Прибиране или не?

И в Германия има по-малко проблеми да пишат за материали, защото трика е основно с работната ръка и кой по какви програми получава средства и как си ги допълва без да му съкратят средствата . За материали максимум да ти пробутат остатъци от други обекти и така да получат 2 пъти пари за това .

Аз също съм в UК от много години, имаше период когато исках да се върна и имах същите колебания и страхове. Споделих с роднините и приятелите ми, и като започнаха да се вайкат “нее стой се там, тук няма живот”(но все пак те си живеят тям), и още куп заучени фрази и негативизъм. Така ме наплашиха, че не се престраших. Сега доста съжалявам, че поне не опитах. И аз така си казвах, още няколко години да натрупам опит. Да, но живота си тече, влюбих се в местен, реших да остана. Оженихме се, купихме къща, роди ни се дете. Сега вече няма връщане, или би било доста сложно, с човек който не говори български и ще е чужденец в моята държава. И детето ни ще е далеч от роднините му тук в UK (семейството на мъжа ми). Не че ми е зле тук. Имаме си всичко. Интегрирана съм, имам си среда. Но не мога да се примиря с това че не живея в родината си, и че детето ми има различна родина от моята, различен майчин език (аз винаги и говоря на български но тя проговори на английски, за сега българския само го разбира но не го говори), че няма да празнува 24 май (примерно) в училище. Преди се утешавах с мисълта че и осигурявам по добър живот и бъдеще, но вече не съм сигурна че е така, предвид всичко което се случва в тази държава - не върви към добро. Не съм в заблуда че в Бг е прекрасно. Но не е и чак толкова ужасно, както го изкарват някои хора, а и си си у дома.
Така че слушай сърцето и действай. Ако си необвързана и без деца, нищо не ти пречи да опиташ и ако не се получи, да се върнеш в Англия.

Разбирам те, че ти е мъчно, като човек обичащ родината мога да кажа, че оценявам това, но много хора са оперирани от такъв вид емоционалност и това, че детето им не говори родния език и не познава достатъчно България не го възприемат като проблем, даже напротив. Но ти щом носиш страната ни в сърцето си, ще успееш да я предадеш и на детето. Живот, така се е стекъл.

Банишор4е опитайте се да пътувате често и там да контактувате колкото може повече  и да пътувате и показвате на детето. В един момент децата знаят на двете места какво им харесва и какво не. Закарайте го веднъж на 24 май и му разкажете за празника . После на всеки 24 му напомнщйте и показвайте снимките . Ако сте в България и празнува всеки 24 май по един и същи начин не съм сигурна дали ще е по-специално за него.

Да, всеки го усеща различно, имам познати българи тук които изобщо не милеят за Бг. За това казвам да не слуша другите а сърцето си, защото всеки си говори от неговата си гледна точка.
За сега ходим в БГ веднъж годишно но за по дълго време, имам право да работя home office от друга държава (тоест не в UK) до един месец, плюс отпуска.
По нататък може и да ходим по често, но все пак това са разходи и разправии - запазване на билети за 3ма души, взимане на отпуска която да е ок и за двама ни и да съвпада с училищните ваканции (тогава и билетите са по скъпи), и тн.
24ти май беше само пример, просто детето расте в друга култура и българската няма как да му е на първо място. Някои хора са ок с това.
Ако авторката иска един ден да има семейство трябва да обмисли и тези неща (не знам на каква възраст е, предположих че е млада).

Здравейте, включвам се и аз по темата. От 11 години живея в чужбина, смених няколко държави, попътувах доста, и от 7 години съм в Англия, живея в малко градче до голям град, ако има значение. Заминах извън България да уча, да търся приключения и да видя свят, не по икономически причини, според мен в България също могат да се изкарват съвсем добри доходи, така че за мен те не са основния фактор. Аз лично не бих се върнала по няколко причини:

- Абсолютното беззаконие, за съжаление не виждам подобрение за годините, през които ме няма.
- Ширещата се простотия и липса на възпитание сред масовия българин. От София съм, и всеки път като се прибера ми правят впечатление намусеност, грубост, държание сякаш развалям на някого кефа- в магазини, институции, кафенета, пушенето (и мятканото на фасове) навсякъде. Ужасно често сервитьорка ми говори на "ти", въпреки че не ме е виждала никога преди в живота си. Може за някой да не е кой знае какво, но на мен ми прави впечатление и ме дразни.
- Положението в училищата. От учителско семейство съм, баба ми и дядо ми са били учители в престижни гимназии по над 30 години и техните разкази са ми достатъчни, за да не искам детето ми никога да стъпи в българско училище.
- Болниците и здравеопазването. Всички българи в Англия много обичат да плюят по тукашната система, но истината е, че миналата година, когато раждах, отношението и грижите към мен в държавна болница бяха като на хотел, преживях спешна животоспасяваща операция, за която не платих и пени. Като цяло цялото проследяване на бременност тук ми се вижда милион пъти по-нормално и адекватно, отколкото в България, където бременните са превърнати в ходещи касички в последните години.
- Грижата за възрастните хора. Тук дори не искам да коментирам, мисля, че всички знаем как са нещата.

