Luthien, благодаря за вложените труд и време в събирането на информация за новата тема! 
Срам-не срам идвам да споделя, че вчера младежът започна училище с успиване на майка му. Добре, че отдавна не разчита на мен за сутрешното будене и си слага своя аларма, та дойде той мене да събуди и някак успях да го закарам навреме за първия учебен ден.
Тръгна с голяма радост и вълнение, много си обичал приятелите и учителите. Учителката по БЕЛ му била една от любимите. Питам го защо, а той - щото била строга и преподавала много добре. 
Божке... шокира ме направо с тоя отговор. Не знам с какво съм го заслужила това дете и се чувствам като ударила джакпот от лотарията с него. Но да видим докога така... дано нямаме резки смени на настроенията поне до догодина, се моля... И хайде, да повлекат крак и останалите набори. 
Чудеса се случват, да знаете. 
С преговорите почнахме ударно още от вчера. 12 страници голям формат домашно по математика писа до нощите. Днес ще ги подбере и българичката и влизаме с двата крака във въртележката.
Кутия за храна, за съжаление, винаги го е било срам да носи. Закусва стабилно в 6:30 сутрин и после си обядва пак вкъщи в 3 ч. Как издържа, не знам. Рядко нещо си купува навън. Но вече го е подгонил оня, големият глад и очаквам да се променят нещата.
Ако несправедливо съм пропуснала някого при даването на парола от пощата, моля да ме извините и да ми пишете на лични.
Срам-не срам идвам да споделя, че вчера младежът започна училище с успиване на майка му. Добре, че отдавна не разчита на мен за сутрешното будене и си слага своя аларма, та дойде той мене да събуди и някак успях да го закарам навреме за първия учебен ден.
Тръгна с голяма радост и вълнение, много си обичал приятелите и учителите. Учителката по БЕЛ му била една от любимите. Питам го защо, а той - щото била строга и преподавала много добре. Божке... шокира ме направо с тоя отговор. Не знам с какво съм го заслужила това дете и се чувствам като ударила джакпот от лотарията с него. Но да видим докога така... дано нямаме резки смени на настроенията поне до догодина, се моля... И хайде, да повлекат крак и останалите набори. Чудеса се случват, да знаете. С преговорите почнахме ударно още от вчера. 12 страници голям формат домашно по математика писа до нощите. Днес ще ги подбере и българичката и влизаме с двата крака във въртележката.
Кутия за храна, за съжаление, винаги го е било срам да носи. Закусва стабилно в 6:30 сутрин и после си обядва пак вкъщи в 3 ч. Как издържа, не знам. Рядко нещо си купува навън. Но вече го е подгонил оня, големият глад и очаквам да се променят нещата.
Ако несправедливо съм пропуснала някого при даването на парола от пощата, моля да ме извините и да ми пишете на лични.
Прави сте ,че за разказвателните ще е от помощ , а са доста тази година .