамбициозна майка. Нито съм го притиснала за някое училище след 7ми клас, нито нищо. Сам си насрочва допълнителни уроци по математика, сам си се уговаря и с двете си учителки, кога и как ще учат.
Притеснявам се дали и докога ще издържи на това темпо.

Здравейте!
Работя с деца над 6 годишна възраст, ако се изисква работа с детето, но при по-малки деца, обикновено консултацията с родителите е достатъчна и рядко е нужна работа с детето. Ако желаете да се свържете с мен, може да го направите на този телефон: 0889920489

Да, става въпрос за консултация консултация с родител. Благодаря Ви за отговора

Здравейте и благодаря за въпроса!

За съжаление учениците днес са в пъти по-натоварени от тези преди пет години например и тенденцията расте. Моето лично мнение е, че образователната система става все по-противоестествена и нечовешка. Децата ни растат в стрес и изтощение и ние всички се чувстваме безсилни. Това, което можем да направим, не е много, но все пак може да помогне на детето да "изпусне парата". Ето няколко неща, които може да опитате:

1) Отделете време да изслушате детето си и да го оставите да сподели с вас стреса и предизвикателствата, пред които е изправено. Няма нужда да давате съвети в началото, просто го изслушайте и го оставете да сподели с какво се бори.

2) Напомнете на себе си и на детето си първото правило за справяне със стреса: „Опитайте се да промените нещата, които можете да промените, и приемете нещата, които не можете да промените.“

3) Мислете на глас с детето си как сте се справяли с подобни ситуации в миналото или как бихте могли да се справите със ситуацията, ако не сте се сблъсквали с подобен стрес в миналото.

4) Насърчавайте детето си да направи план. Ако изглежда, че първият план не помага, обмислете го заедно и опитайте друг план, докато проблемът се промени или детето Ви успее да приеме проблема и да се адаптира към него.

Ако нищо от това не помогне, се консултирайте с психолог, за да се разберат причините, поради които синът Ви е толкова крайно мотивиран да учи до изтощение. Причините може да са различни, затова е важно да бъдат изяснени, за да се намери решение.
Поздрави и успех!

Здравейте, става въпрос за момченце на 6г, което  в градината среща агресия от друго момче. Вчера ми сподели, че въпросното дете го обижда, бута, стиска му ръката, причинява болка по различни начини, това отношение е не само към него, а към всички момчета в групата. Сподели ми, че му отвръща със същото, т.е и нашия обижда и удря, каза че и той става лош, след като го нараняват. Аз му казах, че не бива да отговаря на агресията с агресия, но се замислих ако се остави да бъде малтретиран какви ще са последиците за моето дете? Да си трае или да отвърне на агресията? Моля за съвет.

Благодаря ви за отговора.
По принцип с детето сме много близки говорим си за всичко, той за приятели, аз за колежки и т.н. Амбицията му идва от училището му, учи в най-доброто в Пловдив, там слаб ученик няма, в класът му последният по успех е с 5.30. Всички са такива, и той покрай тях.
За сега намерихме решение, отиваме на почивка в Барселона за цялата пролетна ваканция, той състави почти цялата ни програма😉, та в събота сме на мач на Барса. Никакви учебници, нищо 10 дена релакс.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Много родители учат децата си да бъдат "добри", да не се бият, да не са "агресивни" и т.н. И аз преди много години, когато синът ми беше още малък, го учех на това, за щастие той по някакъв начин беше успял да развие дипломатичност и не му се наложи да влиза в ролята на жертва. Но, за много други деца, нещата не стоят по този начин. Днес моето лично мнение е, че задължително трябва да научим децата си да се защитават.

Психологът Дейвид Коулман предполага, че родителите стават неволни жертви на децата си, когато обезсърчават биологичния инстинкт за отвръщане на удара срещу агресор. "Детето е по-малко вероятно да бъде блъскано, удряно, ритано или физически тормозено отново, ако отвърне на удара първия път", казва той.

„Като не отвръщат на удара, те дават много ясно послание, че няма да се съпротивляват“, пише той в Irish Independent. „Те дават също толкова ясно послание, че приемат господството на другото дете.“

Въпреки че ние, хората, сме по-еволюирали от животните, но и ние като тях имаме инстинкти за самосъхранение, които не са ни дадени напразно. Всяко животно би се защитило, ако усети заплаха, и ние всички приемаме това за нещо естествено, не наричаме животните "лоши". Но когато човек реагира по същия начин, често поставяме негативен етикет, този е "лош", защото е агресивен. И това се случва най-вече в училищата от самите учители и училищния персонал. За съжаление, сме започнали да потискаме нормалните си човешки инстинкти поради погрешни схващания и вярвания, а това води до негативни психологически последствия за нас и децата ни. Затова учете децата си да са добри към себе си и към другите, но ако бъдат нападнати, непременно да се защитят, за да не стават жертви на насилие.
Поздрави и успех!