Разбира се, Англия също си има проблеми и не е перфектна, но перфектна държава просто не съществува. Трябва сами за себе си да преценим какви са целите ни, какъв живот искаме да водим, какво ни е приоритет. За времето, в което съм тук, успях да постигна добра кариера, социален живот, добър стандарт на живот и перспективи, но това е нещо, което човек може да постигне и в България, просто аз съм избрала да го градя навън.

До завърналите се в България как се случват нещата при отписване от дадена държава какво трябва да се попълни някой има ли представа? Най вероятно във всяка държава правилата за отписване са различни но бих искала да знам горе долу какво да търся като информация
Благодаря

Ми на първо място в данъчното виж да не ти се водят някакви сметки и да дължиш 😁

От коя държава?
Отписване от адреса.
Ако е ЕС държава, Е 104 формуляр за да прехвърлите здравните си осигуровки в НАП в България.
Получаване на писмата. Бих направила списък и уведомила официално всичко с който съм свързана, че се прибирам в България адрес и телефон за контакт при нужда.
Срокове за прекъсване на договори, плащания и т.н.

ПП

Банишор4е разбрах, че мъжът ти е местен, а не българин. Ако искаш конкретно с мен да обсъдиш нещо, заповядай на лични. Голям тригър се оказа преподложението ми, че двама българи могат да възпитат българска култура у българските си деца. Съжалявам. Мога да напиша и още, но няма смисъл.

Въпросът не е към мен, но мога да ти отговоря от моя опит, и двамата сме българи. Още от градината се започва с песнички, танци и празници. Родителите даваме всичко от себе си, но Зайченцето бяло остава не много популярно. Отбелязването на традиционни български празници става в тесен семеен или приятелски кръг и никак няма това значение и влияние върху детето щом не е масово. Ето например утре е Великден. И да боядисваме яйца и да печем козунаци празникът остава малко далечен и минава по-скоро като отбелязване: не почиваш, не си ваканция, общото настроение е делнично, обществените места и магазините отдавна не се великденски декорирани… хората се гласят за деня на бащата и деня на майката. Това по празниците и традициите.
По отношение на културата: от градина, училище, среда детето се учи не определен маниер на поведение, който повярвайте ми е много по-различен от българският. Например учителите, прегръщането, говоренето на “пиленце”, букетите, снимките … няма такива неща. Разбира се няма и това фамилиарничене и грубост. Знаете ли колко трудно едно дете ще проумее как учител си позволява да му каже “Майка ти нещо напоследък все пита, все не е разбрала”. Това за България е нормално, за някои деца обаче е абсолютно неприемливо. Или “Като не учиш е така. Ще станеш чалгаджийка” … В отношенията между децата също има неща, които се правят различно - няма респект и уважение към другия, неговите желания и неговата собственост. Децата не знаят да спират когато им си каже “стоп! Спри! Това не ми е приятно” и много много други неща. Например говорейки, много често българите докосват събеседника, пипат чужди деца. Детето ми веднъж каза на една продавачка (иначе мила и любезна жена) “Моля, не ме пипай. Къпана съм” 🤣🤣🤣 а жената просто я погали по главата. Детето обаче не е свикнало непознати да го галят по главата. Особено в магазин.
Основната причина да не можеш да споделяш българската култура е, че ти приемаш тази, в която растеш и тя взема превес също както езика. Ти няма с кого на твоята възраст да я практикуваш. Това е.

Няма значение предният ми постинг, защото притесненията на Банишор4е очевидно са напълно основателни и с нищо не и помага, защото дори не може да се премести.

Ами те пеят песнички децата, но когато се налага. В игрите си с други деца, ако няма българчета говорят на местния език и игрите им са местните. Ходят на българско училище, но учителките им, макар и българки се дължат с тях и им преподават по местния начин, а не по българския. Съучениците, с които споделят тези уроци също имат местния маниер на поведение. И да има голяма диаспора освен с патриотични песни и хора̀ по празниците по друг начин не влияе.

За мен е странно да живееш някъде и да не се интегрираш в обществото, а да си поддържаш връзка само със сънародниците си. Моите деца не ходят на българско училище, нямаме наблизо, а 100-200км всяка неделя да бия до най-близкото просто няма да стане. Децата ми се определено повече немчета, отколкото българчета, но някои наши традиции се тачат вкъщи, докато други не.

Личният наблюдения са субективни и ограничени, затова е предимство, че тук пишат всякакви хора.

Народностната култура далеч не се свежда само до това какво става в рамките на едно семейство. Тя обхваща и различните традиции, навици, история, ценности ако щете и т.н. на едно общество като цяло. Двама родители българи, българските училища и диаспора, честото ходене до България могат и да допринесат за засилване присъствието на “българската култура” в една или друга степен, но извън тях обществото пак е друго. А ако и единият родители не е българин и/или няма активна българска диаспора и училище, не е чак толкова трудно човек да се представи, че за някои това може и да е проблем.

Моите деца дори и с двама българи родители,  но никога не ходили на българско училище (нямаше такова) със сигурност не познават, още по-малко са попили българска култура както децата, израстнали в България. Само че аз не съм сантиментално емоционален патриот и не страдам чак толкова от това, че не усещат 24 май като празник или че не могат да рецитират “Аз съм българче”.